Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3871 15.12.2016 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VI -
ти състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3457 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правна квалификация по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.131 и
чл.133, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ищецът Адвокатска колегия - Варна, с ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Батак“ № 7, представлявана ***** -**** на Адвокатския
съвет, е предявил против адв. С.Г.С., с ЕГН: **********,***, иск за признаване
на установено, че ответникът дължи сумата 1 710,00 лв. (хиляда седемстотин и
десет лева), представляваща сбор от наложени глоби, на основание чл.133, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, а именно: глоба в размер на една минимална работна
заплата - 270 лв., съгласно влязло в сила на 10.02.2012 г. решение от
21.09.2011 г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия - Варна по
дисциплинарно дело № 23/2011 г., потвърдено с Решение от 10.02.2012 г. на
Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в България по дисциплинарно дело №
53/2011 г., и глоба в размер на шест минимални работни заплати -1440 лв.,
съгласно влязло в сила на 04.11.2011г. решение от
16.02.2011г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия - Варна по
дисциплинарно дело № 48/10г. , потвърдено с Решение от 04.11.2011г. на Висшия
дисциплинарен съд на адвокатурата в България по дисциплинарно дело № 21/2011г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417от ГПК по ч. гр. дело № 55413/2014 г. по описа на Софийски районен съд.
В исковата молба е посочено, че с влязло в сила на
10.02.2012 г. решение от 21.09.2011 г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска
колегия - Варна по дисциплинарно дело № 23/2011 г., потвърдено с Решение от
10.02.2012 г. на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в България по
дисциплинарно дело № 53/
С влязло в сила на 04.11.2011г. решение от
16.02.2011г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия - Варна по
дисциплинарно дело № 48/2010г., потвърдено с Решение от 04.11.2011г. на Висшия
дисциплинарен съд на адвокатурата в България по дисциплинарно дело № 21/2011г.
на адвокат С.Г.С. е наложена глоба, на основание чл.133, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, в размер на шест минимални работни заплати - 1440 лв.
Въпреки отправените покани, до настоящия момент С.Г.С.
не е изпълнила решението на Дисциплинарния съд, като не е заплатила наложените
й глоби. Поради това Адвокатска колегия - Варна е поискала издаване на Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 85 състав, е издал Заповед за изпълнение от 20.10.2014г.
и Изпълнителен лист по ч.гр.дело № 55413/2014 г. по описа на съда. Длъжникът С.Г.С.
е възразила срещу заповедта за изпълнение, което обуславя правния интерес на
ищеца да предяви настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. Счита, че решенията на дисциплинарните състави на АК –
Варна са нищожни, поради това, че са постановени, без да са
налице решения на Адвокатски съвет, или на Висш адвокатски съвет, за образуване
на дисциплинарно производство. Счита също, че решенията на дисциплинарните съдилища
са постановени при наличие на основания за отвод и пристрастност на членовете
на дисциплинарния състав на Дисциплинарен съд при АК - гр.Варна - Ю. Г. и К.М.. Основания за отвод, поради
пристрастност имало и по отношение на други двама членове на ДС – Р.М.Р. и Н.И.А.,
които участвали и при постановяване на решението по дисц. дело №23/2011
г на ДС при АК - гр. Варна, и при постановяване на решението по дисц. дело
№21/2011 г. на Висшия ДС.
Освен това, ответникът твърди, че нито едно от
посочените в решенията на Дисциплинарните съдилища действия не са дисциплинарни
нарушения, а ако се приемело, че някои от тях са такива - то те не били
извършени. Твърди, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията й по ЗА
и Етичния кодекс, както и наредбите и решенията на ВАдвС. Не била накърнила
интересите на клиента, а напротив, постигнала била нещо повече от исканото -
сключила спогодба с единия ответник, а с двама от ответниците е спряла
производството. Не била допуснала, небрежност или очевидно невежество или което
е да е от останалите нарушения, посочени в решенията
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 55413/
Видно от приложените по делото писмени доказателства
се установява, че с Решение от 21.09.2011 г. на Дисциплинарния съд при
Адвокатска колегия - Варна по дисциплинарно дело № 23/2011 г./л. 5 -6 от гр. д.
№936/15 г. на РС- Варна/ , потвърдено с Решение от 10.02.2012 г. на Висшия
дисциплинарен съд на адвокатурата в България по дисциплинарно дело № 53/2011 г./
л. 7-9 от гр. д. №936/15 г. на РС- Варна/, е наложена глоба на адвокат С.С. в
размер на една минимална работна заплата – 270 лв. С Решение от 16.02.2011г. на Дисциплинарния
съд при Адвокатска колегия - Варна по дисциплинарно дело № 48/10г. / л. 10 -14
от гр. д. №936/15 г. на РС- Варна/, потвърдено с Решение от 04.11.2011г. на
Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в България по дисциплинарно дело №
21/2011г. / л. 15 -18 от гр. д. №936/15 г. на РС- Варна/ е наложена глоба на
ответницата в размер на шест минимални
работни заплати -1440 лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
С влязло в сила на 10.02.2012 г. решение от
21.09.2011 г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия - Варна по
дисциплинарно дело № 23/2011 г., потвърдено с Решение от 10.02.2012 г. на
Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в България по дисциплинарно дело № 53/
С влязло в сила на 04.11.2011г. решение от
16.02.2011г. на Дисциплинарния съд при Адвокатска колегия - Варна по
дисциплинарно дело № 48/2010г., потвърдено с Решение от 04.11.2011г. на Висшия
дисциплинарен съд на адвокатурата в България по дисциплинарно дело № 21/2011г.
на адвокат С.Г.С. е наложена глоба, на основание чл.133, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, в размер на шест минимални работни заплати - 1440 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 145 от Закона за
адвокатурата, решението, с което е наложено дисциплинарно наказание „глоба”
представлява несъдебно изпълнително основание, въз основа на което адвокатската
колегия може да иска допускане на принудително изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК. Глобата се събира в полза на Адвокатската колегия – чл. 133, ал. 2 изр. 2
от ЗА.
В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът следва да докаже
възраженията си против вземането. Тъй като в случая ищецът е доказал, че вземането
му произтича от влязло в сила решение на Висшия дисциплинарен съд на
адвокатурата на РБ, въз основа на което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в тежест на ответницата е да
докаже всички свои възражения /правопогасяващи, правопрепятстващи или
правоизключващи/ срещу вземането на ищеца.
В хода на производството ответницата с писмения си
отговор не навежда правопогасяващи, правопрепятстващи или правоизключващи възражения
срещу вземането на ищеца, а оспорва законосъобразността на наложените
дисциплинарни наказания, който въпрос при наличието на влезли в сила решения на
Дисциплинарния съд, настоящият съдебен състав намира за ирелевантeн.
Предвид гореизложеното, следва да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, съществуването на вземането на ищеца за
сумата от 1710 лв., представляваща наложена глоба на основание чл. 133, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, за които суми е издадена заповед по ч.гр.д.№ 55413/2014 г. на РС-
София.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК на ищцата се дължат направените по делото разноски. Такива надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 73,40 лева
и адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева. Досежно
искането за присъждане на сумата от 136,96 лева представляваща командировъчни
за явяване в съдебно заседание, проведено на 25.11.2015 г., съдът го намира за
неоснователно. В ГПК няма разпоредба, предвиждаща присъждане на командировъчни разходи в полза на страните по делото. Съдът
намира, че посочените командировъчни не са разноски по смисъла на закона. Под
разноски законът има предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един
адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за свидетели. На
присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат „разходи за
командироване на адвокат във връзка с открито съдебно заседание по гр.дело
№3457/2015г. по описа на Районен съд –Пловдив, проведено на 25.11.2015 г.”, тъй
като нормата на закона не предвижда задължение противната страна да репарира
подобни разходи.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 20.10.2014 г., издадена
по частно гр. дело № 55413/
ОСЪЖДА С.Г.С., с ЕГН: **********,***, да заплати на Адвокатска
колегия - Варна, с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Батак“ № 7,
представлявана **** -**** на Адвокатския съвет, направените по делото разноски
в размер на 423,40 лева/ четиристотин двадесет и три лева и четиридесет
стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П. К.