Р   Е  Ш   Е   Н   И  Е

 

№260557

 

гр.С.,05.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на трети ноември през 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА

СЕКРЕТАР: Г.Н.

разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№36 по описа на съда за 2020 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ А.А.А., с ЕГН – **********,***, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, намиращо с в строителните граници на с.Л.,общ.С., обл.С., ул.“С.“№12, с площ от 1049 кв.м., съставляващо поземлен имот с № 0109, за който е отреден УПИ VIII с площ от 1050 кв.м. по регулационния план на селото, утвърден със Заповед № 319/03.12.2001г. заедно с построените в имотаЖИЛИЩНА И СТОПАНСКИ СГРАДИ, при граници и съседи на имота:от север УПИ IV-105,от юг УПИ   VII-108 и от запад УПИ IX-110.  

Твърди, че ответниците никога не са упражнявали реална власт над имота, нито са заявявали такива намерения. През 1988г. той е завършил строежа на жилищната сграда в имота и стопанските сграда. По-късно е направил и трайните насаждения. От тогава до настоящия момент живее в къщата, без прекъсване. Заплаща консумативите за ползването ѝ- ток, вода.

Трайните насаждения- кайсиева градина е предоставил за ползване на брат си –ответника, тъй като не е можел да се грижи за тях. Поради това не оспорва факта, че ответниците са стопанисвали градината.

Наскоро установил, че ответниците са се снабдили със нотариален акт за собственост, на основание давностно владение. Оспорва това право и моли съда да обезсили и отмени като неверен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №65 от 24.07.2019г. по описа на Нотариус Д.Петрова, вписан в СВп. с Акт №32,т.Х,д.№2528/2019г.

ОТВЕТНИЦИТЕ А.А.А., с ЕГН ********** и Б.М.А., с ЕГН **********-***, не са подали отговор. В съдебно заседание заявяват, че оспорват исковата молба и молят предявените си нея искове да се отхвърлят като неоснователни, тъй като са недоказани.

СЪДЪТ, след като прецени становищата на страните и събраните поделото доказателства, прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.

Не се оспорва факта, че ищецът А.А.А. и ответникът А.А.А. са братя. Не се оспорва и факта, че в процесния имот към момента на предявяване на иска живее ищеца. Ищецът признава, че имотът е закупен от баща му за брат му през 1984г. През 1987г. са започнали строителството на жилищната сграда и другите постройки, а през 1988 г. той е заживял в къщата. Свидетелите Н., А. и свидетелката А. потвърждават факта, че и до сега  в къщата живее А.А..  Ответникът А.А. и съпругата му никога не са живели в имота. Обработвали са част от дворното място, в което е била създадена кайсиева градина, но със съгласието на ищеца. Ищецът представя няколко фактури за заплатени от него сметки във връзка с ползвана ел.енергия и вода в имота.

Свидетелските показания и обясненията на ищеца и тези на ответниците /чрез процесуалния им представител/ изясниха, че баща му е притежавал свой имот в селото, а брат му и съпругата му са живеели при него, поради което процесният имот се е владял от ищеца в продължение на повече от 30 години. Това е значителен период от време, през който ищецът е владял имота. Не просто го е държал, както твърдят ответниците, а  го владял и е демонстрирал владелческите се намерения включително и пред ответниците. Не бяха опровергани твърденията му, че те не притежават ключ от имота, че това е домът на ищеца, в който е живял необезпокоявано и без прекъсване през всички тези години. Това се потвърди от всички свидетели по делото. Без  значение е, кой е закупил имота, кой е построил сградите в него, тъй като след тези събития несъмнено е настъпила промяна в намерението и поведението  на ищеца / ако се следва линията на защита на ответниците и заявеното от тях, че имотът е бил техен и те са допуснали А.А. в имота си/. Той е вписан като собственик на имот в представеното удостоверение за данъчна оценка, той е заплащал консумативите, свързани с ползването на имота- ел.енергия и вода.

Всички тези факти установяват, че той е владял имота повече от 10 години, предвид на което е придобил по давност правото на собственост над него.

Съдът не споделя тезата на ответниците, че ищецът не е упражнявал владелческа власт над целия имот, тъй като те са обработвали кайсиевата градина, която е част от дворното място. Ищецът не оспорва този факт, но заяви, че той е допуснал брат си в градината, тъй като нямал физическа възможност да полага грижи за градината. Водената от ответниците свидетелка Г.А., заяви, че преди 3 години ищецът е отсякъл кайсиевите дървета, което следва да се приеме като демонстрация владелческата власт на ищеца, който със съзнанието, че притежава дворното място взема решение за това какви насаждения да има в него.

Стана ясно, че кайсиевата градина е била част от имота, а тази идеална част не може да се придобие чрез давностно владение, каквото е твърдението на ответниците, съответно не може да се приеме, че с това е прекъснато владението на ищеца или че то не е упражнявано над целия имот.   

Всичко това дава основание да се приеме, че ищецът е своил имота и е манифестирал това пред обществото и ответниците.

По тези съображения, съдът приема, че А.А. е придобил правото на собственост над имота по давност, поради което исковата му претенция е основателна и трябва да бъде уважена.

Като последица от това, Нотариален акт № 65/2019г./л.4/ , с който А.А. и съпругата му Б.А. са признати за собственици на процесия недвижим имот, отразява неверни обстоятелства, следва да бъде отменен /чл.537,ал.2 от ГПК/.

На основание, чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците дължат на ищеца сумата от 1050 лева- разноските по делото.

По тези съображения, Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.А., с ЕГН – **********, е собственик по давностно владение на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, намиращо с в строителните граници на с.Л.,общ.С., обл.С., ул.“С.“№12, с площ от 1049 кв.м., съставляващо поземлен имот с № 0109, за който е отреден УПИ VIII с площ от 1050 кв.м. по регулационния план на селото, утвърден със Заповед № 319/03.12.2001г. заедно с построените в имота ЖИЛИЩНА И СТОПАНСКИ СГРАДИ, при граници и съседи на имота:от север УПИ IV-105,от юг УПИ   VII-108 и от запад УПИ IX-110.  

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕВЕРЕН НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ, ПРИДОБИТ ПО ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ №65 от 24.07.2019г. по описа на Нотариус Д.П., вписан в СВп. с Акт №32,т.Х,д.№2528/2019г.

 

ОСЪЖДА А.А.А., с ЕГН ********** и Б.М.А., с ЕГН ********** да заплатят на А.А.А., с ЕГН – **********, сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева –разноски по гр.д.№36 по описа на Районен съд-С. за 2020г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/Л.Стоилкова/