Р Е
Ш Е Н
И Е №129
гр.Враца, 22.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 18.06.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Миглена Костадинова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 165 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ц.Г.Ф., ЕГН **********, чрез адвокат Г.Й.
от САК, е предявила обективно съединени искове да се осъди Застрахователно
дружество "ЕВРОИНС" АД със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Искър, бул."Христофор Колумб" №43 на основание чл.432 КЗ да й
заплати сумата от 120 000лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, както и сумата от 1548лева,
представляващи имуществени вреди, настъпили в резултат от претърпения от нея пътен инцидент на 08.05.2018г около
12.00ч в гр.Враца, на ***
при който при пресичане на пътното платно е блъсната от лек автомобил марка
"Шкода", модел "***" с рег.№ВР *** СВ, който към този момент е имал действаща застраховка
гражданска отговорност съгласно полица №BG07/118000878162, сключена с ответното
дружество с валидност от 20.03.2018г до 19.03.2019г. Претендира се и законната
лихва, считано от датата на завеждане на доброволната покана 24.07.2018г до
окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер.
Предявените обективно съединени
осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две
експертизи - съдебно-автотехническа експертиза и
съдебно-медицинска експертиза.
В исковата
молба се твърди, че на
08.05.2018 г., около 12:00 часа, в гр. Враца, на ул. ***, е настъпил пътен инцидент при който
л.а. марка “Шкода”, модел “***”, с per. № ВР *** СВ, управляван от М.М.П.,
поради недостатъчно внимание и предпазливост към пешеходците, блъска
пресичащата, пътното платно пешеходка Ц.Ф.. Пътният инцидент е настъпил в
населено място, на прав пътен участък, в светлата част на денонощието. За
пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с per.
№ 967000-6056/14.05.2018 г., по описа на РУ на МВР гр. Враца, като е образувано
ДП № 575/2018 г., по описа на РУ на МВР гр. Враца.
Вследствие на пътния инцидент,
пострадалата е изпаднала в безсъзнание, като поради получените травматични
увреждания е откарана по спешност, с опасност за живота, в МБАЛ “Христо Ботев”
- АД, гр. Враца, където, с оглед на тежкото й състояние била настанена в
хирургично отделение. След като била прегледана, лекарите установили, че е
получила следните травматични увреждания: contusio capitis (контузия на
главата);контузио церебри (контузия на мозъка); comotio cerebri (мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание); охлузване с кръвонасядена в областта на
ясна скула и на челото вдясно фронтално; фрактуре осис окципиталис (счупване на
тилната кост); фрактуре С43 С5, С6 (счупване на шийни прешлени).
В клиниката по хирургия, пострадалата
престояла от 08.05.2018 г., до 18.05.2018г. След като било стабилизирано
състоянието й, била преведена в клиника по ортопедия и трамватология. След като
били направени нужните изследвания, било установено, че пострадалата е получила
полифрагментна фрактура в областта на лявата подбедрица; фрактура в областта на
десния глезен; фрактура в областта на тибията в дисталната си част;
Поради получената тежка фрактура в
областта на лявата подбедрица, на 21.05.2018г., пострадалата била подложена на оперативна
интервенция при която
под обща анестезия и рентгенов-скопичен контрол се е поставил интрамедуларен
остеосинтезен пирон с Ф/10 мм. и дължина 300 мм. и 3 броя застопоряващи винта в
проксималната част на хемостаза.
В болничното заведение пострадалата
престояла общо от 08.05.2018 г., до 23.05.2018 г. През болничния престой за нея
се грижил нейният син. Поради изключително тежките и многобройни травми по
цялото тяло, първите дни след инцидента пострадалата не можела да помръдне в
леглото. Не можела да се изправя, да се храни и да говори. Цялото й тяло е било
превързано и обездвижено поради редицата фрактури. Поради тежката травма в
областта на главата, Ц.Ф. изпитвала непоносимо главоболие, била неконтактна, не
разпознавала близките си, говорела несвързано.
След като била изписана от болничното
заведение, пострадалата продължила лечението и възстановяването си в домашни
условия. Поради изключително силните болки в областта на долните крайници, се
наложило, на 20.06.2018г., пострадалата да бъде прегледана отново в болнично
заведение, където след като бил извършен нов преглед била препоръчана
медикаментозна терапия с обезболяващи. В болничното заведение, било установено,
че вследствие на пътния инцидент, пострадалата е получила увреждане на
фибуларис декстра. При прегледа, пострадалата била на инвалидна количка, с
невъзможна самостоятелна походка. След като била прегледана, било установено,
че вследствие на операцията на глезенната става, ищцата страда от травматична пареза на фибуларис декстра. Поради
фрактурата на шийните прешлени, пострадалата носила ортеза. След като бил
прегледан десния крайник на пострадалата, били установени отслабени до липсващи
ахилови рефлекси двустранно. Невъзможна тилна флексия на дясно стъпало.
Твърди се в исковата молба, че към
момента на депозирането й лечебният и възстановителният период за пострадалата
продължава. Предвид състоянието й се налага денонощно при нея да има човек,
който да следи здравословното й състояние и да полага цялостни грижи за нея.
Придвижването й е възможно само и единствено посредством инвалидна количка.
Поради изключително тежката травма в областта на главата, всеки опит за
изправяне на пострадалата е свързано със силно главоболие и световъртеж.
Според изложеното в исковата молба
вследствие на изключително тежката мозъчна травма, към настоящия момент, Ц.Ф.,
страда от загуба на памет, често извършва некоординирани действия, трудно
разпознава близките си, дори сина си. Оплаква се от невъзможност да запомни и възпроизведе
информация, което я прави нервна на моменти. Често е летаргична и апатична в
поведението си. При разговор с близките си, често забавя речта, или спонтанно
спира да контактува без видима причина. Постоянно говори за това, че не вижда
смисъл в това да продължи живота си по този начин.
След претьрпения инцидент,
пострадалата е изцяло лишена от възможност да се придвижва сама и да стои в
изправено състояние. Това е изключително» потискащо за нея, предвид
обстоятелството, че въпреки възрастта си е била изключително деен човек.
Поради всичко гореизложено това за
битовите и ежедневните нужди на пострадалата се грижат близките й, които й
помагат да се облича, обува. С оглед на клиничното й състояние тя прекарва
ежедневието си предимно в легнало положение. Поради изключително тежката травма
в областта на шията, изразяваща се: в счупване на три прешлена, пострадалата
изпитва постоянни болки в шийната област на гръбначния стълб, придружени с
твърдост в мускулите около прешлените.
Процесният пътен инцидент дава
изключително тежки последици и върху психиката на пострадалата. Към настоящия
момент не желае да говори за катастрофата. Споделя, че дори и да се оправи
физически няма да има смелост да излиза навън и да се разхожда, поради страха
от автомобили. Често плаче и отказва да разговаря с близките си, оплаква се от
безсъние.
На 24.07.2018 г., с Молба изпратена по
пощата, с обратна разписка, ищцата е завела писмена претенция, на основание чл.
380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от
ответното дружество. В предвиденият в КЗ тримесечен срок, който е изтекъл на
24.10.2018 г. и към настоящия момент от ответното дружество не са изплатили
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Това
обстоятелство обуславя интереса от завеждане на настоящата искова претенция.
С депозирания отговор ответникът
оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е възникнало вследствие
противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Счита, че от
представените с исковата молба доказателства не се доказва по безспорен начин
вината на водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП. Констативният
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в
него обстоятелства относно механизма на ПТП, тъй като се касае за обстоятелства,
които не са възприето
непосредствено от автора на акта. Подредбата на участниците и поставянето на
водача на лекия автомобил на първо място по никакъв начин не доказват негово
противоправно поведение, още повече, че в протокола е отразено, че
обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване.
В отговора се твърди, че именно ищцата
с противоправното си поведение е станала причина за настъпване на процесното
ПТП. При преценката за противоправност на поведението на застрахования водач
следва да се вземе предвид, че моментът на възникване на опасността се определя
от фактически, а не от формални критерии. От водачите се изисква да намаляват
скоростта на движение във всички случаи, когато възникне опасност за движение
или когато е закономерно нейното появяване. Задължението за намаляване на
скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на
възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното
за движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се
приеме моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към
платното на движение, преди още да е стъпил на него и поведението си явно или
очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение - съгл.
т. 6 от ТР №28/28.11.1984 на ОСНК на ВС. В случая ищцата е навлязла внезапно на
пътното платно и по начин, изключващ възможността водачът на лекия автомобил да
реагира. Водачът нито е бил длъжен (предвид липсата на знак за пешеходна
пътека мястото, където ищцата предприема пресичане), нито е могъл да предвиди, че на пътното платно пред него
внезапно ще се появи пешеходец
Скоростта на движение на автомобила
при настъпване на ПТП е била съобразена с пътната обстановка и предвидимите
препятствия. Процесното ПТП е настъпило в опасната зона за спиране на
автомобила. Вредоносните последици, настъпили в границите на опасната зона, не
могат да бъдат вменени във вина на дееца, тъй като при всички възможни мерки,
взети от него, те не биха могли да бъдат предотвратени. Поведението на водача
на лекия автомобил не е противоправно, т.к. същият е положил необходимата
грижа, а причина за настъпване на ПТП е поведението на ищцата, която освен, че
е нарушила забраната за навлизане на пътното платно внезапно, го е направила и
на необозначено за това място, т.е. самата тя е имала задължение и е могла да
предвиди появата на участник в движението от посоката, от която се е движел
л.а.
В случая е налице случайно деяние. За
нанесените при ПТП вреди не отговаря застрахования при ответника водач, а оттам
не може да бъде ангажирана и функционалната отговорност на застрахователя по
ЗГО.
В случай, че в хода на процеса се
установи, че ПТП е възникнало по вина на водача на л.а. „Сеат” прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат и моли да бъде намален справедливо
определения размер на обезщетението с размера на съпричиняването, който в
конкретния случай ответника определя на 80%. Пешеходката е пресекла на
необозначено за това място, в нарушение на правилата за движение, като по този
начин е създала опасност за движението по пътищата и е допринесла за настъпване
на вредоносното събитие.
Оспорва изложените в исковата молба
твърдения досежно получените увреждания и продължителността на възстановителния
период, както и причинната връзка с процесното ПТП. Не счита, че са представени
безспорни доказателства за тези твърдения.
Прави възражение за съпътстващи
заболявалия на пострадалата, които са допринесли за настъпване на получените
увреждания. Видно от представените медицински документи, ищцата има
остеоартроза. Счита, че това заболяване е допринесло за интензитета на
получените травми. Това не е съпричиняване по смисъла на закона, а причинен
процес извън поведението на делинквента, за последниците, от който същият не
следва да отговаря. Съдът след определяне на размера на обезщетението следва да
коригира същият като вземе приноса на собственото състояние на пострадалата.
Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахования писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банкова
сметка, ***на на застрахователя. Съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ непредставянето
на данни за банкова сметка ***.380,
ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането като
застрахователят не дължи лихва. Ищцата не е представила данни за банкова
сметка, ***е на лихва върху главницата за неоснователно.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава въврху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2) изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ. От представеното с исковата молба уведомително писмо с изх. № 12801/2 от
24.10.2018г. е видно, че „ЗД ЕВРОИНС” АД е изискало от ищцата да представи
документи, необходими за безспорното установяване на събитието и причинените
вреди. Въпреки това дори към този момент тези документи не са представени.
Поради това счита, че застрахователят не дължи законна лихва, респ. ако такава
се дължи, то началният момент, от който тя трябва да се начисли е не по- рано
от 24.01.2019г. - три месеца след завеждане на претенцията.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица с per. № 967000- 6056/14.05.2018 г., по описа на РУ на
МВР гр. Враца - заверено копие се установява, че дежурният при ОД на МВР Враца
е посетил настъпилото на 08.05.2018г към 12.00ч ПТП в гр.Враца ***
между участник 1 - МПС "Шкода”,
модел “***”, с per. № ВР *** СВ, управляван от М.М.П. и участник 2 - Ц.Г.Ф.. В
протокола е отразено, че при инцидента е пострадала пешеходката Ц.Г.Ф., която е
получила фрактура на ляв крак и черепно-мозъчна травма, настанена ХО на МБАЛ
"Христо Ботев" гр.Враца с временна опасност за живота. В протокола е
отразено, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване.
От приложените Епикриза с ИЗ №
5005/2018 г., издадена от МБАЛ “Христо Ботев” АД- гр. Враца - заверено копие; Епикриза
с ИЗ № 5308/2018 г., издадена от МБАЛ “Христо Ботев” АД-гр. Враца - заверено
копие; се установява, че ищцата в периода от 08.05.2018г до 18.05.2018г е била настанена
в ХО на МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца с диагноза „КОНТУЗИО
КАПИТИС.КОНТУЗИО ЦЕРЕБРИ.ФРАКТУРЕ ОСИС ОКЦИПИТАЛИС. ФРАКТУРЕ ПРОЦЕСИ СПИНОЗИ
С4,С5,С6 ПРОЦЕСИ СПИНОЗИ ГКС 12-15", а в периода от 18.05.2018Г до 23.05.2018г е била хоститилизирана с диагноза
"Счупване на дисталната част на тибията, закрито, при което са извършени
опреативни процедури на таза и долния
крайник със среден обем сложност. От Амбулаторен лист № 000037/2018 г. -
заверено копие; Амбулаторен лист № 001280/2018 г. - заверено копие е видно, че Ц.Г.Ф.
е продължила лечението след изписването й от болницата.
По делото е представена Фактура №
00000063040/18.05.2018 г., издадена от “ЕКОС Медика” ООД, придружена с Платежно
нареждане от 18.05.2018 г. - заверено копие, от които е видно, че ищцата е
заплатила поставения й при оперативната намеса интрамедуларен табиален пирон -
комплект на стойност от 1490.00лева; За престоя си в лечебното заведение в
периода от 08.05.2018г до 18.05.2018г е заплатила сумата от 58.00лева по Фактура
№ *********/18.05.2018 г., издадена от МБАЛ “Христо Ботев” АД, придружена с
фискален бон.
Представена е Молба от 24.07.2018 г.,
с която ищцата е заявила претенциите си
за заплащане на имуществени и неимуществени вреди пред ответника "ЕВРОИНС" АД, която е получена от последния
на 24.07.2018г, видно от приложеното Известие за доставяне.
След издаване на съдебно удостоверение
ищцата е представила преписи от съдържащите се в ДП№575/2018г по описа на РУ на
МВР Враца, а именно Протокол за ПТП, постановление за прекратяване на
наказателно производство от 13.02.2019г, САТЕ и СМЕ.
Видно от постановление за прекратяване
на наказателно производство от 13.02.2019г, производството по ДП№575/2018г след
изявление на пострадалата Ц.Г.Ф., че не желае водача на л.а. да бъде наказван.
По разпореждане на съда от МБАЛ
"Христо Ботев" АД е изпратена цялата медицинска документация относно
престоя и лечението на Ц.Г.Ф. в болницата в периода от 08.05.2018г до
23.05.2019г. Тази документация е взета предвид от вещото лице изготвило
допуснатите първоначална и допълнителна съдебно медицински експертизи.
По делото са допуснати и изслушани две
експертизи: съдебно медицинска и съдебно автотехническа. Заключенията на
експертите не са оспорени от страните и се приемат от съда като обективни и
компетентни.
Вещото лице изготвило автотехническата
експертиза е констатирало, че на 08.05.2018 г. около 12,00 часа лекият
автомобил „Шкода ***” се е движил в дясното еднопосочно платно на булевард „***“
в гр. Враца, в лявата лента в посока от центъра на гр. Враца към изхода за гр.
Мездра със скорост около 56 км/ч.
В определен момент пред лекия
автомобил „Шкода ***”, пешеходка се е показала зад паркирания до десния тротоар
товарен автомобил „Рено Трафик“ и е предприела пресичане на платното за
движение от дясно на ляво.
Водачът на лекия автомобил „Шкода ***”
е видял пред себе си пешеходката, която е пресичала платното за движение,
когато се намирал на около 34 метра от нея. Лекият автомобил „Шкода ***”,
поради липса на време и разстояние, достигайки до мястото на удара е блъснал
пешеходката с предната си част.
При удара на пешеходката с предната
броня на лекия автомобил „Шкода ***“ под масовия център, тялото й се е
повдигнало нагоре и се плъзнало по капака на двигателя, след което се блъснало
в предното панорамно стъкло на лекия автомобил „Шкода ***“.
В резултат на удара пешеходката е
получила наранявания, описани в медицинските документи.
От
техническа гледна точка мястото на удара между лекия автомобил „Шкода ***” и
пешеходката се намира на около 1,2 метра в дясно от левия ръб по ширината на
платното за движение.
От
техническа гледна точка вероятната причина за настъпване на произшествието са
субективни действия на водача на лекия автомобил „Шкода ***” с органите за
управление на автомобила, довело до движение с превишена скорост от 56 км/ч в
населено място, при което е блъснал пешеходка, която е пресичала платното за
движение от дясно на ляво по посока на движението му.
Според
вещото лице процесният пътен инцидент е настъпил поради действието на двамата
участници: Движение с превишена скорост на лекия автомобил „Шкода ***” и
предприетото пресичане на платното за движение от пострадалата пешеходка зад
паркирал автомобил.
Лекият
автомобил „Шкода ***” в момента на възникване на опасността е отстоял от
мястото на удара на разстояние от около 34,1 метра,скоростта му на движение
преди ПТП и в момента на удара е била около 56 км/ч или 15,56 м/с в условията
на произшествието=
Дължината
на опасната зона за спиране на лекия автомобил „Шкода ***” при движение с
определената скорост от 56 км/ч в условията на произшествието е била около 38
метра. Лекият автомобил „Шкода ***” в момента на възникване на опасноста е
отстоял от мястото на удара на разстояние от около 34,12 метра водачът на лекия
автомобил „Шкода ***” при движение със скорост от около 56 км/ч не е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране.
Според
вещото лице водачът на лекия автомобил „Шкода ***” при движение със скорост от
около 50 км/ч е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез
аварийно спиране, а пешеходката е могла да предотврати ПТП, ако е изчакала
лекия автомобил „Шкода ***” да премине, след което да предприеме пресичане на
платното за движение.
Според
експерта д-р Й.Т.Ц., изготвил медицинската експертиза след запознаване с
медицинските документи и личен преглед на ищцата. Според вещото лице Ц.Г.Ф. е
получила Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на тилната кост и
мозъчната контузия особено в първите 6 дена/за това време се развива мозъчен
оток/причиняват РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.В
последствие увредите на главния мозък довеждат до ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Счупване на шиповидните израстъци на 4- ти,5-ти и
б-ти шийни прешлени с авулзионно счупване на ставната издатина на тилната кост
в областта на черепната основа, които увреждания са и причинили ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА за срок повече от 1 месец.
Счупването
на костите на лявата подбедрица е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК за повече от 1 месец." Получило се е ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА изразяващо се в затруднение на
движението на врата и на левия долен крайник.
Парезата на нервус фибуларис декстра, което е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК за срок повече от 1 месец.
Според
експерта съществувал е временно риск за живота на пострадалата, защото при тези
увреди се развива оток на мозъчния ствол, който ако не се овладее
медикаментозно, а това става трудно, неминуемо води до смърт. В конкретния
случай не се развил мозъчен оток, но въпреки това е съществувала опасност за
живота на пострадалата имайки в предвид топиката/мястото/ на счупването.
По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и по време посочени т.е. в
условията на ПТП-блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Пострадалата е претърпяла една оперативна интервенция в Ортопедичното отделение, като е бил поставен интрамедуларен остеосинтезен пирон/пирона е вкаран в костния канал на костта,като по този начин е обездвижил счупването/и са сложени по 3 застопоряващи винта в горната и долната част на пирона/те предотвратяват усукването на счупените повърхности/.
Настъпили
са усложнения в здравословното състояние при ищцата във връзка с настъпилите
увреждания от ПТП.Те се изразяват в преживени болки и страдание по време и след
лечението в болницата, емоционалната травма/травма върху психиката на
пострадалия/, която ще изпитва след дехоспитализацията /изписването от
болницата/, трудности в самообслужването на пострадалия, преодоляване на
морфологично-функционални трайни изменения от последствията от лечението. Установеното
здравословно състояние при ищцата оказва влияние в ежедневието и - преживяла е
и преживява болка,продължава да страда от претърпените телесни увреждания, емоционалния
стрес, дискомфорт, затруднение да се грижи за себе си /самообслужване/.
След
дехоспитализацията пострадалата е продължавала да търпи болки във връзка с
рехабилитацията и раздвижването За в бъдеще ищцата ще продължава да търпи
увреждания в два аспекта-анатомично- функционални и психологически. От
анатомично-функционална гледна точка са налице негативни явления вследствие на
получените травми. Остатъчните негативни явления са затруднение на движенията
на долните крайници и болка и тръпнене при движение.От психологична гледна
точка последствията могат да бъдат дълго време.
За
възстановяването на ищцата от посочените травми е нужен следния период както
следва/консултирано с ортопед,невролог и неврохирург/
-За
възстановяване на травмата на мозъка към 6 месеца
-За
възстановяване на счупените бодилести израстъци на 4,5,6 шиен прешлен 1-2 месеца
-За
възстановяване увредата на фибуларния нерв в дясно 4-5 месеца
-За
възстановяване счупените кости на лявата подбедрица 3-4 месеца.
-За
възстановяването от психическия стрес вследствие инцидента не може да се
определи период за възстановяване .
При
прегледа на ищцата 11 месеца след травмата вещото лице е костатирало, че няма
данни за отпадна огнищна неврологична симптоматика и няма данни за общомозъчна
такава, което означава, че мозъка се е възстановил. Не съобщава за болки във
врата и световъртеж,което означава,че увредата на шийните прешлени са се
възстановили.Пострадалата не съобщава за проблеми в оперираната подбедрица. Не
е възстановена походката. Същата е била на инвалидна количка. Като трайна последица
за здравословното състояние от прегледа се установява затруднение в
придвижването. Риска в бъдеще да се появят епилептични пристъпи в ищцата е
същия както и при човек без тази травма.
Заключението
на експерта в първоначалната и допълнителната експертиза е, че пострадалата въпреки напредналата си възраст
не е имала заболявания, тъй като такива не са отразени в медицинските
документи, изпратени от МБАЛ "Христо Ботев". Според експерта параклиничните
изследвания/лабораторни, рентгенологични/извършени по време на престоя/те са
във физиологични граници/, консултациите с други
специалисти/интернист,анестезиолог/също доказват за липса на придружаващи
заболявания.
Вещото
лице е посочило, че физиологичните промени в организма на тази напреднала
възраст,но без придружаващи заболявания не са допринесли за получената травма.
Преди инцидента пострадалата не е имала документирани заболявания на нервната
система, опорно-двигателния апарат, офталмологични/заболявания на очите /заболявания,отолочични/
заболявания на ушния апарат,водещи до затруднено чуване/заболявания,които
заболявания да са допринесли за получените травми. Физиологичните промени в
организма на тази напреднала възраст,но без придружаващи заболявания не са
допринесли за по-продължителен възстановитилен процес.
Според
вещото лице ищцата, въпреки напредналата си възраст не страда от остеопороза,
тъй като няма в медицинската документация на Рентгенови и интраоперативни данни
за наличието на остеопороза. Няма и изписани медикаменти от
ортопеда- травматолог за поддържащо лечение в къщи на това заболяване след
операцията
За доказване на претърпените от ищцата болки
и страдания по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Юлиян
Димитров Филипов - син на ищцата, твърди, че за пътния инцидент на 08.05.18г му
се обадил разследващия полицай. След посещението си в Бърза помощ, констатирал,
че състоянието на майка му било потресаващо. Кракът й бил счупен, а главата й
изглеждала много зле. Имала хематоми на главата, не можела да разпознае никой.
В хирургия престоя около 10 дена и в ортопедия още 10-15 дена. В хирургията тя
била неадекватна, даже била завързана за леглото, че буйствала, не знаела къде се намира. Имала нужда от
всички грижи - за тоалетна, за храна, тъй като била напълно обездвижена. Лечението
й продължило в къщи, но пак на легло около 3-4 може би и 5 месеца. След това
започнала да се изправя по малко, но пак е в количка. Свидетелят твърди, че към
настоящия момент тя не е възстановена физически, а има и психологически
проблеми. Преди инцидента била бърза и много пъргава. Гледала си градина в
двора, а сега не излиза въобще.
Във връзка
с възражението на ответника за съпричиняване на пътния инцидент от
страна на ищцата е разпитан свидетеля М.П. - водач на лекия автомобил марка "Шкода", модел
"***" с рег.№ВР *** СВ. Спомня си, че към 12
часа и нещо на 7 или 8 май 2018 г. пътувал към вкъщи, към средата на алеята на
еднопосочна улица, на която не знае името, пред един бус, отдясно наляво,
пресичайки излязла една баба и последвал удар. Спрял и жената паднала на
земята. Не може да кажа в кой момент възприел жената, тъй като всичко станало
страшно бързо. Твърди, че не е видял жената преди да започне да пресича. Ударът
настъпил един-два метра преди да стъпи тротоара.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във
връзка с чл.45 ЗЗД . За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432
ал.1 КЗ, доколкото същата е в обема на
тази на деликвента и има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен
договор по задължителна застраховка "ГО",както и предпоставките на
чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения
- авторство; противоправност; вина; причинна връзка
между вредите и това поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
В случая
между страните не е спорно, а и от застрахователна полица №BG/07/118000878162 от 20.03.2018г се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 08.05.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр.
с чл. 380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена молба за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, която е получена
от ответника на 24.07.2018г., по която с писмо изх.№12801/2/24.10.2018г/л.38/
ответникът е уведомил ищцата, че основанието и размерът не са напълно и по надлежния ред
установени, поради което застрахователят
няма правно основание да плати обезщетение по претенцията й. Поради това
съдът намира, че предявения иск е допустим.
На
следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С депозирания отговор
ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е възникнало
вследствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Счита, че не
е доказана по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил за настъпване
на ПТП.
Съдът при съпоставката на събраните доказателства счита, че същите в достатъчна степен обуславят извод за
настъпване на пътно-транспортно произшествие при описания от ищцата механизъм. Съдът намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие
на 08.05.2018 г., при което е пострадала ищцата. Съвкупният анализ на събраните
по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента М.М.П., който се е движил в нарушение на правилото визирано в чл.
21, ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение водача на ППС е
забранено да превишава посочените в таблица стойностти на скоростта в км/ч. В
случая деликвентът, управлявайки МПС категория В, не е спазил ограничението на
скоростта от 50 км/ч. за населено място и по непредпазливост причинил на Ц.Г.Ф.,
средна телесна повреда. Според вещото лице по изслушаната САТЕ дължината на
опасната зона за спиране на лекия автомобил „Шкода ***” при движение с
определената скорост от 56 км/ч в условията на произшествието е била около 38
метра. Лекият автомобил „Шкода ***” в момента на възникване на опасността е
отстоял от мястото на удара на разстояние от около 34,12 метра и водачът на
лекия автомобил „Шкода ***” при движение със скорост от около 56 км/ч не е имал
техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране.
Според вещото лице
водачът на лекия автомобил „Шкода ***” при движение със скорост от около 50
км/ч е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно
спиране. Поведението на водача е
противоправно,
тъй като освен, че се е движил в населено място със скорост над разрешената е нарушил задължението си да бъде внимателен към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците (чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП). От изслушаните две
експертизи се установи, че травматичните увреждания на ищцата се намират в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил. Всичко това пораждаща основание за
ангажиране отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Следователно отговорността на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", на
основание чл. 432 КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Предвид
горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки
и страдания от следните травматични увреждания, а именно: Черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на тилната кост и мозъчната контузия, която особено в първите 6 дена причинява
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. В последствие увредите на
главния мозък довеждат до ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА
ЖИВОТА. Счупване на шиповидните израстъци на 4- ти,5-ти и б-ти шийни прешлени с
авулзионно счупване на ставната издатина на тилната кост в областта на
черепната основа, които увреждания са и причинили ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА за срок повече от 1 месец. Счупването на костите на лявата
подбедрица, което е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ
КРАЙНИК за повече от 1 месец." Това е довело до ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА изразяващо се в затруднение на движението на
врата и на левия долен крайник. Парезата на нервус фибуларис декстра, което е
причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ДЕСЕН КРАЙНИК за срок
повече от 1 месец.
При правилно протичане на оздравителния процес възстановяването според
експерта е над 6м. Вещото лице при извършения 11 месеца след инцидента преглед на
ищцата, е установило, че същата все още има затруднение в придвижването, но че
мозъка и шийните прешлени са се възстановили.
Това предполага съдът да съобрази вида и
тежкия характер на уврежданията, претърпяната от ищцата операция, поставянето
на изкуствен интрамедуларен
табиален пирон - комплект,
обстоятелството, че възстановителният период е продължил над 6 месеца, през
което време движението й било силно ограничено и е изпитвала интензивни болки, както и че пълните активни и пасивни движения
в левия крак все още не са възстановени, което ограничава възможностите и за
самостоятелно предвижване. Следва да бъде отчетен и фактът, че ищцата е имала
нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по време
възстановителния период, че е развила негативни психически последици от
произшествието. В тази насока съдът цени показанията на разпитания свидетел
Юлиян Филипов, тъй като същия като
близък роднина е запознат с подробности със състоянието на майка си. Лично е
полагал грижи за нея и е подсигурил лице, което да се грижи за ищцата през
деня.
Претърпените болки и емоционални смущения са естествена последица от
причинените й травматични увреждания, тъй като всеки човек, претърпял физическа
травма, изразяваща се в установената телесна повреда, изживява негативни
емоции, включително и твърдяните и доказани болки, страдания и неудобства.
Недоказано остана възражението на ответника, че пострадалата е имала съпътстващи
заболявалия, които са допринесли за настъпване на получените увреждания. Според
ответника ищцата е имала остеоартроза, което заболяване е допринесло за
интензитета на получените травми. Според експерта по допуснатата СМЕ, параклиничните
изследвания/лабораторни, рентгенологични/, извършени по време на престоя са във
физиологични граници, консултациите с други специалисти/интернист, анестезиолог/също
доказват за липса на придружаващи заболявания. От заключението на СМЕ се установява, че
ищцата не е страдала от придружаващи заболявания, които да са допринесли за настъпване на получените
увреждания и съответно за удължаване на срока за възстановяване.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата е в размер на 50 000 лева.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата Ц.Ф..
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането,
т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.
В случая видно от
заключението на вещото лице и двамата участници в ПТП-то от 08.05.2018г са
имали техническата възможност да избегнат произшествието при определени обективно
съществуващи условия. Инцидентът е настъпил по две причини: първо, защото ищцата
е навлязла на платното за движение пред лекия автомобил, на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно и второ, защото водачът е шофирал със
скорост над допустимата и не е имал техническа възможност предотврати
настъпилото ПТП , чрез аварийно спиране.
Въпреки че водачът на автомобила е
длъжен съобразно чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства, като безспорно деликвентът е нарушил това
правило за поведение. В случая е налице и принос на пешеходката. От експертното
заключение следва, че тя е започнала пресичане на платното за движение по
време, когато лекият автомобил се е движел в зоната й на видимост, приближавал
е и поради това тя е била длъжна да се съобрази с разстоянието си до него и с
неговата скорост, т. е. обосновано е следвало да го съобрази като потенциална
опасност. Предвид изложеното от вещото лице относно пресичането на необозначено
място, излизайки зад спрян до десния
тротоар БУС и в момент, когато това не е било безопасно, съдът приема, че с
тези действия ищцата е поставила в риск собственото си здраве. При липсата на тези
нарушения изобщо не би се стигнало до противоправния резултат. С оглед на това,
че с поведението си ищцата е допринесла за този резултат, то възражението за
съпричиняване от нейна страна като основание за намаляване отговорността на
ответника за вреди, се явява основателно.
При
определяне на конкретния процент съпричиняване обаче, следва да се изхожда и от
поведението на водача, който е управлявал автомобила. При установената пътна
обстановка същият е имал възможност и време да възприеме пешеходката и да спре
движението си, т. е. ако шофирал с разрешената скорост и е действал с
необходимото внимание да наблюдава пътя и да реагира, така, че от маневрата му
да не пострада пешеходката. С оглед по-голямата отговорност на водачите на ППС,
която ЗДвП им определя за осигуряване безопасността на движението, според съда,
приносът му е по - голям от този на пострадалата, поради което той трябва да
отговаря до размер от 70% от обезщетението, а приносът на ищцата възлиза на 30%,
поради това обезщетението, което съдът ще определи по справедливост, следва да
бъде намалено с 30 % поради установения съществен по степен принос на пострадалата
за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
От фактура с Фактура № 00000063040/18.05.2018 г., издадена
от “ЕКОС Медика” ООД, придружена с Платежно нареждане от 18.05.2018 г., се установява, че ищцата е закупила интрамедуларен
табиален пирон - комплект на стойност от 1490.00лева.
От фактура Фактура № *********/18.05.2018 г., издадена
от МБАЛ “Христо Ботев” АД, придружена с фискален бон, се установява, че е заплатена потребителска
такса към МБАЛ
“Христо Ботев” АД на стойност 58.00 лв.
Съгласно заключението на СМЕ тези разходи ищцата е
направила във връзка с лечението, което е вследствие на нанесените й телесни
повреди от процесното ПТП и следва да бъдат репарирани.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя
за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за
настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ, предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да
предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил
в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай по делото е представено писмо от 24.07.2018 г., с което ищцата
е уведомила застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, поради
което при липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната
страна следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя
е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи
от 24.07.2018 г. до датата на окончателното плащане.
При този изход на спора и обстоятелството,че
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски,на основание
чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се
заплати от осъдения ответник.Така, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните
такси,които съдилищата събират по ГПК,дължимата държавна такса е в размер на 1461,92лв.,която
ответникът следва да заплати по сметка на ВрОС. Следва да бъде осъден да
заплати и изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер
на 350 лв
Видно от представеният по делото
договор за правна защита и съдействие/л.25/,представляващият ищцата адвокат Г.Й.
от САК е предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38
ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на адв. Г.Й.,***, претендираното
минимално възнаграждение определено по
реда на Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а
именно сума в размер на 1626,44лв.
Предвид отхвърлянето на иска в една част ищцата следва да заплати на
ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска. Ответникът е направил 375,00 лева разноски по делото, а юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на сумата 150 лева, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и с оглед разглеждането му в две съдебни заседания. Съобразно отхвърлената част от
иска, ищцата дължи да заплати на ответника 131,25лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество "ЕВРОИНС" АД със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Искър, бул."Христофор Колумб" №43, ЕИК *********, предствлявано от Р. Г.
Б. и Й. Ц.
Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Ф.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 35 000лв./ тридесет и пет хиляди лева/,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в
резултат от претърпения от нея пътен
инцидент на 08.05.2018г около 12.00ч в гр.Враца, на ул."***" до дом
№26, при който при пресичане на пътното платно е блъсната от лек автомобил
марка "Шкода", модел "***" с рег.№ВР *** СВ, който към този момент е имал действаща застраховка
гражданска отговорност съгласно полица №BG07/118000878162, сключена с ответното
дружество с валидност от 20.03.2018г до 19.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
24.07.2018г/датата на депозиране на писмената претенция за застрахователно
обезщетение пред ответника/ до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от
120 000лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество "ЕВРОИНС" АД със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Искър, бул."Христофор Колумб" №43, ЕИК *********, предствлявано от Р.Г.Б. и Й.Ц.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ
на Ц.Г.Ф.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1548 /хиляда петстотин четиридесет и осем/лева, представляващи
имуществени вреди, настъпили в резултат от претърпения от нея пътен инцидент на 08.05.2018г около
12.00ч в гр.Враца, на ул."***" до дом №26, при който при пресичане на
пътното платно е блъсната от лек автомобил марка "Шкода", модел
"***" с рег.№ВР *** СВ, който към
този момент е имал действаща застраховка гражданска отговорност съгласно
полица №BG07/118000878162, сключена с ответното дружество с валидност от
20.03.2018г до 19.03.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 06.12.2018г /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ЕВРОИНС" АД със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул."Христофор Колумб" №43,
ЕИК *********, предствлявано от Р.Г.Б. и Й.Ц.Ц.,, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Й. Й.,***, адвокатско възнаграждение от 1626,44лв../ хиляда шестстотин двадесет и
шест лева и четиридесет и четири ст./ .
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество "ЕВРОИНС" АД със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Искър, бул."Христофор Колумб" №43, ЕИК *********, предствлявано от Р.Г.Б. и Й.Ц.Ц., да заплати по сметка на ВрОС сумата от 1811,92лв./ хиляда осемстотин и единадесет
лева и деветдесет и две ст./, от която държавна такса в размер на 1461,92лева
и 350,00лева – платено възнаграждение по назначените СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА
Ц.Г.Ф.,
ЕГН **********,***, да заплати на
Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"
АД
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул."Христофор
Колумб" №43, ЕИК *********, предствлявано от
Р.Г.Б. и Й.Ц.Ц., сумата от 131,25лв / сто тридесет и един лева и
двадесет и пет ст./, представляваща направени разноски за отвхвърлената
част от иска, както и сумата от 150,00лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: