РЕШЕНИЕ № 260126
/ 28.4.2022г.
гр. Перник, 28.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при
секретаря Капка
Станчева, като разгледа
докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 06691
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове от М.К.Ф. и К. С.Ф., чрез пълномощника им – адв. К.Б., срещу Б.П.Ц.
и П.П.Ц., за признаване за установено по отношение на ответниците, че на
основание наследство и покупко-продажба ищците са собственици на посочения в
исковата молба недвижим имот, представляващ реална част с площ от около 80
кв.м. от УПИ XXV-807 в кв. 17 по плана на с.
Д., община Перник при
граници: от запад УПИ- XXV-807, от север – дере, от
изток - УПИ XXIV-808, от юг- улица, като ответниците бъдат осъдени
да предадат на ищците владението на имота и да премахнат изградената в имота им
ограда около процесната реална част, нанесена на скицата на вещото лице А.Ц. по гр.д.№ 8915/2017 г. на ПРС.
Ищците твърдят, че са съсобственици
по наследство и покупко-продажба на УПИ с площ от 830 кв.м., находящ се в
землището на с. Д., община Перник, за който съгласно застроителния и
регулационния план на селото, одобрен със
Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник,
е отреден урегулиран поземлен имот XXV-807 в кв. 17 по плана на същото село
при граници: от юг- улица, от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север –
дере, от изток - УПИ XXIV-808, заедно с изградените в поземления имот сгради.
Поддържат, че ответниците са
собственици на урегулиран поземлен имот,
за който съгласно застроителния и регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на
община Перник, е отреден УПИ XXIV-808. Ответниците
изградили в имота им стопанска постройка-сеновал, част от която попадала в собствения на ищците XXV-807 с около 30, 5 кв.м., както и ограда, която не съвпадала
с регулационната граница, като навлизала в имота на ищците с около 80 кв.м.
Ищците сочат също така, че с решение
№ 918 от 2017 г. по гр.д.№ 8915 от 2017 г. на Пернишкия районен съд, потвърдено с решение № 71 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 703 от 2018 г. на
Пернишкия окръжен съд, което не е било допуснато до касационно обжалване с определение №
26/27.01.2020 г. по гр.д. № 2911/2019 г. на ВКС, постановено по предходно водено
исково производство между същите страни ответниците са били осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят неправомерните си
действия, с които пречат на ищците да упражняват
пълноценно правото си на собственост върху процесния УПИ XXV-807 в кв. 17 по плана на с.
Д., като премахнат навлизащата с около 30,5
кв.м. в имота на ищците част от сеновала. Навеждат доводи, че ответниците са премахнали
доброволно незаконната стопанска постройка, но отказвали да премахнат
изградената в имота на ищците ограда и по този начин без основание ползвали
процесната част от имота им, нанесена на скицата на вещото лице А.Ц. по гр.д.№ 8915/2017 г. на ПРС, с площ около 80 кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Б.П.Ц. и П.П.Ц., чрез пълномощника им адв. А.С., са депозирали писмен
отговор, с който оспорват предявените искове, излагайки съображения за това.
Признават, че на основание наследство, покупко-продажба и
давностно владение са собственици на
урегулиран поземлен имот,
за който съгласно застроителния и регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на
община Перник, е отреден УПИ XXIV-808. Релевират възражение за изтекла придобивна давност върху
процесната реална част от имота на ищците. Твърдят, че действащият регулационен
план, утвърден със Заповед № 437 от 05.03.1999 г., не е променян до настоящия
момент и досега не са имали спорове с ищците относно ползването на имотите и
границите между тях. Сочат, че за разлика от ищците техният наследодател е
изплатил придаващите му се части и се е снабдил с нотариален акт от 30.05.1972
г., издаден по обстоятелствена проверка, и с нотариален акт от 22.08.1972 г. за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото не се спори и от приетите писмени доказателства-
констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот №18, том I,
рег. №
195, дело № 9/23.02.2009 г. и нотариален акт за
покупко-продажна на идеална част от недвижим имот № 12, том I, рег. № 679, дело №
13/05.03.2014 г., се установява, че М.К.Ф. и К. С.Ф. на
основание наследство и покупко-продажба са придобили процесния Урегулиран
поземлен имот (УПИ) XXV-807 в квартал 17 по застроителния
и регулационния план на с. Д., одобрен със
Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник.
Не се спори между страните и от представените нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 148, том IV, дело №
1301/72 г. от 22.08.1972 г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 117, том III, дело № 897/72 г. от 30.05.1972 г., издаден по
обстоятелствена проверка и удостоверение за наследници на Ц.Ф.А., е видно, че на
основание наследство, покупко-продажба и давностно владение ответниците Б.П.Ц. и П.П.Ц. са
титуляри на правото на собственост върху урегулиран
поземлен имот,
за който съгласно застроителния и регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на
община Перник, е отреден УПИ XXIV-808.
Видно от приетите по делото копия на съдебни актове, с решение № 918 от 2017 г. по гр.д.№ 8915 от 2017 г. на
Пернишкия районен съд, потвърдено с решение № 71 от
13.03.2019 г. по гр.д.№ 703 от 2018 г. на Пернишкия окръжен съд, което не е било допуснато до касационно
обжалване с определение № 26/27.01.2020 г. по гр.д. № 2911/2019 г. на ВКС, по
предходно водено исково производство между същите страни ответниците са били
осъдени на основание чл.109
ЗС да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху процесния УПИ
XXV-807 в
кв. 17 по плана на с. Д., като премахнат
навлизащата с около 30,5 кв.м. в имота на ищците част от сеновала. Приложено е и заключението по
съдебнотехническата експертиза, изготвено по гр.д.№ 8915 от 2017 г. на Пернишкия районен съд, заедно със скица на имотите на
страните.
Представени са протокол за трасиране, означаване и
координиране на урегулиран поземлен имот XXV-807 в квартал 17 на с. Д. от 14.11.2015 г., заедно със скица и регистър на
координираните точки на имота, изготвени въз основа на действащия план, заповед
№ РД-15-88 от 02.12.2006 г. за вписване в регистъра на лицата, правоспособни да
извършват дейности по кадастъра, както и данни за координати на подробните
точни и извадка в цифров вид на УПИ XXV-807.
От показанията на свидетелката И.К.И.- сестра на ищеца М.К.Ф.,
се установява, че къщите на ищците и ответниците са били първоначално с общо
дворно място, като къщата на ищците е построена през 1964 г. Бащата на ищците е
разрешил на дядото на ответниците да си държи сеното на границата между тях,
както и да ползват 20 см от имота, за да си вкарват каруцата. Оградата между
двата имота е била до сеновала- предмет на предходното водено между страните
дело. Част от оградата е изградена от майката и бащата на свидетелката. Отношенията
между страните са се влошили през 2010 г. Оградата никога не е била местена,
въпреки проведени между страните разговори.
От показанията на св. Р. И. К. се установява, че е бил на
покрива на една съседна къща, когато са дошли да трасират имотите. Видял е, че
има отклонение между колчетата, които техниците са побили, и оградата, която
съществува на място между имотите на страните. В началото разликата между
колчетата и оградата е била почти на нулата- около 10 см., но надолу в имотите
разликата ставала около метър, метър и нещо. Когато са били живи бащата на
ищеца и дядото на ответниците отношенията между страните са били добри, но са
се влошили след тяхната смърт.
От показанията на св. Р.Л.А.- чичо на
ответниците и братовчед на ищеца, се установява, че оградата си е там от 30
години и не му е известно някой да е спорил по отношение на нейното
местоположение. Единият парцел се ползвал от едните, а другият се ползвал от
другите, като преди е имало сеновал между имотите.
От показанията на св. С.О.Б.се установява, че знае за
воденото между страните дело за сеновала, който Б.П.Ц.
е премахнал. Свидетелят потвърждава, че оградата е била поставена на мястото си
преди повече от 30 години, а спорът за оградата между страните е от около
година.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите са еднопосочни, последователни и логични, като цени показанията
на свидетелите И. и А.съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото,
като има предвид тяхната възможна заинтересованост от изхода на делото предвид
близката им роднинска връзка със страните.
По делото са изслушани съдебнотехническа и две
допълнителни съдебнотехнически експертизи, които са приети като неоспорени. От
заключението на вешото лице с рег. № 273336/23.06.2021 г. се установява, че
действащият регулационен план на с. Д. е одобрен със Заповед № 437 от
05.03.1999 г. на кмета на община Перник, а отмененият регулационен план е от
1963 г. При направения оглед на място вещото лице е констатирало, че на
граничните точки между УПИ XXV-807 и УПИ XXIV-808
при извършеното трасиране, означаване и координиране са поставени колове в т. 1
от север и т. 2 от юг. Между двата имота има частична ограда от мрежа на
бетонни колове(между т. 4 и т. 6 на скицата на стр. 11 от делото), която не е
поставена на регулационната линия по действащия план. В северната част между
двата имота няма ограда- между т. 3 и т. 4 на скицата на стр. 11 от делото. По
отменения план от 1963 г. имотът на ищците е парцел VIII-37 в кв. 2а, отговарящ на имот пл. № 807, към който с плана
от 1999 г. е придадена част, предвидена за озеленяване, отговаряща на имот пл.
№ 1532. УПИ XXV-807 е с площ от
830 кв.м. По отменения план от 1963 г. имотът на ответниците е парцел IХ-37 в кв. 2а,
отговарящ на имот пл. № 808, към който с плана от 1999 г. е придадена част,
предвидена за озеленяване, отговаряща на имот пл. № 1531. УПИ XXIV-808 е
с площ от 822 кв.м. В южната част на регулационната линия има минимално
навлизане в имота на ищците от страна на ответниците, като на място съществива
само трасираната т. 2 по скицата на стр. 14 от делото.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице с рег.
№ 260183/12.01.2022 г., на съществуващата ограда между УПИ XXV-807 и УПИ XXIV-808 е
направено геодезическо заснемане. При извършеното трасиране на терен на
регулационната линия между двата имота е потвърдена граничната точка между тях
и улицата, материализирана в предишното трасиране с метално колче (точка 1 на
регулационната линия от юг към север). В т. 2 и т. 4 са били забити дървени
колчета, белязани с червен спрей, а т. 3 е била отбелязана с червен спрей върху
бетона. Съществуващата на място ограда в южната част на имотите от мрежа на
бетонни и метални колове е означена на приложените към заключението комбинирани
скици между точките от 1 до 13 със зелен цвят. Северно от т. 1 на комбинираните
скици между двата имота няма ограда. Ограничена с перпендикуляр от
регулационната линия към т. 1 спорната площ между двата имота е оцветена в
зелено на комбинираната скица и е с площ от 39 кв.м., а с продължаваща права
линия от т. 1 към северната регулационна граница на УПИ XXV-807 площта е 69
кв.м. Разходите, необходими за премахване на оградата, изразяващи се в сваляне
на мрежата и изваждане на коловете, са в размер на 60 лева.
От допълнителното заключение на вещото лице с рег. №
260818/16.02.2022 г., допълнено със заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., се
установява, че има изместване на регулационните линии, ограждащи парцелите на
страните по регулационния план от 1963 г. и по този, одобрен със Заповед № 437
от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник. Регулационната линия между парцел XII-37 в кв. 2а на ищците и парцел IХ-37 в кв. 2а на
ответниците по отменения план от 1963 г., отразен на приложената комбинирана
скица в оранжев цвят между точките 1 и 2, попада изцяло в УПИ XXV-807 в кв. 17 на
ищеца по плана от 1999 г. Площта между регулационните линии между имотите на
страните по отменения и действащия план и уличната регулация, попадаща в УПИ XXV-807, измерена
графично е 12 кв.м. Няма данни за уреждане на регулационни сметки между
страните. Част от оградената процесна площ от 7 кв.м. попада в имота на
ответниците по плана от 1963 г.
Видно от заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., по
отменения план на с. Д. от 1963 г. имотът на ищците (парцел XII-37 в кв. 2а, отговарящ на имот пл. № 807) и имотът на
ответниците (парцел IХ-37
в кв. 2а, отговарящ на имот пл. № 808) са отредени за
имот пл. № 37 и няма придаваеми места по регулация между тях. По приложената
схема, изготвена от вещото лице, с оранжева линия между точките 1 и 2 е
регулационната линия между двата имота по плана от 1963 г., със зелена линия
между точките 3-4 е показана съществуващата на място ограда, а със синя линия
между точките 5-6 е регулационната линия между двата имота по плана от 1999 г. Частта
от оградената процесна площ от 7 кв.м., попадаща в имота на ответниците по
плана от 1963 г., измерена графично е между цифрите 1-6-4-7-1 по схемата, а
площта от 12 кв.м. между регулационните линии между имотите на страните по
отменения и действащия план и уличната регулация, попадаща в УПИ XXV-807 по плана от
1999 г., измерена графично е между цифрите 1-6-2-1 по схемата.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът
намира
от правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 108 и чл.
109 ЗС.
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна
защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът
да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания
следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само
диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението/ в този
смисъл- т. 2а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т.
д. № 4/2014 г., ОСГК/.
Искът с правна
квалификация чл. 109 ЗС, т. нар. негаторен иск (actio negatoria - отрицателен
иск) е уреден в ЗС като един от исковете за защита на правото на собственост
наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск
за определяне на граници (actio funium regundorum).
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение
№ 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК е разяснено, че Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но
отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху
(засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот
на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за
основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по
тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Негаторният иск, като иск
за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение,
но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът
да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна
такса следва да се определят според естеството на това въздействие. За разлика
от установителния иск за признаване или отричане на право на собственост върху
недвижим имот и ревандикационния иск, нито правото на собственост върху имота
на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на
ответника (пречещия имот) се включва в предмета на делото при предявен
негаторен иск така, както правото на собственост върху засегнатия и пречещия
имоти не влиза в предмета на делото по идентичния иск за виндикация на
съответния сервитут или ограничено вещно право.
Придаваеми са
тези части, които се придават от един недвижим имот към парцел /парцели/ на
други правни субекти, с цел образуване на дворищнорегулационни парцели чрез
урегулиране на пълномерни имоти или урегулиране на маломерни имоти при
съответно упълномеряване. В разглеждания случай страните не са изправени пред
такава хипотеза. По дворищно-регулационния план на с. Д. от 1963 г. имотът на
ищците (парцел XII-37 в кв. 2а, отговарящ на имот пл. № 807) и
имотът на ответниците (парцел IХ-37 в кв. 2а, отговарящ на имот пл. № 808) са били
първоначално част от имот пл. № 37 и няма придаваеми места по регулация между
тях, по която причина не може да става въпрос и за
уреждане на регулационни сметки или за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти. С оглед действащия към 1963 г. Закон за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ - отм./
дворищнорегулационният план от 1963 г. следва да се счете
за приложен с влизането му в сила. Предвижданията на този план са меродавни при
изготвянето на последващия план от 1999 г., одобрен при действието
на ЗТСУ(отм.).
Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗТСУ(отм.) влезли в
сила застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране,
кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят: 1. в обществен
интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството; 2. когато кадастралният
план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за
предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат значение
за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само
кадастралният план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са
свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по
съдебен ред; 3. когато планът не осигурява възможност за целесъобразно
застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи
във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания; 4. когато планът
съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания; 5.
когато планът е одобрен при съществени закононарушения. По тази точка не могат
да се изменят планове, по които има влязло в сила решение на съд или на
юрисдикция или когато планът е приложен; 6. (нова - ДВ, бр. 45 от 1984 г.) по
предложение на съда по дела за делба на парцели.
По делото не се твърди и липсват данни при
одобряването със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник на
регулационния план на с. Д. да е била осъществена някоя от гореизброените
хипотези на чл. 32, ал. 1 ЗТСУ(отм.) за изменение на приложения дворищнорегулационен план от 1963 г., която
законосъобразно да е довела до изместване на вътрешната регулационна границата
между имотите на страните в южната им част, която е отговаряла на парцел XII-37 в кв. 2а, предвиден
за имот пл. № 807, и съответно на парцел IХ-37 в кв. 2а, предвиден за имот пл. № 808. Това изместване
на изток е с площ от 12 кв.м. между регулационните линии между имотите на
страните по отменения и действащия план и уличната регулация, попадаща в УПИ XXV-807 по плана от 1999
г., и е измерено графично между цифрите 1-6-2-1 по приложената схема, изготвена
от вещото лице към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г. По този план от
1999 г. отново не е предвидено придаване по регулация на части от имота на
ответниците към имота на ищците, а има придаване на имоти на трети лица към
имотите на страните. По отменения план от 1963 г. имотът на ищците е парцел XII-37 в кв. 2а, отговарящ
на имот пл. № 807, към който с плана от 1999 г. е придадена част, предвидена за
озеленяване, отговаряща на имот пл. № 1532. УПИ XXV-807 е с площ от 830 кв.м. По отменения план от 1963 г.
имотът на ответниците е парцел IХ-37 в кв. 2а, отговарящ на имот пл. № 808, към който с плана
от 1999 г. е придадена част, предвидена за озеленяване, отговаряща на имот пл.
№ 1531. УПИ XXIV-808 е с площ от 822
кв.м.
Доколкото не се твърди и липсват данни за
неуредени регулационни сметки с бившите собственици на имот пл. № 1532 и имот
пл. № 1531, следва да се приеме, че планът от 1999 г. е приложен в частта, с
която тези имоти са придадени по регулация съответно към собствения на ищците
парцел XII-37 в кв. 2а, за което е предвиден УПИ XXV-807 в кв. 17 по плана на с. Д., и собствения на
ответниците парцел IХ-37 в
кв. 2а, за което е предвиден УПИ XXIV-808.
С оглед гореизложеното, се налага изводът,
че имотната граница между имотите на страните съвпада с регулационния план от
1963 г., изразена графично с оранжева линия между точките 1 и 2 по приложената
схема, изготвена от вещото лице към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., а
в северната част на имотите границата продължава между точките 1 и 5,
обозначена със синя линия и представляваща регулационна граница съгласно плана
на с. Д. от 1999 г. Границата между имотите между точките 4 и 7 по същата схема
се пада в имота на ответниците, а не в този на ищците, съответно исковете за
тази част от оградата и процесната спорна реална площ се явяват неоснователни.
Оградата е в имота на ищците между точките 7 и 3, обозначени на схемата със
зелена линия, като ответниците владеят площта заключена между точки 1-7-3 и
спуснат от т. 3 перпендикуляр към вътрешната регулационна граница, която е
около 32 кв.м.(изчислена като се извади от общата площ от 39 кв.м., заключена
между оградата и регулационната линия по плана от 1999 г. съгласно допълнителното
заключение на вещото лице с рег. № 260183/12.01.2022 г., и оградената процесна
площ от 7 кв.м., попадаща в имота на ответниците по плана от 1963 г., измерена
графично между цифрите 1-6-4-7-1 по схемата към заключение с рег. №
260183/04.03.2022 г.).
По отношение на тази площ от 32 кв.м. между
точки 1-7-3 и спуснат от т. 3 перпендикуляр към вътрешната регулационна граница
по схемата към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г. ответниците са направили
възражение за придобиване по давност. При
действието на ЗТСУ (отм.); съществува забрана за придобиване на реална част от
дворищнорегулационен парцел по давност. Забраната е установена с първоначалната
редакция на чл. 59 ЗТСУ (отм.). Идеята на закона е да се стимулира заплащането
на дължимите обезщетения, а не да се придобиват по давност придаваемите с плана
реални части от едни имоти към съседни парцели, както и в случаите на
изравняване на частите в образувани по регулация съсобствени парцели. С изменението
на текста на чл. 59 ЗТСУ (отм.); с ДВ, бр. 34/2000 г., е допусната възможност
за придобиване по давност или чрез сделка на реално определени части от
поземлени имоти в населените места, но само ако отговарят на изискванията за
минимални размери на площ и лице, определени с правилника на закона, или ако се
присъединяват към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част
отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се
присъединява към съседен имот. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 200, ал.
1 и ал. 2 ЗУТ.
Хипотезите, в които се прилагат чл. 59 ЗТСУ (отм.); редакция ДВ, бр.
34/2000 г., и чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, са изяснени в практиката на ВКС - решение № 154 от
21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., I г. о., ГК, решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015
г. на ВКС, I-во г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на
ВКС, I-во г. о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС,
II-ро г. о. Приема се, че при действието на ЗУТ реална част от УПИ може да се
придобие по давност само ако отговаря на изискванията за минимални размери по
чл. 19 /чл. 200, ал. 1 ЗУТ/, както и в случаите на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Придобиване по давност при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ е възможно само ако
се касае за хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл. 17, с който
се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти. С регулацията по чл. 17,
ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят
на изискванията на чл. 19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти. В
тези случаи регулацията няма отчуждително действие /за разликата от
дворищнорегулационния план при ЗТСУ (отм.); тъй като е предвидено доброволно
уреждане на промяната в собствеността. Преди одобряването на плана в общината
следва да се представи предварителен договор за прехвърляне на собствеността
върху придаваемите части с изискване за нотариална заверка на подписите като
форма за действителност – чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Само при наличие на такъв договор
се одобрява планът по чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Едва след одобряването на
плана се сключва окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху
придаваемите части от съседния имот. В случай, че не бъде сключен окончателен
договор, чл. 200, ал. 2 ЗУТ предвижда възможност за придобиване по давност на
придадените с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 части от съседния имот. Макар
чл. 200, ал. 2 ЗУТ да препраща изрично само към чл. 17 ЗУТ, следва да се
приеме, че разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, при
която границите на УПИ се променят с план за регулация въз основа на съгласие
на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за
прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Хипотезата на чл. 15,
ал. 3 ЗУТ е аналогична на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но не е предвидена изрично в
чл. 200, ал. 2 ЗУТ поради това, че е нова, ДВ бр. 65/2003 г., и не е
съществувала към момента на създаване на редакцията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Поради
сходството в двете хипотези обаче следва да се приеме, че изключението в чл.
200, ал. 2 ЗУТ се отнася както за плана по чл. 17, ал. 2, т. 2, така и за плана
по чл. 15, ал. 3 ЗУТ. И в двата случая, ако не бъде сключен окончателен
договор, но има осъществявано владение в срок от 10 г. върху придадените с
плана части от съседния имот, те могат да бъдат придобити по давност на
основание чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
От изложеното следва, че на давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се
позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен
имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Само той е бил
длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по
чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да се позове на
придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не
е сключен, но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот. По-специално
– не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял
реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години.
Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2,
т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на
придобивната давност. Ако фактическият състав на
придобивната давност по чл. 79 ЗС не е завършен към момента на урегулирането на
поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се
придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19 ЗУТ, съответно - ако е налице изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Придобивна давност от този момент насетне не тече, тъй като законът изрично
забранява придобиването на реално определени части от урегулирани поземлени
имоти, които не отговарят на изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ,
съответно на предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение, чрез посочения
придобивен способ.
В случая не се твърди и не се установява
изпълнение на хипотезите на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като процесните имоти са урегулирани
от 1963 г., като няма предвидени придаваеми части между тях нито с
дворищено-регулационния план на с. Д. от 1963 г., нито с плана от 1999 г. Ето
защо ответниците не биха могли да придобият по давност спорната реална част от
имота на ищците.
Предвид гореизложеното предявените искове се
явяват частично основателни и следва да бъдат уважени, като ищците бъдат
признати за собственици по наследство и покупко-продажба на спорната реална част от имота на ищците от
32 кв.м. между точки 1-7-3 и спуснат от т. 3 перпендикуляр към вътрешната
регулационна граница по схемата към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г.,
ответниците бъдат осъдени да им предадат владението на същата част, както и да
премахнат оградата в частта между точки 7-3 по схемата. В останалата им част
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право
да им се заплатят направените разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищците са направили общо разноски в размер на 925 лева, от които 600 лева за
адвокатско възнаграждение и 325 лева за депозити за експертизи, от които следва
да им бъдат присъдени 759 лева.
На ответниците се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира
за основателно възражението за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, като същото следва да бъде
намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 600 лева съобразно цената на
исковете и предвид чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От общо направените
разноски в размер на 675 лева, от които 600 за адвокатско възнаграждение и 75
лева за депозит за вещо лице, на ответниците следва да се присъди сумата от 121
лева.
Ищците не са представили документ за внасяне
на дължимата за производството държавна такса в размер на 100 лева за
предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, поради което на основание чл. 77 ГПК следва да бъдат осъдени да я заплатят по сметка на съда.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108
ЗС по отношение на Б.П.Ц.,
с ЕГН **********, и П.П.Ц., с ЕГН **********,***, че М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***,
са собственици на
основание наследство и покупко-продажба на следния имот: реална
част с площ от 32
кв.м. от УПИ с площ от 830 кв.м.,
находящ се в землището на с. Д., община Перник, за който съгласно застроителния
и регулационния план на селото, одобрен със
Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник,
е отреден урегулиран поземлен имот XXV-807 в кв. 17 по плана на същото село
при граници: от юг- улица, от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север –
дере, от изток - УПИ XXIV-808,
означена с точките
1-7-3 и спуснат от т. 3 перпендикуляр /съгласно комбинирана
скица на лист 100 от допълнителното заключение на вещото лице с рег. №
260183/12.01.2022 г./ към линията,
обозначена с т. 6-5 по схема на вещото лице към
заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119 от
гр.д. № 06691 по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година и
представляваща неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 108
ЗС Б.П.Ц.,
с ЕГН **********, и П.П.Ц., с ЕГН **********,***,
да предадат на М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***, владението върху следния имот: реална част с площ от 32
кв.м. от УПИ с площ от 830 кв.м.,
находящ се в землището на с. Д., община Перник, за който съгласно застроителния
и регулационния план на селото, одобрен със
Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник,
е отреден урегулиран поземлен имот XXV-807 в кв. 17 по плана на същото село
при граници: от юг- улица, от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север –
дере, от изток - УПИ XXIV-808,
означена с точките
1-7-3 и спуснат от т. 3 перпендикуляр /съгласно комбинирана
скица на лист 100 от допълнителното заключение на вещото лице с рег. №
260183/12.01.2022 г./ към линията,
обозначена с т. 6-5 по схема на вещото лице към
заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119 от
гр.д. № 06691 по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година и
представляваща неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Б.П.Ц.,
с ЕГН **********, и П.П.Ц., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 109 ЗС да
преустановят неправомерните си действия, с които пречат на М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***, да упражняват пълноценно правото си на собственост върху реална част с площ от 32 кв.м. от УПИ
с площ от 830 кв.м., находящ се в землището на с. Д., община Перник, за който
съгласно застроителния и регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на
община Перник, е отреден урегулиран поземлен имот XXV-807 в кв. 17 по плана
на същото село при граници:
от юг- улица, от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север –
дере, от изток - УПИ XXIV-808,
означена с точките
1-7-3 и спуснат от т. 3 перпендикуляр /съгласно комбинирана
скица на лист 100 от допълнителното заключение на вещото лице с рег. №
260183/12.01.2022 г./ към линията,
обозначена с т. 6-5 по схема на вещото лице към
заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119 от
гр.д. № 06691 по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година и
представляваща неразделна част от настоящото решение, като премахнат навлизащата в имота на ищците ограда, разположена
между точките 7-3
по
представляващата неразделна част от настоящото решение схема
на вещото лице към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119 от настоящото гр.д. № 06691 по описа на Пернишкия
районен съд за 2020 година.
ОБЯВЯВА за неразделна част от решението схема
на вещото лице към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119 и
комбинирана скица на лист 100 от допълнителното заключение на вещото лице с
рег. № 260183/12.01.2022 г. от гр.д. № 06691 по описа на Пернишкия
районен съд за 2020 година.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***,
срещу Б.П.Ц., с ЕГН **********, и П.П.Ц., с ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Б.П.Ц. и П.П.Ц., че М.К.Ф. и К. С.Ф. са собственици на основание наследство
и покупко-продажба и на следния имот: реална
част с площ от 7
кв.м. от УПИ с площ от 830 кв.м.,
находящ се в землището на с. Д., община Перник, за който съгласно застроителния
и регулационния план на селото, одобрен със
Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на община Перник,
е отреден урегулиран поземлен имот XXV-807 в кв. 17 по плана на същото село
при граници: от юг- улица, от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север –
дере, от изток - УПИ XXIV-808,
означена с точките
1-6-4-7-1 по
представляващата неразделна част от настоящото решение схема
на вещото лице към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119 от гр.д. № 06691
по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година, и за осъждане на Б.П.Ц.
и П.П.Ц. да предадат на М.К.Ф. и К. С.Ф. владението върху описаната реална част с площ от 7 кв.м. от УПИ XXV-807.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***,
срещу Б.П.Ц., с ЕГН **********, и П.П.Ц., с ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Б.П.Ц.
и П.П.Ц. да преустановят неправомерните си действия, с които
пречат на М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***, да упражняват пълноценно правото си на собственост върхуреална част с площ от 7 кв.м. от УПИ
с площ от 830 кв.м., находящ се в землището на с. Д., община Перник, за който
съгласно застроителния и регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 437 от 05.03.1999 г. на кмета на
община Перник, е отреден урегулиран поземлен имот XXV-807 в кв. 17 по плана
на същото село при граници:
от юг- улица, от запад УПИ-XXIV-806 и дере, от север –
дере, от изток - УПИ XXIV-808,
означена с точките
1-6-4-7-1 по
представляващата неразделна част от настоящото решение схема
на вещото лице към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119,
изготвена към комбинирана скица на л. 117 от настоящото гр.д. № 06691
по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година, като премахнат
навлизащата в имота на ищците ограда,
разположена между точките 7-4
по
представляващата неразделна част от настоящото решение схема
на вещото лице към заключение с рег. № 260183/04.03.2022 г., на лист 119 от гр.д. № 06691
по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година.
ОСЪЖДА
Б.П.Ц.,
с ЕГН **********, и П.П.Ц., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 759 лева /седемстотин петдесет
и девет лева/– направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на Б.П.Ц.,
с ЕГН **********, и П.П.Ц., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 121
лева /сто двадесет и един лева/– направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК М.К.Ф.,
с ЕГН **********, и К. С.Ф., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Пернишкия районен съд сумата в размер на 100 /сто/ лева за държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: