Р Е Ш Е Н И Е № 359
Гр. Сливен, 01.11.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 311 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от И.Д.П., с адрес *** срещу Решение № 32-508086/09.08.2023 г. на Директор на ТД Митница
Русе към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, чл.
48, чл. 70, чл. 74 параграф 3, чл. 77 параграф 1, във вр. с чл. 85, параграф 1,
чл. 101 пар. 1, във вр. с чл. 102 от МКС, чл. 138 пар. 3 и чл. 140 от РИ, чл. 19 ал. 1 от ЗМ, чл. 54 ал. 1 и
чл. 56 от ЗДДС е прието следното: 1. Отказано е да се
приеме декларираната митническа стойност за стоката, описана в ЕД 6/8 „Описание
на стоката“ на МД с MRN: 21BG004205014706R3/30.06.2021 г. като употребяван автомобил марка „Мерцедес“, модел CLS550, тип: бензин; работен обем – 5500 куб.см., мощност на двигателя 388 KWDIN, шаси: WDDLJ9BB8CA024869; 2. Определена е нова митническа стойност на стоката по цитираната МД
в размер на 11 451,15 лв.; 3. Разпоредено е да
се коригират по МД следните елементи от данни: - ЕД 4/16 „Метод за определяне
на стойността“: от код 1 на код 6; - ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ и
Митническа стойност: 3 363,33 лв. на 11 541,15 лв.; - ЕД
„Задължения“: Основа за изчисляване на вземането А00 11 451,15 лв., дължим
размер: от 336,33 лв. на 1 145,12 лв., В00 12 846,27 лв., дължим
размер: от 789,92 лв. на 2 569,25 лв.; 4 Задължен е на основание чл. 108
параграф 1 от МКС И.Д.П. в качеството му на длъжник, съгласно чл. 77 параграф 3
от същия регламент да заплати в 10 – дневен срок от получаване на решението
съответстващите до размера на митническото задължение и ДДС дължими вземания в
размер, равен на разликата от погасените по МД и определените нови задължения,
както следва: - мито от 808,79 лв. и ДДС от 1 779,33 лв.;
5.
Разпоредено е във връзка с разпоредбите на чл. 114 пар. 2 от МКС да се начисли лихва, считано от датата на
възникване на задължението – 30.06.2021 г. до датата на уведомяването в
съответствие с чл. 102 от същия регламент; 6. Разпоредено
е съгласно разпоредбите на чл. 114 пар. 1 от МКС
върху размера на неизплатените задължения да се начисли лихва за забава,
считано от датата на изтичане на определение срок по чл. 108 пар. 1 от същия регламент до датата на ефективното плащане;
7. Посочено е, че на основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, когато съгласно
митническото законодателство възникне задължение за плащане на лихви върху
митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на
лихви върху несъбрания данък.
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за
митниците, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
В жалбата си оспорващият излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на атакувания административен акт. Административният орган пренебрегнал нормата
на чл. 9 от ЗЗД за свободно договаряне между страните на съдържанието на
договора, а в оспорения акт фактурата за закупуване на автомобила не била
оспорена. Митническите органи не изпълнили и задължението си по чл. 140 от
Регламент 2015/2447, а именно: да докаже възникналите у него основателни
съмнения, че декларираната стойност е по – ниска от други идентични стоки,
внесени приблизително по същото време. Оспорващият предоставил всички документи,
с които разполага и въз основа на които да се направи извод относно
декларираната митническа стойност. В атакувания акт не се съдържали мотиви, от
които да се установи, че въпреки положеното от двете страни усилие, в
действителност е възникнало съмнение относно посочената от оспорващия
декларирана митническа стойност. Липсата на договор за продажба не можела да
доведе до извод, че декларираната митническа стойност не е договорната такава.
Счита, че не следва да се споделя извода на органа за липса на данни, сведения,
документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, още повече - че
върху митническия орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите
основателни съмнения, че декларираната стойност е по – ниска от други идентични
стоки, внесени по същото време. Твърди, че в тази връзка атакувания
административен акт е съставен в нарушение на императивните разпоредби на чл.
11 от ЗАНН, във вр. с чл. 303 от НПК. Моли съда да отмени атакувания
административен акт, с претенция за присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява.
В с.з. административният орган,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, с подробно изложени
съображения в подкрепа на твърденията си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. представената в цялост
административна преписка, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 30.06.2021 г. в
МП Пристанище Лом – ТД Митница Русе била приета МД с MRN 21BG004205014706R3/30.06.2021
г. с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 И.П., ЕОРИ BGB**********Z***.
Като пряк представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 е посочен „ПЕПИНА 2019",
Монтана за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. №
6/8: „ УПОТР. ЛЕК АВТОМОБИЛ 1 БР. МАРКА МЕРЦЕДЕС МОД.: CLS550
ТИП: БЕНЗИН БР-. МЕСТА: 5 ТОВАРОНОСИМОСТ: 500 ЦВЯТ: БЯЛ РАБ.ОБЕМ:5500 КУБ.СМ.
МОЩНОСТ: 388 KWDIN ДВИГ. № ШАСИ № WDDLJ9BB8CA024869; в ел.д. 8/6 Статистическа стойност е
посочена сума в размер на 3363,27 лв. и митническа стойност в същия размер; с
изчислен и дължим размер на мито от 336,33 лв. и ДДС от 789,92 лв. Посочените
две задължения били взети под отчет в МП Пристанище Лом с определен 10-дневен
срок за заплащане, съгласно Уведомление за вземане под отчет (л. 32).
Към МД били
приложени търговска фактура (INVOICE) № 3575 от 26.04.2021
г. с посочена продажна цена от 1 700 щатски долара и 400,00 щ.д.
транспортни разходи, издадена от Глобъл Ауто Ексчейндж
ЛЛС 416 Къмърс Уей, Лонгууд,
Флорида 32750, САЩ до И.Д.П., дължимо салдо 2 100 щ.д. с данните на
посочения по – горе автомобил, Товарителница за комбиниран транспорт или
доставка от пристанище до пристанище № IMPL/1382/06/21 L2 I с пристанище на товарене Савана, Джорджия и и
пристанище на разтоварване Варна, България, Geоrgia Certific /Свидетелство за право на собственост с посочен
собственик Стейт Фарм Файър Енд Кежуалти
Ко., 11350 Джонс Крийк Паркуей, Дълут,
Джорджия, Коносамент ZIMUSA V968544.
Съобразно
декларираните и посочени по – горе данни, към датата на приемане на МД (30.06.2021
г.) размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно
разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на база договорната
стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката
при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Митническата стойност за стоката, определена на
база декларираните за нея елементи, е 3 362,27 лв. – цена на автомобила по
приложената фактура, цена на стоката 1 700 щатски долара при обменен курс
1.60156, вид транспорт на границата - морски. Определеното и взето под отчет
мито е в размер на 336,33 лв., а ДДС – 789,92 лв., изчислени съобразно митническата
стойност и съответната данъчна основа. Съгласно приложената фактура, стоката е 2012
MERCEDES-BENZ CLS550 4MATIC VIN: WDDLJ9BB8CA024869 за цена 1 700 USD и цена за международен транспорт 400,00 щатски долара
Савана, Джорджия, САЩ до Варна, България с продавач “GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC,
416 Commerce Way Suite 140 Longwood, FL 32750, USA
и купувач И.Д.П.. В INVOICE № 3575/26.04.2021 г. е вписана междинна сума 2 100,00 щ.д. и платена сума в същия
размер.
Агенция „Митници“
изискала информация във вид на запитване относно вноса на превозни средства от
САЩ с невярна информация в митническите декларации от Служба за митническа и
гранична защита (СВР) при Департамент за вътрешна сигурност на САЩ, Посолство
на САЩ в София, България, като в отговор от 13.12.2022 г. от посочената служба
била предоставена електронна информация за износ (ЕЕI). Според указанията в това писмо, ЕЕI е
американският еквивалент на декларацията за износ в Европейския съюз и
декларира стойността при износ за конкретна държава в рамките на ЕС. ЕЕI
съдържа декларираната пред СВР стойност при износ и посочва държавата по
местоназначение при износ; вътрешният номер на трансакцията ITN, съдържащ се в ЕЕI в системите на СВР е основният
идентификатор на записа; външният номер на трансакцията XTN е генерираният от износителя регистрационен номер,
като на всички ЕЕI показват номер на заявка и номер на контейнер, ако товарът
не може да бъде транспортиран в контейнер. Според приложената към писмото
Електронна информация за износ с външен номер на трансакцията *********-ZIMUSAV968544,
износител е Глобъл Ауто Ексчейндж ЛЛС, 416 Къмърс Уей, Лонгууд, Флорида
32750, САЩ, краен получател „Фрилайн“ ООД – София,
дата на износ 07.05.2021 г., зона за външна търговия Джорджия, референтен номер
за транспорт ZIMUSAV968544, пристанище на износ 1703 – Савана, Джорджия,
пристанище на разтоварване – Варна, България. В графа 20. График Б Описание на
стоките под № 2 е посочена стока 2012 MERCEDES-BENZ
CLS550 4MATIC,
хармонизиран тарифен план: ********** (Употребявани автомобили) – 1 бр., с
тегло 1936, идентификационен номер на превозното средство: WDDLJ9BB8CA024869, номер на свидетелството за право на
собственост на МПС (щат): 400071267964964 (GA) стойност – в щатски долари - 6750.
Получената
информация от Департамент на САЩ по вътрешна сигурност била изпратена на
настоящия ответник с писмо рег. № 32-19372/16.01.2023 г. на Директора на
Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“. От съдържанието на това писмо
се установява, че в представените електронни документи от департамента се
съдържа информация за 29 превозни средства, за които е отправено запитване, 18
от които са допуснати за свободно обращение в митнически учреждения в състава
на ТД Митница Русе (л. 39).
На 09.02.2023
г. Началникът на МП Пристанище Лом
уведомил Директора на ТД Митница Русе, че процесният автомобил фигурира в
представената от американските власти електронна информация, като посочената
стойност на същия е 6750 USD. При така
установената разлика в декларираната цена при износ и при допускане за свободно
обращение е предложено издаване на решение за определяне на нов размер на
митническо задължение и корекция на митническа декларация с MRN: 21BG004205014706R3/30.06.2021 г.
С Писмо рег. № 32-177145/01.05.2023
г. на Заместник – директор на ТД Митница Русе И.Д.П. бил уведомен за горните
установявания и образувано на основание чл. 26 от АПК административно
производство по издаване на индивидуален административен акт за определяне на
нова митническа стойност на автомобила. На адресата на основание чл. 22 § 6,
във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във
вр. с чл. 8 от Делегиран регламент (ЕС) № 2015/2446 на Комисията било указано,
че в 30 – дневен срок има право да изрази становище. С цитираното писмо П. бил
уведомен, че на цитираното превозно средство е извършена проверка на
декларираната митническа стойност по линия на международното сътрудничество и
получена информация, извлечена от електронната система Electronic Export Information (IEE) на американската
служба „Митници и гранична охрана“ за автомобили, декларирани за износ в САЩ с
дестинация РБ, от която информация се установява, че допуснатият за свободно обращение от П. автомобил е с декларирана цена за износ в
размер на 6750 щ.д. При тези данни следва да се определи нова митническа
стойност в размер на 11 451,15 лв., с нов размер на мито, ДДС и съответно
такива за доплащане. Писмото било връчено на своя адресат И.П. на 17.05.2023
г., видно от приложеното известие за доставяне. По преписката, която съобразно
придружителното писмо от ТД Митница Русе, е окомплектована, становище от П. не
е приложено.
При пълно възприемане и възпроизвеждане на
фактическите и правни констатации, съдържащи се в горното писмо рег. №
32-177145/01.05.2023 г. Директорът на ТД Митница Русе издал процесното Решение
№ 32-508086/09.08.2023 г., с което на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, чл.
48, чл. 70, чл. 74 параграф 3, чл. 77 параграф 1, във вр. с чл. 85, параграф 1,
чл. 101 пар. 1, във вр. с чл. 102 от МКС, чл. 138 пар. 3 и чл. 140 от РИ, чл. 19 ал. 1 от ЗМ, чл. 54 ал. 1 и
чл. 56 от ЗДДС е прието следното: 1. Отказано е да се приеме декларираната
митническа стойност за стоката, описана в ЕД 6/8 „Описание на стоката“ на МД с
MRN: 21BG004205014706R3/30.06.2021 г. като употребяван автомобил марка
„Мерцедес“, модел CLS550, тип: бензин; работен обем – 5500 куб.см., мощност на
двигателя 388 KWDIN, шаси:
WDDLJ9BB8CA024869; 2. Определена е нова митническа стойност на стоката
по цитираната МД в размер на 11 451,15 лв.; 3. Разпоредено
е да се коригират по МД следните елементи от данни: - ЕД 4/16 „Метод за
определяне на стойността“: от код 1 на код 6; - ЕД 8/6 „Статистическа стойност“
и Митническа стойност: 3 363,33 лв. на 11 541,15 лв.; - ЕД „Задължения“: Основа
за изчисляване на вземането А00 11 451,15 лв., дължим размер: от 336,33 лв. на
1 145,12 лв., В00 12 846,27 лв., дължим размер: от 789,92 лв. на 2 569,25 лв.;
4 Задължен е на основание чл. 108 параграф 1 от МКС И.Д.П. в качеството му на
длъжник, съгласно чл. 77 параграф 3 от същия регламент да заплати в 10 – дневен
срок от получаване на решението съответстващите до размера на митническото
задължение и ДДС дължими вземания в размер, равен на разликата от погасените по
МД и определените нови задължения, както следва: - мито от 808,79 лв. и ДДС от
1 779,33 лв.;
5.
Разпоредено е във връзка с разпоредбите на чл. 114 пар. 2 от МКС да се начисли лихва, считано от датата на
възникване на задължението – 30.06.2021 г. до датата на уведомяването в съответствие
с чл. 102 от същия регламент; 6. Разпоредено е
съгласно разпоредбите на чл. 114 пар. 1 от МКС върху
размера на неизплатените задължения да се начисли лихва за забава, считано от
датата на изтичане на определение срок по чл. 108 пар.
1 от същия регламент до датата на ефективното плащане; 7. Посочено е, че на
основание чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, когато съгласно митническото законодателство
възникне задължение за плащане на лихви върху митните сборове по митническо
задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.
Решението било
връчено на адресата И.Д.П. на 16.08.2023 г. Жалбата срещу същото е подадена до
настоящия съд, чрез административния орган, на 22.08.2023 г., видно от ИД (л.
13).
В хода на съдебното
производство административният орган представя официален превод на приобщените
по преписката писмени доказателства, посочени по – горе.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото годни писмени
доказателства. Въз основа на същите съдът формира следните изводи от правно
естество:
Обжалваното решение
представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220 ал. 1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно
жалбоподателя - определени са за досъбиране митнически задължения, ДДС и лихви
върху тях за стока, поставена под режим на допускане за свободно обращение с МД
с MRN: 21BG004205014706R3/30.06.2021 г. Предвид това съдът приема жалбата за
допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и пред
компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява и като основателна при следните съображения:
Оспореното административно
решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по
закон правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни
за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация,
а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение"
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент
(ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган
действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и §
7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и
настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да
се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Русе решение е
произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените
му правомощия. Атакуваният
административен акт е валиден и като издаден в писмена форма като в него, в
съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 се съдържат мотиви, в
които са посочени правните основания за неговото издаване с изложение на
фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.
Макар валидно, оспореното
административно решение е постановено при допуснати нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон, при следните съображения:
Съгласно чл. 84 ал.
1 т. 1 от ЗМ, изрично посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48
от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат
право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на
информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на
проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове
отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или
последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното
в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл.
84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ
контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, за който не е
предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на
заповед по чл. 84в от с. з., с която да бъде поставено неговото начало. В
конкретния случай митническият орган е извършил последващ контрол на подадената
митническа декларация по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, като е взел
предвид както представените от получателя на стоката П. доказателства при
подаването й, така и допълнително събрана информация с цел установяване
истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при
поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение". При
така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е
проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с
процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по
реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към
административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Русе
за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл. 84 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗМ от оспорващия не е изискано представяне на доказателства,
потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към
доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други
данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката,
както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от
купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане
цена. В случая е извършен последващ контрол на декларирането, при който не е
проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с
процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи
съответната стока, а е извършена едностранна проверка досежно точността и
пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи.
В Дял втори, Глава
трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност,
върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият
принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност,
т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на
стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на
Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за
определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по
отношение на метода, регламентиран в чл. 70 от една страна, а от друга - по
отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на
СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се
премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на
стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на
декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се
на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до
знанието на вносителя на стоката, което в случая не е сторено, и ако не бъдат
разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата
стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът
"основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай,
съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се
пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не
може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.,
както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В чл. 140 от
Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е
предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в
случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към
тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15
година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност,
митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените
стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки,
ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като
са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават
посочените съмнения.
Настоящият съдебен
състав счита, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили
задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по
смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там
регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у
него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други
идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от
съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния
автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при
завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че
действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е възприетата в
хода на проверката като продажна цена от 6 750 щатски долара. В тази връзка
следва да се отбележи, че страните не спорят по установената по делото
фактическа обстановка. Спорът е правен и се концентрира в отговора на въпроса,
налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т.
е. налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на посочения по –
горе чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като при положителен отговор на
този въпрос, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка
с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност
по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. В тази връзка
следва на първо място да се провери дали съмненията на митническия орган са
основателни, като предпоставка за това да се пристъпи към прилагане на
вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.
74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по
дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft).
Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този
смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Съгласно
чл. 70 § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е.
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност (така Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation,
С-306/04, т. 20). Когато митническата стойност не може да бъде определена по
правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при
последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 букви а) до г), докато се
стигне до метода, по който може да се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно другата
посочена като правно основание за издаване на акта норма на чл. 74 параграф 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от
Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в
установената поредност. Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да
поискат от декларатора да представи допълнително информация, съгласно чл. 140 §
1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 (Регламента за изпълнение), а ако съмненията им
не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 14
§ 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за
определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно
право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Цитираните критерии
за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в
установената поредност.
Съгласно чл. 141 §
1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно чл. 141 § 2 от Регламента за изпълнение, се прави
корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт. Понятията "идентични
стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1 § 2, т.
4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Според цитираната разпоредба
"идентични стоки" в рамките на определянето на митническата стойност
представляват стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
"Сходни стоки" в рамките на определянето на митническата стойност
представляват стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите,
които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията
им и съществуването на търговска марка. В обобщение следва да се заключи, че
правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на
стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно да определят
митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент
възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от
Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен
случай.
Независимо, че при
митническото остойностяване на стоките, приоритетна е договорната стойност по
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140 § 1 от
Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация.
Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на
митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за
изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на
наличието на основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка
за неприемането на декларираната митническа стойност. В разглеждания случай
допълнителна информация от адресата на акта и настоящ оспорващ въобще не е
изисквана. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл.
140, § 1 от Регламента за изпълнение, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а
изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези
съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на
решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22 §
7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява
основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки
случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл.
140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да
е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Съгласно правилото
на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква
правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай
административният орган е определил различна от декларираната митническа
стойност на стоките, като се е позовал на справка от база данни, поддържана от
трето лице – САЩ, Департамент за вътрешна сигурност, Служба за митническа и
гранична защита на САЩ, без да се аргументира защо не взема предвид стойността
на сделката, посочена в издадените за това документи от страна продавача в САЩ.
Настоящата съдебна инстанция намира, че необосновано митническите органи са
заменили посочената в горепосочените документи договорна цена с цена на стока, посочена
в предоставената от горната служба Електронна информация за износ. Подобен
подход, основан единствено на данните, получени от СВР не обосновава по никакъв
начин заявената от административния орган нова митническа стойност на стоката. От
една страна ответният административен орган не е посочил причината за
незачитане на данните за платената сума в приложените от жалбоподателя фактура,
при условие, че се признава нейната автентичност. Същата, както и останалите
митнически документи, са представени в официален превод на български език в
съдебното производство и установяват по категоричен начин осъществени сделки с
предмет процесния автомобил - вид, марка, модел, технически характеристики и
състояние, цена на придобиване, посочена като заплатена, както и размерът на
разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) №
952/2013. От друга страна органът се е позовал на представената от
американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на
автомобила и в частност митническа декларация за износ, в която фигурира цена
от 6 750 щатски долара изнесен автомобил от американския доставчик – марка 2012
MERCEDES-BENZ CLS550 4MATIC, шаси № WDDLJ9BB8CA024869. В цитираната разпечатка в графа 4а „Име и
адрес на крайния получател“ е вписано „Фрилайн“ ООД –
София, България – юридическо лице, различно от настоящия жалбоподател и купувач
по инвойс - фактурата И.Д.П.. В представената по
делото като част от преписката Електронната информация не фигурира името на
жалбоподателя И.П. като получател или купувач на автомобила. Действително номерът
на шасито съвпада с този, деклариран от оспорващия в процесната МД, което обаче
не води до категоричния извод, че е налице пълна идентичност между процесния
автомобил и този, описан в Електронна информация за износ. При това положение,
а и не са налице и данни в атакуваното решение, органът необосновано е приел,
че това е продажна цена на процесния автомобил и че този автомобил е идентичен
с декларирания такъв в МД. Действително в приложения екземпляр от електронна
информация за износ по отношение на автомобила е декларирана стойност в размер
на 6 750 USD, но дали това е продажната цена или стойност, ако не е продадена,
и дали това е действително декларирания от жалбоподателя автомобил в МД, това
са въпроси, на които категоричен отговор съобразно цитираните доказателства не
могат да бъдат дадени, както и не могат да се формират безпротиворечиви
изводи в тази насока. В този аспект изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. е ясно и не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност
може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е
подлежаща на плащане, като цена на стоките при продажбата. Служебно набавената
в хода на проверката справка не съдържа данни, които да сочат, че оспорващият,
в качеството си на купувач, е заплатил или е трябвало да заплати именно сумата
от 6 750 USD или 11 451,15 лева. Както се отбеляза по – горе, от приобщената по
преписката и доказателствата електронна справка от Служба за митническа и
гранична защита на САЩ не става ясно с какви методи е определена (декларирана,
заявена, какво включва и пр.) вписаната стойност на автомобила в размер на
6 750 USD, за да може да бъде проверена чрез предвидените за това процесуални
способи. Съждението на митническите органи, че това е договорната цена на
стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по
представената фактура.
В тежест на
митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламента за
изпълнение стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията
за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си, досежно елементите, на
които административният орган възнамерява да обоснове своето решение. За целта адресатът
следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. В случая обсъдените изисквания не са спазени. Макар формално със
съобщението по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вносителят да е бил
уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на
задължение по митническата декларация, правото му на защита не е било
осигурено, тъй като органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни
основания възприема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да
определи коригираната митническа стойност. На заявителя не е дадена възможност
да представи доказателства, с които да обори изводите на административния орган,
при което последният е постановил административен акт в условията на неизяснена
фактическа обстановка. При обосновани съмнения митническите органи, съгласно
чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че митническата
стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. и да я определят, като приложат последователно букви от а) до г) от
параграф 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките, което в конкретния случай се установява, че не е сторено, поради което
и митническата стойност в размер на 11 451,15 лева, се явява
незаконосъобразно определена. В тази връзка, поради незаконосъобразното определяне
на новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени
се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава.
Изложеното мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че оспореният
административен акт е постановен в и противоречие материалния закон.
При горните
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай е
постановен отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на
оспорващия и е определена нова такава и нови стойности на обвързаните с нея
вносно мито и ДДС, без това да е обосновано по категоричен начин. В този смисъл
обжалваното решение № 32-508086/09.08.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе
при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, което налага неговата отмяна. Предвид незаконосъобразното определяне
на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и
определянето на допълнителни задължения на оспорващата страна за мито и ДДС на
стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху
определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
При този изход на
спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на оспорващата следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. Реално извършените такива възлизат на 810, 00 (осемстотин и десет)
лева, от които 10,00 (десет) лева внесена държавна такса и 800,00 (осемстотин)
лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в
тежест на ответния административен орган.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 32-508086/09.08.2023 г. на Директор на ТД Митница Русе към Агенция „Митници“,
с което е определена нова митническа стойност за внесената от И.Д.П. стока по
MRN: 21BG004205014706R3/30.06.2021 г., като е определена митническа стойност в
размер на 11 451,15 лв. и е определен дължим размер на вносно мито от 1 145,12
лв. и ДДС от 2 569,25 лв., като е определена сума за довнасяне, както
следва: мито в размер на 808,79 лв. и ДДС в размер на 1 779,33 лева, ведно
с лихви за забава.
ОСЪЖДА
ТД Митница Русе
при Агенция “Митници да заплати на И.Д.П., с адрес *** разноски в размер на 810,00
(осемстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: