Р Е Ш Е Н И Е № 2196
гр. Пловдив, 24.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора
СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 1883 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе взе в предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба, поправена
и конкретизирана впоследствие с допълнителна искова молба, с която „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД,
ЕИК115199114, седалище в гр. Карлово, претендира: 1. РИОСВ - Пловдив да му
заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 126 030,30 лв.,
представляващи според ищеца недължимо събрани от ответника суми в периода от
17.05.2014 год. до 15.01.2015 год. /л.10 от адм.д. № 2182/ 2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив/; 2. да бъде обявена за нищожна Заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г.,
с която е отменена наложена на дружеството текуща ежемесечна санкция, считано
от 16.01.2015 г. /с твърдение, че същата била станала „недължима“ след
16.05.2014 г., като се имало предвид одобрено споразумение по адм.д. № 1969/
2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив – л.73-гръб от адм.д. № 2182/
2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив /; 3. РИОСВ – Пловдив да му
заплати мораторни и законни лихви в общ размер 114 409, 35 лв. /допуснато при предходното разглеждане на
делото изменение на иска – протокол от ОСЗ - л.556 - гръб от адм.д. № 2182/
2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив/; 4. Да бъде признато за
установено по отношение на РИОСВ – Пловдив, че ищецът не дължи лихви в общ размер
на 60 627, 43 лв. по заплатените девет текущи ежемесечни санкции, както са
посочени в таблица на л.11 от основната искова молба по адм.д. № 2182/ 2020 г.
по описа на Административен съд - Пловдив. Претендират се разноски. В СЗ и в
писмени бележки процесуален представител поддържа исковата молба и претендира
разноски.
Ответникът – РИОСВ – Пловдив, чрез процесуален представител, в отговор на исковата молба, в писмени бележки
и в СЗ излага твърдения за недопустимост на исковата молба, алтернативно - за неоснователност и недоказаност.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция и моли съда да я отхвърли.
Настоящото производство е повторно във връзка с Решение №
7068/13.07.2022 г., постановено по адм. д. № 487/2022 г. по описа на ВАС, III О., с което е
обезсилено Решение № 1337/29.06.20221 г., допълнено с Решение № 2331/26.11.2021
г., постановено по адм. д. № 2182/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй
като предявените искове са били разгледани с участие на ненадлежна страна –
МОСВ, вместо РИОСВ – Пловдив. В
решението е посочено, че в случая твърдените като незаконосъобразни действия и
бездействия са на длъжностни лица на РИОСВ – Пловдив, както и че твърдяната за нищожна
заповед е издадена от нейния директор.
От фактическа страна:
Ищецът е собственик на млекопреработвателно предприятие,
разположено в землището на с.Домлян, общ.Карлово, където е изградил
пречиствателно съоръжение за пречистване на производствени и битово-фекални
води, като отпадните води се заустват в река Домлянска. За него му е издадено
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води във водни
обекти № 0999/22.05.2006 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски басейн“ - Пловдив, което е променено впоследствие като № 33140153
и е удължен срокът на действието му с Решение № РР-1811/30.10.2013 г., като е
изменено и количеството на отпадни води среднодневно на 150 куб.м. на ден. За
пречистването е използвано изградено ЛПСОВ.
Във връзка с извършена проверка на обекта на 25.02.2014 г.
от длъжностни лица на РИОСВ - Пловдив, е установено нарушение на чл.69 ал.1 от
ЗООС, свързано с минимално превишение на индивидуалните емисионни ограничения
по издаденото разрешение за заустване. В тази връзка след съставен АУАН е
издадено НП № С-И-53/27.05.2014г., с което директорът на РИОСВ - Пловдив е
наложил на основание чл.69а ал.1 т.1-4 ЗООС на „Полидей-2“ ООД текуща санкция в
размер на 15817, 57 лева месечно, считано от датата на проверката - 25.02.2014 г. Посоченото НП е влязло в сила
– потвърдено с Решение №23/25.02.2015 г. на Районен съд - Карлово, оставено в
сила с окончателно Решение №1261/19.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив.
На 16.01.2015 г. санкционираното лице е подало молба за отмяна на наложената
санкция, ведно с приложени към същата протоколи. Издадена е Заповед № С-И-53-1 от 14.11.2018 г.,
с която на основание чл.69б ал.7 от ЗООС е отменена наложената текуща санкция
на дружеството, считано от 16.01.2015 г., като се посочва, че в тази връзка
ищецът е направил искане с вх. № 102/16.01.2015 г. и е извършено пробовземане.
Заповедта е влязла в сила като необжалвана.
През 2019 г. са предприети действия за принудително
събиране на дължима сума по начислена текуща санкция на „Полидей-2“ ООД за
времето от 17.05.2014 г. до 15.01.2015 г. в размер на главница 126 030.31 лева
и дължими лихви за забава, за което било образувано изпълнително дело № *********/2019
г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив. След получаване на
съобщение за доброволно изпълнение, от страна на ищеца до директора на РИОСВ –
Пловдив са подадени искания за издаване на административен акт, с който да
бъдат отписани тези вземания с мотив тяхната недължимост поради наличие на
основания за отпадане на санкцията по силата на
сключено тристранно споразумение, приложено по адм. дело № 1969/2014 г.
по описа на Административен съд - Пловдив. Тези суми са заплатени от ищеца,
като следва - на 29.01.2020 г. - 30 000 лева, на 28.02.2020 г. - 30 000 лева, на 02.04.2020 г. - 30 000 лева, на 21.04.2020 г. - 36 050,31 лева, на 29.10.2020 г. - лихви в размер на 60 627, 43 лева.
Горното се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като следва да се отбележи, че голяма част от тях са
неотносими към спора, което ще бъде изяснено в следващото изложение.
От правна страна и по отделните искови претенции:
1.
Искът, с който се
претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 126 030,30 лв.,
представляващи според ищеца недължимо събрани от ответника суми в периода от
17.05.2014 год. до 15.01.2015 год. е неоснователен. Както се посочи по-горе срещу
ищеца е издадено НП № С-И-53/27.05.2014г., с което директорът на РИОСВ -
Пловдив е наложил на основание чл.69а ал.1 т.1-4 ЗООС на „Полидей-2“ ООД текуща
санкция в размер на 15817, 57 лева месечно, считано от датата на
проверката - 25.02.2014 г., като
посоченото НП е влязло в сила – потвърдено с Решение №23/25.02.2015 г. на
Районен съд - Карлово, оставено в сила с окончателно Решение №1261/19.06.2015
г. на Административен съд - Пловдив. На 16.01.2015 г. санкционираното лице е
подало молба за отмяна на наложената санкция, ведно с приложени към същата
протоколи. Издадена е Заповед № С-И-53-1
от 14.11.2018 г., с която на основание чл.69б ал.7 от ЗООС е отменена
наложената текуща санкция на дружеството, считано от 16.01.2015 г., като се
посочва, че в тази връзка ищецът е направил искане с вх. № 102/16.01.2015 г. и
е извършено пробовземане. Заповедта е влязла в сила като необжалвана. Съгласно
чл.69б, ал.7 от ЗООС „Санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния
орган на молбата на санкционираното лице.“
Самата заповед съгласно чл.18 от НАРЕДБА
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения може да
бъде обжалвана по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В
случая такова обжалване не е било проведено, а ако санкционираното лице е било
несъгласно с датата, на която е получена молбата за отмяна на глобата, същото е следвало да защити правата си в
съдебно производство по реда на ЗАНН. Впрочем дори и такова да беше проведено,
установява се, че органът е отменил санкцията именно от датата на вх.№, който
документира получаването. Липсват и
твърдените действия/бездействия на длъжностни лица на ответника, в смисъла
изложен в исковата молба. В тази връзка и твърдението, че санкцията била
станала „недължима“ след 16.05.2014 г., предвид одобрено споразумение по адм.д.
№ 1969/ 2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е абсолютно
несъстоятелно, поради специалния ред за отмяна на санкцията, както и поради това,
че въпросното споразумение няма нищо общо с отмяната на конкретната санкция.
Поради изложеното искът, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди
в общ размер на 126 030,30 лв., представляващи според ищеца недължимо събрани
от ответника суми в периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 год. следва да
бъде отхвърлен.
2.
Претенциите за присъждане на мораторни и законни лихви в
общ размер 114 409, 35 лв. са акцесорни
и в пряка връзка с първата искова претенция, поради което са изцяло неоснователни, като не е необходимо излагане
на по-подробни мотиви.
3.
Горното е изцяло валидно
и по отношение на иска, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на
РИОСВ – Пловдив, че „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, не дължи лихви в общ размер
на 60 627, 43 лв. по заплатените 9 бр.
помесечни текущи имуществени санкции, за
периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 г., която претенция е изцяло
неоснователна, като е достатъчно да се допълни, че доколкото основната санкция
е безспорно дължима и заплатена със закъснение, то тези лихви също са дължими
/тук следва да се имат предвид разпоредбата на чл.72а от ЗООС и Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на
ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК, докладчик съдията Ф.Н./, а по размера на
лихвите липсва спор.
4.
Що се отнася до искането да бъде обявена за нищожна Заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г.,
с която е отменена наложена на дружеството текуща ежемесечна санкция, считано
от 16.01.2015 г. /с твърдение, че същата била станала „недължима“ след
16.05.2014 г., като се имало предвид одобрено споразумение по адм.д. № 1969/
2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив/, констатира се че тази
заповед е издадена от компетентен орган и при липса на пороци /за посоченото
твърдение за недължимост на санкцията след 16.05.2014 г. изцяло са относими и
изложените по-горе мотиви/, а и както се
каза оспорването на тази заповед е следвало да стане по реда на ЗАНН, поради
нейната специфика и тъй като същата не представлява ИАА.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове от „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114,
седалище в гр. Карлово, против РИОСВ – Пловдив, с които се претендира: 1. РИОСВ
- Пловдив да заплати на „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 126 030,30 лв., представляващи според ищеца
недължимо събрани от ответника суми /9 бр. помесечни текущи имуществени санкции/, за периода от
17.05.2014 год. до 15.01.2015 г.; 2. да бъде обявена за нищожна Заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г. ,
с която е отменена наложена на „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, текуща ежемесечна
санкция, считано от 16.01.2015 г.; 3. РИОСВ – Пловдив да заплати на „ПОЛИДЕЙ-2“
ООД, ЕИК115199114, мораторни и законни лихви в общ размер 14 409, 35 лв.; 4. Да
бъде признато за установено по отношение на РИОСВ – Пловдив, че „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД,
ЕИК115199114, не дължи лихви в общ размер на 60 627, 43 лв. по заплатените 9 бр. помесечни текущи имуществени санкции, за периода от
17.05.2014 год. до 15.01.2015 г.
При този изход на делото следва да бъде осъдено „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, да
заплати на РИОСВ - Пловдив разноски в размер на 100 лв. за осъществената
юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114,
седалище в гр. Карлово, против РИОСВ – Пловдив, с които се претендира: 1. РИОСВ - Пловдив да заплати на „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, обезщетение
за имуществени вреди в общ размер на 126 030,30 лв., представляващи според
ищеца недължимо събрани от ответника суми /9бр. помесечни текущи имуществени санкции/, за периода от
17.05.2014 год. до 15.01.2015 г.; 2. да бъде обявена за нищожна Заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г. ,
с която е отменена наложена на „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, текуща ежемесечна
санкция, считано от 16.01.2015 г.; 3. РИОСВ – Пловдив да заплати на „ПОЛИДЕЙ-2“
ООД, ЕИК115199114, мораторни и законни лихви в общ размер 14 409, 35 лв.; 4. Да
бъде признато за установено по отношение на РИОСВ – Пловдив, че „ПОЛИДЕЙ-2“
ООД, ЕИК115199114, не дължи лихви в общ размер на 60 627, 43 лв. по заплатените
9 бр. помесечни текущи имуществени санкции, за периода от
17.05.2014 год. до 15.01.2015 г.
ОСЪЖДА „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, да
заплати на РИОСВ - Пловдив разноски в размер на 100 лв. за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: