№ 830
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203370 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Диженю В Боттеге” ООД, представлявано от М.Б., против Наказателно
постановление № 03-013075 / 24.02.2021г. на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на „ Диженю В Боттеге” ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, на
основание чл. 415 ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено, тъй като дружеството е
разполагало с въведен и разработен физиологичен режим на труд и почивка, който
първоначално не е бил включен в Правилника за вътрешния трудов ред. След като от
контролните органи е било дадено предписание в тази насока, това е било сторено и то
в указания срок.Поради това и се твърди, че неправилно е било прието, че дружеството
не изпълнило даденото предписание.С оглед на това и се иска постановлението да бъде
отменено или да бъде приложена разпоредбата на чл.415 „в” от КТ.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
представител, който оспорва жалбата.По същество се иска наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.12.2020г. и на 17.12.2020г. служители на Дирекция ИТ – Варна ,
извършили проверка на „ Диженю В Боттеге” ООД в обект магазин за дрехи втора
употреба, намиращ се в гр.Варна, ул.”Мусала” № 5.Установило се, че работодателят не
е разработил и въвел физиологичен режим за труд и почивка за работещите в
нарушение на чл.12 ал.1 от ЗЗБУТ, чл.2, чл.3, чл.4 и чл.7 от Наредба № 15 за
условията, реда и изискванията за въвеждане на физиологични режими на труд и
почивки по време на работа.Всички констатации били отразени в Протокол № ПР
2036117/ 18.12.2020г., с който били дадени и съответните предписания.Под т.6 било
дадено предписание работодателят да разработи и въведе физиологичен режим на труд
и почивка за работещите в дружеството съгласно чл.12 ал.1 от ЗЗБУТ, чл.2, чл.3, чл.4
и чл.7 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за въвеждане на
физиологични режими на труд и почивки по време на работа.Срокът за изпълнение бил
18.01.2021г.Протоколът бил връчен на надлежно упълномощено лице, като дадените
предписания не били обжалвани по реда на АПК.
На 11.01.2021г. св.Р.Б. извършила нова проверка на Диженю В Боттеге” ООД
във връзка с нарушения на трудовото законодателство, установени в друг обект на
дружеството. След като разбрала, че на дружеството са били дадени предходни
предписания, чиито срок за изпълнение още не бил изтекъл, тя разговаряла с надлежно
упълномощено лице, с цел предписанията да бъдат изпълнени. След изтичане на срока
от страна на дружеството не били представени доказателства за това, че даденото
предписание е изпълнено .На св.Боянова на 15.02.2021г. по ел. поща бил изпратен
Правилник за вътрешния трудов ред, в който не бил въведен режима за труд и почивка.
Поради това на 15.02.2021г. св. Боянова съставила против „Диженю В
Боттеге” ООД акт за установяване на нарушение за това, че в качеството на
работодател не е изпълнило задължително предписание № 6 от Протокол № ПР
2036117/18.12.2020г. , а именно да разработи и въведе физиологичен режим на труд и
почивки за работещите в дружеството съгласно чл.12 ал.1 от ЗЗБУТ, чл.2, чл.3, чл.4 и
чл.7 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за въвеждане на физиологични
режими на труд и почивки по време на работа. . Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.415 ал.1 от КТ. Било прието, че то е извършено на 19.02.2021г. в
гр.Варна. При предявяването на акта не били направени конкретни възражения. На
същата дата-15.02.2021г. , от страна на дружеството до ел.поща на св.Боянова бил
изпратен нов Правилник за вътрешния трудов ред, в който бил въведен физиологичния
режим на труд и почивка. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани
възражения, в които било посочено, че съгласно чл.12 от ЗЗБУТ физиологичен режим
2
на труд и почивка се налага при работа свързана с високо нервно-психическо
натоварване, наложен ритъм, монотонност , принудителна поза, определена трудова
норма или сменен режим, което не се отнасяло до естеството на работа в
дружеството.Поради това и било формулирано искане производството да бъде
прекратено. Възражението било разгледано и с мотивирано становище оставено без
уважение.
Въз основа на акта било издадено и наказателното постановление, с което
наказващият орган приел изцяло описаните фактически констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово
основание на „Диженю В Боттеге” ООД била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2 500лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Радостина Боянова –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че в хода на проверка във
връзка с нарушение на трудовото законодателство, установени в друг обект на
дружеството, свидетелката е дала указания за изпълнение на предходните предписания
в срок.Въпреки дадените уверения, доказателства за изпълнение на предписание № 6
не са били представени. Едва след съставяне на акта на ел.поща е бил изпратен
правилника за вътрешния трудов ред, в който е бил включен изискуемия физиологичен
режим за работа и почивка.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от ю.к.Н.
разпечатки от ел.поща на св.Боянова към момента на съставяне на акта, които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и тези по административно-наказателната преписка , които преценени в
тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-013075/ 24.02.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София. Постановлението е издадено в шестмесечния
преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно
3
описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
След предявяване на акта в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани
възражения, които са били разгледани и с мотивирано становище приети за
неоснователни. Правото на защита е било реализирано с подаване на жалбата, поради
която пък е образувано и настоящото съдебно производство. Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.От показанията на св. Боянова , както и от писмените доказателства по делото
, по безспорен и категоричен начин се установява, че даденото с Протокол № ПР
2036117/18.12.2020г.. на Д „ИТ”-Варна под № 6 предписание не е било изпълнено в
посочения срок -18.01.2021г..По делото няма данни това предписание да е било
обжалвано, поради което и същото е влязло в сила. При последващи проверки,
извършени на 11.01.2021г. и на 15.02.2021г. на стопанисвани от дружеството магазини,
е било установено, че работодателят не е разработил и въвел физиологичен режим на
труд и почивка за работещите в дружеството съгласно законовите изисквания,
включвайки го в Правилника за вътрешния трудов ред. Доколкото вмененото на
дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва
да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да
бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на
извършване на нарушението-19.01.2021г., защото това е денят, следващ този, до който
предписанието е следвало да бъде изпълнено. Не може да се приеме, че с
представеното с жалбата Становище от д-р Ц.И. – ръководител СТМ от 06.01.2021г.
относно режим на труд и почивка, съобразен със специфичните условия на труд във
фирмата, предписанието е било изпълнено.Това е така, тъй като в чл.2, чл.3, чл.4 и чл.7
от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за въвеждане на физиологични
режими на труд и почивки по време на работа е предвидено, че физиологични режими
на труд и почивка по време на работа се разработват и въвеждат при всички видове
трудова дейност и във всички фирми и организации, независимо от формата на
собственост, че тяхното въвеждане е задължение на работодателя и е неразделна част
от цялостната фирмена политика за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, както и че физиологичните режими на труд и почивка се включват в
правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и се довеждат до знанието на
работещите.В този смисъл предписанието е било изпълнено едва след като
4
физиологичния режим е бил включен в правилника за вътрешния трудов ред.Безспорно
се установява от доказателствата по делото, че това е станало едва на 15.02.2021г.,
след изтичане на посочения срок за изпълнение. Поради това съдът намира, че
нарушението е извършено
Правилно е била ангажирана отговорността на „Диженю В Боттеге” ООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.В този смисъл възраженията за
невиновно поведение от страна на работодателя са неоснователни.
Правилно наказващият орган е преценил, че не следва да се прилага чл.28 от
ЗАНН.Извършеното от „Диженю В Боттеге” ООД нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение.
Съдът намира обаче, че при издаване на постановлението наказващият орган е
следвало да приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото от обективна страна
нарушението би могло да се квалифицира като маловажен случай , отстранено е
непосредствено след съставяне на акта и за работниците не са настъпили вредни
последици. С оглед на това съдът намира, че наказателното постановление в тази му
част следва да бъде изменено и на „Диженю В Бооттеге” ООД да се наложи
„Имуществена санкция“ в размер на 100лв., като счита, че това наказание е съответно
на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013075 / 24.02.2021г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Диженю В
Боттеге” ООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 2 500 лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ, като НАЛАГА на „ Диженю
В Боттеге” ООД административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 100 /
сто/ лева, на основание чл. 415 „в” от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6