№ 115
гр. Велико Търново , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000036 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение №260054 от 22.12.2020г., постановено по т.д. №120/2020г.,
Окръжен съд-Плевен е отхвърлил на основание чл.631 от ТЗ подадената
молба с правно основание чл.625 и следващите от ТЗ във връзка с чл.626 ал.2
от ТЗ във връзка с чл.629 от ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност на Рая-92 ЕООД-гр.Плевен, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Р. В. И., с произтичащите от това последици,
като неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба от молителя Рая-92 ЕООД-гр.Плевен, чрез
процесуалния представител адвокат Д.Н..
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да уважи молбата на дружеството молител за
откриване производство по несъстоятелност.
Обжалваното решение било неправилно. Дружеството било длъжник с
1
непогасени публични задължения в размер на сумата 94 126,74 лева, от която
главница от 62 279,12 лева и лихви 31 847,62 лева. За тези задължения има
висящо изпълнително дело на публичен изпълнител. Последното плащане
към ТД на НАП е от 07.09.2019г. в размер на 70,72 лева. Работниците са
освободени на 14.11.2018г. и на 15.11.2018г. Няма подадена данъчна
декларация за 2019г. Вещото лице е посочило в Окръжния съд, че ако
паричните средства не са в наличност в касата на дружеството, то същото е в
лошо финансово състояние. Видно било от инвентаризационния опис от
23.11.2020г., че парични средства в касата няма. Жалбоподателят счита, че
този инвентаризационен опис отговаря на изискванията на Закона за
счетоводството, а не както неправилно бил приел обратното Окръжният съд.
Бил представен междинен счетоводен баланс на дружеството от 23.11.2020г.,
същият бил съставен при извършена инвентаризация на същата дата,
отразявал действителното положение и имало само една несъществена
поправка като е зачеркната датата 31.12.2019г. и отгоре с химикал е записано
23.11.2020г. Това била несъществена поправка, незначителна поправка,
поради което неправилно Окръжния съд бил приел само поради нея, че това
не е документ, тъй като съгласно чл.8 от ЗСч не се допуска поправка и
добавка само в първичен документ, каквато характеристика имал
счетоводният баланс. Окръжният съд назначил съдебно икономическа
експертиза, от чието заключение било видно, че затрудненията на молителя
не били временни и същият няма имущество, което да е достатъчно за
покриване на публичните задължения.
Процесуалният представител адвокат Д.Н. поддържа жалбата в
откритото съдебно заседание на Апелативния съд. Излага допълнителни
съображения. Видно било от събраните доказателства, че дружеството не
притежава парични средства, дълготрайни материални активи или
краткосрочни материални активи, които да покрият задължението, както към
НАП, така и към четирите доставчика, посочени от вещото лице. Моли съдът
да приеме, че началната дата на неплатежоспособността е 23.11.2020г., когато
е извършена инвентаризацията на парични средства. В този смисъл бил и
годишният финансов отчет, който е подаден в статистиката и е приложен към
въззивната жалба.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
2
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.633 ал.1 от
ТЗ и от легитимирана страна.
Разгледана по същество е основателна.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по молба
на Рая-92 ЕООД-гр.Плевен, представлявано от управителя Р. В. И., за
откриване производство по несъстоятелност на същото дружество, с начална
дата на неплатежоспособността 15.09.2020г., както и за обявяване в
несъстоятолност на същото дружество. Ищецът твърди, че е регистриран в
Агенцията по вписванията-Търговския регистър през 2013г. Предметът на
дейност е производство и търговия на трикотаж и конфекция. На 15.02.2013г.
управителката упълномощила Красимир Иванов да я представлява в
дейността на фирмата, като я управлява и запази имуществото й. Към
момента пълномощното не е оттеглено. През 2016г. заминала ва
Великобритания, започнала работа там и сега продължава да работи във
Великобритания. Иванов я уверявал, че фирмата има дейност и няма пречка
да се подават годишни финансови отчети. През пролетта на 2020г. брат й я
уведомил, че има призовка от държавна институция, но поради пандемията не
могла да се върне в България и да разбере кой и за какво я търси. През есента
на 2020г. разбрала от НАП-ТД-Плевен, че фирмата й дължи пари на
Държавата. Към датата на подаване на исковата молба публично правните й
задължения са в размер на 93 659,55 лева, която сума включва главница и
лихви. Има висящо изпълнително дело при публичен изпълнител. Фирмата
няма никакви парични средства, поради което не може да погаси
задълженията. По закон е длъжна в 30-дневен срок от неплатежоспособността
да поиска обявяването й от съда. Затрудненията й като длъжник не са
временни. Понастоящем не извършва търговска дейност, няма работници и
служители, няма имущество. Поради това счита, че са налице предпоставките
3
ЕООД-то да бъде обявено в неплатежоспособност и да бъде открито
производство по несъстоятелност на същото.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становището на дружеството-молител и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението се обжалва в цялост, поради което Въззивната инстанция
следва да се произнесе по въпросите: налице ли е състояние на
неплатежоспособност на длъжника, следва ли да бъде открито производство
по несъстоятелност и в каква хипотеза на закона, включително и тази по
чл.632 ал.1 от ТЗ,
Неправилен е изводът на Първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките по чл.608 ал.1 от ТЗ за обявяване неплатежоспособността и
откриване производство по несъстоятелност.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
От първоначалното заключение на съдебно икономическата експертиза,
назначена в Окръжния съд, се установява че за финансовата 2019г.
дружеството-молител не е подало данъчна декларация за дейност в НАП;
всички работници на същото са освободени на 14.11.2018г. и 15.11.2018г.;
задълженията на дружеството към Държавата са в размер на 94 126,74 лева,
от които главница 62 279,12 лева и лихва 31 847,62 лева; последните
плащания молителят е извършил на 07.02.2019г., те са 4-ри на брой и общият
им размер е 70,72 лева; в последния подаден ГФО за 2018г. е посочено
следното: дълготрайни активи-машини-3 хил.лева балансова стойност,
краткотрайни активи общо 615 хил.лева, от които 12 хил.лева вземания и 603
хил.лева парични средства, краткотрайни задължения – 67 хил лева, от които
66 хил. лева към ТД на НАП и 1 хил.лева към доставчици. Вещото лице е
категорично, че ако паричните средства, посочени като налични в касата, не
са действително налице, то дружеството е в крайно затруднено положение, в
4
много лошо финансово състояние, а това може да се установи с
инвентаризация на касовата наличност и съставяне на актуален годишен
баланс.
В допълнителното заключение, изготвено в първоинстонционното
производство въз основа на представен от молителя инвентаризационен опис
и междинен счетоводен баланс от 23.11.2020г., вещото лице потвърждава
всички констатации от първоначалното заключение, като добавя че видно от
допълнително представените инвентаризационен опис и междинен
счетоводен баланс, паричните средства не са налични и всички коефициенти
за ликвидност на дружеството са под единица – 0,179, поради което
дружеството е неликвидно и не е в състояние да погаси натрупаните
задължения към Държавата.
Според настоящия съдебен състав заключенията – първоначално и
допълнително, на СИЕ, представени в Първата инстанция, са компетентни и
обосновани, поради което Окръжният съд е следвало да изготви решението си
въз основа на тях, независимо, че има поправка на датата на междинния
счетоводен баланс от 23.11.2020г.
За всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата по делото
Въззивната инстанция прие като доказателства счетоводен баланс към
31.12.2020г., справка за вземанията и задълженията към 31.12.2020г., справка
за дълготрайните материални активи към 31.12.2020г. и назначи
допълнителна съдебно икономическа експертиза със същото вещо лице Т. Ц.
И..
От заключението, депозирано в Апелативния съд, се установява че към
31.12.2020г. ЕООД-то има публични задължения към Държавата в размер на
общо 94 126,74 лева, от които 62 279,12 лева главница и 31 847,62 лева лихви,
като 33 471,24 лева са данъчни задължения и 33 495,53 лева са осигурителни
задълженя, и отделно от това към доставчици има задължения в размер на
1 061,96 лева, всички от 2018г., последните плащания са 4 на брой,
извършени са на 07.02.2019г. и са в общ размер от 70,72 лева. Според вещото
лице към 31.12.2020г. активите са в размер на 15 хил. лева, а пасивите са в
размер на 67 хил. лева. Вещото лице е категорично, че към 23.11.2020г. и към
5
31.12.2020г. дружеството не разполага с парични средства и няма краткотраен
актив от 603 хил.лева. През 2019г. молителят не е подавал декларация по
ЗКПО. През 2020г. също не е работило. Всички работници са освободени на
14.11.2018г. и на 15.11.2018г. Показателите за ликвидност към 31.12.2020г. са
следните: коефициент за обща ликвидност 0,18; коефициент за бърза
ликвидност 0,18; коефициент за незабавна ликвидност 0,00; коефициент за
абсолютна ликвидност 0,00, коефициент за финансова автономност -0,78,
коефициент за задлъжнялост -1,29. Вещото лице посочва в заключението си,
че с оглед това, че дружеството не упражнява дейността си от 2019г., както и
поради това че след извършена инвентаризация на паричните средства,
дружеството не разполага с наличните краткотрайни активи с най-бърза
степен на ликвидност от всички, които се посочват в статиите на счетоводния
баланс, не разполага с краткотрайни запаси и други активи, поради което
финансовите затруднения имат траен и необратим характер. Вещото лице
посочва още, че публичните задължения от 98 хил.лева/главница и лихви/ са
в размери, които дружеството няма с какви средства да погаси и тъй като не
извършва стопанска дейност. През 2020г. дружеството изпада в състояние на
неликвидност и без възможност да погаси задълженията си от 67 хил.лева.
Видно от заключението на вещото лице началната дата на
неплатежоспособността е 23.11.2020г., на която дата е извършена
инвентаризацията на парични средства, при която е констатирана липсата на
такива.
Заключението е компетентно, обосновано, не е оспорено и
Апелативният съд го приема изцяло.
При тези приети за установени факти Апелативният съд намира, че по
делото е доказано изпадането на длъжника Рая-92 ЕООД-гр.Плевен в
състояние на неплатежоспособност. Показателите за ликвидност за 2020г. са
под единица. Това показва, че в този период дружеството е имало финансови
затруднения при обслужването на своите публично правни задължения, които
затруднения не са временни и епизодични. Обективното и трайно състояние
на неплатежоспособност е настъпило на 23.11.2020г., съгласно заключението
на вещото лице, на която дата при извършена инвентаризация е констатирана
липсата на каквито и да било парични средства.
6
Следователно изводът е, че дружеството молител е
неплатежоспособно, считано от 23.11.2020г.
От друга страна видно от заключението на вещото лице, за да се
осъществи производството по несъстоятелност е необходима сумата от 6 000
лева, на каквато сума възлизат необходимите първоначално разноски, като
също видно от заключението на вещото лице длъжникът не разполага с тези
средства.
Предвид изложеното според Апелативния съд в случая е налице
хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ. Видно от заключението на вещото лице
дружеството молител няма средства, няма и имущество, с което да може да
покрие началните разноски в производството по несъстоятелност.
Поради това Апелативният съд намира, че молбата по чл.625 и сл. от
ТЗ във връзка с чл.608 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.626 ал.2 от ТЗ във връзка с
чл.629 от ТЗ следва да бъде уважена, като основателна и доказана, в
хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.
В обжалваното решение Плевенският окръжен съд е стигнал до
противоположен краен решаващ извод.
Като неправилно същото следва да бъде отменено изцяло и вместо
него, с настоящото решение по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ, следва да бъде
обявена неплатежоспособността на Рая-92 ЕООД с начална дата 23.11.2020г.,
да бъде открито производство по несъстоятелност; да бъдат наложени общ
запор и възбрана върху имуществото на дружеството, да бъде прекратена
дейността на предприятието на Рая-92 ЕООД, да бъде обявено Рая-92 ЕООД в
несъстоятелност и да бъде спряно производството по делото. като същото
може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението
съгласно разпоредбата на чл.632 ал.2 от ТЗ, в противен случай
производството ще бъде прекратено и длъжникът заличен от Търговския
регистър съгласно чл.632 ал.4 от ТЗ.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение №260054 от 22.12.2020г., постановено по т.д.
№120/2020г., на Окръжен съд-Плевен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Рая-92 ЕООД-гр.Плевен, с ЕИК
*********, с начална дата 23.11.2020г.
ОТКРИВА на основание чл.632 ал.1 от ТЗ производство по
несъстоятелност на Рая-92 ЕООД-гр.Плевен.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на Рая-92 ЕООД-
гр.Плевен, с ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ дейността на
предприятието на Рая-92 ЕООД-гр.Плевен.
ОБЯВЯВА по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ Рая-92 ЕООД-гр.Плевен в
несъстоятелност.
СПИРА на основание чл.632 ал.1 от ТЗ производството по делото, като
същото може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на
решението съгласно разпоредбата на чл.632 ал.2 от ТЗ, в противен случай
производството ще бъде прекратено и длъжникът заличен от Търговския
регистър съгласно чл.632 ал.4 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на вписване в Агенцията по вписванията-
Търговски регистър.
Препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията,
Регионална дирекция-гр.Плевен, Търговски регистър.
Решеинето подлежи на вписване в книгата по чл.634в от ТЗ.
Препис от същото да се изпрати на Плевенски окръжен съд за вписване
в книгата.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от вписването му в Търговския
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9