№
337 14.11.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена
Драганова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 835 по
описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х.И.Ж. ***
срещу Наказателно постановление № 19-1253-000155/ 05.06.2019 г. на
Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, с което на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба от
300 лв. и на основание чл. 174, ал.3,
предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца .В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила . Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление
на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. Л. Г. , заявява, че поддържа подадената жалба и в
хода по същество развива аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 09.01.2019 г. около 22.30 часа св.И.Б.Б. и
В.И.Д. и двамата служители на РУ на МВР - Хасково били на работа и
установени със служебния автомобил в град Хасково ,в района на ул.“Единство“ .
В около 22.30 часа забелязали движещ се лек
автомобил марка „Опел *****”,с рег. № ******по ул.“Единство “ към ул.“Република “, който спрели за извършване на проверка. В
хода на проверката установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя Х.И.Ж. . Контролните органи от
състава на РУ на МВР – Хасково поискали
съдействие от органите на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково за извършване на
проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. След пристигане на контролните органи от сектор ПП към ОД на МВР-Хасково в лицето на
св.В.Д.Г. жалбоподателят бил поканен да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал
проверка за употреба на алкохол с техническо средство ,както и даде кръвна проба за изследване . Пир направена
справка св.В.Г. установил,че жалбоподателя е лишен от право да управлява МПС със
ЗППАМ от 17.11.2018г. С оглед на тези констатации, на същата дата и в негово присъствие му бил съставен от св. В.Г. Акт за установяване на административно
нарушение, серия Д, № 801402 за
нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП и нарушение по 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, без да впише обяснения или възражения по него, в
съответната за това графа и на същата дата получил екземпляр от него, според
отразеното в приложената разписка. В хода на проверката от св.В.Г. бил издаден талон за медицинско изследване №
0049154, в
който бил отразен отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на алкохол,както и отказа му да даде кръвна
проба. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл.177 ал.1 т2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП наложил процесните административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Г. и И.Б. относно
обстоятелствата, свързани с действията, развили се в хода на полицейската проверка при констатиране на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .
При така установените факти
съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП предвижда,че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.Според
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП наказва се с
глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му
за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Съгласно разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр.
51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв. Следователно, деянията , за които на
жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушение и
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т.
2.11 от приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. Спазени са формата и редът за издаването му,
като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Нарушението по т.1 от НП
е квалифицирано по чл. 150а ал.1 от ЗДвП в съставения АУАН, след като актосъставителят е
вписал, че водачът управлява процесното моторно превозно средство ,след като е "лишен"
от правоуправление със ЗППАМ 18-1253-0010101 от 17.11.2018г., без да
конкретизира какво има предвид и по този начин е допуснал неконкретност при описание ва фактическите обстоятелства по извършване на
това нарушение . Същите обаче се засилват след взаимовръзка с последващото изявление на
наказващия орган, че деянието при същите очертани фактически твърдения,
възпроизведени от съставния АУАН се изразява вече в управление на моторно
превозно средство, след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП и така по недопустим начин е
въвел нови фактически твърдения за пръв път едва със санкционния акт. Безспорно
установен факт е, че свидетелството за правоуправление на жалбоподателя е било
отнето със Заповед № 18-1253-0010101 от 17.11.2018 г. за прилагане на
принудителна административна мярка във връзка с отказ да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол. Принципно фактът на издаването на тази заповед
не прави лицето неправоспособно,защото тя не е акт, с който се налага наказание
- лишаване от право да управлява МПС на определено лице, а е акт, който
констатира, че по силата на закона е настъпила неправоспособност и тъй като
лицето не е изпълнило задължението си доброволно да предаде свидетелството за
правоуправление на моторно превозно средство, с тази заповед се постановява
отнемането му. Отнемането замества предаването на документа от лицето и е вид
принудително изпълнение на това задължение. Неправомерното управление на
моторно превозно средство от физически лица, непритежаващи съответно
свидетелство за управление или в случаите на неговото отнемане по чл. 171, т. т. 1 и 4 от ЗДвП, се санкционира от нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Целта на ПАМ , както и на административните наказания в
т.ч. и на лишаването от право да управлява МПС също
е да се отнеме възможността наказаното лице да упражнява придобито от него
право, но налагането на такова наказание се различава от налагането на
принудителна административна мярка и за тези различия, макар да водят до загуба
на правоспособност за определен период от време, следва да се държи сметка.
Нещо, което не е съобразено в хода на административно-наказателното
производство от контролните органи и АНО , посочвайки че жалбоподателят е "лишен от правоуправление със ЗППАМ",
а след това вписвайки, че всъщност СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. За тези различия, както и за
различията, когато се управлява МПС без водачът да притежава необходимата
правоспособност и случаите в които се управлява при отнемането по
административен ред и законодателят е визирал различни хипотези в санкционната
норма по чл. 177 от ЗДвП - т. 1 и т. 2, доколкото наказанието се следва
не общо при управление на МПС без необходимата правоспособност, а в ясно
диференцирани хипотези, в които се е стигнало до такова положение в правната
сфера на наказаното лице, е било необходимо да се прокара разграничение и от
актосъставителя, и от наказващия орган. Тоест водачът може да бъде
неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните
основания следва да се отграничават,
след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата
административно-наказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни
хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното
свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени
като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по съдебен или
административен ред. Следователно, наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление следва да се ангажира с ясни и конкретни твърдения,
за които се явява относимия и приложим законов текст ,посочен от него, а след
това трябва да докаже и тези твърдения.На практика ,като резултат
се е стигнало до противоречие между описание на нарушението, посочената
като нарушена норма на ЗДвП и административно-наказателната разпоредба, въз
основа на която е наложено административното наказание. Тези съображения съставляват и основание за отмяна на НП в тази
му част.
По т.2 от НП актосъставителят, а след него и АНО са квалифицирали деянието, вменено на
жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
която е наказващата норма, но също така
в диспозицията си съдържа
състава на административно нарушение от
гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. В случая е налице разминаване при описание на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на
задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН е посочено, че водачът "отказва да бъде
тестван с техническо средство Алкотест-
Дрегер..“ -изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3
пр.1 ЗДвП.
В НП освен отказа да бъде тестван с технически средство е посочено още,че водача отказва кръвна проба ,с
което е прието ,че : "Отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му ". Макар и да е останало в рамките на същата правна
квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с
въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато
надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което
изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността му , както и за да се
обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото
обвинение за преценка на съответствието му
с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на
ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което
го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и
съставлява основание за отмяна на санкционния акт . Следва да бъде изтъкнато,
че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на
употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Т. е. създава се
впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за
изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде
тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за установяване
на употребата на алкохол с
доказателствен анализатор или медицинско изследване , с оглед употребата на
съюза "или" в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче,
настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел
е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно
средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП
под страх от административно-наказателна отговорност и отчитайки, че и трите способа,
визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на алкохол . В
потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на
техническото средство/ от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от
несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да
се подложи на медицинско изследване .
Налага се извода за субсидиарния характер на този подход /чрез
техническо средство / за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и от анализа на
редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Всъщност, редакция на нормата на чл. 3а,
т. 1 от цитираната наредба сочи на извода на така предложеното тълкуване на санкционната
разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на
водача за проверка с техническо средство е основание употребата на алкохол да се установява с доказателствен анализатор
или с медицинско изследване. Такова изследване по делото обаче,
също не е изпълнено и то поради отказ на
жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки че
е приел талона, издаден му за
медицинско изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на
жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно
административно-наказателно обвинение. В обобщение, допуснато е несъответствие в описанието на деянието в
съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод
предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган
за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера
и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.
Иначе от материалноправна страна, фактическите
обстоятелства, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление относно двете
нарушения действително се потвърждават от събраните по делото
доказателствени източници.Горното налага атакуваното НП да
бъде отменено изцяло ,заради допуснати от страна на АНО нарушения на процесуалните правила.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000155/05.06.2019
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.