Определение по дело №169/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по подадена от [фирма] / с предишно наименование [фирма] /, ЕИК[ЕИК], Молба вх. № 3231/30.09.2014г., за откриване на производство по несъстоятелност по искане на кредитор спрямо [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Г. Д.” № 24А, представлявано от Й. К., Т. К. и К. К..

Излагат се съображения, че дружеството молител е производител и вносител на алуминиеви профили и аксесоари, а ответното дружество е регистрирано като търговец и една от дейностите му е производство на дограма и аксесоари. Твърди се, че между двете дружества на 28.11.2007г. е сключен договор, по силата на който дружеството молител, за периода юни 2011 – май 2012г., е доставило на ответното дружество стоки, описани в приложените по делото фактури, като се сочи, че продажната цена не била заплатена. Дружеството молител е получило 80% от продажната цена от Българска агенция за експортно застраховане АД, тъй като рискът от несвоевременно заплащане на продажната цена бил застрахован. След изплащане на застрахователното обезщетение, остатъкът от главницата по задълженията на ответното дружество към [фирма], възлизал в размер на 64075.71 лв. Релевират се доводи, че с оглед гореизложеното, дружеството молител на 19.06.2014г., е инициирало производството с предмет откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника [фирма], като е образувано т.д. № 66/2014г., по описа на ОС-Благоевград. Впоследствие между процесните дружества било сключено споразумение и образуваното т.д. 66/2014г., по описа на ОС-Благоевград било прекратено. Навеждат се доводи, че ответното дружество не изпълнява задълженията си по постигнатото споразумение, поради което към момента на подаване на молбата инициирала настоящото производство задълженията на ответното дружество към дружеството молител са в размер на 56 875.71 лв. – главница и 17 596.27 лв. законна лихва, общо задълженията възлизали в размер на 74 471.98 лв. Инвокират се доводи, че ответното дружество е изпаднало в състояние на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост, като е обективирано искане да се постанови решение, с което по отношение на [фирма], да бъде открито производство по несъстоятелност и да се обяви неплатежоспособността му, като се определи начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2009г.

В депозирания от ответното дружество отговор е инвокирано искане да се постанови решение, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният иск, като са изложени съображения в насока, че [фирма], не е неплатежоспособно нито свръхзадлъжняло и финансовите му задължения били временни.

В с.з. процесуалният представител на молителя поддържа изложеното в молбата.

В с.з. процесуалният представител на ответното дружество поддържа изложеното в отговора на молбата.

В писмената си защита дружеството молител инвокира доводи в насока определяне начална дата на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост – 31.12.2007г., като се мотивира с изложеното в заключенията на вещото лице по изготвените и неоспорени, от страните по делото, счетоводна експертиза и допълнителна счетоводна експертиза.

В писмената защита процесуалният представител на ответното дружество, инкорпорира доводи в насока определяне начална дата на неплатежоспособност - 20.11.2014г.

Настоящият съдебен състав, след анализ на материалите по делото и след като съобрази становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Уважаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност се обуславя от наличието на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ предпоставки, а именно: молителят да е кредитор на длъжника по търговска сделка, да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, да е налице неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Затрудненията му да не са временни, а това състояние да е обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. В ал. 3 на цитирания чл. 608 ТЗ е законоустановено, че неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

П. и приет по делото доказателствен материал обуславя по безспорен и категоричен начин качеството на кредитор на [фирма], по установени изискуеми парични вземания от ответника, с което първата предпоставка се явява безспорен факт.

От изготвената и неоспорена по делото счетоводна експертиза се установи, че към момента на сезиране на съда с Молба по чл. 625 ТЗ, длъжникът има задължения към кредитори.

Третата предпоставка – неплатежоспособността на длъжника се установява от констатациите на приетата по делото експертиза, основаващи се на задълбочен анализ на икономическото състояние на дружеството за достатъчно продължителен период от време 31.12.2007г. – 31.12.2014г. Ликвидността показва способността на фирмата да изпълни своите текущи плащания към кредиторите, поради което показателите за ликвидност се определят, като количествени характеристики на способността на предприятието да погасява текущите си задължения. Когато показателите за ликвидност са равни на единица, или са по-големи от единица, предприятието е ликвидно и вземанията на клиентите и кредиторите не са застрашени, точно обратното е когато тези показатели са под 1-ца. Видно от счетоводната експертиза, показателите за ликвидност на ответното дружество, които са четири, а именно обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност през целия изследван период са под 1-ца. Видно от експертното заключение коефициентът за финансова автономност /неплатежоспособност/ през целия изследван период е отрицателна величина – минус 0.599, което обуславя извода, че както в началото така и в края на изследвания период финансовата независимост от кредитори и финансовата стабилност на ответното дружество е далеч от нормата над 1-ца. Коефициентът на задлъжнялост от минус 1.791 обуславя извода, че и в началото, и в края на изследвания период задълженията на дружеството към неговите кредитори са били по-големи от собствения му капитал. В обобщение според експертното заключение показателите за финансовото състояние на дружеството не са в нормални граници още от 31.12.2007г., като същите бележат тенденция към влошаване през всяка една от следващите години до 31.12.2014г. Вещото лице е категорично, че при ответното дружество понастоящем е налице трайна неплатежоспособност. Гореизложеното обуславя по безспорен и категоричен начин извода, че очертаната от вещото лице икономическа ситуация е трайна тенденция на влошаване, което елиминира временния характер на финансовите затруднения и обосновава обективен и траен характер на неплатежоспособността на ответното дружество. В контекста на изложеното молбата за откриване на производството по несъстоятелност се явява основателна и следва да бъде уважена.

Що се отнася до началната дата на неплатежоспособността, настоящият съдебен състав намира следното: Началната дата на неплатежоспособността на длъжника е задължителен елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Поради това, при констатирано наличие на състояние на неплатежоспособност, какъвто е и настоящият случай, съдът всякога е задължен да определи същата въз основа на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или твърдяната от страните в хода на производството дата в тази насока. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Решение № 115/25.06.2010г., по т.д. № 169/2010г., Решение № 64/09.02.2005г., по гр.д. № 466/2004г., Решение № 549/27.10.2008г., по т.д. № 239/2008г., Решение № 657/07.11.2006г., съгласно които, за да се прецени длъжникът оборил ли е презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние. Гореизложеното обуславя извода, че за да се установи началната дата на неплатежоспособността, съдът следва да прецени какво е икономическото и финансово състояние на длъжника към всяка от датите, станали предмет на обсъждане в настоящото производство, като изследва коефициентите за ликвидност и автономност на дружеството, във връзка с преценка настъпило ли е обективно състояние на неплатежоспособност. Видно от експертното заключение коефициентът за обща ликвидност на ответното дружество в началото на изследвания период - 31.12.2007г., е 0.503 като всяка следваща година тенденцията е в насока намаляване на същия, като последната година от изследвания период коефициентът е 0.239. Съща е тенденцията и при коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, същите през целия изследван период са под 1-ца. Допълнително от гореизложеното за пълнота следва да се отбележи, че и показателите за финансова автономност са под минимума, под 1-ца. Становището на вещото лице е категорично в насока, че длъжникът не е в състояние да обслужва паричните си задължения към кредиторите, както и, че затрудненията му не са временни, а са постоянна величина. Това състояние датира още от началото на изследвания период 31.12.2007г. и е константна величина до края на изследвания период, а именно 31.12.2014г. Поради гореизложеното и след като съобрази данните по делото и задължителната практика на ВКС, изразена в решения: № 64 от 23.03.2010г по т.д. 959/2009г. на II т.о., № 115/25.06.2010г., по т.д. № 169/2010г. на II т.о., № 90/20.07.2012г., по т.д. № 115/2011г., на I, т.о, Решение № 56/10.09.2014г., по т.д № 3057/2013г. на II. т.о и др., според която началната дата на неплатежоспособността се определя с оглед на цялото икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на съдебното решение, а не само с оглед последното извършено плащане от същия към определен кредитор или кредитори, настоящият съдебен състав намира, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се определи - 31.12.2007г.

С оглед гореизложеното следва да се обяви неплатежоспособността на ответното дружество с начална дата 31.12.2007г., да бъде открито производство по несъстоятелност и по аргумент от чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ да бъде допуснато обезпечение чрез налагането на сочените обезпечителни мерки „запор” и „възбрана” върху имуществото на длъжника. Съгласно чл. 632, ал. 1 ТЗ следва с решението, с което се обявява неплатежоспособността на търговеца, да се открие производство по несъстоятелност, да се допусне обезпечение чрез посочване на обезпечителни мерки, да се постанови прекратяване на дейността на предприятието, да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се спре производството. Не се постановява заличаване на търговеца. Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението по ал. 1 по молба на длъжника или кредитора. Възобновяването се допуска, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или, ако се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 7 000 лева. Съгласно чл. 4, на чл. 632 ТЗ, ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството, съдът следва да прекрати производството по несъстоятелност и да постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 2760, ул. „Г. Д.”, № 24А, представлявано заедно и поотделно от Й. К., Т. К. и К. К..

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2007г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 2760, ул. „Г. Д.”, № 24А, представлявано заедно и поотделно от Й. К., Т. К. и К. К..

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на „запор” и „възбрана” върху имуществото на дружеството.

ПРЕКРАТЯВА дейността на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 2760, ул. „Г. Д.”, № 24А, представлявано заедно и поотделно от Й. К., Т. К. и К. К..

СПИРА производството по т.д. № 110/2014г., по описа на ОС-Благоевград за срок от една година от вписване на решението в ТР.

След изтичане на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, ако не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност делото да се докладва за прекратяване на производството по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпращане на препис от настоящото решение на АВ с оглед обявяването му в ТР, съгласно чл. 622 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване, в 7- дневен срок от вписването му в търговския регистър, пред Апелативен съд – С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: