Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.01.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публичното заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр. дело №8122/2019год. и за да се произнесе,
взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата ******Я.С. излага в исковата молба, че на 09.04.2017г. около 15,30часа
в с. Гинци, община Годеч, на ВП81 при 48.400км, докато управлява собствения си лек
автомобил "Опел", м."Зафира" с рег.№ ******, водачът С.К.С.,
губи контрол над автомобила, самокатастрофира и се удря в дърво. В резултат от
това пострадала ищцата, която била пътник на предна дясна седалка в автомобила.
Същата получила счупване на тялото на лява бедрена кост, закрито, множество
счупвания на ребра, контузио торкоабдоминалис, екстраплеврален хематом,
фрактура костарум синистри-гръден капак с деформация на гръдната стена, от
което получила животозстрашаваща дихателна недостатъчност и е поставена на
апаратно дишане, фрактура феморис синистри ин партис дисталис
интраартиикуларис. След ПТП ищцата е закарана в УМБАЛСМ "Пирогов",
където е приета по спешност. Направени са консултации с различни специалисти ,
след което на 12.04.2019г. е направена
оперативна интервенция на фрактурата на крака с направена репозиция и фиксация
с плака и винтове.
Лекувана е в болницата 39 дни от
09.04.2017г. до 17.05.2017г., била е в болничен до 18.05.2018г., като поради
травмата в бедрената кост и невъзможността за придвижване има издадено ЕР на
ТЕЛК №3019 от 168/26.10.2017г. за временна неработоспособност от 60 дни и ЕР №0153 от 012/18.01.2018г. за временна
неработоспособност от още 60дни. Първите месеци след изписване от болница
останала на легло, поради счупване на бедрената кост, тежката гръдна травма и
счупването на множество ребра. Обездвижването довело до занемаряване на
хигиената и тоалета на ищцата, която имала нужда от постоянна помощ, изпитвала
силна болка и използвала обезболяващи лекарства. Впоследствие
започнала придвижване с патерици, за да не натоварва оперирания крайник,
което продължило повече от 15 месеца, след датата на ПТП. Към датата на
исковата молба ищцата не е възстановена
и е налице вероятност от развитие на посттравматична вторична артроза на
левия крак и да остане изцяло обездвижена.
Направила разходи във връзка с оперативната интервенция в размер на
3129,00лева , за които е издадена фактура №**********/28.04.2017г.
От постановление за прекратяване на наказателно производство по
ДП№10/2017г. по описа на РУ-Годеч се установява механизма на ПТП, а именно
на 09.04.2017г. около 15,30часа в с.
Гинци, община Годеч, на ВП 81 при 48.400км, в посока гр.Монтана, докато управлява собствения си лек автомобил
"Опел", м."Зафира" с рег.№ ******, със скорост 66км.ч.,
водачът С.К.С. губи контрол над автомобила, който се отклонява наляво спрямо
посоката на движение, излиза извън пътното платно, преминава през крайпътния
банкет и тревната площ, след което се удря с предната част вляво
самокатастрофира и се удря в дърво. По отношение на лек автомобил "Опел",
м."Зафира" с рег.№ ****** имало сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" с ответника към датата на ПТП , поради което
на основание чл.492 от КЗ е предявена претенция за заплащане на обезщетение
пряко от ответника.
Предвид изложеното предявява обективно съединени искове за постановяване на
решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 270
000лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно
със законната лихва от 14.12.2017г.,
датата на която изтича 15 дневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до
окончателното им плащане, сумата от 3129,00лева обезщетение за имуществени
вреди, представляваща разходи по фактура №**********/28.04.2017г., сумата от
480,69лева лихва за забава за периода от 14.12.2017г. до датата на исковата
молба, както и лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД "Д.Б.: Ж.и з." АД в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", относно лек автомобил
"Опел", м."Зафира" с рег.№ ******, между собственика му и
ответното дружество. Оспорва механизма на ПТП, че същото е настъпило по вина на застраховано
при него лице, както и описаните в исковата молба вреди да са настъпили в
резултат от него. Направено е възражение за съпричиняване с твърдения за
непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника за
съпричиняване, както и възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа направените възражения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна
следното:
С определение от 02.03.2020г. е прието за безспорно,
че е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" относно
лек автомобил "Опел", м."Зафира" с рег.№ ******.
С исковата молба са представени писмени доказателства
от ДП№10/2017г. на РУ Годеч, пр.пр. №223/2017г. на РП-гр.Костинброд, от които
се установява,че наказателното производство е прекратено на основание чл.343,
ал.1, б."Б", във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Представени са документи за здравословното
състояние на ищцата.
За установяване механизма на ПТП са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля С.С., който при настъпване на ПТП
управлявал лекия автомобил, съпруг на ищцата. Прибирали се от Монтана. Преди да
стигнат до с.Гинци има спомени, след това помни как го вадели от колата, а жена
му пищяла. Не може да си обясни до сега как е станала злополуката, тъй като
било към 15,00часа, пътят бил сух и нямало коли. ПТП станало при табелата за
с.Гинци. Не знае какво станало, но пресякъл през шосето от другата страна и
отишъл надолу към дърветата, които са на 50 м. Колата не се търкаляла по
наклона, но се ударила в дърветата. Ударили се челно. Движели се по прав
участък преди да се отклонят. Челното стъкло на автомобила не било счупено. Не
знае с каква скорост се движил, но било с около 60км.ч., когато станал удара.
След катастрофата ги закарали в болница с жена му. Двамата били с предпазни
колани, автомобилът бил нов, купен преди около 4-5 години, преминал всички
технически прегледи, бил със зимни гуми.
Свидетелят К.С.С., син на ищцата, разбрал за ПТП,
когато му се обадили от телефона на майка му, че са катастрофирали тежко. Той
живее с родителите си в едно домакинство, тъй като е семеен, но живеят в един
двор с две отделни къщи. За първи път видял майка си в кабинета на доктора,
който я преглеждал. Изглеждала много зле и стенела от болка. Направили й
операция на лявото бедро и била на изкуствено дишане около един месец, в
изкуствена кома. Така преценили докторите, за да пребори болките. Имала
поставена тръба в гърлото и била на командно дишане в интензивно отделение.
Ходели всеки ден в болницата и лекарите им давали сведение за състоянието й.
Там прекарала 50 дни, след което лечението продължило вкъщи. Не можела да се
движи и трябвало да бъде на легло около 2 месеца, била с памперси. След това имала нужда от помощ, прохождала
първо с проходилки, а после с патерици. След това й помагали да се придвижва с
патерици, после продължила да се движи сама. Ходела на рехабилитация в
санаториум. Има видими белези по крака и гърлото, където била поставена тръба.
Преди това работела в детска градина като главна готвачка в Горубляне, но след
катастрофата спряла да работи, поради травмите и се пенсионирала по
инвалидност, тъй като не можела да стои на крака. По лицето нямала травми, но
била зачервена, очите й били зачервени. Преди ПТП не е страдала от никакви
заболявания, но в момента не работи и се придвижва трудно, без да ползва
патерици и инвалидна количка.Придвижва се с автомобил, но с голям страх. Има
промяна в походката й, доста куца, кракът й е деформиран и изглежда по-тънък от
другия. Притеснява се да пътува с кола , стои си вкъщи , не работи.
Приета е съдебно-медицинска експертиза по която
са дадени следните отговори на
поставените въпроси:
-От епикризата, издадена от
УМБАЛСМ"Пирогов", е направен извод за настъпилите при ищцата травми;
-Прието е че същите
отговарят на описаното ПТП, поради което е налице причинно -следствена
връзка.
-Описано е проведеното лечение в болницата, което се
изразява в поставянето й на изкуствена белодробна вентилация за лечение на
тежката гръдна травма, първоначално е била с ендотрахеална тръба, а впоследствие
е поставена трахеосома. В клиниката за интензивно лечение е извършена активна
реанимация до стабилизирането й до 05.05.2017г. На 12.04.2017г. е извършена
операция на счупена лява бедрена кост с наместване и стабилизиране на
счупването с плака и винтове. Лечението продължило в клиниката по ортопедия и
травматология до зарастване на оперативните рани, раздвижване и вертикализиране
на пострадалата. Изписана е с препоръки да не стъпва на оперирания крайник. До
14.06.2017г. е била предимно на легло с ограничени и болезнени движения в левия
долен крайник, на 13.07.2017г. се придвижва с помощта на проходилка. Предвид тежестта на травмите и с оглед
извършения преглед на 15.11.2020г. е
направен извод, че възстановяването е продължило около 8 месеца и не е
завършило напълно.
-При политравма, като получената, водеща до тежко
затруднение в дишането, в множество счупвания на ребра и счупване костта на
бедрото първоначлната болка е била с максимален интензитет. Била е
аналго-седирана в КИЛ, където не е изпитвала тежки болки и страдания. След
05.05.2017г. болките са били предимно при движение, което е наложило постелен
режим, забавено раздвижване и продължителна употреба на обезболяващи.
Наличието, отстраняването и лечението от трахестомията са довели до страдание
около месец. Болките в гръдния кош около два месеца, в оперирания ляв долен
крайник с непостоянен интензитет, постепенно намаляващи за около 8 месеца, като
болка в коляното при натоварване има и сега.
-При направения преглед на 15.11.2020г. е установена
хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро и частично ограничение в сгъването
на лявото коляно. При направена снимка се вижда добре зарасналата
остеосинтезирана фрактура на лява бедрена кост, но със значителна остеопороза
на костите около колянната става , което води до извод, че щади левия долен
крайник, от което е направен извод, че търпи болки и страдания при
натоварването му. Не съобщава за проблеми с дишането.
-Неудобствата за ищцата са свързани със зависимостта
й от други хора за тоалетни и хигиенни
нужди в продължение на 2 месеца и болка при започване на самостоятелно
обслужване.
-Не съобщава за усложнения в общото си състояние. Налична
е локална хипотрофия на левия долен крайник и наличие на посттравматична
остеопороза. След подобна гръдна травма са налице сраствания и частично
ограничение на дихателния капацитет.
-Описаните наранявания са характерни за пътник, пострадал при челен
удар на автомобил.
-Най-вероятно счупването на бедрената кост е получено
от удар на лявото коляно в предното
табло на автомобила, а гръдната травма е получена от предпазния колан.
-Гръдната травма е причинена вероятно от наличието на
предпазен колан, но ако е била без предпазен колан вероятно е щяла да
изхвърчи през предното стъкло или да
получи тежка черепно мозъчна травма.
- Описаните в исковата молба травми съответстват на установените в медицинската документация.
-Разходите за плаката и винтовете са пряко
свързани с оперативното лечение на
счупването.
-За възстановяване от гръдната травма са необходими
2-3 месеца, за възстановяване от счупване на бедрото може да продължи повече от
година. В случая е налице политравма, травматичен шок, довел до общо изтощаване
на организма и забавяне на възстановителния процес за всяко едно от установените
увреждания;
-Установено е, че ищцата е посетила всички предвидени
контролни прегледи след изписването.
-Няма данни за предходни заболявания.
-За отшумяване на последиците от травмите е необходима
рехабилитация, но няма данни да провеждана такава.
-Към датата на прегледа е в добро общо състояние, гръдната
травма е възстановена, като плевралните сраствания могат да доведат до частично
ограничение на дихателния капацитет до 5%, функцията и възможностите за
натоварване на левия долен крайник са намалени с около 20 % към датата на
прегледа.
За установяване механизма на ПТП е приета
авто-техническа експертиза, по която е направено следното заключение:
- ПТП е настъпило на сух асфалтов път, на прав равнинен
участък. Скоростта на движение, преди удара, е около 66км.ч., а при самия удар
около 50км.ч. Според вещото лице причина за ПТП е внезапна загуба на контрол
над управлението на автомобила, което води до промяна на праволинейното му
движение, неустойчиво движение в посока наляво, след което напуска пътното
платно, преминава банкета и със скорост около 50км.час реализира удар с
крайпътните дървета, при който са настъпили различни по степен увреждания на
водача и пътника.
-Автомобилът е оборудван с 5 триточкови предпазни
колани и въздушни възглавници, които са сработили.
-Направен е извод, че ищцата е била с поставен
предпазен колан при удара.
Приета е съдебно-психиатрична експертиза, по която е
направено заключение, че при ищцата е
налице умерено тежък депресивен епизод, настроението е понижено, липсва
мотивация, емоционалността е негативна. Вероятната причина за разстройството
е медикаментозно предизвиканата кома,
която е причинила органична увреда на мозъка. Липсата на данни за психични
заболявания преди 09.04.2017г. и проявата на описаната депресивна симптоматика
след медикаментозна кома говорят за причинно-следствена връзка с ПТП. Не са
налице посттравматично разстройство, адаптационно разстройство и психогенно
предизвикано психични разстройства.
При описаното разстройство лечението би могло да бъде
с антидепресанти и /или психотерапия. Прогнозата при органично афективно
разстройство е неоптимистична, тъй като са трудно податливи на лечение и
протичат затегнато.
-Ищцата е приемала Серопрам по схема, без особен
ефект, който сега е спряла.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Между страните не е спорно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между ответното дружество и собственика на лек автомобил "Опел",
м."Зафира" с рег.№ ******
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза се установява
механизмът на ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба. От установения механизъм следва да се направи
извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил С.К.С., който
изгубил контрол над превозното средство, което се отклонило наляво спрямо
посоката на движение, излязло извън пътното платно, преминало през крайпътния
банкет и тревната площ, и се ударило с предната част вляво
в дърво. По посочения начин водачът на автомобила извършил нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, в резултат от което настъпило процесното ПТП, при което
пострадала ищцата. Не е спорно между страните, че между собственика на
автомобила и ответното дружество е бил сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност", поради което е установена пасивната
материално -правна легитимация на ответника по предявения иск.
Съгласно чл. 45 във
връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
се основава на личен преглед на ищеца и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, относно настъпилите от ПТП телесни увреждания и начинът и
продължителността на лечението им, поради което съдът я кредитира като
обективна и обоснована. От същата се
установява, че в резултат от ПТП ищцата
е получила счупване на тялото на лява бедрена кост, закрито, множество
счупвания на ребра , контузио торкоабдоминалис, екстраплеврален хематом,
фрактура костарум синистри-гръден капак с деформация на гръдната стена, от
което получила животозстрашаваща дихателна недостатъчност и е поставена на
апаратно дишане, фрактура феморис синистри ин партис дисталис
интраартиикуларис. В резултат от получените травми е проведеното лечение в
болницата, при което е поставена на изкуствена белодробна вентилация за лечение
на тежката гръдна травма, първоначално е била с ендотрахеална тръба, а
впоследствие е поставена трахеосома. В клиниката за интензивно лечение е
извършена активна реанимация до стабилизирането й до 05.05.2017г. На
12.04.2017г. е извършена операция на счупена лява бедрена кост с наместване и
стабилизиране на счупването с плака и
винтове. Лечението продължило в клиниката по ортопедия и травматология до
зарастване на оперативните рани, раздвижване и вертикализиране на пострадалата.
Изписана е с препоръки да не стъпва на оперирания крайник. До 14.06.2017г. е била
предимно на легло с ограничени и болезнени движения в левия долен крайник, на
13.07.2017г. се придвижва с помощта на проходилка. Предвид тежестта на травмите и с оглед
извършения преглед на 15.11.2020г. е
направен извод, че възстановяването е продължило около 8 месеца и не е
завършило напълно.
Направено е заключение, че при получената политравма,
водеща до тежко затруднение в дишането, в множество счупвания на ребра и
счупване костта на бедрото първоначалната болка е била с максимален интензитет.
Била е аналго-седирана в КИЛ, където не е изпитвала тежки болки и стрдания.
След 05.05.2017г. болките са били предимно при движение, което е наложило
постелен режим, забавено раздвижване и продължителна употреба на обезболяващи.
Наличието, отстраняването и лечението от трахестомията са довели до страдание
около месец. Болките в гръдния кош около два месеца, в оперирания ляв долен
крайник с непостоянен интензитет, постепенно намаляващи за около 8 месеца, като
болка в коляното при натоварване има и сега.
Относно възстановяването на ищцата е прието, че при
направения преглед на 15.11.2020г. е установена хипотрофия на мускулатурата на
лявото бедро и частично ограничение в сгъването на лявото коляно. При направена
снимка се вижда добре зарасналата остеосинтезирана фрактура на лява бедрена
кост, но със значителна остеопороза на костите около колянната става, което
води до извод, че щади левия долен крайник, от което е направен извод, че търпи
болки и страдания при натоварването му. Не съобщава за проблеми с дишането.
По време на лечението и възстановяването си е търпяла
неудобства, свързани със зависимостта й от други хора за тоалетни и хигиенни нужди в
продължение на 2 месеца и болка при започване на самостоятелно
обслужване.
От приетата съдебно психиатрична експертиза се
установява, че при ищцата е налице
умерено тежък депресивен епизод, настроението е понижено, липсва мотивация,
емоционалността е негативна. Вероятната причина за разстройството е медикаментозно предизвиканата кома, която е
причинила органична увреда на мозъка, като липсата на данни за психични
заболявания преди 09.04.2017г. и проявата на описаната депресивна симптоматика
след медикаментозна кома говорят за причинно-следствена връзка с ПТП. При
описаното разстройство лечението би могло да бъде с антидепресанти и /или
психотерапия и прогнозата при органично афективно разстройство е
неоптимистична, тъй като са трудно податливи на лечение и протичат затегнато.
Ищцата е приемала Серопрам по схема, без особен ефект, който сега е спряла.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К.С.С., син на ищцата, се установява, че след катастрофата майка му изглеждала
много зле и стенела от болка, направили й операция на лявото бедро и била на
изкуствено дишане около един месец , в изкуствена кома. Имала поставена тръба в
гърлото и била на командно дишане в интензивно отделение. Прекарала 50 дни в
болница, след което лечението продължило вкъщи. Не можела да се движи и трябвало да бъде на
легло около 2 месеца, била с памперси. След това имала нужда от помощ, прохождала
първо с проходилки, а после с патерици. След това й помагали да се придвижва с
патерици, после продължила да се движи сама. Ходела на рехабилитация в
санаториум. Има видими белези по крака и гърлото, където била поставена тръба.
Преди това работела в детска градина като главна готвачка в Горубляне, но след
катастрофата спряла да работи, поради травмите и се пенсионирала по
инвалидност, тъй като не можела да стои на крака. Показанията на свидетеля
следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да се кредитират, тъй като напълно
съответстват на заключенията на вещите лица.
В задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се вземе предвид
характера на увреждането и последиците от него, посочени по-горе,
продължителността на възстановителния процес и обстоятелството, че при ищцата
не е настъпило пълно възстановяване, както и наличието на умерено тежък
депресивен епизод, вероятна причина за който е медикаментозно предизвиканата
кома, която е причинила органична увреда на мозъка. Следва да се вземе предвид
и това, че ищцата напълно е променила живота си след ПТП, тъй като е престанала
да работи, пенсионирала се по
инвалидност, не се е възстановила напълно, изпитва болки в увредения крак и към
датата на прегледа на вещото лице по СМЕ, поради щадящото използване на крака в
него е установена хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро и частично
ограничение в сгъването на лявото коляно.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 100 000лева.
Направено
е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата не е била
с поставен или правилно поставен обезопасителен колан.
При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият не е извършил нарушение в правилата
за движение по пътищата.
От приетите в настоящото производство съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза
се установява, че автомобилът, в който е пътувала ищцата,
е бил оборудван с обезопасителни колани, както и че ищцата е била с поставен
колан при настъпване на ПТП, в резултат от което е получила характерна гръдна
травма, която не би настъпила в противен случай.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване е неоснователно и не са
налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на
основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, поради
него, поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 100 000лева и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 270 000лева.
От
заключението на СМЕ следва да се направи извод, че направените разходи в размер на 3129,00лева, за които е издадена фактура
№**********/28.04.2017г., са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По
претенцията за заплащане на лихва за забава съдът приема следното:
Съгласно
чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Установява се, че ищцата е подала заявление за
плащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество на 29.11.2017г.,
към което е приложен констативен протокол, медицинска епикриза, фактура и
болнични листове. С писмо от 08.03.2018г. е уведомена, че не са представени
всички документи за произнасяне по
образуваната щета, които са описани в три точки, а именно акт установяващ
вината на водача, плах-схема към констативния протокол, копия от първичната
медицинска документация.
Съгласно чл. 496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е представен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто е приложен към заявлението
на ищцата. Следва да се има предвид, че в ал. 3 от същата разпоредба на КЗ предвижда, че когато
документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства,
във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят
може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица. Застрахователят не се е възползвал от предоставената
му възможност за изискване на допълнителни доказателства, но представените от
ищцата са били достатъчни, за да се произнесе по основателността на преписката,
което не е направил.
Поради това дължи лихва за забава
съобразно чл. 497, лек автомобил.1, т.1 от КЗ -изтичането на 15 работни дни от
подаване на заявлението с приложените
доказателства за настъпило застрахователно събитие, или до 20.12.2017г.-15
работни дни от 29.11.2017г.
Следователно от 21.12.2017г.
ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди до окончателното му плащане.
По отношение дължимата лихва
за забава върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 3129,00лева за
периода от 21.12.2017г. до 19.08.2019г. съдът определя размерът му по реда на чл.
162 от ГПК на 527,59лева, като искът с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да
се уважи до предявения размер с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете.
Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се
уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и уважената част от исковете в размер на 4322,63лева с ДДС.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 4144,39 лева държавна, от заплащане на
която е освободен ищеца, съобразно с уважената част от исковете и 250,00лева
възнаграждения за вещи лица или общо 4394,39лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер
на 2/3 от тях. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 990,00лева,
включително 450,00 лева юрисконсултско възнаграждение, от които следва да се
присъдят 660,00лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД "Д.Б.: Ж.и з." АД с ЕИК****** да заплати на Н.Я.С. с ЕГН **********
на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000лева настъпили вследствие телесните увреждания,
причинени от ПТП от 09.04.2017г., ведно със законната лихва от 21.12.2017г. до
окончателното й плащане, сумата от 3129,00лева обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи по фактура №**********/28.04.2017г., ведно със
законната лихва от 19.08.2019г. до окончателното й плащане, сумата от
480,69лева лихва за забава върху сумата
от 3129,00лева за периода от 21.12.2017г. до датата на исковата
молба-19.08.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Я.С. с ЕГН ********** срещу ЗАД "Д.Б.: Ж.и з." АД с
ЕИК****** иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 100 000лева до 270 000лева.
ОСЪЖДА
ЗАД "Д.Б.: Ж.и з." АД с ЕИК****** да заплати на адв.Н.Н.Д. с ЕГН**********
на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 4322,63лева
с ДДС.
ОСЪЖДА
ЗАД "Д.Б.: Ж.и з." АД с ЕИК****** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 4394,39лева.
ОСЪЖДА
Н.Я.С. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ЗАД "Д.Б.: Ж.и з." АД с ЕИК****** направените
разноски съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 660,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: