Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260326
гр. Пловдив, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Надя Точева като разгледа докладваното
от съдията АНД № 7678/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-0438-001600/11.11.2020 г. на ВПД началник 03 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което
на Н.И.У. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Жалбоподателят в
жалбата бланкетно моли да се отмени НП. В съдебно заседание не се явява,
представлява се от процесуален представител, който представя писмено
допълнителни мотиви, а именно липса на нарушение, тъй като нарушителката навлязла
в кръстовището на разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба и освободила
кръстовището след смяната на сигнала. Излагат се аргументи за непълно описание
на нарушението, липса на конкретизация на правната квалификация и недоказване на фактическата обстановка.
Моли се за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
изпраща писмено становище по жалбата, в което моли атакуваното НП да се
потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от
лицето, което е санкционирано, подадена е в законоустановения срок, а именно
един ден след връчването на наказателното постановление, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 30.10.2020 г.
около 15:05 ч. жалбоподателят Н.У. управлявала лек автомобил „Пежо 307“ с рег.
№ **** в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“. Същата
не възприела, че за завой на ляво имало отделна секция на светофара и на
неразрешен червен сигнал на светофарната уредба започнала маневрата си за
обратен завой, като дори пропуснала преминаващите пешеходци и довършила маневрата
си като преминала през кръстовището в момент, в който сигналът на светофарната
уредба бил неразрешен (червен), а уредбата работела в нормален режим.
Посоченото било възприето от свидетеля Г.З.Т. – полицай и актосъставител. Той
заедно с колегата му и служебния им автомобил, осъществявали функциите си по
контрол на движението на около 25 метра от светофара на бул. България посока
към Панаира. Свид. Т. спрял автомобила Пежо 307 и установил самоличността на
водача, а именно Н.У.. Бил ѝ обяснен и демонстриран механизмът на
нарушението. За установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 639419/30.10.2020
г., в който било посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил подписан от У. без възражения и бил връчен на същата.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП. Отразено е, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо
8 точки.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.Т. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, и оправомощителни заповеди №
8121з-515/14.05.2018 г., заповед 8121з -825/19.07.2019 г., заповед №
4207/28.02.2020 г.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят Т. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява точния механизъм на извършване на нарушението с
подробности, които разкриват ясни спомени и конкретика, която съдът намира за
основание за кредитиране на показанията му. Показанията на свидетеля съдът намира
за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите
съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в
него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нарушението не е описано, тъй като не било посочено на какъв
сигнал водачът навлиза и излиза от кръстовището. Нарушението е описано с
всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно
механизма на извършване, поради което съдът намира, че правото на защита на
лицето не е нарушено.
Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителката, като последната
е имала право да направи възражения, но не се е възползвала. В акта е дадена
правна квалификация на установеното нарушение. Съдът не намира че е допуснато
процесуално нарушение като не е посочено предложението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като
фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно
наказателната отговорност на лицето.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т.2.8
на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. във връзка със заповед № 4207/28.02.2020
г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното
лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителката и последната е имала пълната възможност да разбере за какво точно
е ангажирана отговорността ѝ – за неспазване на задължителните указания
на светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, описано в предложение второ на т. 1 на цитираната разпоредба.
Безспорно се установява, че Н.У. като водач на МПС на 30.10.2020 г. около
15:15 часа в гр. Пловдив на кръстовището
на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“
е преминала на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим, което е възприето от намиращите се там полицейски служители, а
именно актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно тя не е съобразила
движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушила
вмененото ѝ задължение за тяхното спазване.
Недоказани останаха възраженията на жалбоподателя по осъществяването на
различна фактическа обстановка, а именно навлизането ѝ през кръстовището
на разрешаваща светлина. Събраните доказателства категорично установиха, че
актосъставителят е възприел нарушението от самото му начало и то не е било
започнато на разрешителен зелен сигнал, за което свидетелства и фактът, че по
това време се е наложило нарушителят да пропусне пешеходците, които са се
намирали на пешеходната пътека.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 12 предвижда отнемане на 8 контролни точки за
нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за преминаване при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“, за което е конкретното
производство. Съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен
размера контролните точки които следва да се отнемат, след влизане в сила на
НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона,
а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен
административен акт.
От субективна страна нарушителката е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението ѝ да спазва
светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в
движението, и е искала настъпването на последиците като именно е преминала
въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се
отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се
поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност,
доколкото водачът не е забелязал изобщо забранителния сигнал на светофарната
уредба и наличието на пешеходци върху пътното платно не е заострило вниманието
ѝ, за да разбере грешката си, а с известна доза упоритост същата е
довършила предприетата от нея маневра. Затова и съдът счете, че случаят не може
да се определи такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга
страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и
доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0438-001600/11.11.2020 г. на ВПД началник 03 РУ към ОД на МВР Пловдив, с
което на Н.И.У. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 8 контролни точки.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.