РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110206790 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. А. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-023389/16.11.2021г., издадено от началник сектор към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че АУАН и НП не
съдържат пълно и ясно описание на твърдяното нарушение, както и че липсва
коректно цифрово отразяване на правната квалификация. Счита се, че
нарушението не е доказано от субективна страна. Подаденият сигнал със
стоп-палка бил неясен и бил насочен към движещото се пред жалбоподателя
МПС. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2021 г. около 08.05 часа жалбоподателят В. А. А. управлявал в
гр. София по Околовръстен път с посока на движение от ул. „Суходолска“
към бул. „Царица Йоанна“ собствения си лек автомобил “С П” с ДК № и на
връзката с АМ „Струма“ след подаден ясен и точен сигнал със стоп палка
образец МВР жалбоподателят отказал да спре в дясно и увеличавайки
скоростта си се оттеглил в посока бул. „Царица Йоанна“. Св. Б. З. и колегата
му последвали водача, който самокатастрофирал на входа на бензиностанция
„Еко Ойл“. Била установена самоличността на водача, след което св. З.
съставил на В. А. АУАН № 796499/31.10.2021г. за нарушение на чл. 103
ЗДвП, като жалбоподателят не вписал възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 21-4332-023389/16.11.2021г., издадено от началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи началник секторът на О”ПП” при СДВР е компетентен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, а св. Б. З., младши
автоконтрольор при О”ПП”-СДВР, е оправомощен да издава актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Видно от заповед №
513з-8646/23.11.15г. св. Б. З. е назначен на длъжност младши автоконтрольор
при ОПП-СДВР, а видно от заповед № 8121к-13318/28.10.19г. Даниела
Дескова е назначена на длъжност началник сектор при ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетеля Б. З., както и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установява гореизложената фактическа обстановка, доколкото
между доказателствата не са налични противоречия, а показанията на
свидетеля кореспондират с констатациите в АУАН. Следва да се отбележи, че
свидетелят З. е очевидец на административното нарушение и чрез неговите
показания, които съдът кредитира, се установиха всички релевантни за случая
2
обстоятелства. В подкрепа на показанията на свидетеля очевидец Б. З. са и
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Наказателното постановление и актът за установяване на
административно нарушение са издадени от компетентни органи съгласно
приобщените като писмени доказателства заповеди, коментирани по-горе, а в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 103 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на
атакуваното НП на формално основание. В АУАН и в издаденото въз основа
на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват
съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Между нарушената правна
норма в АУАН и НП е налице пълно съответствие, както е налице
необходимото съответствие между словесното описание на нарушението и
правната квалификация на нарушението.
Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и т. 5
и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани словесно
всички съставомерни признаци от обективна страна на нарушението,
посочено е време и място на извършването му, както и съответната му правна
квалификация. Налице е, както съдът посочи, словесно съответствие при
описание на нарушението между акта и НП, както и съответствие между
словесното описание и правната квалификация на нарушението в АУАН и
НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране
3
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 31.10.2021г.
жалбоподателят В. А. е управлявал л.а. „С“ с ДК № по бул. ”Околовръстен
път”. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС не е спрял, след
като му е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка от полицейски
служител. Отказвайки да спре след подаден сигнал за спиране от страна на
контролния орган и ускорявайки след това, отдалечавайки се от мястото,
където му е бил подаден сигналът за спиране, водачът е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
103 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда
налагане на съответни административни наказания на водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. За
нарушението на чл. 103 ЗДвП съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
предвидено кумулативното налагане на административни наказания
лишаване от право да се управлява МПС за срок от един до шест месеца и
глоба от 50 лева до 200 лева.
На жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер на 100 лева.
Наказанието лишаване от правоуправление е в размер към средния, а глобата
също е в среден размер. Съдът намира, че с оглед високата степен на
обществена опасност на нарушението по чл. 103 ЗДвП, препятстващо
контролните органи да осъществяват правомощията си, наложените
адинистративни наказания не следва да бъдат намалявани.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно и
4
законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство
и не са налице основания за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
023389/16.11.2021г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна
полиция” при СДВР, с което на В. А. А. за нарушение на чл. 103 ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени следните административни
наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и
глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5