№ 20237
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110132782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********** е предявило срещу В. И. В. и Р. М. С.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно вземания, за които има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 27.02.2023г. по ч.гр.д. № 8687/2023г. по описа на
СРС, 27 състав, както следва:
от В. И. В. - за сумата от 1097.30лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. за
топлоснабден имот – апартамент № 25, находящ се в **************, ведно със
законната лихва от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 164.11 лв. за периода от 15.09.2020г. до 07.02.2023 г., сумата от 26.69лв. - главница
за дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4.87лв. - лихва за
забава за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023г.;
от Р. М. С. - за сумата от 365.77лв. – представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. за
топлоснабден имот – апартамент № 25, находящ се в **************, ведно със
законната лихва от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 54.71 лв. за периода от 15.09.2020г. до 07.02.2023 г., сумата от 8.90лв. - главница за
дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1.62лв. - лихва за
1
забава за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот - апартамент № 25, находящ се в **************, като за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. била доставена топлинна енергия остойностена
на сумата от 1463.07лв., като се дължала лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до
07.02.2023г. в размер на 218.82лв., както и била неплатена и дължимата цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г. в размер на 35.59лв. и
дължали лихва за забава за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023г. в размер на 6.49лв.
Вземанията се претендират от ответника В. И. В. в размер на 3/4 части, а от ответника
В. И. В. – в размер на 1/4 част.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. И.
В., в който оспорва исковете. Оспорва да се намира в облигационно отношение с
ищеца. Оспорва за ищеца да е налице основание да претендира вземания за дялово
разпределение, тъй като тази услуга е извършвана от *******. Поддържа, че не дължи
заплащане на обезщетение за забава, като намира за недоказано по делото твърдяното
обстоятелство ищецът да е публикувал издаваните за процесния период фактури на
сайта на дружеството, с оглед на което не е поставена в забава по надлежния начин
съобразно приложимите общи условия. Прави евентуално възражение за погасяване на
претендираните от ищеца суми по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Р. М. С. е депозирала отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете по основание. Оспорва да е налице облигационно
отношение между страните. Твърди, че не е ползвала, включително и за процесния
период, процесния топлоснабден имот, като същият се ползва единствено от другия
ответник по делото. Твърди, че сключила споразумение със сестрата на ответника,
която закупила процесния имот, по силата на което за уреждане на спора по повод
притежаваните от ответника С. 1/4 ид.ч. от имота, посоченото лице се съгласило, че
ответникът С. няма задължения за заплащане на консумативни разходи за процесния
имот, както и че последната няма задължение за предаване на владението върху
продадената идеална част, тъй като не е владяла имота. При условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца - *******.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 8687/2023г. по описа на СРС, 27 с-в, се
установява, че по заявление от 17.02.2023г. е издадена заповед № 6387 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.02.2023г. по ч.гр.д. № 8687/2023г. по
описа на СРС, 27 състав, с която е разпоредено В. И. В. с ЕГН: ********** и адрес:
2
********, и длъжникът Р. М. С. с ЕГН: ********** и адрес: ********, да заплатят
разделно (при квоти 3/4 за В. И. ****** и 1/4 за Р. М. С.) на заявител ********** и
адрес: гр. *********, сумите, както следва: 1463.07лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**********, за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за
периода от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 07.02.2023 г. в размер на 218.82лв., цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 35.59лв. за периода от м.01.2020г. до м.04.2022, ведно със
законна лихва за периода от 17.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023 г. в
размер на 6.49лв., държавна такса в размер на 34.48лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. В срока по чл.414 ГПК са подадени възражения от
длъжниците, поради което съдът с разпореждане от 17.05.2023г. е дал указания до
заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК в изпълнение на които е предявен настоящият иск.
Приет по делото е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
НДИ от 14.11.1986г., съгласно който ******** и В. И. В. закупуват недвижимия имот в
*******. Прието по делото е удостоверение за наследници от 05.10.2023г., от което се
установява, че ******** е починал на 25.11.2020г. и е оставил за наследници В. И. В.
(съпруга) и Р. М. С. (дъщеря).
Приети са и писмени доказателства, от които се установява, че на 26.10.2020г.
имало сключен предварителен договор за продажбата на процесния имот от ******* и
В. В. на трето неучастващо по делото лице, като с оглед исковата молба по чл.19, ал.3
ЗЗД от 08.03.2021г. владението, съответно собствеността на имота не била
прехвърлена поради липсата на контакт с другия ответник Р. М. С.. От приетата
спогодба от 06.12.2022г. се установява, че същата е с оглед висящото гр.д. №
7463/2021г. по описа на СГС, с предмет чл.19, ал.3 ЗЗД за обявява предварителния
договор от 26.10.2020г. за окончателен, от което съдът приема, че по отношение на В.
И. В. не е отпаднала пасивната материалноправна легитимация в процесния период.
Приет е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том.1, рег.№
1579, дело № 61 от 2023г., съгласно който Р. М. С. продава на трето неучастващо по
делото лице своята ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, от което съдът приема, че
ответницата притежава пасивна материалноправна легитимация в процесния период.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
3
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано
доставено количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на
потребител на ответниците) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувачите, остойностено в размер на претендираната сума,
така и че е било налице основание за начисляване на лихва за забава.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и
без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В
чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че
клиентите заплащат на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
отделеното за безспорно – не е спорно, че е осъществявана услугата, което се подкрепя
и от приетите по делото индивидуални справки, формуляри за отчет.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за имот апартамент № 25, находящ се
в **************, за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът е доставил топлинна
енергия, остойностена в размер на 1463.07лв., представляваща главница за топлинна
енергия, върху която поради забава била начислена лихва за забава в размер на
218.82лв. за периода от 15.09.2020г. до 07.02.2023г.; че в имота е извършена услугата
дялово разпределение за претендираната сума от 35.59лв. за главница за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2022г., върху която поради забава била начислена лихва за забава
в размер на 6.49лв. за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023 г.
С оглед на което спорът по делото е концентриран по качеството на потребители
на топлинна енергия на ответниците, както и по възражението за погасяване на сумите
по давност.
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема за доказано размера
на квотите в собствеността на имота, така и че към процесния период (01.05.2019г. до
30.04.2022г.) ответниците са били собственици в съответните квоти на процесния
недвижим имот. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
4
по силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника -
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. При придобиване на имот,
собственикът е длъжен да подаде молба-декларация за откриване на партида, но
неподаването е правно ирелевантно, тъй като договорното правоотношение възниква
по силата на закона, като е обусловено единствено от титулярството на право на
собственост, респ. на вещно право на ползване (в този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК). Настоящият съдебен състав приема за безспорно, че с оглед нотариалния акт за
продажба на държавен имот ответниците (вкл. като наследници на ********) са
титуляри на правото на собственост на топлоснабдения имот вписан в публичния
регистър. Възражението, че ответник е лишен от фактическото ползване на имота е
неоснователно, доколкото за потребител на топлинна енергия с оглед чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, се приема собственикът на имота, а не неговият фактически
ползвател, а обстоятелството, че има спор от единия собственик спрямо другия по
отношение на фактическо ползване на имота, дава право на регресни претенции срещу
фактическия ползвател, който неоснователно се е обогатил с ползваната енергия, но не
прави иска на топлофикационното предприятие неоснователен, бидейки длъжен да
знае фактическото ползване на имота (така и Решение № 8927 от 12.12.2016 г. по гр. д.
№ 5993 / 2016 г. на Възз. IV-в състав на СГС).
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
– в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради
което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и
доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово
разпределение преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение е неоснователен (така и решение №
3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението, т.е. 17.02.2023г. Претендираните вземания за топлинна
енергия са за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. Вземанията за топлинна енергия се
погасяват с 3г. давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на
вземанията настъпва в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г.
до 22.05.2020 г. (§ 13 от ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник"), т.е. възражението за давност се
5
явява частично основателно за периода от 01.05.2019г.до 31.10.2019г., поради което
погасена по давност се явява главница за топлинна енергия в размер на 132,94лв.
определена по чл.162 ГПК. С оглед чл.119 ЗЗД е погасени по давност и лихвите върху
съответно погасената главница, която съдът определи по чл.162 ГПК в размер на
19,22лв.Главницата за дялово разпределение не се обхваща от погасителната давност,
нито лихвата върху същата.
С оглед на което искът за главница за топлинна енергия се явява основателен за
сумата от 1330,13лв., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 198.93лв. и искът за главница за дялово разпределение в размер на 35,59лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75.47лв. за д.т. и е бил
представляван от юрисконсулт, за което съдът, предвид фактическата и правна
сложност на делото определя възнаграждение в размер на 100лв., т.е. за исковото
производство му се следват разноски в размер на 175.47лв., като с оглед т.12 ТР
4/2014г. по т.д. 4/13г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят разноски за
заповедното производство, които с в размер на 34.48лв. за д.т. и 50лв. за юрк.
възнаграждение, или общо разноски в размер на 259,95лв. С оглед частичната
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 235,92лв., които се
дължат разделно при равни квоти от ответниците.
Ответницата В. В. е била представлявана от адвокат И. ****** Н. от САК
*********** по чл.38ЗАдв, с оглед чл.7, ал.2 НМРАВ следва да се определи
възнаграждение в размер на 470лв., вкл. са претендирани разноски по заповедното,
които с оглед чл.6, т.5 НМРАВ, която е приложима по аналогия на §1 ДР НМРАВ, в
който смисъл е и определение № 6629/30.05.2023г. по ч.гр.д. № 9342/2022г. по описа
на СГС, следва да се определи възнаграждение в размер на 200лв., или общо 670лв.,
поради което и с оглед частичната неоснователност на исковете в полза на адв. Н.
следва да се присъди възнаграждение в размер на 61,92лв.
Ответницата Р. С. не е претендирала разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **********, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. **********, искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че В. И.
В. с ЕГН: ********** и адрес: ********, и Р. М. С. с ЕГН: ********** и адрес:
********, дължат разделно (при квоти 3/4 за В. И. ****** и 1/4 за Р. М. С.) сумите,
6
както следва: 1330,13лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: **********, за периода от м.11.2019г. до
м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 17.02.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.02.2023 г. в размер на
198.93лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 35.59лв. за
периода от м.01.2020г. до м.04.2022, ведно със законна лихва за периода от
17.02.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 6387 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.02.2023г. по ч.гр.д. №
8687/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 1463.07лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
доставена от дружеството топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 218.82лв., и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 07.02.2023 г. в
размер на 6.49лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В. И. В. с ЕГН: ********** и
адрес: ********, и Р. М. С. с ЕГН: ********** и адрес: ********, да заплатят разделно
при равни квоти на **********, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. **********, разноски по делото в общ размер на 235,92лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. **********, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, да заплати на адвокат И. ****** Н. от
САК ***********, разноски по делото в общ размер на 61,92лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ******* - трето лице помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7