№ 12035
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20221110131677 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 СК.
Образувано е по искова молба от В. Г. К., ЕГН **********, срещу И. В. Ш., ЕГН
**********, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК с искане за предоставяне на ищцовата
страна упражняването на родителските права спрямо децата на страните – Й. И. Ш., ЕГН
**********, и Г. И. Ш., ЕГН **********, както и относно местоживеенето, тяхната
издръжка, изразява се становище относно режима на лични отношения между децата и
бащата, който се иска да бъде определен с преспиване, което ищцата е посочила при
изслушването й от съда.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна не е представила такъв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните намери следното от фактическа и правна страна:
За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества,
възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране
на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у
децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус,
доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между
родителите и децата, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при
отглеждането им и др. При определяне на мерки относно грижата за децата най-важният
критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на
родителските права е интересът на децата, какъвто интерес е осигуряването на правилното
1
им физическо и духовно развитие и социалното им формиране.
Установява се по делото, че страните са родители на децата, като детето Й. е на 11 г.
години, а детето Г. - на 10 г. към датата на устните състезания по делото /удостоверения за
раждане, представени към исковата молба/. От показанията на разпитания по делото
свидетел – Йорданка К. /майка на ищцата/, като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК и ги
кредитира като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че родителите на децата не живеят заедно от 2021 г., като децата живеят при
майката. Установява се привързаност на децата към майката. Сочи, че след раздялата на
родителите първоначално бащата поддържал контакти с децата около половин година, след
което общуването с тях било преустановено. Посочва, че последно децата са виждали баща
си през лятото на 2022 г. Установява се, че бабата по майчина линия помага на ищцата при
отглеждане на децата. Сочи, че ответникът не е присъствал на рождените дни на децата,
нито е изпращал подаръци.
От постъпилата справка от НОИ се установява, че ищцата за периода м.7 до м. 12. 2022 г.
е с осигурителен доход около 400,00 лв. на месец, а ответникът за периода м. 2 до м. 9. 2022
г. е с осигурителен доход 500,00 лв. От справка от НАП се установява, че осигурителния
доход на ищцата е около 1000,00 лв. за 2021/2022 г., а на ответника за 2021 г. – 500,00 лв., а
за 2022 г. – 400,00 лв.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет по делото е представен социален доклад от
ДСП – Слатина, видно от който децата се отглежда от майката в гр. София, като
непосредствени грижи полага тя. Същата задоволява ежедневните им потребности, както и
техните здрА. и образователни нужди. Живеят в жилище, собственост на родителите на
ищцата, като в същото има самостоятелна стая за децата и е обзаведено според нуждите им.
Майката споделя, че е трудово ангажирана към бистро „Ива“ и реализира месечен доход в
размер на 1000 лв. Децата се чувстват спокойно в присъствие на майката, имат добра
комуникация и добра емоционална връзка, и двете деца са видимо силно привързани към
ищцата. Децата са споделили, че не се виждат често и рядко се чуват по телефона, като
последната им среща с него била през миналото лято в пицария. В доклада се сочи, че при
разговор с бащата , последният съобщил, че живее в гр. Стара Загора, като не е пожелал да
съобщи точен адрес и е заявил, че отсяда в различни хотели, работи като готвач.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата е споделила, че желае да упражнява
родителските права по отношение на децата., че никога не е имала против децата да
общуват с баща си и по възможност режимът да бъде с преспиване по 1-2 в седмицата през
уикенда.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, становищата на страните и на
компетентната ДСП, събраните писмени и гласни доказателства и най-вече съобрази
интереса на децата, счита, че упражняването на родителските права по отношение на тях
следва да бъде предоставено на майката. Съдът взе решението си като съобрази възрастта на
децата, емоционалната им привързаност към майката, която фактически полага грижи за
тяхното отглеждане и възпитание. От събраните по делото доказателства се установява, че
2
отношенията между родителите са били конфликтни, като децата, са се страхували, тъй като
са ставали свидетели на тези конфликти. Децата имат нужда от спокойна среда, в която да се
отглеждат и развиват правилно. Родителите следва, осъзнавайки, че е във вреда на децата да
използват емоционалното им състояние, за да се опитат да засегнат емоционално другия
родител, да сътрудничат помежду си с цел осигуряване на правилното развитие на децата.
Независимо от изложеното по-горе, съдът намира, че към момента няма данни някой от
родителите да има съществени дефицити в способностите си за родителстване или да е
налице риск за децата, че да е наложително предприемане на съответни мерки в тази насока.
Предвид изложеното и с оглед предоставяне упражняването на родителските права на
майката съдът намира, че следва да бъде постановено децата да живеят при нея, която да
полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието им, доколкото не се
установиха по делото обстоятелства, налагащи децата да живеят отделно от родителя, на
когото е възложено упражняването на родителските права.
На следващо място, съдът намира, че в интерес на децата е да бъде определен режим на
лични отношения с бащата, който да способства за изграждане на пълноценна емоционална
връзка между този родител и децата. Предвид обаче обстоятелството, че по делото се
установява, че за последен път децата са общували с баща си през миналото лято, но
доколкото не се установи същите да са се отчуждили от бащата и като съобрази, че майката
е изразила съгласие при изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 СК децата да имат режим с
преспиване, съдът намира да е подходящо определяне на режим на лични отношения между
бащата и децата, който постепенно – с израстването на децата, да се разширява, с цел децата
да успеят успешно да се адаптират към създалата се ситуация. Не се установи децата да имат
проблеми в общуването с баща си, освен, че то се осъществява спорадично. По тези
съображения съдът намира за подходящ следният режим на лични отношения:
Всяка първа и трета пълна седмица от месеца в петък от 18:00 часа до 18:00 часа в неделя,
както и два пъти по 10 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
Предвид определянето на местоживеенето на децата при тяхната майка съдът следва да се
произнесе и досежно издръжката на децата от неотглеждащия родител. Ищцата претендира
заплащане на издръжка за всяко едно от децата в размер на 300,00 лева, считано от м. май.
2022 г. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на децата, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие. Нуждите на децата са обичайни за дете на възрастта
на двете деца на страните – 10 и 11 години към датата на устните състезания /за храна,
дрехи, обувки, обучение, медицински грижи и т.н./, както и общите разходи за издръжката
на домакинството на майката, в което те са отглеждани, се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. При това
положение, съдът, като взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта на всяко от тях,
3
както и с оглед установения осигурителен доход на бащата, като за размера на брутния
доход липсват данни по делото, счита, че същият може и следва да бъде осъден да заплаща
на децата си на основание чл. 142, ал. 1 (първоначална издръжка) и чл. 149 (издръжка за
минало време – от 01.05.2022 г. до 13.06.2022 г. – датата на исковата молба) СК, месечна
издръжка в размер на по 200,00 лева, считано от 01.05.2022 г., доколкото не се събраха
доказателства бащата да е заплащал на децата издръжка за периода м. май 2022 г. до датата
на подаване на исковата молба 13.06.2022 г. Издръжката се дължи до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. Ето защо претенциите за
издръжка се явяват частично основателни до посочения по-горе размер, до който размер
същите следва да бъдат уважени, а в останалата част – до пълния предявен такъв от 300,00
лв. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Следва да бъде уважено искането за
присъждане на законна лихва за забава. Издръжката на децата се дължи до 5-то число на
текущия месец по банкова сметка в ОББ, с IBAN: BG46UBBS80021088588720, BIC:
UBBSBGSF, с титуляр на сметката В. Г. К..
Относно направените разноски по делото.
Ищцата е поискала присъждане на разноски, но предвид характера на производството
на спорна съдебна администрация съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани
– същите остават в тежест на страните така, както са направени /в този смисъл и
определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. Задълженият за издръжка родител следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за определените издръжки за двете деца в размер на 576,00 лв. по
сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните
деца Й. И. Ш., ЕГН **********, и Г. И. Ш., ЕГН **********, на тяхната майка В. Г. К., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Й. И. Ш., ЕГН **********, и Г. И. Ш., ЕГН
**********, при тяхната майка В. Г. К., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. В. Ш., ЕГН **********, и
децата Й. И. Ш., ЕГН **********, и Г. И. Ш., ЕГН **********, както следва:
Всяка първа и трета пълна седмица от месеца в петък от 18:00 часа до 18:00 часа в неделя,
както и два пъти по 10 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2, чл. 149 и чл. 146 СК, И. В. Ш., ЕГН **********, да
заплаща на децата Й. И. Ш., ЕГН ********** и Г. И. Ш., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител В. Г. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по
4
200,00 /двеста/ лева на всяко едно от децата, считано от 01.05.2022 г., платима до 05-то
число на текущия месец до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, по банкова сметка в ОББ, с IBAN:
BG46UBBS80021088588720, BIC: UBBSBGSF, с титуляр на сметката В. Г. К., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК в останалата им част до
пълния предявен размер от по 300,00 лева за всяко едно от децата считано от 01.05.2022 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА И. В. Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 576,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5