Решение по дело №1711/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 458
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Виолета Веселинова Низамова
Дело: 20205330201711
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 458                           11.03.2020г.                                 град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                      

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                           ХХV наказателен състав

На Единадесети март                                                                  2020 година

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

     

СЕКРЕТАР: Сийка Радева

Като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1711 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА, на основание чл. 1 ал. 1 от УБДХ, на Ч. С. П. - роден на ***г***, …, … гражданин, безработен, разведен, живущ ***, ЛНЧ ********** административно наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лева за това, че на 10.03.2020г. в град Пловдив е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на ругатни и неприлични изрази на публично място, пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите и полицейските служители, в скарване, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Решението подлежи на обжалване в 24 часов срок от постановяването му пред ПОС.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

по АНД № 1711/2020г. ПРС, XXV н.с.

 

Произвоството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.

Образувано е въз основа на внесена административнонаказателна преписка от 06 РУ на ОДМВР Пловдив и съставен въз основа на нея Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 572 от 11.03.2020г. срещу лицето Ч. С. П., ЛНЧ **********, за това че на 10.03.2020г. около 13:50 часа  в град Пловдив, бул. «Христо Ботев» пред № 119, е извършило непристойна проява, изразяваща се в нанасяне на обидни думи на публично място, пред повече хора, към лицата Н. Г. Д. с ЕГН **********, като го наричал «д. и п.», към К. Г. Д. с ЕГН **********, на която казал, че може да й се набута отзад в г., към С. А. Н. с ЕГН **********, на която казал, че е м. и, че нищо не става от нея, както и към п. с. от Шесто РУ при ОДМВР Пловдив – с. п. И. Д. П. с ЕГН ********** и с. п. Г. П. С. с ЕГН **********, на които казал «м., ц., б., знаете ли кой съм аз и какво ще Ви се случи», с които си действия е нарушил обществения ред и спокойствие, като е предизвиквал силно възмущение с агресивното си и непристойно поведение.

В съдебно заседание нарушителят П. се явява лично с упълномощен защитник. В обясненията си казва, че съжалява за случилото се и се признава за виновен, макар и колебливо. Разказва накратко повода за възникналия конфликт. В последната си дума моли за минимално наказание.

РП Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази дадените от нарушителя обяснения, както и приложените по делото писмени доказателства, и като ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Нарушителят Ч. С. П. е роден на ***г***, … гражданин, безработен, разведен, живущ ***, ЛНЧ **********.

От съставения Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство и от обясненията на свидетелите - очевидци, приложени по делото се установява, че: На 10.03.2020г. около 13:50 – 13:55 часа п. с. при Шесто РУ при ОДМВР Пловдив – с. п. И. П. и с. п. Г. С. са били изпратени на адрес град Пловдив, бул. «Христо Ботев» № 119 по сигнал на възникнал скандал между лица. Пристигайки на адреса полицейските служители били посрещнати от лицата С. А. Н. с ЕГН **********, Н. Г. Д. с ЕГН ********** и К. Г. Д. с ЕГН **********, които съобщили, че лице на видима възраст около 50 години с име Ч. ги е обиждал, заплашвал и се е опитвал да се саморазправя с тях. Посочените лица казали на полицейските служители, че мъжът на име Ч. се намирал до денонощния магазин на кръстовището на бул. «Хросто Ботев» с бул. «Източен». Пред магазина п. с. П. и С. установили лицето Ч. С. П. с ЛН …, … гражданин, роден на ***г., постоянно пребиваващ в …. Същият бил във видимо нетрезво състояние, лъхащ на алкохол, като говорил неразбрано и несвързано. Полицейските служители се представили на П. и го поканили да отиде с тях до патрулния автомобил, като в този момент П. започнал да крещи по тях с думите «Какви сте Вие, няма да дойда, не ме интересува какво ми обяснявате и говорите. Не искам да Ви съдействам». Полицейските служители разпоредили на П. да отиде с тях до полицейския автомобил, след което П. станал още по – агресивен. Това наложило полицейските служители да му хванат ръцете и да го съпроводят до полицейската кола, след което да му сложат белезници, които били поставени трудно, тъй като П.  се извивал със сила и не позволявал това да се случи. Когато нарушителят бил вкаран в полицейския автомобил започнал да нарича полуцейските служители «м., ц., б., знаете ли кой съм аз и какво ще Ви се случи». Полицейските служители останали изключително възмутени от отправените обидни думи.

Показанията на свидетеля Д. кореспондират с обясненията на свидетелката Д. и свидетелката Н., като в обясненията си всички посочват, че са възмутени от поведението и действията на П.

На нарушителя П. бил съставен акт по УБДХ. Актът бил съставен в тримесечния срок от извършването на нарушението и бил връчен на нарушителя, който го подписал, като в графата за възражения отразил, че не е вярно.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото Докладни записки от с. п. И. П. и с. п. Г. С., както и обяснения от същите, обяснения от Н. Д., К. Д. и С. Н.. Свидетелят Д. посочва в обясненията си, че докато паркирал автомобила си на бившия зеленчуков пазар, няходящ се на бул. «Христо Ботев» № 119, където майка му К. Д. държала помещение под наем за шивашки услуги, непознат господин почукал на прозореца на колата му и му казал «Ти имаш проблем с Господ, по – г. каране не съм виждал, ако беше жена нищо нямаше да кажа, но ти си съответно мъж и за това трябва да се засрамиш.», след което непознатият мъж, на видима възраст около 50 години, отишъл до сергия с цветя. След като паркирал свидетелят Д. слязъл от колата, като в това време и майка му К. Ди. се показала от помещението, в което работи. Двамата тръгнали към непознатия господин, за да го попитат какво се е случило и защо използва подобни изрази. В обясненията си свидетелката Д. посочва, че познавала въпросния господин като живущ в кватрала на име Ч.. В отговор на въпроса на свидетелите Д. и Д. въпросният Ч. отвърнал, че свидетелят Д. се качил на бордюра докато прави обратен завой, което било г. и не трябвало да се прави така. Непознатият за свидетеля Д. господин отвърнал, че щом свидетелят Д. е разговарял с майка му това го правило д. Добавил, че явно свидетелят Д. нямал баща, защото, ако имал щял да бъде по – възпитан. От там последвала размяна на реплики от двете страни, при което се намесила и фризьорката, която работила в близкия салон до помещението на свидетелката Д., а именно свидетелката С. Н. Тя се поинтересувала какво се случва отвън, на което нарушителят П. реагирал, като нарекъл свидетелката Д. и свидетелката Н. «к. и б.». Обърнал се персонално към свидетелката Д. с думите, че може да й се набута отзад в г. След думите на П. свидетелката Н. се обадила по телефона и извикала полицията. Докато полицията пристигне познат на Н. казал на П. да се маха и същият си тръгнал. При пристигане на полицейските служители присъстващите на место обяснили за случилото се и посочили къде се намира въпросният мъж. След време полицейските служители се върнали на место с нарушителя П., който се дърпал и оказвал съпротива по посочения от полицейските служители по – горе начин. Свидетелят Д. посочва, че непознатият за него господин бил видимо в нетрезво състояние. Настоящият съдебен състав кредитира тези обяснения на свидетелите доколкото същите си кореспондират и се явяват логични, последователни и безпротиворечиви.

Изложената фактическа обстановка сочи, че с действията си Ч. С. П. е извършил фактическия състав на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал. 2 УБДХ, а именно: на 10.03.2020г. в град Пловдив е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на ругатни и неприлични изрази на публично място, пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите и полицейските служители, в скарване, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Деянието е извършено умишлено. Изложеното по-горе и употребата на алкохол извлича и умишления характер на деянието, тъй като макар в случая нарушителят да не е целял пряко да наруши обществения ред и спокойствие, е допускал настъпването на общественоопасните последици и се е отнасял безразлично към тях. Същият е съзнавал, че се намира на оживено място /на улицата в град Пловдив, посред бял ден, в светлата част на деня/, че покрай него има хора и има възможност да преминат и други такива, тъй като мястото било свободно за преминаване, когато е имало хора и действията му се възприемат от тях, но без да се съобразява с тези обстоятелства и с правнозащитените права и интереси на присъстващите, които олицетворяват обществото е извършил непристойна проява. В съзнанието на нарушителя П. е имало представи, че действията му са непристойни и, че с тях нарушава обществения ред, но е продължил с тези си действия и макар и да не е целял пряко този резултат той се е съгласил с него, като е дал израз на своето пренебрежително отношение и с това е изразил своето неуважение към обществото. Ето защо, съдът прие, че нарушението е съставомерно и от субективна страна.

При определяне на вида на наказанието Съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира със сравнително нисък интензитет, обстоятелството, че липват данни за предходни налагани наказания по този ред. Всичко посочено характеризира нарушителя като личност с ниска степен на обществена опасност, поради което съдът предпочете по-леката от предвидените в УБДХ алтернативи, а именно наказанието «Глоба», тъй като задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно тежка санкция за подобно нарушение.

При определяне на размера на наказанието Съдът отчете, че са налице обстоятелства, обосноваващи положителни характеристични данни за нарушителя П., а именно: липсата на данни за предходни налагани наказания по УБДХ и чистото му съдебно минало, поради което наказание глоба в размер на 150 лева в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението, имущественото състояние на нарушителя който е безработен и в напреднала възраст, личността на нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и, които Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.

 

По изложените съображения, Съдът постанови решението си.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.