Решение по дело №13969/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. София, 12.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа  година, в състав: 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                      мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска въззивно гражданско дело № 13969 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20210705 от 29.09.2020 г., постановено по гр. д. № 87342 по описа за 2017 г. на СРС, Гражданско отделение, 71 състав, са уважени предявените от ищеца „Т. ЕВП“, ЕИК ********, срещу ответника „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., като част от вземане в общ размер от 34 020 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от възнаграждение за извършени от ищеца услуги по договор от 06.02.2007г. с предмет проектиране на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ Чирен“, дължима по т. 3.1.3 от договора и споразумение от 10.12.2015г. към договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 29.09.2017г., до окончателното плащане, както и сумата от 1000 лв., като част от вземане в общ размер от 3538,08 лв. – неустойка по т. 11.2. от Договора, начислена за периода 18.06.2017г. – 28.09.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2605 лв. – разноски за производството. С решението си СРС е отхвърлил предявеното от ответника и прието за разглеждане в същото производство възражение за прихващане със сумата от 2000 лв., представляваща част от дължима от ищеца неустойка по т. 11.1. от договора от 06.02.2007г. в общ размер на 574 734,90 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в производството „Б.“ ЕАД, с която съдебният акт се оспорва с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът поддържа, че правилно първият съд е установил, че по т. 3.1.3 от договора няма пълно и точно изпълнение от страна на ищеца, като същевременно некоректно и едностранчиво решаващият състав е кредитирал приетото заключение на СТЕ, фиксиращо точен процент на изпълнение по тази точка от договора. Оспорва ответникът да е сключил договорите, възприети със заключението като сключени. Според въззивника в производството не е било установено в счетоводството на дружеството да са налице данни за плащане от страна на ответника по някой от тези договори. По тези съображения намира изводът на съда, че от страна на ищеца са били изпълнени 75 % от дейностите по тази клауза от договора, за неправилен.

На следващо място с жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приложил институтът на погасителната давност в производството, като изтъква, че давността за вземането е изтекла още през 2012 г. Също така обръща внимание, че в сключеното между страните на 10.12.2015 г. споразумение нямало признание от страна на ответника за съществуващ дълг, че да се приеме, че давността е била прекъсната със сключването му. Според жалбоподателя неоснователността на главния предявен иск обуславя извод за неоснователност и на акцесорната претенция на ищеца за заплащане на неустойка за забава. При тези доводи от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените срещу жалбоподателя искове.

Въззивната жалба се оспорва с отговор, подаден от ищеца в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззиваемият намира за правилни изводите на решаващия състав на първоинстанционния съд за основателност на частично заявените претенции. Поддържа се, че в хода на производството са били събрани доказателства, от които се установява, че ищецът е предал на ответника оригиналите на процесните договори, като в предмета на делото не попадал въпросът какво е направил ответникът по същите. Счита, че с жалбата е направена некоректна интерпретация на законовите правила относно приложението на погасителната давност за процесното главно вземане. Искането е жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено от въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, че помежду им е бил сключен договор № 5/06.02.2007 г. с предмет проектиране на строеж „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ Чирен“, като със същия ищецът се е задължил да изработи документация за имотите, засегнати при строителството на кабелната магистрала и съгласуването ѝ с възложителя, издирване на собствениците и договаряне на обезщетения за ползване на земите, засегнати по време на строителството, както и че на 10.12.2015 г. страните са подписали споразумение към договора със съдържание, представено по делото.

Спорът между страните, пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция, е относно изпълнението на задълженията по т. 3.1.3 от договора от страна на изпълнителя, респективно налице ли е основание възложителят да заплати възнаграждение за свършената работа, ако такова е налице от кой момент настъпва изискуемостта за това вземане, от кога започва да тече погасителната давност за същото, погасено ли е по давност вземането към момента на предявяване на исковете, основателна ли е претенцията за неустойка за забава, предявена от ищеца.

Като писмено доказателство по делото е приет процесният договор, видно от съдържанието на който е, че с т.3.1.3 от същия страните са уговорили, че цената за изработване на документацията за имотите, засегнати от строителството на оптичната кабелна магистрала, за издирване на собствениците и договаряне на обезщетения за ползване на земите, засегнати от строителството, е в размер на 37 800 лв. без ДДС. Посочено е, че цената е окончателна и валидна до пълното изпълнение на предмета на договора.

Уговорен е срок за изпълнение на договора до приемане на строежа с протокол обр. 16 и получаване на разрешение за ползването му. За конкретното задължение за изработване на документацията за имотите и издирване на собствениците, предвиденият срок е неясно уговорен – клаузите на т. 2.2.3 и 2.2.4 от договора препращат към несъществуващи такива 2.1.1 и 2.1.3.

В т. 4.1 от договора са уговорени сроковете и етапите за заплащане на възнаграждението на изпълнителя по всяко от договорените направления.

С т. 5.5 страните са предвидили, че изпълнителят предава на възложителя за съгласуване документацията за засегнатите имоти в 5 екземпляра на хартиен носител и в 3 екземпляра на електронен носител. Съгласно т.5.6. от договора в 15-дневен срок от датата на приемане на съответната документация възложителят може да изпрати на изпълнителя писмените си възражения по изпълнението на работата, като поиска изпълнителят да допълни, преработи или поправи за своя сметка документацията. Предвидено е с клаузата на т. 5.8 от договора, че одобряването на документацията се удостоверява с двустранно подписан от страните приемо-предавателен протокол.

Т. 5.11 от договора предвижда, че след одобряване на документацията за имотите, засегнати от строителството, изпълнителят следва да издири собствениците на земеделските земи, като предварително съгласува с възложителя цена и условията за временно ползване на земите при строителството. Договарянето се извършва по образци, предоставени от възложителя, и в съответствие с неговите предварителни указания.

Съгласно т. 5.12. след изпълнение на работата, посочена в т. 5.11, изпълнителят трябва да предаде на възложителя комплектована документация за всеки един от засегнатите имоти, съдържаща подписани от собствениците договори, копие от нотариален акт за собственост на имотите, скица на имота и др.

Част XI от договора регламентира санкциите при неизпълнение на задължения по договора. Съгласно т. 11.1, ако изпълнителят не изпълни предмета на договора в срока за цялостно изпълнение по т.2.2, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1 % от общата стойност по т.3.1. за всеки ден закъснение. В т.11.2 е предвидено, че при забава в плащането на дължима сума, възложителят дължи неустойка в размер на 0,1 % от неплатената в срок сума за всеки ден закъснение.

По делото е представено споразумение от 10.12.2015 г. към сключения между страните договор № 5/02.02.2007 г., с което е констатирано, че изпълнителят не е осъществил в пълен обем работите, за които е предвидено заплащане на сумата по т.3.1.3 от договора в размер на 37 800 лева без ДДС, като към момента на подписването му възложителят е признал, че не е изплащал суми за тези работи на изпълнителя. Съгласно чл. 6, ал. 1 от споразумението, поради обективната за страните невъзможност да се определи съответната степен на изпълнение на дейностите по т.3.1.3. от договора, страните се уговарят да възложат на определен от възложителя и приет от изпълнителя експерт да установи съгласно уговореното в договора и надлежната документация, представена му от страните, частта от работата /в процентно съотношение/ по тази точка от договора, която действително е изпълнена от изпълнителя и следва да му бъде заплатена. Страните са се задължили в срок от две седмици от сключване на споразумението да определят експерт, комуто да възложат дейностите по ал. 1. С ал. 3 на чл. 6 от споразумението е предвидено, че след представяне на заключението на експерта страните ще сключат споразумение за уреждане на отношенията им на база установеното от експертизата, като ще определят конкретните дължими суми по т.3.1.3 и сроковете за заплащането им на изпълнителя. С чл. 7 от споразумението страните са изразили съгласие, че техните отношения са уредени във връзка с претенциите на изпълнителя за заплащане на извършените дейности по договора и относно реализираната забава на страните при изпълнението му и нямат финансови и каквито и да е други претенции една към друга.

С писмо, изх. № 24-00-4363/16.09.2016 г., подписано от изпълнителния директор на ответното дружество, адресирано до управителя на „Г.“ ООД, последният се уведомява, че във връзка с подписаното на 10.12.2015 г. споразумение, е необходимо да бъде определена степента на завършеност на изпълнените дейности по т.3.1.3 от договора. Изискано е да бъде предоставено становище за всяка част от работите, които действително са изпълнени от ищеца и които следва да му бъдат заплатени на база изготвената експертиза. Посочено е, че за целите на изготвяне на експертизата ще бъде предоставена цялата налична проектна документация, с която дружеството разполага.

От съдържанието на писмо, изх. № 24-00-4551/29.09.2016 г. от ответника до управителя на „Г.“ ООД става ясно, че на 26.09.2016 г. на вниманието на ответника е било предоставено становище, разработено в съответствие с чл. 6, ал. 1 от подписаното с ищеца споразумение за уреждане на финансовите претенции и всички други отношения между страните по договора. На следващо място, от съдържанието на това писмо се установява, че становището съдържа изчислените в процентно съотношение части от действително изпълнените от ищеца работи по т.3.1.3 от договора, като след като е била приета и прегледана, експертизата е била одобрена от ответното дружество.

По делото е представено и изготвеното от инж. Х.С., управител на „Г.“ ООД становище по чл. 6 от споразумението от 10.12.2015 г., изготвено на база представена от страните документация относно подготвени договори със собствениците/ползвателите за обезщетяване за нанесени щети върху поземлените имоти, засягащи се при строителството на обект „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ Ч.“.

От разменената между страните електронна кореспонденция, неоспорена по делото, се установява, че на 24.04.2017 г. ответникът е изпратил към ищеца проект на споразумение, което са се задължили да сключат със споразумението от 10.12.2015 г.

Съгласно писмо от ищеца до ответника от 12.06.2017 г. между представители на страните е бил утвърден окончателният вариант на споразумението, което е следвало да бъде подписано, както е предвидено в споразумението от 10.12.2015 г.

Не се спори между страните, че такова споразумение не е било подписано, както и че на ищеца, като изпълнител по договора, не са били заплатено възнаграждение за извършена работа съгласно т. 3.1.3 от договора от 2007 г.

 Пред първоинстанционния съд е прието заключението на съдебно-техническата експертиза, в констативната част на която се сочи, че от страна на ответника не е оказано съдействие за изготвяне на експертизата. Посочено е още, че процесният обект „Оптична кабелна магистрала от район Ботевград до ПГХ Чирен“ към момента на изготвяне на заключението е бил завършен и предстои приемането му от Държавна приемателна комисия. От страна на ищеца на вещото лице са представени относими към предмета на спора документи, въз основа на които и наличните по делото писмени доказателства е изготвено заключението. В обобщение на извършените от експерта проверки и прегледаната документация е посочено, че изпълнените работи от ищеца по дейностите по т. 3.1.3. от договора са в размер на 75 %, възлизащи на 34 020 лева от уговорената с договора цена.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните вземания са начислени като такива в счетоводството на ищеца, а от страна на ответника не е било оказано съдействие за изготвяне на експертизата. На следващо място заключението сочи, че дължимите неустойки по чл. 3.1.1, чл. 3.1.2, чл. 3.1.3 и 3.1.4 от договора за периода 17.06.2017 г. – 28.09.2017 г. са в общ размер на 213 874,24 лева, а само неустойката по т. 3.1.3 е в размер на 3538,08 лева с ДДС. Размерът на неустойката, претендирана по възражението за прихващане, е в размер на 172 776,24 лева, а съгласно втория вариант, даден от експерта – 129 582,18 лева.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на съдебния акт, с който първият съд се е произнесъл по предявените искове, и с оглед доводите на страните, заявени в хода на въззивното производство, съдът намира следното:

Правилно районният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за изработка и приложими към същия са правилата на ЗЗД – чл. 258 – чл. 269.

По делото не се твърди договорът да е бил развален от някоя от страните поради виновно неизпълнение на задълженията на насрещната страна.

Съгласно чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Съгласно константната съдебна практика установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. В този смисъл е Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК и др.

В конкретния случай следва да се оценят като неоснователни възраженията на въззивника ответник, че ищецът е бил в пълно неизпълнение на задълженията си по договора, за които възложителят се е задължил да заплати възнаграждение съгласно т. 3.1.3 от договора.

По делото са събрани множество писмени доказателства, обсъдени по-горе, изслушано е и заключението на СТЕ, като същите анализирани в съвкупност водят до извода, че ищецът частично е изпълнил задълженията си за изготвяне на документация относно имотите, засегнати от строителството на процесния обект, издирил е собствениците на същите и е направил възможно сключването на договори между тях и ответника във връзка с предстоящото тогава /и реализирано вече/ изграждане на оптична кабелна магистрала. Неоснователно с жалбата се поддържа, че непредставянето на договори по делото от страна на ищеца, води до извод за неоснователност на главния предявен иск. От събраните писмени доказателства – споразумението от 10.12.2016 г., изпратените до ангажираното с изготвяне на становище относно обема на извършената от ищеца работа относно документацията за имотите, засегнати от изграждане на обекта, лице писма от страна на ответника, разменената и неоспорена кореспонденция между страните, в това число и заключението на СТЕ, е установено, че ответникът е приел работата, извършена от ищеца, макар и същата да не е съставлявала цялостно изпълнение на договореното по това направление. Според въззивния състав на съда извършеното от ищеца е било полезно за ответника, доколкото в производството е установено, че към изготвяне на СТЕ пред първия съд процесният обект вече е бил изграден. Тук е мястото да се посочи и че обстоятелството дали ответникът е изпълнил своите задължения по сключени със собственици на засегнатите от строителството земи договори, каквито възражения са наведени с жалбата, не е част нито от предмета на договора между страните, нито от предмета на настоящия спор, с оглед което тези възражения не следва да бъдат по-подробно обсъждани. Относно доводите за липса на данни за тези договори в счетоводството на ответника, съставът на въззивния съд намира за необходимо да посочи, че страната не е оказала съдействие на вещите лица при изготвяне на експертизите в производството, с оглед което и тези възражения са лишени от правна стойност и не променят изводите на съда, че частично изпълнение е осъществено и същото е прието от ответника.

Правилни са изводите на районния съд, че най-късно с подписване на процесното споразумение на 10.12.2015 г. към договора от 2007 г. ответникът е приел осъщественото от ищеца частично изпълнение на задълженията на последния във връзка с изготвяне и предаване на документацията за имотите, които се е предвиждало да бъдат засегнати от изграждането на обекта. Последното е вярно, доколкото в споразумението страните са посочили, че единствено поради пречки от обективно естество не са в състояние да определят какво е количеството на свършената работа, съответно какво възнаграждение следва да се заплати от страна на възложителя за тази работа. Нещо повече – независимият експерт съгласно сключеното между страните допълнително споразумение е бил определен от възложителя, а неговото експертно становище е било изготвено въз основа на представени му от възложителя документи. Последното не е отхвърлено, обратно – одобрено е, съгласно изричното изявление, съдържащо се в представеното по делото писмо, адресирано до „Г.“ ООД. За пълнота следва да бъде посочено още, че между страните са водени преговори за подписване на споразумение относно плащането на дължимото за извършените работи възнаграждение, като причината същото да не бъде подписано е единствено поведението на ответника. Тези изводи на съда не се опровергават, а се подкрепят от изслушаното и прието в хода на първоинстанционното производство заключение на СТЕ. Ето защо и съдът приема, че възложителят е изпълнил частично своите задължения съгласно договора, за което изпълнение възложителят му дължи възнаграждение на основание чл. 3.1.3 от договора, като изпълнената част възлиза на 75 % от обема на цялата работа по това направление.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Доколкото по делото е установено, че изпълнителят е осъществил 75 % от работата по изготвяне на документация във връзка със засегнатите от изграждането на обекта недвижими имоти, а тази работа е била приета от възложителя, който не е отправил възражения срещу същата, нито е развалил договора, то последният дължи възнаграждение на изпълнителя за работата, която е приел. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 267, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД, според което ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. Предявеният частичен иск е за сумата от 1000 лева и същият правилно е приет за доказан по основание и размер с обжалваното решение.

По доводите неправилност на решението поради погасяване по давност на претенцията за възнаграждение, дължимо от ответника на ищеца:

С Решение № 211 от 15.01.2015 г. по т. д. 3568/2013 г. на ВКС, І т. о. е възприето становището, че давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД и правилото се прилага при зачитане на конкретните уговорки в договора за настъпването на изискуемостта, както и с възможността изискуемостта да е с модалитети. При договора за изработка задължението за плащане на възнаграждението е изпълнимо след приемане на работата от възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпването на срока то не е изискуемо. Когато изискуемостта на изпълняемото задължение е поставена в зависимост от определени обстоятелства - изпълнение на други уговорки относно начин на приемане на работата, снабдяване с конкретни документи, след осъществяването на които да започва да тече уговорения между страните срок за изпълнение, то задължението е уговорено като срочно и в тази хипотеза задължението е изискуемо с изтичането на срока.

Неоснователни с оглед изложеното са възраженията на въззивника, че давността за вземанията започва да тече от изтичане на крайния срок, в който работата е следвало да бъде извършена. На първо място, както се посочи и по-горе, с договора неясно са уговорени сроковете за изпълнение на задълженията на изпълнителя, свързани с документацията за имотите. На следващо място, от уговорените с договора срокове за заплащане на възнаграждението /чл. 4 от същия/ става ясно, че плащане се дължи след приемане на работата. Не се установява по делото работата да е била приета преди подписването на 10.12.2015 г. допълнително споразумение. Със същото обаче страните са уговорили, че плащане за изработеното е дължимо след изготвяне на независимо експертно становище и сключване на споразумение между страните относно размера на вземането и начина на плащането му. Ето защо и дори да се приеме, че погасителна давност за вземането е започнала да тече с приемането на работата от страна на ответника /10.12.2015 г./, исковете са предявени на 29.09.2017 г., следователно възражението за погасяване по давност на предявената част от вземането на ищеца е неоснователно.

Относно иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД въззивникът е посочил само че същият е неоснователен, доколкото неоснователен е главният предявен иск. Освен че тези доводи за бланкетни, същите са и неоснователни. С договора страните са уговорили клауза за неустойка – чл. 11.2 от същия – в размер на 0,1% от неплатената в срок сума за всеки ден закъснение. В конкретния случай неустойка се претендира за периода 18.06.2017 г. – 28.09.2017 г. Като взе предвид заключението на ССчЕ, прието пред първоинстанционния съд, въззивният състав приема, че обжалваното решение, с което е уважен предявеният като частичен иск за сумата от 1000 лева – неустойка за забава за посочения период, е правилно и следва да бъде потвърдено.

С въззивната жалба въззивникът не е ангажирал никакви конкретни оплаквания по правилността на решението в частта, с която съдът се е произнесъл по наведеното от ответника в производството възражение за прихващане. Уредбата на въззивното производство както в отменения, така и в действащия процесуален закон е свързана със задължението на въззивния съд да се произнесе по материалноправния спор, предмет на образуваното пред първоинстанционния съд производство, в пределите, определени във въззивната жалба. В случая не се касае за приложение на императивна материалноправна норма, за да е налице задължение на въззивния съд служебно да провери приложението на същата за разрешаването на спора между страните. По арг. от чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от доводите на страните и конкретните оплаквания, наведени в тази фаза на производството. В тази част подадената срещу решението жалба е бланкетна, с оглед което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода от спора решението на първия съд следва да се потвърди и в частта за разноските. За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия. Същите са за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. Въззивникът своевременно е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на предявените искове и на насрещното възражение, етапа, за който се претендират разноските, както и обстоятелството, че въззивното производство е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание без релевиране на нови доводи от страна на въззивника и без събиране на нови доказателства. Ето защо и разноските, които следва да се възложат в тежест на въззивника, следва да са в размер съобразен с установеното в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата от 510 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20210705 от 29.09.2020 г., постановено по гр. д. № 87342 по описа за 2017 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 71 състав.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Т.Е.“ ООД, ЕИК ********, сумата от 510 лева - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.