РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120105456 по описа за 2020 година
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 5456 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. И. Й. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *******, против „*****А“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1225, район Сердика, *****, представлявано заедно и
поотделно от ***** и *****, с която се претендира осъждането му за заплащане на
сумата от 3 509. 20 лева, представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от месец септември 2019 г. до 12.03.2020 г., ведно с
мораторна лихва в размер на 255. 57 лева, дължима върху всяко месечно
възнаграждение от датата на падежа му – 1-во число на следващия месец до 10.09.2020
г., ведно със законна лихва забава върху главницата от 3 509.20 лева от датата на
подаване на исковата молба – 10.09.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 710 лева.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
1
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните трудово правоотношение, съгласно което ищцата е
работила в периода от 01.05.2018 г. до 12.03.2020 г. на обект на ответното дружество,
находящ се в *****, хостел *****а, като първоначално изпълнявала длъжността
чистач/хигиенист с основно месечно възнаграждение от 510 лева, а след това
рецепционист с основно месечно възнаграждение от 710 лева, като ответникът й
дължал търсените в настоящото производство суми, съобразно уговорките по трудовия
договор и положения труд. Наред с това ищцата не била ползвала и никакъв платен
годишен отпуск през 2019 г., поради и което и се дължало обезщетение за това, поради
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 12.03.2020 г.
Правното основание на исковете е чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ответното дружество, редовно уведомено, не е депозирало отговор на исковата
молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е направило искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на исковете се установява от представените по делото
уведомление от Дирекция „Инспекция по труда“, която при проверката извършената
на ответника е констатирала съществувалото между страните трудово
правоотношение, което е вписано и в трудовата книжка на ищцата, като е видно, че
последно е изпълнявала длъжността рецепционист-хотел, при уговорено основно
месечно трудово възнаграждение от 710 лева. Налице и вписване от работодателя за
неговото прекратяване на 12.02.2020г. Проверката е установила, че липсва плащане на
2
трудови възнаграждения в периода от претенцията, поради отбелязване за ползването
на неплетен годишен отпуск, при липсата на молба за това. Констатирани са и други
начислени от работодателя, но неизплатени трудови възнаграждения, по повод на
което и са му дадени задължителни предписания за плащането им. При горните
доказателства, и предвид твърденията работника, че е работил и е полагал труд, и
липсата на насрещно оспорване в тази връзка, както и липсата на представените
доказателства за плащане на търсените суми за уговорените и дължими месечни
възнаграждения за това, съдът намира, че обосновават вероятната основателност на
предявените искове, поради което и постановява настоящото неприсъствено решение.
Това се отнася и досежно претендираното обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, което също се явява дължимо, тъй като съществувалото между страните
трудово правоотношение вече е прекратено.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцата за заплащането на направените по делото разноски и следва да бъде осъден
ответника да й заплати сумата от 540 лв. за изплатеното от нея адвокатско
възнаграждение.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да се осъди
ответното дружество да заплати държавна такса за настоящото производство в размер
на 240. 36 лева обективно кумулативно съединените искове – предмет на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Осъжда „*****А“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1225, район Сердика, *****, представлявано заедно и поотделно от ***** и *****, да
заплати на Т. И. Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: *******, сумата от 4 474. 77
лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и 77 ст./, от които 3 509. 20
лева, представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение за
периода от месец септември 2019 г. до 12.03.2020 г., ведно с мораторна лихва в размер
на 255. 57 лева, дължима върху всяко месечно възнаграждение от датата на падежа му
– 1-во число на следващия месец до 10.09.2020 г., ведно със законна лихва забава
върху главницата от 3 509.20 лева от датата на подаване на исковата молба –
10.09.2020 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 710 лева -
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно с направените по
делото разноски в размер на 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/.
3
Осъжда „*****А“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1225, район Сердика, *****, представлявано заедно и поотделно от ***** и
*****, да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на
240. 36 лв. /двеста и четиридесет лева и 36 ст./.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му по реда на чл. 240
от ГПК.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4