РЕШЕНИЕ
№ 5214
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110214786 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 9585342
от 11.08.2024г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189,
ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал. 2 вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП на Н. Н. Ш., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание парична „глоба“ в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Твърди се, че процесния електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.
Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно
нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован по реда на
чл.61, ал.4 от ЗАНН, не се явява и не се представлява. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, но излага становище в писмена защита за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и
пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 30.09.2024г. е депозирана в
законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр.
1
чл.189, ал.8 от ЗДвП - виж лист 4 от СП - разписка за връчване на
електронния фиш на 18.09.2024г. към административно-наказателната
преписка; от процесуално легитимирана страна; с обоснован и доказан
правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ
на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен
въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от
външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което
се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР
Серия К № 9585342 от 11.08.2024г., с който за административно нарушение
по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.
2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на Н. Н. Ш., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 600.00
(шестстотин) лева.
В съответствие с техническата годност на АТСС с № MD 1197 и според
удостоверение на л.8 от делото с потвърдена валидност до 13.06.2027г., което
АТСС е преминало метрологична проверка от БИМ (л.7 от делото), е заснето и
установено съгласно протокол от 12.08.2024г. на служител на СДВР - на л.11
от СП, че на 11.08.2024г., в 18:09 часа в гр.София, по „Софийски
околовръстен път“, в района на кръстовището с улица „Никола Петков“, село
Казичене, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Ботевградска шосе“, жалбоподателят Н. Н. Ш. е управлявал товарен
автомобил марка и модел „Мерцедес ГЛЕ 400 4 МАТИК“ с рег. №
************ (негова лична собственост, съгласно заявление за регистрация
на МПС с № ************/09.01.2023г.) със скорост на движение от 76.00
км/ч (след приспадане на 3.00 км/ч толеранс) при ограничение на скоростта на
движение от 40.00 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В26 (в
района на действие на този пътен знак е извършено нарушението) (и съгласно
транспортните схеми по делото от АПИ - л.31 от делото) и при надвишаване
на допустимата разрешена скорост с 36.00 км/ч.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА
по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени
доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш,
които съдът кредитира изцяло. С оглед липсата на противоречия или
непълноти в тях, съдът не следва да излага подробни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния
принцип на формалната логика и тълкуването - “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и
2
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Н. Н. Ш., за това че на 11.08.2024г., в 18:09
часа в гр.София, по „Софийски околовръстен път“, в района на кръстовището
с улица „Никола Петков“, село Казичене, с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградска шосе“, е управлявал товарен
автомобил марка и модел „Мерцедес ГЛЕ 400 4 МАТИК“ с рег. №
*********** (негова лична собственост, съгласно заявление за регистрация на
МПС с № ***********/09.01.2023г.) със скорост на движение от 76.00 км/ч
(след приспадане на 3.00 км/ч толеранс) при ограничение на скоростта на
движение от 40.00 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В26 (в
района на действие на този пътен знак е извършено нарушението) (и съгласно
транспортните схеми по делото от АПИ - л.31 от делото) и при надвишаване
на допустимата разрешена скорост с 36.00 км/ч.
В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш
жалбоподателят Ш. не е представил декларация с посочване на друго лице,
което да е управлявало евентуално процесния автомобил.
Решаващата инстанция на СРС намира, че жалбоподателя Ш. е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вр. с чл.21, ал. 2 вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил със скорост
от 76.00 км/ч при ограничение от 40.00 км/ч в рамките на извън населено
място, според въведения пътен знак В26 за същата скорост (скоростта от 90.00
км/ч в пътния участък се намалявала с пътните знаци В26 по ЗДвП поетапно -
от 70.00 км/ч; на 50.00 км/ч и до 40.00 км/ч. (съгласно транспортната схема на
АПИ). В района на действие на пътния знак В 26 с въведената разрешена
скорост от 40.00 км/ч е довършено нарушението.
Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на
техническото средство, приложеният снимков материал и представените
транспортни схеми, тъй като изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло
приложените по преписката снимки, както и останалия непротиворечив
доказателствен материал.
Извършеното от нарушителя Ш. деяние е съставомерно и от субективна
страна, като същото е реализирано при форма на вина пряк умисъл, доколкото
същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 76.00 км/ч при разрешена
скорост от 40.00 км/ч в рамките на извън населено място, според пътния знак
В26 (доказващо се според транспортните схеми на АПИ), регламентирано в
разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е целял това негативно
изменение на обективната действителност.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-
ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК).
3
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се
касае за превишение на скоростта с 36.00 км/ч., което не може да бъде
определено като незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извън населено място, когато
превишението е от 31.00 км/ч до 40.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на
300.00 лева, в какъвто размер следва да бъде и определената и наложена по
закон на жалбоподателя Ш. административна санкция, а не в размера й на
определената с ЕФ за сумата от 600.00 лева в условията на повторност.
Доколкото глобата в размер на 300.00 лева е в абсолютно определен от
законодателя размер, то излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация се явява безпредметно.
Въззивната инстанция намира, че не се доказва по делото признака на
повторността на извършеното от жалбоподателя Ш. административно
нарушение. Въззиваемата страна не представя на съда писмени доказателства,
които са били изискани от нея с разпореждането за насрочване на делото -
като разписка; товарителница и други за датата на връчването и надлежно
удостоверение за влизането в сила на ЕФ серия К с № 6431773 от 2022г. на
МВР. Въззиваемата страна в писмото си до съда на л.41 от делото посочва, че
тя самата нямала доказателства (разписка) за връчването на ЕФ серия К с №
6431773 от 2022г. на МВР. При изготвянето на настоящия електронен фиш
въззиваемата страна се позова на отбелязани данни (дати) в своята система за
датата на връчването и влизането в сила на ЕФ серия К с № 6431773 от 2022г.
на МВР. Тези данни, обаче, (благоприятни само за въззиевамата страна) не са
подкрепени с надлежни писмени доказателства за датата на влизането в сила,
респективно за датата на връчването на ЕФ на жалбоподателя Ш.. Възможно е
било ЕФ на МВР да е бил обжалван. Възможно е и разписката за връчването
му да не се е върнала в МВР. Тези съображения, мотивират въззивната
инстанция да приеме, че повторността не е доказана надлежно от
въззиваемата страна. ЕФ следва да бъде изменен от относно приложеният
квалифициращ на „повторността“ признак с отмяната му, а наложената глоба
в размер на 600.00 лева, следва да бъде редуцирана в определения абсолютен
размер по основния й състав от 300.00 лева на основание приложеният от
наказващия орган материален закон по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
4
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или други основания за изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден частично, а подадената жалба да се
остави без уважение като частично неоснователна в тази част на санкционния
акт.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора разноски са недължими на жалбоподателя.
Разноски не се претендират с въззивната жалба. Такива не са дължими и на
въззиваемата страна, тъй като не е осъществено процесуално
представителство в съдебно заседание. Подадено е бланкетно писмено
становище, с което е оспорена въззивната жалба. Защитата на въззиваемата
страна не е осъществена надлежно, поради което разноски не са дължими.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 9585342 от
11.08.2024г. 1.). В ЧАСТТА НА ПРИЛОЖИМИЯ МАТЕРИАЛЕН ЗАКОН,
КАТО ГО ОТМЕНЯ относно признака на „повторността“, уреден в
разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП и 2.). В ЧАСТТА НА НАЛОЖЕНОТО
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на
600.00 лева, КАТО Я НАМАЛЯВА на 300.00 лева на основание чл.21, ал.2
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, и
КАТО ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №
9585342 от 11.08.2024г. в останалата му обжалвана част КАТО
ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5