Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
04.02.2019 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
ІІ-ри граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
|||
|
На |
Тридесети
ноември |
|
Година
|
2018 |
|||
В публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
|
Съдебни
заседатели |
|
Секретар |
Валя
Пенова |
Прокурор |
|
като разгледа докладваното от |
Съдия
ВЪТКОВ |
|
Гр. |
Дело номер |
657 |
по описа за |
2018 |
година. |
и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
И.К.Й.,
ЕГН ********** *** е предявил обективно съединени искове против „СЕ Б. – Б.“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Индустриална“ №
18, за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед №
329/13.04.2018 г., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 трудовото му
правоотношение е прекратено, за възстановяването му на работата заеманата до
уволнението – „машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в ответното
дружество и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без
работа – от 30.04.2018 г. до 30.10.2018 г. включително в размер на общо 5100
лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане,
както и за заплащане на сумата от 850 лв. удържана на ищеца на основание чл.
221 ал. 2 КТ. Претендират се и разноски.
В
срока по ч. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорват
исковете. Твърди се в процесната заповед, че ищеца е извършил дисциплинарни
нарушения, и същата е законосъобразна.
Правната
квалификация на претендираните права е чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. с чл. 221 ал. 2 КТ.
Събрани са писмени и гласни
доказателства.
Съдът, с оглед
събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между
страните, а и от приложеното копие от трудова книжка се установява, че ищеца е
работил в ответното дружество, като е заемал длъжността „Машинен оператор/тест
маса КСК, коригиращи операции“ в отдел „Производство“ с място на работа гр. М.,
по трудово правоотношение за неопределен срок. Със Заповед № 329/13.04.2018 г.
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 188 т. 3 вр. чл.
190 ал. 1 т. 2 и т. 7 КТ – уволнение. Тази заповед се оспорва в настоящото
производство и се иска нейната отмяна. В заповедта е посочено, че на 07.03.2018
г. ищеца се явил на работа за първа смяна в явно нетрезво състояние след
употреба на алкохол. Това е личало от поведението му. Наложило се ищеца,
придружен от прекия си ръководител да отиде до медицинския кабинет в предприето,
където да бъде подложен на тест за алкохол. Ищецът отказал да бъде тестван.
Това се случило в присъствието на прекия ръководител на ищеца, служител на
охранителна фирма и медицинска сестра от медицинския център. Съставен е
констативен протокол № 1191/12.03.2018 г. за проверката, който е връчен на
работника срещу подпис в момента на съставянето му. Поради констатираното явно
нетрезво състояние и невъзможност да изпълнява служебните си задължения ищеца е
отстранен от работа. Освен това в заповедта се сочи още, че при извършена
проверка на 16.03.2018 г. е установено, че ищецът е нарушил трудовата
дисциплина, като не е уплътнил работното време и е напуснал работа преди края
на смяната. Установено е още в хода на дисциплинарната процедура, че ищеца е
допуснал и нарушения на трудовата дисциплина – закъснение на 08.01.2018 г. и
неуплътняване на работното време на 31.01.2018 г., поради което му е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“ със Заповед № 166/16.02.2018 г. Към момента
на издаване на процесната заповед за уволнение дисциплинарното наказание
„Забележка„ не е заличено по чл. 197 КТ. Копие от тази заповед е приложена по
делото. На ищеца са поискани обяснения за допуснатите нарушения със Заповед №
245/19.03.2018 г., приложена по делото на лист 15 и връчена му срещу подпис.
Няма данни по делото такива обяснения да са дадени.
По делото са разпитани шестима свидетели.
Свидетелят Д. твърди, че работи в ответното
дружество на длъжност „Специалист
вътрешно стопанска сигурност“. Познава ищеца. Знае, че му е връчвана заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение към края на април 2018 г. След
приключване на смяната около 14.00 часа, ищецът бил извикан в управление
„Човешки ресурси“, там присъствали още двама и му била прочетена заповедта.
Ищецът отказал да подпише заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
и тя била подписана от свидетеля и от свидетеля Попов. Когато двамата подписали
заповедта, ищецът присъствал. Свидетелят Попов работи в ответното дружество в
отдел „Човешки ресурси“ . Твърди, че познава ищеца, запознат е със случая. Твърди,
че служителите запознали ищеца със заповедта, но той отказал да я подпише и
свидетелят е подписал заедно със другия свидетел.
Свидетелката П.
работи в ответното дружество като „Координатор производство“. Познава ищеца и знае,
че му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. На 07.03.2018 г. по време
на работа на първа смяна, в началото на смяната, служителка от производството,
която работи на едно работно място с ищеца я уведомила, че последния се държи
агресивно на тест масата, и от него лъха на алкохол. Свидетелката поканила
ищеца да отиде до лекарския кабинет, за да се направи проба за алкохол. Ищеца
изглеждал във видимо нетрезво състояние, с червено лице, агресивно поведение,
лъхал на алкохол. В кабинета сестрата го подканила да вземе проба за алкохол с
дрегер. Показала му как се прави пробата. Ищецът първоначално отказал и бутнал
ръката на сестрата. Извикали охраната. Охранителят му обяснил, че вземането на
проба е наложително, прави се с всеки за когото има съмнение, че е употребил
алкохол. Ищецът отново отказал да даде проба. След отказа за проба за алкохол
ищецът бил отстранен от работа. За горното в лекарския кабинет съставили
протокол и го подписали – свидетелката, като пряк ръководител и
охранителя. Ищеца също подписал
протокола. Заверено копие от същия протокол е приложено на лист 99 от делото.
По-късно ищеца не е представил документ за кръвна проба. Свидетелката, като пряк
ръководител на ищеца твърди, че длъжността му е последен контрол на тест маса,
евентуален дефект в кабелните комплекти може да предизвика катастрофа.
Свидетелката твърди, че познава ищеца от дълго време и знае как изглежда в
нормално състояние. В деня на случая това не е било така. Други работници в
отдела и казали, че ищеца постоянно греши, агресивен е, изглежда
нетрезвен. Свидетелката изготвила
докладна за случая и я дала на прекия си ръководител.
Свидетелката К. работи в ответното дружество, като „Оператор
тестовчик“. Работи на една тест маса с ищеца. Сутринта на 07.03.2018 г., когато
започнала смяната ищеца бил червен и лъхал на алкохол. Това се усетило от
всички присъстващи там. Свидетелката уведомила прекия си ръководител и ищецът
бил заведен до лекарския кабинет за проба за алкохол. Свидетелката твърди, че работата
им е да тестват готовите кабелни комплекти, които отиват при клиента. При
евентуална грешка може да се получи инцидент с автомобила, на който са
монтирани. Твърди, че в този ден ищеца не е бил в състояние да работи.
Свидетелката Д.
работи в ответното дружество в медицински пункт като медицинска сестра. Има и лекар, но той този ден не е бил на
работа. Знае за случая с ищеца. Бил доведен в кабинета за извършване на кръвна
проба. Свидетелката обяснила на ищеца как се извършва пробата, но той отказал,
държал се агресивно. Твърдял, че е пил бира. Извикали охраната. Охранителя също
му обяснил как да се направи пробата и ищеца се съгласил, но не изпълнил
указания и пробата за алкохол не била извършена. Впечатлението на свидетелката
е, че ищеца е бил във видимо нетрезво състояние миришел на алкохол. За
случилото се направили протокол.
Свидетелят В. работи
в ответното дружество, като „Охранител“. На 07.03.2018 г. е бил на смяна. Извикали
го в лекарския кабинет, за да укаже съдействие за проверка за алкохол на
служител от завода. Там сестрата поканила ищеца да даде проба, обяснила му как
става, но той не вкарал достатъчно количество въздух в трегера, за да се отчете
проба. Дрегера не издал звуков сигнал, поради което пробата била приета за
неуспешна. Свидетелят демонстрирал на ищеца как се работи с апарата, но той не
го направил. Ищецът бил изнервен, възбуден, около него се усещало мирис на
алкохол. Бил изготвен протокол за случая, който свидетелят подписал.
Иска по чл. 344 ал. 1
т. 1 КТ е неоснователен.
Процесната заповед за уволнение съдържа всички реквизити по чл. 195 ал. 1 КТ, в нея са индивидуализирани нарушителят и извършеното от него нарушение,
датата на извършване и установяване на нарушението, ясно е посочено наложеното
наказание и нормите от закона, на основание на които е наказан ищецът.
Заповедта е подробно мотивирана и от нея безпротиворечиво става ясно, че ищеца Й.
при явяването си на работа в посочения ден е бил във видимо нетрезво състояние,
не е могъл да изпълнява задълженията си, поради което е отстранен от работното
си място. Направен е опит за проверка за алкохол с измервателен уред, но
проверката била неуспешна, поради отказ за съдействие от ищеца, което е
отразено в протокол, подписан от трима свидетели, които са разпитани и по
делото, и от ищеца, който не е оспорил отразеното в него.
Спазена е и регламентираната
в чл. 193 ал. 1 КТ процедура по искане на обяснения от работника. Със заповед №
245/19.03.2018 г., връчена на ищеца на същата дата, от ищеца са поискани
обяснения за нарушението му на 07.03.2018 год., без да му бъде даден срок за
това, но ищеца не прави възражения в тази насока, такива липсват и в исковата
молба. Липсват и твърдения от ищеца, че е дал такива. Обясненията са поискани
преди налагане на наказанието, каквото е изискването на закона. Ищецът се е
възползвал от възможността да не даде такива. Тук от значение е само факта на
поискването им от работодателя, при което следва да се приеме, че процедурата
по чл. 193 КТ е спазена от работодателя.
Следователно от
формална страна няма допуснати нарушения от работодателя, които да водят до
отмяна на уволнението, без да се разглежда спора по същество.
Ето защо трябва да се
разгледа законосъобразността на постановеното уволнение, като в тежест на
работодателя е да докаже твърдените нарушения на трудовата дисциплина и справедливостта на
наложеното най – тежко наказание.
В процесната заповед
работодателят се е позовал на нарушения по чл. 190 т. 3 КТ – системни нарушения
на трудовата дисциплина, и на т. 7 от същия текст – други тежки нарушения на
трудовата дисциплина.
По отношение на
системността: За да е налице системност съдебната практика е приела, че следва
да бъдат налице три или повече нарушения на трудовата дисциплина, като видът и
тежестта им е без значение. Достатъчно е за отделните нарушения да не е
налагано дисциплинарно наказание или ако е било наложено, то да не е заличено.
Периодът през който трябва да са извършени трите нарушения не е определен в
закона, но може да се извлече от разпоредбата на чл. 197 КТ, който предвижда
едногодишен срок за заличаване на дисциплинарните наказания, както и от разпоредбата
на чл. 194 ал. 1 КТ, която сочи, че дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от една година от извършването им. В конкретния случай е налице
Заповед № 166/16.02.2018 г., с която на ищеца е наложено наказание „Забележка“
за описани в същата дисциплинарни нарушения. Освен това при издаване на
процесната заповед за дисциплинарно уволнение е посочено, че на 16.03.2018 г.
ищецът е нарушил трудовата дисциплина в частта за спазване на установеното
работно време, като е напуснал работното си място преждевременно. Третото
нарушение е явяването му на работа след употреба на алкохол. В исковата молба
не се съдържат възражения относно липсата на системност, такива не се поддържат
и в съдебно заседание. Дори да се приеме, че липсва системност, явяването на работа
след употреба на алкохола е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Явяването на работника в нетрезво състояние може да се установи, както с гласни
така и с писмени доказателства. По делото се събраха достатъчно гласни
доказателства, обсъдени по-горе, от които може да се направи извод, че на
посочената в процесната заповед дата и време ищецът се е явил на работа след
употреба на алкохол. Всички свидетели твърдят, че същият е бил агресивен и
миришел на алкохол. За това по делото са приложени докладни записки от А. Д., Д.
В., М. К. и Д. П.. Във всички тях е посочено, че ищецът се е явил на работа във
видимо нетрезво състояние и се държал неадекватно. Тези докладни са частни
документи. За разлика от официалния свидетелстващ документ частния
свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила. Това обаче не
означава, че частния свидетелстващ документ няма никаква доказателствена
стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява
от съда по вътрешни убеждения, с оглед всички обстоятелства по делото. Такава е
трайно установената съдебна практика. В случая, съдът намира, че изложеното в
докладните записки се подкрепя от показанията на разпитаните по делото
свидетели, независимо, че те са ги и изготвили. В тази насока показанията им са
последователни, категорични и безпротиворечиви. Съдът кредитира тези докладни
записки като доказателство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 126 т. 2 КТ, при изпълнение на работата, за която се е уговорил
работникът е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол
или друго упойващо вещество. В случая ищецът Й. е нарушил това свое задължение.
Той се е явил на смяна в нетрезво състояние, което не му е позволявало да си
изпълнява задачите, които са му възложени. Съгласно чл. 187 т. 2 КТ, явяването
на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените му задачи е нарушение на трудовата дисциплина и това нарушение
подлежи на санкциониране.
Работодателят е
спазил задължението си по чл. 189 ал. 1 КТ, при определяне на дисциплинарното
наказание. Работодателят е взел в предвид в мотивите на заповедта тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. В конкретния случай наказанието е съответно на
тежестта на нарушението. Работодателя е счел нарушението за тежко по смисъла на
чл. 190 ал. 1 т. 7 КТ и е наложил наказание на основание тази разпоредба. В
мотивите си в заповедта работодателя е обосновал извода си за тежестта на
нарушението с характера на работата, която ищецът е изпълнявал, неговите
функции са свързани с тестване на кабелни комплекти при които се извършват
специфични коригиращи дейности, които изискват постоянно голямо внимание,
сръчност и прецизност. Тези процеси
следва да бъдат извършвани с голямо внимание, тъй като при по нататъшните
процеси трудно могат да бъдат открити и вероятността да изпратят на клиента
некачествена продукция е голяма, а това може да доведе до много сериозни
последствия в кабелната инсталация на автомобила. Тези изводи на работодателя
се подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства. На такъв вид
нарушение – явяване на работа в нетрезво състояние следва да се наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание, което е сторено от ответника. Това
наказание е съответно и адекватно на нарушението, поради което се явява и
справедливо.
Съдът служебно констатира, че са спазени
сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ, за налагане на наказанието. Съгласно горната
норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В
конкретния случай нарушението е извършено на 07.03.2018 г., а наказанието е
наложено на 13.04.2018 г. Спазен е двумесечния срок за налагане на наказанието.
По горните съображение, съдът намира дисциплинарното уволнение за
законосъобразно, поради което първия обективно съединен иск за отмяната му
следва да се отхвърли, като неоснователен. При това положение неоснователни се
явяват исковете по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 КТ, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на поисканото обезщетение за оставане
без работа за срок от шест месеца. Тези искове също следва да бъдат отхвърлени.
Следва да бъде
отхвърлен и иска за заплащане на сумата
от 850 лв., направена удръжка от работодателя от възнаграждението на ищеца на
основание чл. 221 ал. 2 КТ.
На ответника при този изход на делото се дължат на основание чл. 78 ал. 1 ГПК направените деловодни разноски в размер на 1430 лв., съобразно договореното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в представения от
ответната страна договор за правна защита и съдействие, на лист 27 - 28 от
делото.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.Й., ЕГН ********** *** искове при
условията на обективно кумулативно съединяване, против „СЕ Б. – Б.“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „И.“ № 18, за
признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на Заповед №
329/13.04.2018 г., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 и т. 7 трудовото му
правоотношение е прекратено, за възстановяването му на работата заеманата до
уволнението – „Машинен оператор/тест маса КСК, коригиращи операции“ в ответното
дружество, и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без
работа – от 30.04.2018 г. до 30.10.2018 г. включително в размер на общо 5100
лв., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане,
както и за заплащане на сумата от 850 лв. удържана на ищеца на основание чл.
221 ал. 2 КТ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.К.Й., ЕГН **********
*** да заплати на „СЕ Б. – Б.“ ЕООД ЕИК ********* направените деловодни разноски в размер на
1430 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: