№ 326
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500114 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 166 от 12.08.2024 г., постановено по гр. д. № 210/2024 г. по
описа на РС – Сливница, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да плати
на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от 699.27 лв.,
представляваща изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за
имуществени вреди – щети на полуремарке с марка „KOGEL“, модел „CH24“
с рег. № ЕВ 1111 ЕВ, претърпени при настъпило на 14.12.2022 г. ПТП на
първокласен път I-8 в района на 20-ти км. в посока от ГКПП - Калотина към
гр. София, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба - – 20.10.2023 г., до
окончателно плащане. С решението са присъдени и разноски в полза на
ищеца.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и
постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени,
евентуално въззивният съд да се произнесе при отчитане на съпричиняване от
страна на водача на автомобила, към който е било прикачено полуремаркето,
като не е конкретизирана степента на съпричиняването и не са изложени
конкретни фактически твърдения, на които се основава това възражение
/съответно не е конкретизирано и до какъв размер от уважения размер на
исковете се иска при условията на евентуалност да бъдат отхвърлени същите в
1
случай на частична отмяна на решението при евентуално отчитане на
съпричиняване/.
Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени
съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
ответника. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд и на
основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. С оглед наведените във въззивната жалба
доводи следва да се добави следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени надлежно от
първоинстанционния съд, е установено следното:
При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при
описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на
полуремарке с марка „KOGEL“, модел „CH24“ с рег. № ЕВ 1111 ЕВ,
собственост на „Интертрафик“ ЕООД, с водач на товарния автомобил, към
който е било прикачено полуремаркето, М.Д.П., на стойност 699.27 лв.
Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.
Полуремаркето е било застраховано по сключен с „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД договор за застраховка „Каско Стандарт” със срок на действие,
видно от застрахователна полица № 4704220520000088, от 10.03.2022 г. до
09.03.2023 г., при покрит риск „Пълно каско“ съгласно т. 4 от глава II -
„Покрити рискове и изключения“ от ОУ на застрахователя по застраховка
„Каско стандарт“, включващ застрахователно събитие ПТП, определено в ОУ
като „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети“. След подаване на заявление от водача на товарния автомобил, към
който е било прикачено полуремаркето, ищецът е завел щета, направена е
оценка на причинените щети и съобразно тази оценка е определено
обезщетение в размер на 699.27 лв., като на собственика на полуремаркето на
05.01.2023 г. е преведена сумата от 699.27 лв., представляваща действителната
стойност на причинените имуществени вреди.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
2
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са
настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е
възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа
/какъвто пътят, на който е настъпило ПТП, безспорно е/, като освен това АПИ
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради
виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в
случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица,
на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на
републиканските пътища. С покана от 15.02.2023 г., получена от ответника на
20.02.2023 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е
сторено.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и
възражения. В по-голямата си част тези доводи и възражения не са предмет на
обсъждане в настоящото производство, тъй като касаят вътрешните
отношения между застраховател и застрахован. Само за яснота на въззивника
следва да се отбележи следното досежно някои от доводите и възраженията
му:
Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е
налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е
възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се
изложи по-горе, полуремаркето е било застраховано по договор за застраховка
„Каско стандарт“ при покрит риск „Пълно каско“, включващ застрахователно
събитие ПТП, определено в ОУ като събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Това се установява от представените по
делото застрахователна полица и общи условия на ищеца за застраховка
„Каско стандарт“, които са неразделна част от застрахователния договор и са
предоставени на застрахования, той се е запознал със съдържанието им и се е
съгласил с него /видно от изричното отбелязване в застрахователната полица/.
Неоснователно е възражението във връзка с факта, че за ПТП не е
съставен констативен протокол за ПТП и че водачът на МПС не е уведомил
КАТ – „Пътна полиция“. В ЗДвП /чл. 125/ е посочено в кои случаи службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие и процесното ПТП не е сред
тях. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР
– „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход, което в случая не се установява по делото.
Същевременно дори да не е изпълнено законово задължение за уведомяване
на службите за контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не
3
изключва възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то
е настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с други
доказателствени средства, което именно е налице в случая.
Неоснователно е и възражението, че не е изготвен снимков материал на
ПТП от длъжностно лице и че представеният от застрахователя снимков
материал не е актуален. Задължение за съставяне от длъжностно лице на
снимков материал е налице само в случаите, в които ПТП задължително се
посещава от органите на МВР – „Пътна полиция“ и се съставят документи за
повреди на МПС, какъвто, както вече се изложи, не е настоящият случай. А
относно представения от застрахователя снимков материал - възможността на
застрахователя да изготви снимков материал /съгласно чл. 7, глава III от ОУ/ е
само право, предвидено в интерес на застрахователя /за да може да провери
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. чрез оглед и заснемане на
местопроизшествието/, но не и негово задължение, изпълнението на което да
обуславя основателността на претенцията /при наличие на други
доказателства, установяващи релевантните факти/, поради което актуалността
на този снимков материал е без значение.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е
кредитирал частни свидетелстващи документи, изходящи и представени от
ищеца, установяващи факти, които не се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Изводите на първоинстанционния съд се основават
на съвкупна преценка на доказателствата по делото, като изложените от
ищеца факти, за които е представил изходящите от него частни документи, са
подкрепени от останалите доказателства по делото – свидетелски показания и
заключение на съдебна авто-техническа експертиза.
Възражението за съпричиняване от страна на водача на товарния
автомобил, към който е било прикачено полуремаркето, също е неоснователно
/доколкото може да се приеме, че такова е надлежно формулирано/, тъй като
относно фактическите твърдения /отново доколкото може да се приеме, че
конкретни такива са наведени/, на които това възражение се основава, не са
ангажирани доказателства по делото от страната, в чиято доказателствена
тежест е установяването на релевантните факти, а именно въззивникът.
Останалите доводи и възражения са изцяло ирелевантни.
С оглед гореизложеното поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат
разноски.
Въззиваемият претендира разноски само за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., което възнаграждение е в минималния размер по
действалата към датата на сключване на договора за правно обслужване и
впоследствие на плащане на възнаграждението Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 7, ал. 2, т. 1 от
същата предвид цената на главния иск/, съответно възражението за
прекомерност на възнаграждението, наведено от въззивника /така, както е
4
наведено – в случай, че платеното възнаграждение е над минимума по
наредбата/, е неоснователно. Представени са доказателства по делото за
реално сторени разноски в този размер, при което и с оглед изхода на делото
на въззиваемия следва да се присъди пълния размер на претендираните
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 166 от 12.08.2024 г., постановено по гр. д.
№ 210/2024 г. по описа на РС – Сливница.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ с ЕИК *********, със
седалище: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя
на УС Ясен Йорданов, да плати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Недялко
Чандъров и Пламен Шинов, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени във въззивното производство по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5