Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.03.2019
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и седми
февруари 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 96 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.
82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по предявен иск за сумата от
общо 26 780.59 лв.
В хода на процеса е ДОПУСНАТО НАМАЛЕНИЕ– на общо 23 100.51 лв.
В исковата молба (ИМ) ищецът твърди, че обработва описаните зем.земи от 2012г. въз основа на валиден договор за аренда
от 06.12.2012г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВп.-Омуртаг под вх.№ 3605, акт № 263, т. 6, на
17.12.2012г., със срок от 6 стоп.години, считано от датата на подписването му.
Ищецът сочи, че ответникът неправомерно го е лишил да декларира, ползва,
очертае и да реализира биологична продукция от био-културите,
които ищцовото дружество произвежда като сертифициран
земеделски производител и фактически го лишил от ползването на процесните зем.земи, предмет на
договора за аренда, а именно: 1. Поземлен имот № 023012, представляващ нива, с
площ от 3.00 дка, седма категория, м.„Бостанлък“ , находящ се в землището на с.Изворово, с граници имоти с
КВС: № 023013, № 023015, №023016, № 23011, № 23026-полски път на Община
Антоново; 2.Поземлен имот № 044014-нива с площ от 7.999 дка, четвърта
категория, м.„Хотуля“, с граници имоти с КВС №044015,
№044016, №044018, №045031 и №044013; З.Поземлен имот № 048001, представляващ
затревена нива, с площ от 3 дка, пета категория, м.„Мешето“,
с граници: имоти с КВС № 048002, имот№048003, имот№ 048026 – всички находящи в землището на с. Изворово, общ. Антоново.
Упражнявайки неправомерно и недобросъвестно свои права по договора,
придобити чрез следващо встъпване в договора, ответникът без налично правно
основание по чл.87 от ЗЗД и в очевидно нарушение на останалите разпоредби на
чл.87 от ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по вписванията за заличаване
на договора относно горепосочените имоти и поискал от СлВп.-
гр. Омуртаг заличаване вписването на договора, което било уважено. За да защити
правата си ищецът инициирал исково производство, по което с решение № № 2985 от
21.07.2016г. по гр.д.№ 14903/2015г. на Варненския районен съд, потвърдено с
Решение №89/03.02.2017г по В.Т.Д. № 1662/2016г. на Варненски окръжен съд,
влязло в законна сила, се установило валидността и съществуването на наемното
правоотношение, възникнало въз основа на горепосочения договор, и е отменено
извършеното вписване по имотна партида, извършено с акт № 60/15.04.2015г. на
Служба по вписванията-Омуртаг, с предмет- посочените земеделски земи в общ размер на 13,999 дка.
Ищецът твърди още, че до влизане в сила на решението е бил лишен от
възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като създаденият режим
по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.70 и следващите от ППЗСПЗЗ не позволява да бъдат
заявени за обработване зем.площи, ако е заличено
вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото
на земеделско земеползване, а ако бъдат заличени - не
се очертават и не се постановява заповед по чл.75 а от ППЗСПЗЗ. Ищецът твърди,
че притежава сертификат за производство на земеделски екологично чисти култури,
които култури за всяка година са проверяват и сертифицират от лицензирана по
правилата на ЕС за производство на екологична продукция фирма-контролен орган.
Поради умишлено създадените пречки от ответника за земеползването
на земеделски земи, чрез привидно законно упражняване на права т.е. злоупотреба
с права, ответникът го увредил. В
резултат на непроизвеждане на реколтата от горепосочените имоти, ищецът не
изпълнил договорните си задължения за доставка на екологични селскостопански
култури именно от тези имоти, предварително огледани, посочени и избрани на
място от съконтрагента по договор от 10.11.2014г. в Алмирос Р.Гърция между ищеца и Х.К.- земеделски
производител на земеделска и животинска биологична/екологична/ продукция от Д.,
окр. М., РГърция. В този
договор била предвидена неустойка за неизпълнение, която ищецът не бил в
състояние да заплати, довело до снабдяване на контрагента му по договора с
Европейска заповед за плащане № А15/76 на Районен съд гр.Волос, Република
Гърция № 48/2017г., като ищецът е осъден да заплати сумата на договорената
неустойка 110 000 евро; за което получил известие, че кредиторът предприема
принудително изпълнение на вземането по заповедта.
С описаните действия, според ищеца, ответникът му е причинил преки вреди и
пропуснати ползи, лишавайки го от възможността да направи последните обработки
и да прибере реколта за стопанската 2014/2015г., както и от реалната възможност
да реализира приходи от арендуваната земеделска площ, които би получил, ако
обработва имотите и през стопанската 2015г./2016г.- пропуснати ползи за
непроизведена и нереализирана продукция през кампания 2015 г. и кампания 2016
г.
Преките вреди според ищеца са следните (описани в ИМ, доуточнени):
През 2014г. и 2015г. направил разходи по обработване на почвата и разходи
свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба, валиране и окопаване (за царевицата) на
следните култури: люцерна от 7.999 дка-многогодишна
култура, сята в началото на м.април 2014г.; царевица от 3.000 дка, пролетна култура, засята в началото на
м.април 2015г. с очакване да прибере реколта след 20 октомври до средата на
м.ноември 2015г., ливади от 3.000 дка-естествено
затревяване на площите за добиване на ливадно сено.
Общата стойност на разходите извършени за отглеждане на културите през
2014г. и докато ищеца разбере за заличаването на договора, без стойността на
семената, при незавършени всички обработки върху площите и без да е прибрана
реколта от пролетниците, е в размер на 469.99 лева.
Счита, че е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото му, по
подробно изложени доводи и съображения (земеделски производител е, обработва имоти в това
землище, реализира продукция от тях, при обичайно развитие на нещата, т.е. ако
беше обработвал имотите, заявил, очертал, произвел и реализирал продукция, то в
патримониума му щяла да настъпи положителна промяна,
поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 26
780.59 лв., представляваща, предвид и депозираната молба-уточнение вх. №
2891/27.07.2018г.:
1.25 000.00 лв. – причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи -
стойността на неполучената и нереализирана био
продукция, представляваща нереализиран чист приход, след приспадане на
разходите за производство, за стопанските 2014/2015г. и 2015г./2016г. за
отделните култури, както следва: 1500 кг
зърно царевица х 1лв. от имот № 23012- 3000.00лв. за двете години; 8000 кг
балирана люцерна х 1лв. от имот № 44014- 16 000лв. за двете стоп.години; 3
000кг ливадно сено х 1лв. с парична равностойност - 6 000 лв. за двете
сто.години – от имот № 48 001.
2.469,99лв. или средно по 33,57 лв./дка, представляващи преки вреди -
разходи за предварителните обработки на земята: оран, дискуване,
сеитба и окопавания (за царевицата) и валиране (за люцерната)- за трите имота;
З/ 1 310.64 лв. - неполучени субсидии за двете стопански години – 2014/2015
и 2015/2016, от които:
•по СЕПП -16,57лв/дка + зелени плащания по 13,10лв/дка = на общо
29.67лв./дка или за 13,999 дка - 415.35лв. (за 1ст.г), а за 2 ст.г.- общо
830,70лв от всички площи, предмет на договора;
•субсидии за протеинова култура (СПК)-люцерна от имот № 44014 от 7.999 дка по З0лв./дка = 239.97лв. за
1ст.г, а за 2 ст.г. общо 479,94лв.
Извършена е двойната размяна на книжа съгласно разпоредбата на чл.367 и сл.
от ГПК.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва иска
като неоснователен, моли за отхвърлянето му, с възражения: Ответното дружество
не е извършвало сеитба, последващи обработки, жътва и
прибиране на реколтата в процесните нивит. За стопанската 2014/2015година не се е създавало
пречки на ищеца относно отглеждането и реализирането на зем.продукция
в пълен обем; не е подавало заявление за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2015, нито е препятствало ищеца да подаде такова.
Заявява, че по делото не е спорно обстоятелството кога е вписано
развалянето/прекратяването на договора в имотния регистър - 15.04.2015г.,
следователно договорът е бил действащ през по-голямата част на стопанската
година 2014/2015г., която съгласно § 2, т.З от ДРЗА е от 01.10.2014 г. до
01.10.2015 г. Периодът от средата на м.ІХ.2014 г. до м.април 2015г., когато
прекратяването на договора все още не е било вписано в имотния регистър, е
времето, през което от агротехническа гледна точка е следвало да се извърши
сеитба на есенници или съответно на пролетници в процесните
имоти. Поради това ищецът не е бил препятстван да стори това. През този период
не е имало законова или фактическа пречка ищецът да подаде заявление за
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015. Освен това
подаването на заявление за подпомагане за кампания 2015 и 2016, по никакъв
начин не гарантира извършването на плащане в неговият максимален размер от
страна на ДФ „Земеделие”. Извършването на плащане представлява едно бъдещо
несигурно събитие.
При положение, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015
г. процесният договор е бил действащ, то не е имало
пречка в този период ищецът да подаде заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а и
от подаденото такова от ищеца (№ 519/24.07.2015 г. на ОСЗ-Антоново по чл.70,
ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.З от ЗСПЗЗ) е
видно, че описаните в исковата молба имоти не са посочени в заявлението, при
което ищецът сам се е поставил в позицията да бъде лишен от възможността да ги
обработва. Излага се и довод, че не е имало пречка ищецът да подаде такова
заявление и в периода след вписване
прекратяването на договора в имотния регистър, т.е. в периода
15.04.-31.07.2015г., като към заявлението приложи писмени доказателства, че е
подал искова молба по чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване, че между страните
съществува правен спор.
Възразява, че в ИМ е завишено няколко пъти както евентуалното количество
земеделска продукция, която ищецът щял да добие, така и посочената цена на единица
продукция (на 1 кг). Ищецът не е посочил доказателства относно вида на
продукцията, която е засял през стопанската 2014/2015г., и на тази която е
възнамерявал да засее през 2015/16г. – относно нейното количество и цена.
Представените към исковата молба документи не установяват, че процесните имоти са били включени в системата за контрол на
биологично производство за целия период от две стопански години (2014/2015 и
2015/2016/, за да се мотивира претенция за обезщетение за пропуснати ползи от
неполучена и нереализира биологична продукция.
В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба ищецът отново преповтаря изложените
от него факти,обстоятелства и съображения в ИМ и уточнителната
молба, като изрично счита, че „вредите са реално настъпили - загуби и
пропуснати ползи“, тъй като ответникът не е изпълнил договорното си задължение
за осигуряване земеползването на зем.земи
по договора. Конкретизирал е агротехническите мероприятия, извършени от него в процесните зем.земи през 2014 г.
и първата десетдневка на м. април 2015 г. Заявява и следното: През 2014г. и
2015г. е направил разходи по обработване на почвата и разходи свързани с
агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване,
сеитба, валиране и окопаване.
Продукцията от есенниците обаче била унищожена и прибрана от фактическия
ползвател на имотите, като през месец юни 2015 г. ищецът заварил площите от
пролетници разорани, а площите от люцерна и ливада- също разорани, на стърнища.
Всички агротехнически обработки били направени до края на м. март и първата
десетдневка на месец април 2015 г., но била осуетена възможността му да прибере
реколтата за 2014/2015 г. и за 2015/2016 г., за която планирал засяване на
същите посочени площи с абсолютно същите екологично чисти, земеделски култури,
както следва: за имот № 023012- 3.000
дка-царевица; за имот № 044014- 7.999дка
люцерна и за имот №048001-3.000 дка-ливада, ливадно сено - всички култури са
посочени като екологично чисти, и тази продукция трябвало да се реализира по
сключения договор от 10.11.2014г. между ищеца и посочения гръцки земеделски
производител.
Посочил е, че „след разваляне на договора, неговото заличаване и
прекратяване, както в Агенцията по вписванията, така и в ОСЗ-Антоново“,
ответникът е отдал имота под аренда на трето лице- „Ландком“
ЕООД, по силата на договор от 11.05.2015г., с предмет аренда на всички имоти с
обща площ 157,803 дка, между които и процесните, със
срок 20 години. Ползвайки земите сам или отдавайки ги под наем на трети лица,
ответникът е възпрепятствал възможността ищецът да обработва земите и получава
добиви от тях, да ги заявява за отпускане на помощи и субсидии, тъй като за
всяка регистрация или заявление е необходимо да бъде представен договор за
наем/аренда. Позовава се на разпоредбите на чл. 37б, ал.1, ал.3 и чл. 37в от
ЗСПЗЗ, чл. 70 ал.1 ЗСПЗЗ, чл. 41 ал. 2 т. 2 от ЗПЗП, чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ и
въведените с тях изисквания относно начина на заявяване и приложенията към
съответните молби.
В постъпилия в срока по чл. 373 ГПК
допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа изцяло възраженията си в
първоначалния отговор и доводите и съображенията си неоснователност на иска.
В о.с.з. страните, действащи чрез своите процесуални представители, поддържат
своите твърдения и възражения. И двете страни претендират разноски. В
последното с.з., по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение на исковата
претенция, както следва:
-по пункт първи от исковата молба -НАМАЛЕНИЕ
на исковата претенция от 25 000
лв. на 20 850,42 лв.- причинени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи - стойността на неполучената и нереализирана био
продукция, представляваща нереализиран чист приход, след приспадане на
разходите за производство, за стопанските години 2014/2015г. и 2015/2016г., за
отделните култури както следва: 16.999 тона - 0.99лв. или 16 829 лева за една
стопанска година, а за две стопански години - 33 658.02лв.
-по пункт втори от исковата молба -УВЕЛИЧЕНИЕ
на исковата претенция от 469,99 лв. на 733.00
лв.- преки вреди: разходи за предварителни обработки на земята: оран, дискуване, сеитба, и окопавания (само за царевицата) и
валиране (само за люцерната), включително и семената.
-по пункт трети от исковата молба -УВЕЛИЧЕНИЕ
на предявения иск от 1 310,64 лв. на
1 517,09 лв., неполучени и неизплатени субсидии по мерки и схеми за
директни плащания,
ведно със законната лихва, върху горепосочените суми, считано от датата на
депозирането на исковата молба.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, приетите експертизи и становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, установява се и от доказателствата по делото,
че между ищеца (като арендатор) и Д.Р.Д., в качеството му на наследник на Р.Д.И.,
б.ж. на с. Изворово- както арендатор, е бил сключен Договор за аренда от 06.12.2012г., с нот.заверка
на подписите рег.№ 18910 от 06.12.12г. на нотариус П.А., нотариус в район
на действие РС-Търговище,с рег.№ 496 на Нот.камара, който договор е вписан в Сл.Вп.-Омуртаг под вх.№ 3605, акт № 263, том 6, на 17.12.2012г.,
със срок от 6 стоп.години, считано от датата на неговото подписване, за процесните земеделски земи, находящи
се в землището на с. Изворово, общ.Омуртаг, а именно: имот № 23012- нива от 3.000дка
в м.Бостанлък, имот № 44014- нива от 7.999
дка в м. Хотуля и имот № 48001- нива от 3.000дка в м.
Мешето. Договорът е регистриран в ОС“Земеделие“-гр.Антоново
под № 2026/1302.2012 г.
Видно от приложените към исковата молба нотариални актове, впоследствие процесните земеделски земи са придобити от ответника „И.А.“
ЕООД и това обстоятелство не се оспорва от страните.
От изисканата и предоставена от ОС“Земеделие“
гр. Антоново СПРАВКА № АО-03-380/31.10.2018г., с приложения (л. 377-л.399)
се установява, че:
1.И ТРИТЕ имота НЕ участват
в споразумение за разпределяне на масиви за ползване и няма подадени
заявления за участие в споразумение за
разпределяне на масиви в землището на с. Изворово за стопанската 2014/2015г.;
2.За стопанската
2015/2016г. и ТРИТЕ имота участват в споразумение за разпределяне на масиви за
ползване за стопанската 2015/2016 година, за имотите има подадена декларация по
чл. 69 ал. 1 от ППЗСПЗЗ от „И.А.“ ЕООД гр. Варна, с цел участие в споразумение
за разпределяне на масиви за ползване за стопанската 2015/2016 година;
3.На основание подадено
заявление до ОСЗ гр. Антоново с вх. № НА-01-544/13.05.2015г. от „И.А.“ ЕООД гр.
Варна, с приложена Молба за заличаване на Договор за аренда на зем.земя, вписан в СлВп.-Омуртаг
с Вх.рег.№1136/15.04.2015г., акт № 60, т.1, е ЗАЛИЧЕНА регистрацията на Договор за аренда от 06.12.2012г.,
със заверка на подписите рег.№ 18910 (процесният
договор);
4.На
основание подаденото до ОСЗ-Антоново заявление с вх. № НА-01-254/30.07.2018г. от „К.А.-98“ ЕООД с.Млекарево, общ.
Н.Загора, с приложено решение № 2985/21.07.2016г. на РС-Варна, вписан в СВп.-Омуртаг с вх.рег.№ 1214/17.07.17г., акт № 14, т.2, е ВЪЗСТАНОВЕНА регистрацията на Договор за аренда.
С решение № 2985/21.07.2016г., постановено по гр.д. № 14903/2015г. на ВРС, частично
отменено с Решение № 89/03.02.2017г. по В.т.д. № 1662/2016г. на ВОС, влязло в
сила на 03.02.2017г.(л. 22 и сл.), е прието за установено в отношенията между
страните (страни и по настоящото дело), че между тях СЪЩЕСТВУВА ПРАВООТНОШЕНИЕ
по валиден договор за аренда на земеделска земя от 06.12.2012г., ОТМЕНЕНО е извършеното
с Акт № 60, т.1, вх.рег.№1142/15.04.2015г. на СВп-Омуртаг
вписване на разваляне на Договор за аренда на земеделска земя от 06.12.2012г. на
описаните две ниви.
По делото е приложен и приобщен към доказателствения
материал, по искане на ищеца, ЧАСТЕН ДОГОВОР (л. 34 и сл.), сключен между ИЩЕЦА
и Х.К. Константину, земеделец, жител на Д., окр.М., на 10.11.2014 г., съгласно който ищцовото дружество се е задължило да доставя на този
земеделски производител, всяка година, до 2022 година, двеста хиляди (200 000)
килограма фураж за животни, смески от зърно и люцерна, срещу договорена цена от
0,55 евро за килограм 1био фуражни култури, включващи фуражни зърнени култури и
суха люцерна, добити върху определени предварително от купувача площи, в които
се включват и процесиите имоти. Договорената цена на фуражните култури е
осреднена и е равна на 55 евроцента за килограм, платима 2 месеца след доставката.по
местоживеене на животновъда- втората страна по договора (Х.К.-бел.на съда).
Страните са договорили начина на определяне на имотите, с личното присъствие и проверка на гръцкия
контрагент на място – „същите се описват по местност, площ и номер на парцел,
със зърнени култури (ечемик, царевица и др.) и фуражни растения по екологичен
метод (люцерна)“.
От представените по делото доказателства и от заключението на
първоначалната и комплексната експертизи се установява, че ищцовото
дружество се занимава с био-производство. В подкрепа
на това си твърдение ищецът е представил заверен от сертифициращ орган „Кю Сертификейшън" АД гр.
Пловдив ДНЕВНИК за сертифицираните земеделски площи и видове култури,
отглеждани на тях, както и сертификати за съответствие за различните стопански
години.
В същото време ищецът не е представил доказателства за тези конкретно три
имота да са включени в системата за контрол на биологични площи. В
първоначалната агротехническа експертиза, в.л.лице изрично е посочило: „Няма данни, че процесните
имоти са включени в системата за контрол на биологични площи“. В с.з. от
17.01.2019г., при изслушване на обясненията на вещите лица от назначената
комплексна агротехническа-икономическа експертиза, отново в.л.-агроном заявява:“Аз и в предходното заключение съм записала,
че тези имоти със царевица,люцерна и ливадно сено не са сертифицирани и не са
нито в преход и не са био производство“, и именно
поради тази констатация, приета от ищеца, неговите процесуални представители
заявиха и уточниха исковата претенция като такава за стандартна продукция
-л. 614 (стр. 4 от
съдебния протокол), обосновало и уважаването на искането за назначаване на
допълнителна експертиза. Това е и становището на процесуалните представители на
ищеца в с.з. от 17.01.19г.- л. 614 (стр. 4 от съдебния протокол).
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели (св. П.А. и св. Ан.)
ищцовото дружество предлага за продажба, основно на
гръцкия пазар, смес от зърнени култури, като смесите се състоят от различни
видове зърнени култури и в различно съотношение на използваните култури, според
желанието на клиентите, но по принцип съотношението на сместа се определя от
управителя (св. П.А.: „Не знам какво е
съотношението, управителят на фирмата измисля съотношението й, защото за всеки
вид животни има различни съотношения на културите вътре, но влиза вътре и
царевица, и слънчоглед, и мека пшеница...“).
От показанията на свидетелите се установява и обстоятелството, че процесните имоти са били засяти
от ищеца с процесните култури през пролетта:
царевицата- в началото на м.март-април 2015г., ливадата имот 48001 е естествено
затревяване на площи, не е
засявана от ищцовото дружество, предназначена е за
ливадно сено (св. П.А.); люцерната- в имот 44014 е засята през пролетта на
2014г., извършени са съответни агротехнически мероприятия: дълбока оран с
трактор, после с плуг, през пролетта на
2015- култивиране и подготовка за сеитба, след двете задължителни култивации
става и сеитбата на царевицата и валирането, (св. Ан.), но дружеството не е прибрало
реколтата от тези култури, тъй като ответникът „заличил“ договора за аренда и
нямали законовото право за ползване. През стопанската 2014/2015г. дружеството е
ползвало и обработвало имотите до м. май-юни 2015г., а за стопанската
2015/2016г. не ги е ползвало реално (но ги е планувало за обработка), и за
двете стопански години не е получавало субсидии за подпомагане, не е
реализирало печалба от тях. И двамата свидетели свидетелстват за личното
посещение на гръцкия съконтрагент по представения към
исковата молба ЧАСТЕН ДОГОВОР от 10.11.2014г., изрично бил посочил имотите, от
които иска да закупува култури, като се спрял с. Изворово, „защото е в близост до базата ни и защото
можем да следим за техния контрол и качество“ (св. П.А.). От показанията на
двамата свидетели по делото се установява още: че този договор се отнася както за процесните имоти, така и за доста други имоти с обща площ
от около 500 дка (св. П.А.), както и обстоятелството, че съответните
култури са били в нормално развитие през
пролетта на 2015 г.до м май, но през м. юни разбрали, че нивите са разорани и
ползвани от други – от ответника , или от „“Ландком“
ООД, с което дружество ответникът сключил договор за наем.
Свидетелите установиха, че представител на ищеца е бил извикан в ОСЗ-гр.
Антоново, през м.май 2015г., когато е уведомен, че е отпаднало правното му основание
за ползване на процесните ниви, поради вписване в
службата по вписванията и в ОСЗГ-Антоново прекратяването на процесния
договор за аренда. Последните обстоятелства се установяват и от писмените
доказателства по делото- относно вписванията, респ. заличаването на договора за
аренда, както и от приложеното към делото заверено копие от влязлото в сила
решение на ВРС (цитирано по-горе).
От приложените по делото справки-писма, изискани от съда от ОСЗ гр.Антоново
и ДФ”Земеделие” при МЗГ, се установява, че стопанската 2015/2016г. процесните имоти са заявени за обработка от ответника и/или
от наемателя му „Ландком” ЕООД ( по договор за наем
от 16.04.2015г.). Данните от справките се потвърждават от заключението на
първоначалната агрономическа експертиза в частта относно получените от
ответника и „Ландком”ЕООД субсидии за процесните имоти . По искане на страните по делото са
назначени, изготвени и приети съдебно-агротехническа експертиза и комплексна
съдебно-агротехническа и икономическа експертиза, както и допълнителна агротехническа
(по искане на ищеца).
Първата агротехническа експертиза
дава заключения по поставените въпроси от съда в следната насока: Общата
стойност на извършените агротехнически мероприятия (АТМ) за посяване на процесните имоти е в размер на общо 351лв.- стойността само
на мероприятията (без семена). Стойността на семената – общо е 372лв.
В.л. е определило среден добив и евентуалните добиви от имотите за био сертифицирани култури (таблица на л. 404),
производствена себестойност по култури (таблица л.405), . пазарна стойност на добивите от реколтираните площи- 3061,96 лв.(табл. Л. 406) и
евентуалния размер на следващи се субсидии по схеми и мерки.
Съгласно заключението на приетата комплексна експертиза, изследвайки
добивите на базата на информацията в Дневника за сертифицираните площи,
произведена био продукция, представените по делото
фактури от ищеца, и въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи
ищеца, ако беше обработвал процесните земи, съгласно
договора, то печалбата, която би получил, предвид установените от вещите лица
общи средни пазарни цени по продажби в България и в Гърция, е както следва
(подробна таблица- л.608):
За 2014/2015г. по продажби в
България общата средна пазарна цена е в 3 062,85 лв. Реализираният чист
приход от ищеца от продажбата на количеството продукция би бил в размер на 1896,97
лв.
За 2014/2015г. по продажби в Гърция
общата средна пазарна цена е 3 960,56
лв. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на количеството продукция
би бил в размер на 2 845,53 лв.
За 2015/2016г. пo
продажби в България общата средна пазарна цена е 2905,44 лв. Реализираният чист
приход от ищеца от продажбата на количеството продукция би бил в размер на 1 795,49
лв.
За 2015/206г. по продажби в Гърция
общата средна пазарна цена е в 3 846,82 лв. Реализираният чист приход от
ищеца от продажбата на количеството продукция би бил в размер на 2 763,87 лв.
В съдебната комплексната експертиза (СКЕ) вещите лица са посочили, че изчисленията са направени на база
отразените в регистъра технически мероприятия, проведени по култури, както и коситбата
и балирането на люцерната, след обстойно преглеждане на данните, касаещи
добивите и изчисляване съответния добив на дка. В Регистъра добивът бил посочен
като среден от площите, засяти със съответната
култура и не е посочен отделен добив от имот.За отделните години в регистъра
били записани различен брой откоси, като
преди прекратяване на договора, запасите за добива са били на бали. След
2015/16г. освен бали на декар, са посочени и и общо получените килограми от
декар. На тази база е изчислен средния добив кг/дка. Получените средни добиви
от отглежданите площи са съотнесени съответно към
площта на процесните имоти и е получен средния добив,
който би се получил от имотите. Експертизата е съобразила приложените и приети
по делото фактури. При определянето на средната пазарна цена в България за
културата „царевица“ тъй като няма представени фактури за продажба на царевица
е взета определената цена от първата агротехническа експертиза. За средната пазарна цена в България, и в
Гърция, са направени съответни таблици, по култури, вкл. сравнителна таблица
(л.606). За ливада (ливадно сено) няма продажби в Гърция и не е определена цена
за Гърция.За чистия приход, изчислен по имоти, култури и стопански години –
отново са в табличен вид (л.607-608)
Приетата ДОПЪЛНИТЕЛНА агротехническа и оценъчна експертиза, е дала заключение,
относно съответно добиви, пазарна цена, печалба – отново по имоти, култури и
години, но за стандартна, а не биосертифицирана
продукция, респ. био продукция в преход ( в
обясненията, при изслушване на комплексната експертиза в с.з. от 17.01.2019г.,
вещото лице-агроном е пояснило, че биопроизводство в
преход не се смята за биопроизводство, цената е като
за стандартна продукция). При тези параметри, заключението на експертизата
относно евентуалната печалба (т.н. чист приход), която би реализирал ищеца,
обработвайки процесните зем.земи,
на база определената средна пазарна стойност от продажбата на продукция и
предвид изчислените разходи за агротехнически мероприятия и семена е определена
на:
За 2014/2015г. – 956,23 лв.- съгласно средния добив в община Антонова;
1147,96 лв.- съгласно средния добив в с. Изворово;
За 2015/2016г. – съответно 658,80лв.
/ 1221,90 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД.
Общ размер на исковата претенция – 23
100.51 лв. (съответно по трите претенции: 20 850,42 лв., 733.00лв. и
1 517,09 лв.), след изменението на иска в с.з. от 21.02.2019г.
В ИМ, уточнението и в допълнителната ИМ, ищецът е претендирал „преки вреди“,
определени като „стойността на извършените в процесните
имоти агротехнически мероприятия“. В същото време претендира за същия период и
пропусната полза, представляваща печалбата, която дружеството би реализирало от
произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция. Стойността на извършените агротехнически
мероприятия представлява разход за дружеството, който следва да се приспадне
при определяне на неговата печалба. Претенцията на ищеца за осъждане на ищцовото дружество за преките вреди (стойността на
извършените АТМ) подлежи на самостоятелно разглеждане, само ако бъде отхвърлена
претенцията за пропуснати ползи, която, дефинирана като печалба от реализация
на земеделска продукция, образно казано „поглъща“ претенцията за преките вреди.
Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна
търговска дейност. За да бъде определена чистата печалба от определена
търговска сделка, от получените, в резултат на сделката, приходи, следва да
бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на
реализацията й. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като
рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки.
Що се отнася до претендираната субсидия, за процесните две стопански години - предназначението на
същата е да подпомогне земеделските производители. Получените от ДФ „Земеделие“
средства, под формата на субсидии, земеделските производители влагат за закупуване на семена и
агротехнически мероприятия – т.е. използват ги за разходи по обработване на
земята и получаване на добиви от нея. Тези субсидии не представляват награда,
която се дължи на земеделските производители отделно от печалбата, която те реализират.
При така заявената от ищеца претенция за пропуснати ползи от конкретните имоти,
претенцията на ищеца за осъждане на ответника за неполучени субсидии, не би
могла да се разглежда отделно от претенцията за пропуснатите ползи.
Предвид така изложените доводи, съдът
приема, че на първо място следва да обсъди въпроса за основателността на ищцовата претенция за пропуснати ползи, и в зависимост от
отговора на този въпрос, да се произнесе по останалите две претенции.
В случая безспорно е установено по делото, че вредата е настъпила при
неизпълнение на задължения по договор за аренда, поради което обезщетението за
изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно
основание. Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като
неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се
касае за неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се вреди
другиму, поради което отговорността е договорна, а не деликтна.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност
на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според
посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като засягане на правно
защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им разновидности -
претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са всички разходи,
необходими за поправяне на последиците от неизпълнението, с извършването на
които се намалява имуществото на кредитора, а пропуснатата полза като вид
имуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на договорно
задължение, се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен парично оценим
интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да
настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението, съставлява
пропусната полза. Такава е както печалбата, която кредиторът е можел да получи
от изпълнението на договора, осуетен от поведението на длъжника, така и всяка
друга имуществена облага, която със сигурност
той би реализирал, ако неизпълнението не беше настъпило, респ. ако
договорът беше изпълнен точно.
Предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за вреди (под
формата на претърпяна загуба и пропусната полза) са основани на неправомерно
прекратяване от страна на ответника на договора за наем преди изтичането на
срока, за който е сключен.
Предметът на доказване в настоящото производство обхваща следните факти:
ищецът следва да докаже, че ответникът, чрез фактически или правни действия, в
нарушение на закона и действащия между страните договор, го е лишил от ползване
на процесните имоти, поради което са настъпили вреди
в патримониума на ищеца, описани в исковата молба и
уточнението й. Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, действало в процесния
(исков) период, за който се претендира обезщетението; изправността му по
договора, съответно неправомерното прекратяване на договора от страна на
ответника; настъпилият вредоносен резултат по основание и размер;
причинно-следствената връзка между соченото неизпълнение на задълженията на
ответника (неправомерно прекратяване на договора) и претендирания
вредоносен резултат. Ответникът следва да докаже възраженията си, че е изправна
страна по договора за аренда, че ищецът е могъл да избегне претендираните
вреди, ако беше положил грижата на добър стопанин по заявяване на земите.
Както е установеното в приетата от съда фактическа обстановка, след
придобиване на процесните земи, на 15.04.2015г. ответникът
в качеството си на арендодател (встъпил в арендното правоотношение по силата на прехвърлителната
сделка –съгласно чл. 17 от ЗАЗ, предвид чл. 18 ал. 2 от договора за аренда от 06.12.2012г.
е заявил в Служба по вписванията ВПИСВАНЕ НА ЕДНОСТРАННО РАЗВАЛЯНЕ на договора
за аренда, поради което и в периода от 15.04.2015г. до 17.07.2017г. (в Службата
по вписванията), съответно в периода от 13.05.2015г. до 30.07.2017г. (в Общинска
служба „Земеделие“ гр. Антоново) процесният договор
за аренда се е считал прекратен.
След узнаване на тези действия на ответника, ищецът е предявил иска за
съществуването на арендното правоотношение, който иск
е бил уважен, с цитираното по-горе в мотивите, решение на РС-Варна.
С оглед на горните разсъждения и разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че ищецът е доказал факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните, действало в процесния
период, за който се претендира обезщетение – стопанските 2014/2015 и 2015/2016
година; изправността си по договора; както и неправомерното прекратяване на
договора от страна на ответното дружество.
Основният въпрос в настоящото производство е претърпял ли е ищецът вреди
под формата на пропуснати ползи (печалба от реализирана земеделска продукция,
която ищецът би произвел от процесните имоти, ако
договорът не беше прекратен) и при положителен отговор – в какъв размер са тези
вреди.
В тази насока съдът се позовава на
принципните постановки и тълкувания, залегнали в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 година на ОСГТК по тълк.дело
№ 3/2012 г. на ВКС, съгласно които, в обобщение, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД
за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага.
В цитираното ТР, ВКС е приел следното: „Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, ПРОПУСНАТАТА ПОЛЗА се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза
се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора
би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените
от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника“.
Предвид възприетата фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установено в процеса, че през 2014 и пролетта на 2015 година ищцовото дружество е направило разходи по обработването на
почвата и разходи, свързани с извършените агротехнически мероприятия,
изразяващи се в оран, дискуване, сеитба, валиране,
балиране, посевен материал, косене. В тази насока са и показанията на
свидетелите П.А. и Ан..
След като ищецът е засял процесните култури,
нормално е да очаква да получи продукция от тези имоти в определен обем и да
реализира печалба от тях, доколкото не става въпрос за първа година на
обработка и прибиране на реколта.
При съвкупната преценка и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът намира за доказано и
установено в настоящия процес, че за стопанските 2014/2015 и 2015/2016г., в
резултат на неправомерните действия на ответното дружество, прекратило и заявило
за вписване прекратяването на процесния договор за аренда,
ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
нереализиране на печалба от продажбата на добитите земеделски култури, в случая
– люцерна, царевица, ливадно сено.
Ищецът е дългогодишен земеделски
производител. Видно от приетите по делото експертизи и писмени доказателства,
през годините ищцовото дружество регулярно е
реализирало и продавало земеделски култури от вида на претендиранитеа,
съответно е имало приходи от тази си дейност. Основната реализация на
продукцията на ищеца е била на пазара в Гърция. В подкрепа на това е и
приложения по делото договор, сключен между ищеца и цитирания по-горе в
мотивите гръцки земеделски производител и приложените по делото фактури. Видно
от клаузите на този договор ищецът се е задължил в рамките на 8 години да
доставя на гръцкия си съконтрагент смес от
произвежданите от него култури на посочена цена от 55 евроцента. Този договор
доказва, че ищецът е имал осигурен пазар за продажба на произвежданите от него
култури и то за един продължителен период от време, съответно – осигурена
печалба в дългосрочен план. Очевидни са сериозните намерения на страните по
този договор, след като преди сключването на договора гръцкият контрагент е
идвал на място, оглеждал е имотите/площите, в които е следвало да се сеят
съответните земеделски култури, предмет на сключения договор за продажба. В
тази насока са показанията на разпитаните свидетели, кореспондиращи се и със залегналите
в договора условия. Съвкупния анализ на тези доказателства води до извода за
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищцовото дружество.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ако беше
положил грижата на добър стопанин ищецът би могъл да си обработва имотите,
респ. би могъл да ги заяви за ползване по реда на чл. 69-71 ППЗСПЗЗ,
представяйки пред ОСЗ-Антоново доказателства за воденото между страните гр.дело.
Сочените разпоредби предвиждат съответен законов механизъм на заявяване и
проверка на обстоятелствата относно собствеността, съответно наличието на
валидни договори за наем/аренда, надлежно вписани в СлВп.
и в ОСЗ, обосноваващи съответно
законовото обработване на зем.земи, съответно
получаването на продукция от тях, както и субсидии.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи
грижи на добър стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира
отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във
всички случаи и без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги
ще се равняват на печалбата за целия исков период, тъй като това би означавало
да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за
защита на интереса си (а така и за ограничаване на вредите), бездейства в
течение на периода до изтичане срока на наемния договор и се надява да получи
житейски неоправдано обезщетение.
Чрез предприетите действия, изразяващи се в предявяване на иск за
установяване съществуването на наемно правоотношение, ищецът е доказал, че през
процесния период е положил усилия и е успял да
ограничи времетраенето, в което би могъл да търпи вреди от неизправното
поведение на ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът е доказал, че има право
на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи печалбата, която дружеството би реализирало от
произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция, за процесните две
стопански години – т.е. по същество този иск е основателен и доказан.
Относно размера:
За определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за
двете стопански години, съдът се позовава на приетата комплексна агротехническа
и счетоводна експертиза. Първоначалната агротехническа експертиза е принципна и
не отразява реално добивите, които би получило ищцовото
дружество, ако през двете стопански години стопанисваше въпросните имоти,
докато комплексната експертиза е работила, изследвайки добивите на
базата на информацията в ДНЕВНИКА на ищеца за сертифицираните площи,
произведена био продукция, представените по делото
фактури от ищеца, и въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи
ищеца, ако беше обработвал процесните земи, предвид
установените от вещите лица общи средни пазарни цени по продажби в България и в
Гърция. В комплексната експертиза вещите лица са приспаднали
разходите, които са необходими за реализиране на въпросната продукция през
обсъжданите две години, като в същата подробно е разяснено от вещите лица
начинът на изчисление на добивите, на изчисление и приспадане на разходите, на
съобразяване с пазара и с приложените от ищеца фактури.
Съдът възприема заключение на комплексната експертиза във варианта, на съобразяване
на продажните цени в Гърция, защото, както се установява от събраните
доказателства (обсъдени по-горе), продукцията, добивана от ищеца, основно е
реализирана на гръцкия пазар.
Независимо, че не се установи по делото въпросните имоти да са били сертифицирани
за био производство, съдът съобразява обясненията на
вещото лице-агроном (с.з. 17.01.2019г.) всичко, което е отчитал ищеца, както и
предвид записванията в Дневника: „в
дневника няма нищо записано за обикновено производство, всичкото (производство)
е био и преход“, съдът намира, че следва да бъде
уважен иска именно по посочения вариант от експертизите – в тази насока са и
показанията на свидетелите – всичката земя я стопанисват като био и в преход, така я отглеждат и обработват, съответно
като такава я продават. Ако я бяха обработвали тези две стопански години,
такава щеше да бъде реализацията й, съответно – получената печалба.
В последното по делото заседание ищецът изрично заяви, че поддържа исковата
си претенция относно вида на продукцията така, както е предявена с исковата
молба.
Съобразявайки СКЕ съдът приема, че ищецът е доказал, че има право на
обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи печалбата /чист приход/, която дружеството би
реализирало от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими
за произвеждане на тази продукция, за стопанската 2014/2015 година в размер на 2 845,53 лв., а за стопанската
2015/2016 година в размер на 2 763,87
лв. или общо 5 609.40 лв., в
какъвто размер се явява основателен и доказан предявеният иск за пропуснати
ползи и следва да бъде уважен, ведно с лихва за забава, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, до
пълния размер, съгласно допуснатото в о.с.з. изменение искът, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до посочените в договора от 10.11.2014 г. цени от 0.55 евро на
килограм, видно е, че се касае за цени
на „фураж за животни, смески от зърно и
люцерна“ (втори абзац от Договора), т.е. това е предмет на договора, а
настоящата претенция е за пропуснати ползи от конкретно определени култури. Самите свидетели на ищеца заявиха, че
продаваните от тях смески са в състав от различни култури, по желание на
клиента, макар фирмата им да има своя традиционна рецепта, която се определя от
управителя на дружеството. Няма как, при така очертания предмет на договора
– продажба/доставка на фураж/смески от
зърно и люцерна, чиято цена е определена на 0.55 евро, тази цена да бъде
определена и съобразена като цена на една от съставките на смеската. Освен това,
съгласно договора, цената е договорена, при доставка по местоживеене на
животновъда (гръцкия съконтрагент), което предполага
още разходи за доставка, намаляващи прихода, търсен под формата на пропусната
полза в настоящия процес. По изложените съображения съдът основава решението си
съгласно заключението на комплексната експертиза, а не на допълнителната ССЕ.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно това, че
ищецът не е имал право да произвежда и съответно продава био
сертифицирана продукция. Установява се от доказателствата, че макар процесните площи (ниви) да не са включени в системата за био сертифицирани площи (такива писмени доказателства
ищецът не представи), те са били предмет на проверка за процесните
периоди от компетентен за това орган, ищецът е реализирал такава продукция.
Дали същият подлежи на административно наказание или не на осн.чл.
29 ал. 4 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ е от компетентността на
съответните органи по контрол, но е ирелевантно за
настоящия спор.
По отношение на исковата претенция
за причинени „преки“ вреди в размер на 733.00
лв.:
Както сам ищецът
посочва, тези вреди се изразяват, съответно са претендирани
като разходите, направени от него по обработката на процесните
площи – оран, дискуване, сеитба, валиране, балиране и
т.н., през стопанската 2014/2015 г. Именно тези разходи вещите лица са съобразили
при изчисленията си за „чистия приход“, претендиран
от ищеца като пропусната полза. Претенцията на ищеца за пропуснати ползи,
уважена от съда, е именно обезщетение/равностойността на онова, което би
получило ищцовото
дружество при евентуалната реализация на евентуално произведената от тези имоти
продукция от стопанската 2014/2015г., т.е. след приспадане от получената
пазарна цена на разходите, сторени от ищеца за получаването на тази продукция.
Предвид изложеното съдът намира тази искова претенция за изцяло
неоснователна, обуславящо отхвърлянето й.
Трета искова претенция от 1 517,09
лв. –неполучени субсидии (подробно описани от ищеца), за процесните 2 стоп.години, претендирани
като вреди под формата на пропуснати ползи.
Не е спорно, че за процесните имоти ищецът не е
получил субсидии по посочените схеми за подпомагане за процесните
две години.
За да се произнесе по тази претенция, съдът съобрази следното:
СЕПП е основна схема за подпомагане на земеделските стопани. Средствата по
тази схема се осигуряват от Европейския фонд за гарантиране в земеделието.
Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с
количеството продукция или броя на отглежданите животни. ДФ„Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители/. Разплащателната агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове. За изпълнението
на своите функции Разплащателната агенция следва да поддържа и използва
Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание Регламент
/ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30
от ЗПЗП. ИСАК представлява комплексна автоматиризирана
система, която след приключването на всички етапи на обработка, през които
преминават заявленията за подпомагане и след съответните изчисления генерира
като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват
сумите по СЕПП или се намалява или отказва плащането им поради различни
причини, заложени в нормативната уредба на тази схема за подпомагане /късно
деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро
земеделско и екологично състояние на декларираните площи или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/.
Крайната оторизация на подадените от земеделските
стопани заявления за подпомагане по СЕПП
се извършва след преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи,
изтичане на крайния срок за подаване на възражения по слой „Допустими за
подпомагане площи“ и изготвен окончателен слой. Специализираният слой
„Допустими за подпомагане площи“ представлява геореферирана
графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната
кампания, изграден на база актуални ортофото и
сателитни изображения за територията на Република България за съответната
година.
Предвид гореизложеното се налага
извод, че само наличието на сключени
договори за наем или аренда на
земеделска земя не е достатъчно условие
и не може само по себе си да гарантира
на ползвателя сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези
площи.
Установяването на пропуснатата
полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Това предположение обаче
трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, в каквато
насока съдът вече изложи доводи по-нагоре в изложението.
В случая съдът не приема, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години представляват установени по делото реални
вреди. Позоваването на ищеца, че би получил субсидии за процесните
имоти за двете стопански години, поради това, че в предходни години е получавал
такива субсидии, не води до извода за сигурност в получаване на тези субсидии
през обсъждания период, поради което тази претенция се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски. Ищецът е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК /1071.00лв.-д.такса; 1500.00- заплатено адв.възнаграждение; 360лв.+400лв.+150лв.+120лв. – заплатени
депозити за вещи лица/. Ответникът не е представил списък за разноски. Н е
представил и доказателства за заплатено адв.възнаграждение
– макар в представения договор и пълномощно на процесуалния му представител (л.
74) да е определено адв.възнаграждение в размер на
1634,00лв., не са представени доказателства за договорения между страните начин
на плащане „по сметка“, поради което съобразявайки т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г. , ОСГТК, искането
за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Ищецът е представил доказателства за заплатените разноски, в т.ч. за адв.възнаграждение (л.411-412), както и за внесените
депозити за в.лица (л.372,593,621) общо 910лв. (400+360+150лв.), определени от
съда и като окончателни възнаграждения.
Общо направените от ищеца разноски са 2410 лв., от които, съобразно изхода
на спора по предявените искове основателно направени са разноски от 685,21 лв., която сума ответникът следва да
заплати на ищеца– на осн.чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя К.А.Г., ДА ЗАПЛАТИ на „К.А.-98" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** 8960, Стопански двор,
представлявано от управителя К.А.Г., с адрес за кореспонденция: с. Изворово,
общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” №
12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, сумата от 5 609.40
лева (пет хиляди шестстотин и девет лева и четиридесет стотинки),
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и
нереализирана екологична продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за аренда от 06.12.2012 година, за
имоти: 1.Поземлен имот № 023012, представляващ нива, с площ от 3.00 дка,
седма категория, м.„Бостанлък“ , находящ
се в землището на с.Изворово, с граници имоти с КВС: № 023013, № 023015,
№023016, № 23011, № 23026-полски път на Община Антоново- царевица; 2.Поземлен имот № 044014-нива с площ
от 7.999 дка, четвърта категория, м.„Хотуля“, с
граници имоти с КВС №044015, №044016, №044018, №045031 и №044013– люцерна; З.Поземлен имот № 048001, представляващ затревена нива, с площ от
3 дка, пета категория, м.„Мешето“, с граници: имоти с
КВС № 048002, имот№048003, имот№ 048026
– ливадно сено, всички находящи в землището на с. Изворово, общ. Антоново,
равняващо се на пропусната възможност за реализация на печалба от добивите от тези
имоти за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, на основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване
на иска (11.07.2018г.) до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й
предявен размер от 20 850,42 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А.-98" ЕООД, ЕИК *********, срещу „И.А.”
ЕООД, ЕИК *********, иск за сумата от 733.00 лева (седемстотин
тридесет и три лева), представляваща
обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда
от 06.12.2012г. за 1.Поземлен имот №
023012- нива, с площ от 3.00 дка, седма категория, м.„Бостанлък“;
2.Поземлен имот № 044014- нива с
площ от 7.999 дка, четвърта категория, м.„Хотуля“ и З.Поземлен
имот № 048001 - затревена нива, с площ от 3 дка, пета категория, м.„Мешето“, по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.
Антоново, равняващо се на стойността на разходи за предварителните обработки на
земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран,
култивиране, дискуване, сеитба, балиране, валиране и
семена, за стопанската 2014/2015 година,
на осн.чл. 82 във вр. с чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А.-98"
ЕООД, ЕИК *********, против „И.А.” ЕООД, ЕИК
*********, иск за сумата от 1
517,09 лева (хиляда петстотин и седемнадесет лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за
пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 06.12.2012г.
за 1.поземлен имот № 023012- нива, с
площ от 3.00 дка, м.„Бостанлък“; 2.поземлен имот №
044014- нива с площ от 7.999 дка, в м.„Хотуля“ и З.Поземлен имот № 048001- затревена нива, с площ от 3 дка, м.„Мешето“, по плана за
земеразделяне на с.Изворово, с ЕКАТТЕ:32473, общ. Антоново, равняващо се на
пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването
им с люцерна за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години - неполучени субсидии
по схеми и мерки за директни плащания: 1.по СЕПП+зелени
плащания; 2. субсидии за протеинова култура по мярка СПК - на осн. чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, район „Одесос”, ул. ”Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от управителя К.А.Г., ДА
ЗАПЛАТИ на „К.А.-98" ЕООД, ЕИК *********, с.Млекарево, 8960, Стопански
двор, общ.Нова Загора, обл. Сливен сумата от 585,21лв. - съдебни разноски
в производството съобразно уважената част от исковата претенция– на осн.чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „И.А.” ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна за присъждане на съдебни разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: