РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500628 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Мост Енерджи“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление“ гр. София, бул. “България“ № 118, чрез адв. Йордан
Йорданов, против Решение № 260419 от 14.10.2020г. по гр.д. № 10482/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
С последното е прието за установено, че ищецът „ВАЯ ТУР“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ 15, ет. 11, представлявано от
управителя Димитър Дамянов Станчев, не дължи на ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 92 от ЗЗД сумата от 9804,04лв. – договорна
неустойка, начислена съгласно фактура № ********** от 13.11.2019г. и сумата от 141,57лв.
– договорна неустойка, начислена съгласно фактура № 26566 от 31.10.2019 г. Освен това
„МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД е осъдено да заплати на „ВАЯ ТУР“ ЕООД разноски в размер на
1228 лв.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно. Иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с
което предявения иск да бъде отхвърлен.
Твърди, че претендираната неустойка, начислена с фактура №
**********/13.11.2019г., представлява обезщетение за неизпълнение на договорни
задължения, а ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по чл.8 от процесния
1
договор. Ищецът не доказал, че е изпълнил задълженията си, произтичащи от цитираната
клауза на договора, а именно, че е прекратил действието на договора съобразно клаузите му.
Изразява несъгласие с извода на съда, че начислената по процесната фактура
дължима неустойка не произтича от съществуващо между страните облигационно
правоотношение, като намира този извод за абсолютно немотивиран. Сочи, че от
представените по делото доказателства, в частност- договора за доставка на ел.енергия, се
установява наличието на облигационна връзка между страните, което и не се оспорва от
ищеца. Между страните било безспорно и това, че в процесния период между тях
съществувала една облигационна връзка, а не повече, за да се твърди, че по договор №1534
от 22.12.2018г. за ищеца не били възникнали задължения.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.
Мариана Бузова – процесуален представител на „Вая тур“ ЕООД. С него жалбата се оспорва
като неоснователна. Въззиваемата страна намира за несъстоятелен довода във въззивната
жалба, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че не дължи неустойка, което е в
противоречие с нормите на ГПК. Сочи, че въззивникът е следвало да установи наличието на
договорно правоотношение, което да обосновава възникването на вземане за неустойка. По
делото не било установено съществуването на конкретното облигационно отношение между
страните, нито наличието на основание за претендираната неустойка. Не била представена и
фактура №26566 от 31.10.2019г. с падеж 31.10.2019г., от която да се установи основанието
за претендираната от жалбоподателя сума от 141,57 лв. Неизяснен останал и въпроса какво е
нарушението на договорните правоотношения, за което се твърди, че е извършено от
въззиваемата страна, поради което се твърди, че е начислена неустойката. Не бил доказан и
начина на формиране и размера на претендираната неустойка.
Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът, с молба от
12.05.2021г., подадена от пълномощника му адв. Йорданов, поддържа жалбата и моли да
бъде уважена, като претендира разноски. Направил е възражение за прекомерност на
претендираните разноски от въззиваемия.
Процесуалният представител на въззиваемото дружество- адв. Бузова поддържа
подадения отговор и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес да го обжалва. Жалбата е редовна- отговаря на изискванията на чл.260 и 261
ГПК, и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
„ВАЯ ТУР“ ЕООД е предявило отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1, предл.4 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД против „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД за
установяване между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 9944,61 лв., от
2
която 141,57 лв. претендирана по фактура №26566 от 31.10.2019г., а останалите 9804,04 лв.-
претендирана по фактура № ********** от 13.11.2019г.
В исковата молба се сочи, че между страните е бил сключен договор от 30.09.2017г.,
по силата на който ответното дружество със статут на търговец на електрическа енергия по
смисъла на ЗЕ и координатор на балансираща група в качеството му на продавач е продавал
на ищцовото в качеството му на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41 б от ДР
на ЗЕ договореното количество нетна активна електрическа енергия ши е извършвал
услугите по балансиране и прогнозиране на количеството, необходимо на купувача, като
член на стандартна балансираща група на продавача/ координатор. Договорените
количества ел.енергия е следвало да се доставят за обект СПА Хотел „Орфей“, КК
„Пампорово“.
На 14.11.2019г. ищецът получил писмо от ответника, с което бил уведомен, че поради
неизпълнение на задължението за заплащане на суми по фактури, са предприети действия
по чл.123 от ЗЕ- стартирана била процедура по временно преустановяване на захранването
на техните обекти, в пет дневен срок от получаването на писмото. Съгласно писмото
ответникът претендирал исковите суми.
Ищецът счита, че не дължи тези суми. Твърди, че изобщо не е получавал фактура
№26566 от 31.10.2019г. с падеж 31.10.2019г., а от писмото не става ясно какво е
задължението по тази фактура. Излага съображения, че според него не се касае за потребено
количество ел.енергия. Относно втората фактура сочи, че в нея е отразено, че сумата
представлява дължима неустойка по чл.15, ал.2, вр. чл.8 от подписания между страните
договор №1534 от 22.12.2018г. Заявява, че между страните няма подписан договор с №1534
от 22.12.2018г. Изтъква, че договорът между тях е с дата 30.09.2017г. и няма номер.
Намира, че това е достатъчно основание за недължимост на процесната сума по тази
фактура. На следващо място сочи, че сумата по втората фактура не се дължи и поради това,
че към момента на издаване на фактурата и изпращането на уведомление за преустановяване
на електрозахранването- 14.11.2019г., не е било налице прехвърляне от страна на ищеца на
трети лица на обекта/и или/и смяна на титуляр на партиди на обекти, на които продавачът
доставя електрическа енергия. Не била налице и промяна в представляващия ищцовото
дружество, нито промяна в данните, необходими за издаване на фактура, промяна в данните
за кореспонденция и др. Поради това счита, че претенцията за неустойка по чл.15 от
договора е неоснователна.
Във връзка с указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба,
ищецът е заявил, че не е получавал изобщо втората фактура и не е наясно какво е
основанието за издаването на тази фактура. Предполага, че става въпрос за начислена от
ответника неустойка за забава по чл.15, ал.1 от договора, поради което въвежда твърдения,
че не дължи подобна неустойка, тъй като редовно и в срок е заплащал дължимите суми за
потребената ел.енергия.
Прилага договор от 30.09.2017г. за продажба на електрическа енергия и участие в
балансираща група, сключен между страните, уведомително писмо и фактура № **********
от 13.11.2019г., които установяват твърденията му относно сключения договор, издадените
3
фактури и изявлението на ответника за предприетите действия за временно преустановяване
на захранването на обектите на ищеца.
Ответникът „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД е представило отговор на исковата молба в
законоустановения срок. Оспорва иска като неоснователен. Счита, че фактическите
твърдения, изложени в исковата молба не отговарят на действителните факти и
обстоятелства.
На първо място се сочи, че претендираната от ответника неустойка, начислена с
фактура № ********** от 13.11.2019г. представлява уговорено с договора между страните
обезщетение за неизпълнение на договорни задължения- ищцовото дружество не изпълнило
свои договорни отношения, съгласно чл.8 от процесния договор /не е посочено кои
задължения не са изпълнени/. Намира, че в случай, че ищецът твърди да е изпълнил
задълженията си по тази клауза, именно той следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване този положителен факт, а в противен случай несъмнено ще дължи
договорната неустойка. По отношение на иска за установяване недължимостта на сумата,
посочена във фактура №26566 от 31.10.2019г. не са изложени каквито и да било доводи.
В първото по делото съдебно заседание ответникът поддържа отговора. Заявил още,
че в процесната фактура е допусната фактическа грешка, като годината на договора е
посочена неправилно 2018г., вместо 2017г., като е заявил също, че договорът е един и същ.
Направил е искане съдът да обяви за безспорни следните обстоятелства:
1. Че между страните има сключен договор № МЕ 1534/22.12.2017г., с дата на сключване
30.09.2017г., който е приложен към исковата молба.
2. Че процесният договор е прекратен предсрочно по инициатива на ищцовото
дружество.
Във връзка с първото искане пълномощникът на ищцовото дружество е заявил, че
между страните има само един договор- представения с исковата молба, който е влязъл в
сила на 1.10.2017г. По искане на ответната страна в следващото съдебно заседание ищецът е
представил оригинала на договора. С протоколно определение от 17.09.2020г. районният
съд е констатирал идентичността на приложения по делото препис с оригинала, намиращ се
в ищцовата страна.
По второто искане на ответника процесуалният представител на ищеца е заявил, че
тази страна оспорва именно факта, за който ответникът иска да се приеме за безспорен.
Твърди, че към момента на издаване на фактурата договорът между страните не е бил
прекратен, поради което не е имало основание за издаване на фактурата.
С протоколно определение от 207.2020г. районният съд е приел, че страните спорят
по обстоятелствата, посочени от ответника, поради което е оставил без уважение искането
на последния за обявяване на безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е сключен договор № МЕ 1534/22.12.2017г., както и че договорът, сключен
между страните е прекратен едностранно предсрочно от ищеца.
В тази връзка пълномощникът на ответника е заявил, че договорът е прекратен
едностранно от ищеца, като е поискал да бъде снабден удостоверение от „ЕР Юг“ ЕАД, дали
ищцовото дружество е заявявало смяна на доставчик преди 1.12.2019г. и има ли нов
4
доставчик на ел.енергия на ищеца след 1.12.2019г.
По този повод пълномощникът на ищеца е заявил, че след 1.12.2019г. „ВАЯ ТУР“
ЕООД има нов доставчик на ел.енергия, като това е станало след датата на издаването на
фактурата, а ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора в срок да
уведоми ответника за прекратяване на договора.
В отговор, процесуалният представител на ответника е посочил, че смяната на
енергийният доставчик се заявява пред енергоразпределителното дружество до 10 число на
предходния месец, а към 10.11.2019г. ищецът е предприел смяна на доставчика.
В писмото, издадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД /л.50 от делото на БРС/ е
посочено, че на 8.02.2019 г. ищцовото дружество е предприело смяна на доставчика за
следните измервателни точки /ИТН/: BG5521900487000000000000004056115;
BG5521900487000000000000004056124; BG5521900487000000000000004056136 и
BG5521900487000000000000004056111 , считано от 1.03.2019г. За нов доставчик е било
посочено „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, като процедурата е била прекратена
поради наличие на възражение от страна на „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, който е бил
настоящият доставчик.
Във връзка с твърденията на ответника, изложени едва в края на първото заседание
по делото, относно фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията му и по-
конкретно за това кое от задълженията си по чл.8 от договора не е изпълнил ищеца,
последният е ангажирал допълнителни доказателства.
С писмо изх.№265/21.11.2019г. ищецът е уведомил ответника, че въз основа на
сключен договор за наем, считано от 1.12.2019г. ползването на СПА хотел „Орфей“, КК
Пампорово, е предоставена от ищеца на „УНИ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД за
срок от три години. Поради това, че ищцовото дружество прекратявало стопанисването и
управлението на хотела, то нямало нужда от закупуването на нетна електрическа енергия и
необходимост от нейното балансиране и прогнозиране на количеството й. Затова, от
1.12.2019г. ищцовото дружество е уведомило ответното, че от 1.12.2019г. няма да закупува
от него ел.енергия и няма да участва като член на неговата балансираща група. Видно от
приложеното електронно писмо /имейл на л.46 от делото на БРС/, писмото е изпратено на
ответника на 21.11.2019г. Съгласно обратната разписка на л.48 от делото, писмо изх.
№266/22.11.2019г. е изпратено на ответното дружество и е получено на 23.11.2019г.
Освен това, по повод представеното от „ЕР ЮГ“ ЕАД писмо, в последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че изложените в писмото
обстоятелства касаят предходно тяхно изявление, при което не се е стигнало до смяна на
доставчика поради отказ на ответника, поради което намира, че писмото на ЕР ЮГ не касае
процесния период, като на основание чл.143, ал.2 ГПК е поискал да му бъде предоставена
възможност да ангажира доказателства в тази насока, което искане е уважено.
В тази връзка ищецът е представил получено от него писмо изх.№ МЕ-
5294/1.02.2019г. от ответника /л.56/. В него е посочено, че по повод изпратеното от ищеца
предизвестие за прекратяване на договора за доставка на електроенергия, ответното
дружество препоръчва на ищцовото да прецени обективно динамичната обстановка, в която
5
се намира либерализирания пазар на електрическа енергия, като са изтъкнати съображения
за цената за м. януари и февруари 2019 г., на която същата се доставя от останалите
търговци, намалената от ответника индивидуална борсова цена, прогнозното подобрение на
пазарните условия и възможността към м. март 2019 г. ответникът да предложи по-изгодни
цени от останалите доставчици. Предложени са гъвкави схеми на разплащане, както и мерки
за енергийна ефективност.
Приложено е и електронно писмо от ищеца до ответника, съгласно което още на
1.02.2019г. по имейл и с писмо е изпратено уведомление изх.№225/1.02.2019г. за
прекратяване на договора между страните, както и че в законния срок ищецът е инициирал
процедура по смяна на доставчика на ел.енергия. В него е отразено още, че на 20.02. в
16.20ч. ищецът получил имейл от „ЕР Юг“ ЕАД, че при тях е постъпило възражение от
доставчика- ответника „Мост Енерджи“, поради което на ищеца е бил даден еднодневен
срок за отстраняване причината за възражението, в противен случай процедурата по смяна
на доставчика щяла да бъде прекратена. Поради горното, ищецът поискал ответникът да го
уведоми за мотивите на възражението.
Приложено е и писмо изх.№229/ 22.02.2019г., подписано от управителя на ищцовото
дружество, което е без адресат, но от неговия текст може да се направи извод, че е
отправено към ответното дружество. В него се сочи, че ответното дружество не е уведомило
ищеца за причините поради които е било подадено възражението до мрежовия оператор,
поради което ищецът не е могъл да ги отстрани в дадения му срок и процедурата по смяна
на доставчика е била прекратена. Посочено е, че договорът между страните бил прекратен
едностранно от ищеца на 31.01.2019 г. с едномесечно предизвестие поради увеличението на
цената на доставената ел.енергия в противоречие със сключения договор, считано от
1.03.2019г. Посочено е също, че предложеното от ответника писмено споразумение №1 би
могло да има действие само за м. февруари до изтичане на срока на отправеното
предизвестие и прекратяването на договора. Изразено е очакване в срок от три работни дни
на ищеца да бъде изпратен договор за доставка на ел.енергия, считано от 1.03.2019г.
Въз основа на изложените по- горе твърдения на страните и доказателства, районният
съд е уважил иска и е приел, че ищецът не дължи на ответника претендираните суми за
неустойка.
Изложил е съображения, че при предявените отрицателни установителни искове в
тежест на ответника е да докаже, че между страните е възникнало твърдяното от него
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът да е поел задължение да заплати
на ответника неустойка в уговорения размер в случай на нарушение на конкретните
договорености, както и че са налице твърдяните от ответника факти и обстоятелства, на
които основава вменените в тежест на ищеца задължения за неустойка. Съответно, че в
тежест на ищеца е да докаже положителния факт на изправното поведение за изпълнение на
договорното му задължение по сочения от него чл.8 от договора, сключен с ответника.
Констатирал е, че от данните по делото се установява наличието на облигационно
отношение, което е възникнало по силата на представения от ищеца договор от 30.09.2017г.
Липсвали данни между страните да е възникнало друго правоотношение, в това число и
6
твърдяното от ответника по договор №1534 от 22.12.2017г. /съобразно изявленията в с.з./,
респективно по договор №1534 от 22.12.2018г., съобразно основанието, вписано във фактура
№********** от 13.11.2019г. При това районният съд е счел, че начисленото в тази фактура
задължение на ищеца за 9804,04 лв. като неустойка по чл.15, ал.2 вр. чл.8 от сключен
договор №1534 от 22.12.2018г. не произтича от съществуващото между страните
правоотношение, тъй като ответникът не е доказал наличието на сключен договор №
1534/22.12.2018г./ 22.12.2017г., както и че липсват доказателства за твърдяното нарушение
на договорните задължения на ищеца по чл.8 /без данни какво точно нарушение визира тази
клауза/ и как е формиран размера на всяка от търсените неустойки.
Приел е за ирелевантно, че в представения от ищеца договор е предвидена
отговорност на ищеца за заплащане на неустойка по чл.15, ал.2 при неизпълнение на
задълженията му по чл.8, тъй като ответникът не е основал вземанията си на този договор.
Съдът е посочил, че тези изводи се отнасят и до задължението по другата фактура,
като е отбелязал, че по делото няма конкретни твърдения за какво вземане на ответника към
ищеца е начислена тази сума, по кои правоотношение и поради какви обстоятелства.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество:
Основателно е оплакването в жалбата, че районният съд необосновано е приел, че
ответникът не е доказал между страните да е възникнало твърдяното договорно
правоотношение.
В тази връзка следва да се отбележи, че районният съд не е взел предвид
уточненията, извършени в първото по делото заседание при изясняване на фактическата
страна на спора /чл.143, ал.1 ГПК/. От тях става ясно, че ищецът поддържа становището, че
между страните е бил сключен само един договор- този от 30.09.2017г. за покупко-
продажба на електрическа енергия, който е бил прекратен от него, считано от 1.12.2019г., от
която дата ищецът има нов доставчик на ел.енергия. Същевременно ответникът не оспорва,
че единствения договор, сключен между страните е този, който е приложен от ищеца към
исковата молба и в тази връзка е заявил, че годината на сключване на договора, посочена
във фактурата неправилно е посочена като 2018, вместо 2017.
Следователно, процесните правоотношения между страните по повод покупко-
продажбата на електрическа енергия и участие в балансираща група, се уреждат от
договора на л.7-10 от делото на БРС, съгласно който ответникът има качеството на
продавач или координатор, а ищецът- на купувач.
От него се установява, че договорът е сключен на 30.09.2017г. за срок от 12 месеца от
датата на първата доставка и е влязъл в сила от 00:00 ч. на 1.10.2017г. /чл.13, ал.1/. В чл.13,
ал.3 е уговорено, че срокът на договора се подновява за всяка следваща календарна година, в
случай, че никоя от страните не поиска писмено неговото прекратяване в срок до 30
календарни дни преди крайният срок.
Съгласно чл.6 продавачът се е задължил за срока на договора да доставя количество
нетна активна електрическа енергия, необходимо на купувача и осигурява услугите по
7
балансиране и прогнозиране. Според чл.7 от договора, купувачът се е задължил да заплаща
консумираната електрическа енергия, доставена от продавача във връзка с изпълнението на
договора, в сроковете и при условията, включени в чл.4 от същия.
В чл.8 е уредено задължение на купувача да уведомява продавача 5 дни преди да
извърши някое от следните действия:
- прехвърляне на трети лица на обекта/и и/или при смяна на титуляр на партиди на
обекти, на които продавачът доставя електрическа енергия;
- промяна на представляващите го лица или лица, които са упълномощени от него да
извършват действията по този договор;
- при промяна в данните, необходими за издаването на фактури, промяна в данните за
кореспонденция и други.
Съгласно чл.12 от договора, до потвърждаване на прекратяването от страна на
мрежовия оператор, страните изпълняват всичките си задължения по договора.
В чл.14 са предвидени хипотезите, в които договорът може да бъде прекратен: 1/ по
взаимно съгласие, изразено писмено; 2/ с изтичането на срока, в случай, че договорът не
бъде подновен и 3/ при неизпълнение на задължение на страна по договора с 30- дневно
писмено предизвестие, отправено от изправната страна до неизправната.
Според чл.15, ал.2 от договора, при неспазване на уговореното в чл.8, купувачът
дължи на продавача неустойка в двойния размер на сумата по фактурата за последния пълен
месец на доставка и балансиране.
В чл.16, ал.1 от договора е предвидена възможност при възникването на
обстоятелства като промяна в законовата уредба, решения на КЕВР незасягащи цени и
такси, промяна в пазарните условия, промяна в цените на производителите на електрическа
енергия, изменение в потреблението на договорените количества ел.енергия, чести аварии,
промяна на работното време, сезонност на потреблението на ел.енергия, въвеждане /
извеждане от експлоатация на оборудване, продължаване на договора, извършване на
непланови и планови ремонти или други дейности, неизпълнение на задължение по
договора, включително възникване на всякакви други обстоятелства, които могат да имат
отражение на изпълнението на договора, продавачът да може незабавно да го адаптира към
нововъзникналите обстоятелства.
Алинея 2 на същата клауза предвижда задължение за страните по договора да спазят
промените на размера, структурата и/или начина на заплащане на цените за мрежови услуги,
таксите или добавките към цената на електрическа енергия, въвеждането на нови
задължения и/или компоненти, постановени от КЕВР и/ или друг компетентен орган, както и
при промяна на законодателството, свързано с тези въпроси, като новите задължения и/или
компоненти следва да се считат добавени автоматично към цената от датата на влизане в
сила на тази промяна.
Съгласно чл.16, ал.3, в хипотезата на ал.1 купувачът има право в тридневен срок от
уведомлението на продавача да изпрати предизвестие за прекратяване на договора, освен
ако обстоятелствата не налагат предсрочно прекратяване от страна на продавача.
В чл.17 е предвидено изрично, че всякакви допълнения и изменения на договора се
8
извършват с писмено споразумение.
По делото не се твърди, нито са представени доказателства, че договорът е бил
изменен или допълнен в съответствие с изискванията на чл.17. Няма и данни предложеното
от ответника допълнително споразумение №1 /за което се говори в писмото на ищеца на
л.58/ да е било прието от ищеца.
Видно от приложената от ищеца кореспонденция между страните от м. февруари
2019г. /неоспорена от ответника/, ищецът е направил опит да прекрати договора, като на
1.02.2019г. е отправил уведомление до ответника за прекратяването му, считано от
1.03.2019г. Въпреки посоченото в писмото на л.58 от делото на БРС, че ищецът счита
договорът за прекратен, няма доказателства това да е станало. Видно от писмото на ЕР ЮГ
ЕАД, процедурата по смяна на доставчик, считано от 1.03.2019г., предприета от ищеца на
8.02.2019г., е била осуетена посредством възражение от ответното дружество, понеже
ищецът не е отстранил причините за възражението в дадения му срок /понеже изобщо не е
бил наясно какви са били същите/, поради което тази процедура е била прекратена. Ето защо
и предвид уговореното в чл.12 от процесния договор, след като прекратяването на договора
не е потвърдено от мрежовия оператор /в случая ЕР ЮГ ЕАД/, то страните е следвало да
изпълняват всичките си задължения по договора. От изложеното следва, че изявлението на
ищеца за прекратяването на договора, считано от 1.03.2019г. не е произвело действие, т.е.
договорът не е бил прекратен.
На 21.11.2019г., в срока по чл.8 от договора, ищецът е изпратил уведомление до
ответника /л.45-46/, чието получаване не е оспорено от последния, че считано от 1.12.2019г.
предоставя ползването на СПА хотел „Орфей“ в КК „Пампорово“ на трето лице за срок от
три години. По тази причина била отпаднала нуждата от закупуване на нетна ел.енергия и
необходимостта от нейното балансиране и прогнозиране на количеството й, поради което от
1.12.2019г. ищецът няма да закупува ел.енергия и няма да участва като член на неговата
балансираща група.
В първото по делото съдебно заседание ищецът е заявил, че след прекратяването на
договора- 1.12.2019г., ищцовото дружество има нов доставчик, но това е станало след
издаването на процесната фактура.
Съгласно фактурата на л.13 от делото на БРС, №**********/13.11.2019г., на стойност
9803,04 лв. с ДДС, задължението по нея представлява неустойка по чл.15, ал.2 във връзка с
чл.8 от договор №1534/22.12.2018г.
Както правилно е посочил районният съд, не се установява между страните да е
имало сключен договор под този номер, а единствения представен по делото договор е този
от 30.09.2017г.
От изявленията на пълномощникът на ответника в първото съдебно заседание може
да се направи извод, че неустойката е начислена поради предсрочно прекратяване на
договора.
На основание чл.13, ал.3 от договора и предвид липсата на твърдения че 30 дни преди
1.10.2019г. ищецът е поискал писмено неговото прекратяване, може да се направи извод, че
действието на договора е продължило и след 1.10.2019г.- за още една година. Следователно,
9
действително ищецът е прекратил договора предсрочно /в смисъл- преди 1.10.2020г./ с
изявлението в писмото от 21.11.2019г.
Това прекратяване обаче не дава основание за начисляване на процесната неустойка в
размер на 9803,04 лв. с ДДС, тъй като в текста на приложения по делото договор не е
предвидена обезщетение за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Обстоятелството, че за да извърши смяна на доставчика от 1.12.2019г. е било
необходимо ищецът да е подал заявление за това през мрежовия оператор
/електроразпределителното дружество/ до 10.11.2019г., също не дава основание да се
приеме, че по тази причина в тежест на ищеца е възникнало задължение за заплащане на
неустойка по чл.15, ал.2 във връзка с чл.8 от договора.
Единствената клауза за неустойка, дължима от ищеца в случай на неизпълнение на
задълженията му по чл.8 /каквото е посоченото във фактурата основание на процесното
задължение/ е тази по чл.15, ал.2, в която е посочен само механизма, по който се определя
размера на неустойката. По- конкретно, няма предвидено задължение, освен в хипотезите на
чл.8 от договора, същата неустойка да се дължи и при предсрочното му прекратяване.
Посоченото от процесуалният представител на ответника в първото по делото заседание
/изявлението на гърба на л.36/, че смяната на енергийният доставчик се заявява пред
енергоразпределителното дружество до 10 число на предходния месец и към дата
10.11.2019г. ищецът е предприел смяна на доставчика, също не представлява обстоятелство,
което да попада в някоя от хипотезите на фактическия състав на чл.8, при които неустойка
би била дължима.
От друга страна, както и по-горе вече беше посочено, ищецът е изпълнил
задължението си по чл.8 да уведоми продавача в 5 - дневен срок преди прехвърлянето на
трети лица на обекта за сключения с трето лице договор за наем на СПА хотел „Орфей“,
поради което липсва основание по чл.15, ал.2 вр. чл.8, предл.1 от договора за начисляване на
процесната сума от 9803,04 лв. с ДДС от ответника в тежест на ищеца.
Понеже твърденията на ответника за това, че основанието за начисляването на
неустойката е предсрочното прекратяване на договора от страна на ищеца не могат да бъдат
отнесени към останалите хипотези на чл.8 от договора, не следва да се излагат мотиви дали
не е било нарушено някое от тези задължения на ищеца.
Не са изложени каквито и да било твърдения от страна на ответника за това кои
задължения на ищеца евентуално не са били изпълнени от ищеца / например- да са
просрочени/, за да бъде начислена останалата част от исковата сума- 141,57 лв. и да бъде
издадена фактура №26566 от 31.10.2019г. При това положение, несъстоятелно е оплакването
във въззивната жалба, че в тежест на ищеца е било да докаже, че е изпълнил задължението
си и че не дължи неустойка.
Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните,
като е указал на ответника, че той следва да установи правопораждащите факти на
твърдяните вземания за неустойка по договора. След като това не е сторено от ответника, не
може да се направи обоснован извод, че в полза на ответника са възникнали и съществуват
вземанията за неустойка по двете процесни фактури. Искът за установяване недължимост на
10
вземанията на ответника, посочени в тези фактури е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
Във връзка с неоснователността на въззивната жалба, по повод направеното от
въззиваемата страна искане ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото,
съобразно представения списък на разноските, уговореното възнаграждение в договора за
възлагане на правна защита- 1020 лв. с ДДС, издадената фактура и преводното нареждане за
изплащането му от ищеца на процесуалният му представител. Неоснователно е
възражението за прекомерност на въззивника, тъй като възнаграждението е съобразено с
цената на иска, както и с фактическата и правна сложност на делото.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, предвид цената на иска и
обстоятелството, че спорът е търговски. Съгласно актуалната съдебна практика- например
Определение №69 от 29.01.2021г. по ч.т.д.№1049/2020г. на ВКС, Второ търговско
отделение, след изменението на чл.113 ГПК с ДВ бр.100 от 2019г., с което е добавено
изречение две, разпоредбата на чл.113 ГПК не намира приложение в хипотезите на предявен
иск от юридическо лице- потребител по смисъла на ЗЕ или КЗ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260419 от 14.10.2020 г. по гр.д.№ 10482 по описа за
2019г. на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Тони Латева Тенева, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Витоша“, бул.
„България“ №118, да заплати на „ВАЯ ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин“ 15, ет. 11, представлявано от управителя Димитър
Дамянов Станчев сумата от 1020 лв. с ДДС, представляваща разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11