Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Русе, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I
постоянен тричленен състав, в
открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година:
|
председател: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
членове |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Диана Неева
като разгледа докладваното от съдията Димитрова к.а.н.д. №
115 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Момтрейд Русе 2“ ЕООД, гр. Русе, чрез адв. Д., против решение № 119/02.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 17/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-2200023/03.11.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе,
с което на дружеството, на основание чл.415в, ал.1 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса
на труда (КТ) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 300 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в
НП липсва задължителен реквизит – виновно нарушената материалноправна
разпоредба. Сочи се, че АНО неправилно е посочил санкционната норма –
твърдяното нарушение следвало да се подведе под разпоредбата на чл. 414, ал. 3
вр. чл. 62, ал. 3 от КТ. Посочва се, че когато наказващият орган приема, че е
налице нарушение само по Наредба № 5 и се касае само до сключване на трудов
договор, следва да се наложи наказание само ако след даване на предписание по
чл. 62, ал. 4 от КТ то не бъде изпълнено.
Иска се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното
постановление. В съдебно заседание се прави искане за намаляване на размера на
наложената санкция.
Ответникът – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че административното нарушение
правилно е било посочено в наказателното постановление. Случаят на нарушението
не е единичен, поради което счита, че размерът на санкцията е справедлив.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Спор по фактите не е формиран, същите са надлежно
удостоверени и проверени от въззивния съд и сочат , че с допълнително
споразумение от 14.04.2022 г. към трудов договор № 74/05.12.2021 г. между
дружеството, в качеството му на работодател, и лицето Г. М., в качеството й на
служител, последната е била командирована за периода 10.04.2022 г. до 17.10.2022
г. във ФРГермания, за което ”Момтрейд Русе 2” ЕООД - гр. Русе не подало
уведомление в срока по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда до ТД на НАП - Русе - в тридневен срок от изменението на
трудовия договор. Това следвало да бъде сторено до 18.04.2022 г. включително,т.е от 19.04.2022г дружеството е
в нарушение. Тези обстоятелства били установени на 23.08.2022 г. при проверка
на дружеството от Дирекция „Инспекция по труда” - Русе. Наказаното дружество
подало процесното уведомление до ТД на НАП- Русе на 31.08.2022 г. в срока на предписанията. Впоследствие било
санкционирано на
основание чл.415в, ал.1 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.
При тази данни въззивната инстанция е приела от правна
страна, че с изложеното във фактическата обстановка деяние дружеството е
осъществило състава на нарушението по чл. 415в, ал. 1 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ,
тъй като до изискуемия срок -19.04.2023г. в качеството му на работодател, не
подало уведомление за изменение на трудов договор по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“
от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса, когато е налице командироване по
смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, до териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, офис гр. Русе, в тридневен срок от сключването Безспорно
уведомлението до НАП е изпратено едва на 31.08.2022 г., след издадените
предписания за отстраняване на нарушението, по чието извършване не се спори.
АНО е приел и това е потвърдено като извод от
решаващия състав на РС-Русе ,че констатираното нарушение е веднага отстранено и
е приложена привилегията по чл.415в от КТ,
предвид че след пропускане на срока за уведомление по реда на наредбата
, такова може да се направи единствено след даване на задължително предписание,
което е и сторено ,т.е нарушението е отстранено, макар и след срока на
довършването му .Съдът е потвърдил размера на санкцията предвид огромния брой
други такива нарушения на същата норма по отношение на други служители,
допуснати от дружеството.
Решението
е правилно като краен резултат, но следва да бъде потвърдено с допълнителни
мотиви.
Страните нямат спор по фактите. Предмет на
съдебна проверка е приложението на материалния закон.
В наказателното постановление
нарушената разпоредба е посочена, противно на твърдяното от касатора. На стр.
1, абзац 4 АНО е посочил, че „съставът на
нарушението е осъществен от обективна страна, тъй като на датата на която
изтича тридневният срок за деклариране, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1б от Наредба № 5 работодателят не е изпълнил задължението си да изпрати
уведомление в тридневен срок….“ Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа законните разпоредби, които са
били нарушени виновно като няма изискване това непременно да се стори на
отделен ред с отделно посочване на този реквизит.
Неоснователен е и доводът, че НП е
материално незаконосъобразно поради посочване в него на неотносими текстове, в
случая е следвало да се наложи наказание по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй
като извършеното нарушение било такова по чл. 62, ал. 3 от КТ. Съобразно
последно цитираният текст в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра
на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от
съответното заверено уведомление. Този текст обаче следва да се тълкува съвместно
със следващата алинея 4, която посочва, че след срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само
след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на
инспекцията по труда.
Алинея 3 (с привръзката на ал. 4) е
неприложима в настоящия случай доколкото се касае за констатирано изпращане на
уведомление след законовия срок относно изменение
на трудов договор, а не за сключването на такъв. Това е видно от съдържанието
на следващата алинея 4, която посочва процедурата за отстраняване на пропуска
по алинея 3 по отношение на сключен договор, но не и по отношение на изменение.
Текст, относим към изменението на договора, е именно приложеният от АНО по
Наредба № 5. Издаденото НП е изцяло в полза на оспорващия и той няма процесуална
възможност да оспорва законосъобразност , при която е приложен привилигирован
състав, а и решаващият съд , а настоящата инстанция поради същата забрана да не
влошава положението на оспорващата страна въобще не дължи произнасяне.
При тези съображения санкционният текст на
чл. 414, ал. 3 от КТ не може да бъде отнесен коректно към случая освен поради
вече изложеното, а и защото урежда хипотезата на „неподадено уведомление
(изобщо), а не на „неподадено уведомление в
срок (но все пак подадено). Не се спори, че към момента на издаване на АУАН
уведомление не е било подавано, но преди издаването на наказателното
постановление такова уведомление е било направено и наказващият орган е бил
длъжен да отчете това обстоятелство, както го е и сторил в съответствие с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и е приложил кореспондираща санкционна
норма по чл. 415в, ал. 1 от КТ, която се явява привилегированият състав, тъй
като е отчетена по-ниската степен на обществена опасност за разлика от
основните състави по чл. 414 КТ. Доколкото установените по преписката факти кореспондират с посочената
за нарушена норма, а оттам – със санкционната норма, няма причина последната да
се счита за неотносима.
Ако АНО беше приложил чл. 414, ал. 3 от КТ,
който според касатора е относимият текст към наказанието, щеше да влоши
неговото положение в пъти, каквито са и доводите на въззивната инстанция. Този
текст, също така изключва прилагане на института на маловажността.
Искането за намаляване на наложената санкция
е макар и заявено несвоевременно по арг. от чл. 212, ал. 1, т. 5, вр. чл. 211,
ал. 1 от АПК е неоснователно .
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119/02.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 17/2023 г. на Районен съд – Русе
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |