МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 253/2018 година
по описа на РС Eлин Пелин
Районна прокуратура Елин Пелин е внесла
обвинителен акт за разглеждане в РС Елин Пелин с обвинение срещу подсъдимия И.И.Б., ЕГН ********** роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, женен, със средно образование, безработен, реабилитиран, за това, че:
1. На 15.06.2018 г. около 14,20 ч. в района на 14-ти
километър на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.София към гр.Варна, се
заканил с убийство на Я.Р.Б., като насочил към него огнестрелно оръжие – боен
пистолет марка „Берета“ модел Рх4
калибър 9х19, сериен номер РZ2018С и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му у Б. - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК 2.
На 15.06.2018 г. около 14,20 ч. в района на 14-ти километър на автомагистрала
„Хемус“ в посока от гр.София към гр.Варна, се заканил с убийство на Г.П.Б.,
като насочил към него огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Берета“ модел „Рх4“ калибър 9х19, сериен
номер РZ2018С и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му у Б. - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр.
ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на РП Елин
Пелин поддържа повдигнатите срещу
подсъдимия обвинения, които счита за доказани по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Пледира съдът да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от две години за всяко едно от
престъпленията, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с
изпитателен срок от четири години. Сочи, че на основание чл.23, ал.1 от НК следва да се наложи едно общо най-тежко
наказание измежду двете наложени
наказания – 2 години лишаване от свобода, което
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от четири
години. Излага аргументи, че са налице основанията на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК
за отнемане в полза на държавата на веществените доказателства по делото - боен пистолет „Берета“ с един брой пълнител,
9 броя патрони, два броя гилзи и два броя проектили.
Адв.М. – повереник на
частния обвинител Я.Р.Б. поддържа изложеното от представителя на РП Елин Пелин
и сочи, че обвинението е доказано категорично, както от обективна, така и от
субективна страна. Изразява становище, че за постигане целите на наказанието в
случая не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и същото следва да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК
Подсъдимият И.И.Б. не
се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Адв.Д. и адв.Т. – упълномощени защитници на подсъдимия И.И.Б., изразяват
становище, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да сочат,
че подзащитния им е извършил каквито и да било действия, които да съставляват
проявни форми на изпълнителното деяние визирано в разпоредбата на чл.144, ал.3
от НК. Твърдят, че събраните по делото доказателства не отговарят на
изискванията и критериите на чл.303 от НПК за постановяване на осъдителна
присъда, тъй като не могат да установят по категоричен и несъмен начин
виновността на подзащитния им. В този смисъл намират, че обективна, справедлива
и най-адекватна присъда в случая е такава с оправдателен диспозитив.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.06.2018 г. около 14,20 ч. Свидетелите Я.Р.Б.
и Г.П.Б. пътували по автомагистрала «Хемус» с лек автомобил «Шкода» с рег. № ВТ
5005 КВ, управляван от свидетеля Б., а до него на предната дясна седалка се намирал свидетелят Б.. Когато преминавали
през района на 14 км. на АМ «Хемус» свидетелят Я.Б. предприел изпреварване и
движейки се в лявата лента за движение забелязал в огледалото за обратно
виждане, че зад неговия автомобил се движи лек автомобил «Мерцедес», който се
приближил в непосредствена близост до
задната част на автомобила му, присветвайки с фаровете с къси и дълги светлини. Поведението
на водача на лекия автомобил «Мерцедес» накарало свидетелят Б. да си помисли,
че става въпрос за автомобил със специален режим и затова намалил скоростта на
управлявания от него лек автомобил и се изнесъл в дясната лента за движение. Водачът на
«Мерцедеса» - свидетелят И. Н.П., продължил
да се движи в лявата лента за движение на
АМ «Хемус» и когато се изравнил с
автомобила управляван от свидетеля Я.Б. намалил скоростта, така че двата
автомобила се движели успоредно един на друг. При изравняването на двата
автомобила, подсъдимият И.И.Б., който се намирал на предната дясна седалка в
автомобила «Мерцедес» започнал да крещи нещо на двамата свидетели Б. и Б., но те
не можели да чуят думите му, тъй като прозорците на техния автомобил били
затворени. Почти едновременно с виковете, които отправял към двамата свидетели Б.
и Б., подсъдимият Б. насочил през отворения прозорец на автомобила «Мерцедес» огнестрелното си оръжие - боен пистолет марка „Берета“ модел Рх4 калибър 9х19, сериен номер
РZ2018С, зареден с бойни патрони
към свидетелите Я.Р.Б. и Г.П.Б., които се намирали в управлявания от свидетеля Б.
лек автомобил «Шкода» и продължавал нещо да крещи. От тези действия на подсъдимия Б., двамата
свидетели Б. и Б. почувствали силна
уплаха, ужас и застрашеност за живота си, тъй като предположили, че подсъдимият, който бил непознато за тях
лице, може да стреля и да ги убие. Тези действия по насочване на пистолета и
виковете извършвани от страна на подсъдимия Б. спрямо двамата свидетели, продължили
секунди, докато двата автомобила «Шкода» и «Мерцедес» карали успоредно един на
друг, след което лекият автомобил «Мерцедес» продължил напред. Веднага след
като «Мерцедеса» заминал напред, свидетелят Я.Б. се обадил на тел.112 от
собствения си телефон и подал сигнал за случилото се на дежурния диспечер, като съобщил, че на 14-ти км. на АМ «Хемус»
посока София - Варна шофьор го заплашва
с оръжие, изпреварва го, настига го, изравнява се с него и показва пистолет,
насочва пистолет към лицето му Свидетелят Б. заявил още, че водача кара пред
него и не знае какво може да направи. Показал му пистолета и го насочил към
главата му, народен представител е и не знае какво иска, може да иска да го
убие. Събщил също на тел.112, че лицето, което ги заплашило пътувало в лек
автомобил «Мерцедес», Це класа с номер ЕН 6981 КМ. По време на разговора,
диспечерът уведомил свидетелят Б., че са предприети действия патрулен автомобил
на МВР да спре Мерцедеса, а Б. след като види, че Мерцедеса е установен, също
трябвало да спре автомобила си.
След получаване на сигнала на
тел.112, той бил предаден на дежурния автопатрул намиращ се в района от 14 до 81 км. на АМ «Хемус», в състав
свидетелите Е.А.К. и Г.И.В. - служители
в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР София, които изпълнявали служебните си
задължения на АМ «Хемус» и се намирали на 66-ти км посока Варна на
бензиностанция ОМВ. Сигналът който свидетелите К. и В. получили от дежурната
част гласял, че лек автомобил Мерцедес с
плевенска регистрация е заплашвал друго МПС с оръжие, поради което автомобила
следва да бъде спрян. След като забелязали автомобила, двамата свидетели
предприели действия по спирането му и автомобила бил спрян. Малко след това при
тях спрял и и свидетелят Б., след като видял, че «Мерцедеса», с който е
възникнал инцидента е спрян от служители на МВР. Полицейските служители К. и В. предприели действия по установяване
самоличността на пътниците в двата автомобила «Мерцедес» и «Шкода», като
установили, че това са подсъдимият И.И.Б.
и свидетелите И.Н.П., Я.Р.Б. и Г.П.Б.. Попитали също лицата в лекия автомобил
«Мерцедес» дали притежават оръжие, като подсъдимият И.И.Б. заявил, че има оръжие и им представил разрешително за
него. По разпореждане на оперативния дежурен всички лица били поканени да се
явят в РУ Правец за изясняване на случая и предприемане на по-нататъшни
действия по проверката. В РУ Правец подсъдимият И.И.Б. с протокол за доброволно
предаване предал собствения си боен пистолет марка „Берета“ модел Рх4 калибър 9х19, сериен номер
РZ2018С.
От изслушаната в хода на съдебното
следствие съдебно фоноскопно-техническа експертиза се установява текстът
съдържащ се в оптичния носител на информация, като същия е пресъздаден на
хартиен носител. Оптичният носител съдържа един брой аудио файл, с
продължителност 05 минути и 03 секунди. При изследване на аудио файла не е
установена манипулация на същия.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-балистична експертиза, приета от съда
в хода на съдебното следствие се установява, че предаденият от подсъдимия Б.
пистолет е марка „Берета“ модел Рх4 Storm Sub Compact калибър 9х19 mm, със сериен номер РZ2018С е технически изправен, годен да възпроизведе изстрел
и представлява огнестрелно оръжие, съгласно чл.4, ал.1 от ЗОБВВПИ. С пистолета
е произвеждан изстрел след последното му почистване. -11 броя патрони са бойни,
калибър 9х19 mm, заводски произведени, годни за
употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие,
съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от прочетените и приети
на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по досъдебно производство № 77/2018 г. по описа на РУ Правец: постановление
от 18.06.2018 г. по пр. № 689 от 2018 г., постановление от 14.08.2018 г. по пр.
пр.№ 589/2018 г., постановление за възлагане извършването на отделни действия
при разследването по делегация от 02.07.2018 г., писмо изх. № 517фп-72 от 02.07.2018 г., писмо изх. № 517р-10556 от 02.07.2018 г.,
писмо изх. № 517р-13503 от 05.09.2018 г. по описа на РУ Велико Търново, писмо
изх.№ 517-Р-13503 от 22.08.2018 г. по описа на ОДМВР, постановление за възлагане извършването на отделни действия по разследването от 14.08.2018 г. – 2 бр.,
писмо изх. № 517фп-110 от 22.08.2018 г. по описа на ОДМВР, писмо изх. № 517р-13503
от 22.08.2018 г., постановление за назначаване на експертиза и протокол № 334 от 11.07.2018 г. по описа на
сектор БНТЛ при ОДМВР, протокол за доброволно предаване от 15.06.2018 г., приемо-предавателен
протокол за предаване на веществени доказателства от 20.06.2018 г., приемно
предавателен протокол рег. № 517р-14932 от 17.09.2018 г. по описа на ОД МВР, писмо изх. № 77 от 02.07.2018 г. по описа на
ОДМВР, писмо изх. № 2092 от 10.07.2018 г.
по описа на „ДНС 112“ регионален център 112 София, писмо изх. № 5Ар-10554 от 02.07.2018 г. по
описа на ОДМВР София, писмо изх. № 293р– 7273 от 19.07.2018 г. по описа на РУ
Левски, писмо изх. №77 от 19.06.2018 г.
по описа на ОДМВР София, справки за съдимост,
писмо изх. № 517р -10832 от 06.07.2018 г. по отиса на ОДМВР,
постановление за възлагане на оперативно
издирвателни мероприятия от 04.07.2018 г., писмо № 517р-10832 от 13.07.2018 г. и приложена докладна записка, писмо изх. № 517р-
10 832 от 06.07.2018 г. по описа на ОД МВР, постановление за възлагане на
оперативно издирвателни мероприятия от 04.07.2018 г., докладни записки и
сведения към тях, разрешение за
притежаване на оръжие № 20160189301, протокол за предупреждение от
15.06.2018 г. изготвен от РУ Правец, 2 бр. заповед за задържане и протокол за
обиск на лице от 15.06.2018 г., декларация от 25.06.2018 г. изходяща от И.И.Б.,
декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, изходящо от И.Б., справка от АИС БДС относно И.И.Б.,
както и прочетените и приобщени по реда на чл.281 от НПК показания на
свидетелите Г.П.Б., И. Николов П., Е.А.К. и Г.И.В..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установената
фактическа обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимият И.И.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144,
ал.3, предл.1 вр. ал.1 от НК, като:
1. На 15.06.2018 г. около 14,20 ч. в
района на 14-ти километър на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.София към
гр.Варна, се заканил с убийство на Я. Р.Б.,
като насочил към него огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Берета“ модел Рх4 калибър 9х19, сериен номер
РZ2018С и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му у Б.
както и състава на
престъплението по чл.144, ал.3, предл.1 вр. ал.1 от НК, като:
2.
На 15.06.2018 г. около 14,20 ч. в района на 14-ти километър на автомагистрала
„Хемус“ в посока от гр.София към гр.Варна, се заканил с убийство на Г.П.Б.,
като насочил към него огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Берета“ модел „Рх4“ калибър 9х19, сериен
номер РZ2018С и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му у Б.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
На 15.06.2018 г. около 14,20 ч. в района на 14-ти
километър на автомагистрала „Хемус“ в посока от гр.София към гр.Варна.
подсъдимият Б. се е заканил с убийство на Я.
Р.Б. и Г.П.Б. като насочил към тях огнестрелното си оръжие – боен
пистолет марка „Берета“ модел „Рх4“
калибър 9х19, сериен номер РZ2018С и това заканване е
възбудило у двамата свидетели основателен страх за неговото реално
осъществяване, с които действия подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК.
Очевидно в настоящия случай е, че действията
на подсъдимия Б., изразяващи се в насочване на оръжие към свидетелите Б. и Б. по своето естеството
обективно са в състояние да предизвикат основателен страх за осъществяването на
заканата, така както законодателят е предвидил в нормата на чл.144, ал.3 от НК. Това е така, тъй като в случая става въпрос за
извършване на действия от лице, което е непознато за пострадалите и това несъмнено е
предизвикало силно притеснение у тях, тъй като те не знаят какво поведение би
могло да има това лице и каква е причината да стори това. Тези обстоятелства се
потвърждават както от показанията на пострадалите, така и от пресъздаването на
случая подаден до тел.112. Не
е необходимо това заканване действително да е уплашило пострадалите и те да са изпаднали в
състояние на безпокойство и страх за живота си, макар че в случая и двамата свидетели в съдебно
заседание заявиха, че след като пистолета бил насочен срещу тях от подсъдимия,
те много се изплашили, тъй като незнаят ако се възпроизведе изстрел, къде ще
отиде той, поради което са възприели насочения пистолет към тях като
непосредствена заплаха за живота и на двамата. Изложеното сочи, че свидетелите Я.Б. и Г.Б. са възприели тази
заплаха съвсем реално, а виковете от страна на подсъдимия, което също говори за
агресивно поведение от негова страна, са подсилили основателността на страха за реално осъществяване на заплахите. Факта на притеснение и уплаха у
свидетелите Б. и Б., се
установява и от реакцията им непосредствено след инцидента, а именно да подадат
своевременно сигнал на тел.112 за случая, за да получат съдействие и защита от
органите на МВР. Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и Б., доколкото същите са последователни, логични
и непротиворечиви, по отношение действията на подсъдимия
и спътника му, както и
на собствените им такива.
Изложеното мотивира настоящият състав да
приеме, че са налице всички елементи на фактическия състав на престъплението по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Съгласно Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по н.д. № 47/89, ОСНК на ВС, за осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи
или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е
възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо дори лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват такива каквито
са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено
време. Ето защо за извършване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
В процесния случай заканата е обективирана с действие -
насочване на пистолет към пострадалите, което действие те възприели като реална,
непосредствена и осъществима заплаха за живота си. Макар според цитираната по-горе
съдебна практика това да не е съставомерен елемент, следва да се
отбележи, че пострадалите не само са възприели заканата много сериозно, но и от
доказателствата по делото се установява, че реално са се уплашили от
реализирането на тази закана. В този
смисъл съдът кредитира, както показанията на свидетелите Б. и Б., така и
разговора на пострадалия Б. с дежурния оператор към тел.112. Многократно в своите показания и двамата
свидетели – Б. и Б. заявяват и обясняват
защо са се почувствали застрашени, като например свидетелят Б. при разпита си сочи
следното: „Почувствах силна уплаха, тъй както не познавам хората, които са в
мерцедеса и затова почувствах силна уплаха, защото смятах, че може да ни
отнемат живота, да ме убие след като непознатия насочи пистолет към нас. ...
Бях много уплашен, когато говорех с диспечера. .... Не мога да кажа ако се възпроизведе изстрел, къде точно ще
попадне. Пистолета беше насочен към нас и аз го възприех като непосредствена заплаха към нас и към мен
лично и към моя спътник“, а свидетелят Б. заявява: „Аз се уплаших, мислех, че
той може да възпроизведе изстрел с този пистолет към нас. Затова усетих
заплаха за живота си във всички случаи.“.
Житейски нелогично би било да се приеме, че ако пътуваш по автомагистрала и лек
автомобил се изравни с твоя и непознат пътник от този автомобил насочи към теб
пистолет, това няма да предизвика в заплашеното лице страх за живота му.
Предвид изложеното съдът прие, че следва да кредитира показанията на свидетелите Б. и Б..
По делото
безспорно е установено средството, с което е осъществена заплахата – пистолет,
собственост на подсъдимия Б.. Спорен е въпроса подсъдимият насочвал ли е този пистолет към двамата
свидетели Б. и Б. или го е придържал с ръка докато е бил поставен на таблото пред предното
стъклото на автомобила, а после го е прибрал в чантичката си. В тази насока
настоящият състав категорично
приема, че подсъдимият
И.Б. е насочил пистолета към Б. и Б.. Това е така поради вътрешните противоречия в показанията на свидетеля И.Н.П.,
които в тази част противоречат
изцяло на показанията на останалите свидетели. В този смисъл съдът не кредитира показанията на
свидетеля П. в частта, в която заявява, че подсъдимият Б. не е насочвал
пистолета си към свидетелите Б. и Б., а само го е придържал към таблото пред
предното стъкло, където бил оставен от подсъдимия, след което го прибрал в
чантичката си, по следните съображения: Не е спорно в процеса, че подсъдимият Б.
и пострадалите Б. и Б. са непознати лица към момента на инкриминираното деяние,
което сочи, че подавайки сигнала към тел.112 от страна на свидетеля Б. той и
спътникът му Б. няма откъде да знаят, че подсъдимият има пистолет, което
категорично сочи, че и двамата трябва да са видяли оръжието у подсъдимия
пътувайки по АМ „Хемус“. В този смисъл противно на всякаква житейска логика би
било да се приеме, че е възможно те да са забелязали пистолета в момент, когато
подсъдимият го е придържал с ръка към таблото пред предното стъкло, за да не
падне от таблото, тъй като придържайки пистолета с ръка, той почти не би могъл
да се види от пътуващи лица в друг автомобил. Още по неприемливо е да се
приеме, че подсъдимият Б., ще придържа пистолета към таблото, ако счита, че има
реална възможност той да счупи стъклото, вместо направо да го вземе с ръка и да го прибере в чантичката,
ако наистина е имало опасност от счупване на стъклото на автомобила. За
нелогични съдът намира показанията на свидетеля П. и по други съображения. От една
страна той твърди, че е била налице критична ситуация създала предпоставки за
възникване на пътнотранспортно произшествие, създадена от свидетеля Б., който
го засичал и която трябвало да овладява,
а от друга страна детайлно възпроизвежда действията и дори мислите на свидетеля
П. относно това какво е правел със собствения си пистолет и защо го е
правел. В този смисъл съдът намира
показанията на свидетеля П. за нелогични и будещи съмнение, тъй като ако
наистина на АМ „Хемус“ се е създала сочената от свидетеля П. критична ситуация
за възникване на ПТП между движещите се с висока скорост автомобили, то няма
как свидетелят П. да е наблюдавал и възприел толкова детайлно всички действия
на подсъдимия, извършени с оръжието му, тъй като вниманието му би следвало да е
насочено към овладяване на автомобила и предотвратяване на евентуално
пътнотранспортно произшествие. Поради изложеното, съдът не кредитира тези
показания на свидетеля П. в тази им част, а ги приема като очевидна защитна
версия, целяща да докаже и обслужи защитната теза на подсъдимия, с цел
избягване на наказателна отговорност. Не следва да се кредитират и показанията на
свидетелката Ралица Белчева относно описанието на инцидента, тъй като същата не
е свидетел-очевидец на инкриминираното деяние, а преразказва случилото се въз
основа на това което твърди, че са й разказали свидетелят И.П. и подсъдимият Б.,
последния неин съпруг. В този смисъл очевидна е тяхната заинтересованост и
предубеденост с оглед изхода на спора, тъй като подсъдимият по делото е неин
съпруг. Що се касае до възраженията на защитата
относно неподсъдност на делото пред РС Елин Пелин, настоящият състав е изложил мотиви в тази насока в
разпоредително заседание, проведено на 19.12.2018 г., като е приел, че делото
му е подсъдно с оглед мястото на извършване на деянието. Подсъдимият е обжалвал
определението на РС Елин Пелин, като в тази насока е произнасяне на въззивния Софийски окръжен съд
с решение от 20.02.2019 г., поради което тези възражения не следва да бъдат преповтаряни
и коментирани отново.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият е извършил двете
деяния по чл.144, ал.3, предл.1 вр. ал.1 от НК виновно, при форма на вината -
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Подсъдимият е извършил деянието с ясното съзнание, че насочването на пистолет към непознати лица, които
се намират в движещ се по автомагистрала автомобил, съставляват закана към тяхната
телесната неприкосновеност, поради което ще възбуди основателен страх у заплашения, тъй като насочването на
пистолет срещу когото и да било, неминуемо води до възприятие, че може
реално да бъде възпроизведен и изстрел с
него било то умишлено, било то случайно. Подобно безцеремонно поведение на подсъдимия,
неминуемо би притеснило всеки гражданин, попаднал в подобна ситуация. Безспорно
подсъдимият Б. насочвайки пистолета си към свидетелите Б. и Б. е съзнавал, че това негово
действие ще стигне до съзнанието им и
че те ще го възприемат като действителна
заплаха, която е от естество да възбуди основателен страх за живота им, поради
реалната възможност за осъществяването й, като пряко е целял тези обстоятелства.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до 6 години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намери, че в случая следва да наложи наказание по
реда на чл.54 от НК в размер близък до
минимума предвиден в закона, а именно лишаване от свобода за срок от
една година.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, който е
осъждан, но реабилитиран към момента на извършване на деянието и добрите
характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха
констатирани. Предвид гореизложеното съдът
намира, че нормата на чл.55 от НК е неприложима, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и
само едно изключително такова, което би обусловило извода, че и най–лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой, нито са
изключителни по своя характер, което да наложи определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК.
В този смисъл наложеното наказание в рамките на размер близък до минималния
определен от законодателя, съответства и на степента на обществена опасност на
деянието - намерила израз в съдържанието и интензитета на отправената закана.
Предвид изложеното съдът определи всяко едно от двете наказания на подсъдимия Б. при условията на
чл.54 от НК, като за всяко едно от двете извършени деяния по чл.144, ал.3, предл.1 вр. ал.1 от НК наложи на подсъдимия наказание
“Лишаване от свобода за срок от една година”.
Предвид липсата на предходна съдимост и
липсата на данни за трайно установени престъпни навици у
подсъдимия, съдът не намира за необходимо наложените наказания
Лишаване от свобода да бъдат изтърпяни ефективно, като счита, че за поправянето
и превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането им на основание чл.66 от НК
за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
определи едно общо наказание измежду двете наложени наказания – а именно
лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното едно
общо наказание лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от
три години.
Съдът счита, че така наложените
наказания ще са достатъчни за превъзпитаването на подсъдимия и са съобразени с целите визирани в чл.36 от НК, като ще
изиграят за в бъдеще своята превантивна и възпираща функция.
С определение от 01.07.2019 г.
съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото - един
брой боен пистолет марка „Берета“ модел Рх4 Storm Sub Compact калибър 9х19 mm, със сериен номер РZ2018С с един брой пълнител, девет
броя патрони калибър 9х19 mm, два броя гилзи калибър 9х19 mm, два броя проектили калибър 9х19 mm, като е
приел, че са налице предпоставките на чл.53, ал.1 б. „а“ от НК, тъй като вещите принадлежат на подсъдимия и са
послужили за извършване на престъплението.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия И.И.Б. да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски от които 102,62 лева /сто и два лева и шестдесет и две
стотинки/ по сметка на ОД на МВР София област и 155.34 лева /сто петдесет и пет
лева и тридесет и четири стотинки/ по сметка на РС Елин Пелин, съставляващи разходи
по изготвяне на експертизи.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: