ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
V- 1253 Година 2019,03.07 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На трети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Камбурова
частно гражданско дело №
909
по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г.К.Г. ЕГН********** ***, чрез пълномощника си адв. И.М. ***, против Определение № 3194/16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 608/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което производството по делото е прекратено, поради липса на международна компетентност.
Жалбоподателят оспорва постановеното определение като неправилно. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че не е компетентен да разгледа делото и международно компетентен съд да разгледа предявения от ищеца иск за определяне режим на лични отношения с внуците му, които са американски граждани. На първо място оспорва автентичността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства. Дори да се приеме, че са постановени от чуждестранен съд, който има отношение към прекратяване на брак и разпределяне на родителските права, те нямат окончателен характер, не са влезли в сила, не са признати или подлежат на признаване в Република България. Излага доводи, че въпросът може да бъде решен в производство по Хагската конвенция, каквото няма данни да е образувано, но дори и да има то би било преюдициално. Посочва, че доколкото има образувано производство в САЩ, то не е със същия предмет и не е пречка за развитие на настоящия процес.
Оспорва твърденията на ответницата И.Г., че не е възпрепятствала контактите с внуците на ищеца. Посочва, че в периода, когато са пребивавали в САЩ тя не е давала съгласие за пътуване на децата до Република България, а когато са били в страната е ограничавала възможността за общуване на дядото с внуците. Твърди, че и към момента ограничава контактите на малкото дете Кристиян, както с ищеца, така и с бащата на детето-първия ответник.
Посочва, че доколкото страните по делото са български граждани то, децата са тясно свързани с България, тъй като членовете на разширеното им семейство винаги са живели в страната, а децата пребивават както в САЩ, така и в България.
Моли за отмяна на обжалваното определение, като делото бъде върнато на РС за продължаване на съдопроизводството.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр.д.№
608/2019 г. по описа на РС –Бургас е образувано по исковата молба на Г.К.Г. *** против К.Г.Г.
и И.К.Г., с която се иска на основание чл.128, ал.1 СК да му бъде определен
посочения в молбата режим на лични отношения с непълнолетните му внучета Георги Христов Г. род. на ***г. и Кристиян К.Г.,
род. на ***г. В исковата молба са
изложени твърдения, че семейството на ответниците продължително време е
пребивавало в чужбина, поради което контактите с децата са били силно
затруднение. Посочва, че към настоящия момент децата имат местожителство ***
заедно с баща си, а майката продължава преимуществено да живее в чужбина.
Твърди, че както майката, така и бащата на децата не осигуряват пълноценна
възможност на техния дядо-ищеца, да контактува с внуците си. Затова моли съда
да му определи режим на лични отношения с внуците му. Към исковата молба са
представени писмени доказателства.
В срока за отговор такъв
е депозиран от И.К.Г., чрез пълномощника адв.К..
Предявеният иск е с
правно основание чл.128, ал.1 СК.
С обжалваното
определение районният съд е прекратил производството по делото поради липса на международна компетентност.
Постановеното от
районния съд определение за прекратяване на делото е правилно, а депозираната
против него частна жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е за определяне на режим на
лични отношения с непълнолетни деца, в случая – между дядо и внуци. Ищецът
твърди, че двамата ответници са родители на неговите внуци. Посочва, че от
дълго време семейството пребивавало в чужбина, което затруднявало контактите
му. Понастоящем първият ответник заедно с децата се намирали в Българи, а
втората ответница-тяхната майка продължавала да е в чужбина. Желае да бъде
регламентирана възможността и моли за решение в този смисъл. Към исковата молба
не са представени доказателства.
В срок не е подаден отговор от ответника К.Г..
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И.Г..
Посочва, че с има сключен брак с К.Г. от 2005г. като от този брак са родени
две деца-Георги К.Г., род. на ***г. и Кристиян К.Г., род. на ***г. От години
семейството пребивава трайно в САЩ като всички са и американски граждани. Сочи,
че на 26.03.2018г. е подала иск за развод в съда в щата Флорида, САЩ.
Попечителството над децата е било дадено временно от съда на служебен защитник,
а със съдебна заповед от 21.11.2018г. е било дадено разрешение на бащата да
изведе децата от САЩ, за да пътуват до България в периода от 30.12.2018г. до
07.01.2019г. Децата са били изведени от бащата, но до настоящия момент, въпреки
изтичане на определения срок, те продължават да пребивават в България. На
07.01.2019г. майката е подала искане за връщане на децата по реда на Хагската
конвенция до съда във Флорида, САЩ. Издадена е заповед за незабавното връщане
на децата. Издадена е и повторна заповед. Бракът между родителите е прекратен
считано от 18.01.2019г. с решение на американски съд. също така оспорва
твърденията в исковата молба, че е пречела за контактите между ищеца и децата.
Изразява становище, че производството представлява злоупотреба с права, тъй
като бащата е заявил, че именно това дело препятства връщането на децата в САЩ.
Моли за отхвърляне на иска. Представя писмени доказателства.
За своята международна компетентност съдът
следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от
регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от
международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира
приложение само ако не са приложими други международни актове. В случая се касае за деца, чието обичайно
местопребиваване е в държава, която не е членка на ЕС. В този случай се прилага
Конвенцията
за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата
от 1996 г. /Конвенцията/, ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18.01.2006 г. от Република
България и по която страна е държавата,
в която е обичайно местопребиваване на децата - САЩ. Тук е мястото да се посочи, че
възражението на жалбоподателя, изразено в допълнение към частната жалба, че САЩ
не са страна по посочената Конвенция не
отговаря на истината. Списък
на държавите, които са страна по тази Конвенция, е наличен на интернет
страницата на Хагската конференция по международно частно право (www.hcch.net), от където е
видно, че САЩ са страна по посочената конвенция. Съобразявайки разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Конвенцията първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че с оглед обичайното местопребиваване на децата в САЩ
компетентни да се произнесат по спора за режим на лични контакти включително с
разширения семеен кръг на детето са съдебните органи на САЩ. В чл. 1 от тази Конвенция е посочено, че целите й
са да определи държавата, чийто органи имат компетентност да вземат мерки,
насочени към закрила личността или имуществото на детето и да определят
приложимото право при родителската отговорност. Разпоредбата на Конвенцията се
прилага до навършване на 18 годишна възраст за децата, а мерките посочени в чл.
1 могат да се отнасят до предоставяне упражняване лишаване или ограничаване на
родителската отговорност, правото на упражняване на родителски права и
по-специално на определяне неговото местопребиваване, както и правото на лични
отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на
място, различно от обичайното му местопребиваване. В чл. 5 от Конвенцията е
посочено и кои са компетентните съдебни и административни органи и това са тези
органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване. Следва да се приеме, че след като не е изрично посочено , че касае само
отношенията с родителите, то същият намира приложение и по отношение на
гражданските дела, отнасящи се до правото на лични отношения на детето и с
неговия разширен семеен кръг, в т.ч. баба и дядо, какъвто е настоящият случай.
От доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на
исковата молба децата са се намирали в България в резултат на това, че бащата
не ги е върнал обратно в САЩ. Това обаче не отменя факта, че обичайното
местопребиваване на децата е в САЩ. Релевантен за този
извод е не фактът, че ищецът е български гражданин, а фактът, че децата имат
обичайно местопребиваване в САЩ.
В тази връзка следва се се посочи, че съгласно чл.7 от Конвенцията,
компетентносттта на органите на държавата по обичайното местопребиваване се
запазва и в случаите, когато детето е незаконно прехвърлено или задържано до
момента, в който то придобие обичайно местопребиваване в друга държава.
Анализирайки посочените
по-горе разпоредби и прилагайки ги към конкретния случай, съдът намира, че
следва да се приеме за доказано, че обичайното местопребиваване на децата е в
САЩ, където са родени и пребивавали до отвеждането им в България от бащата на 30.12.2018г. и компетентни да
разгледат предявените искове са съдилищата от САЩ.
Всички останали
възражения в частната жалба не следва да бъдат обсъждани, тъй като те касаят
съществото на спора, по който българският съд няма компетентност да се
произнесе. Представените доказателства се обсъждат доколкото съдът следва да
направи преценка за международната компетентност да разгледа спора. Същите са
публични актове издадени от властите на държава, която е страна по Конвенцията
за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове,
подписана в Хага на 5 октомври 1961 г., в сила за България от 30 април 2001 г. и са удостоверени с
апостил.
Предвид изложените
съображения и съвпадане изводите на двете инстанции, БОС намира, че обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3194 от 16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 608/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с което производството по делото е прекратено, поради липса на международна компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, (чл.274, ал.3, т.1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: