№ 152
гр. Русе, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:А. И.
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244500600721 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
-ти
С присъда №53 от 26.04.2024 г. по НОХД №8/2024 г., Районен съд Русе, НО, 11
наказателен състав е признал подсъдимият А. Б. М. за виновен в това, че на 25.05.2021г. в
гр. Русе, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - на публично място - пред нощен клуб „Озон“,
демонстративно ръкомахал с пистолет, викал, буйствал и блъскал по входната врата на
питейното заведение, поради което и на основание чл.325, ал.1 и чл.54 от НК, му наложил
наказание “Лишаване от свобода”, за срок от една година, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години и „Обществено порицание“,
което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско радио - Русе.
Със същия съдебен акт подс. М. бил признат и за виновен в това, че на 25.05.2021г. в
гр.Русе, се заканил с убийство на В. И. В. от гр. Русе, като опрял пистолет в гърлото му и
това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му, поради
което и на основание по чл.144, ал.3, във вр. с
ал.1 и чл.54 от НК, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК РРС определил едно общо наказание от определените
наказания „Лишаване от свобода“, като наложил най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от
1
свобода” за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложил
за изпитателен срок от три години.
РРС присъединил наказанието „Обществено порицание“ към наложеното най – тежко
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, на основание чл.23, ал.2 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. А. Б. М. бил осъден да заплати в полза на
ОДМВР – Русе сумата от 180,47 лв. - разноски на досъдебното производство, както и сумата
от 30,00 лв. в полза и по сметка на Районен съд – гр.Русе разноски в съдебното
производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия А. М.. В жалбата и допълнителните съображения към нея се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Конкретизира се, че в
рамките на първоинстанционното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, изразили се в липса на мотиви и липса на оценка на доказателствената
съвкупност. Допълнително развил съображения за необоснованост на атакувания акт и
неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на присъдата постановяване
на нова – оправдателна такава.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, изслушването
на експертизи или ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата счита жалбата за
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – за правилна и законосъобразна.
Сочи, че единствено има основание в наведеното твърдение за липса на пълен анализ на
доказателствата, но счита, че това не е довело до опорочаване на съдебния акт, доколкото
правилно са били изяснени фактите и обстоятелствата и пледира жалбата да бъде оставена
без уважение.
Защитникът на подс. А. М. поддържа жалбата по подробно изложените в нея
съображения, ведно с направените искания.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
При постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което са от категорията на
абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане. Констатираното нарушение е намерило израз в липсата на мотиви към
постановената присъда. В съдържателно отношение мотивите не отговарят на
2
императивните изисквания на чл. 305, ал.3 от НПК.
В принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и
мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите
решения, като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е
достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък
само да ги изброи, или пък да обсъди една част от тях, а друга да игнорира без коментар, при
все, че те се отнасят до релевантни факти. За наличието на мотиви е необходимо да се
извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се
направи анализ на установените чрез тях факти, като се изложат собствени доводи и
съображения защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Правната доктрина и
съдебната практика е категорична, че когато мотивите са непълни, неясни или
противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените,
тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от
присъдата.
В конкретния случай въззивният съдебен състав констатира, че мотивите към
постановения съдебен акт са непълни, неясни и противоречиви в отделни свои части. По-
конкретно контролираният съдебен състав в атакувания съдебен акт от фактическа страна е
отразил дословно твърденията на прокуратурата, съдържащи се в обвинителния акт, като по
същество не е изложил какви факти са били установени по безспорен и категоричен начин в
рамките на съдебното дирене. При събрания не малък по обем доказателствен материал -
гласни доказателства, липсва надлежен анализ, оценка и излагане на каквито и да е
съображения за обосноваване на приетите по делото факти. Липсва каквото и да е
съпоставяне на цялата гласна доказателствена съвкупност. Единствено РРС е заявил, че
възприема за достоверни показанията на св.В. В. и св.Х.Б., както и частично – тези на
свидетелите И.А., И. И., С.Ш. и Д.П., без обаче да развие съображения защо ги възприема за
достоверни и поставя в основата на доказателствените си изводи, нито пък кои части
(доколкото се сочи частично кредитиране) не възприема и по какви съответно съображения.
Без какъвто и да е анализ дефинитивно проверяваният съдебен състав е заявил, че дава вяра
на обясненията на подсъдимия и показанията на св. Р.Н..
След маркиране на отделни доказателствени източници подкрепящи обвинителната
теза първоинстанционният съд дефинитивно е заявил, че ги е ползвал (някои от тях
частично, макар и да обслужват тезата на защитата) при изграждане на фактическите си
изводи (препис на отразеното в обвинителния акт). Всъщност първоинстанционният съд е
приел фактите, така идентично и чрез буквален препис на описаното в обвинителния акт,
без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без
да изложи собствените си виждания от кое конкретно доказателство, събрано по реда на
НПК се установява всеки едни релевантен факт, подлежащ на доказване в настоящото
производство.
3
По - нататък, първоинстанционният съд не е аргументирал и правните си изводи
чрез сериозни и задълбочени доводи. Всъщност първоинстанционният съд в мотивите си от
правна страна се е задоволил единствено да препише дословно отразеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, касателно правната страна на повдигнатото
спрямо подсъдимия обвинение за двата престъпни състава.
В обобщение – всичко изложено до тук, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК, доколкото е
довело до вземане на решение по съществото на делото, в разрез с изискването на чл.305,
ал.3, пр.1 и пр.2 от НПК. Касае се за липса в мотивите на присъдата на обстоятелствата,
които първоинстанционният решаващ съд е приел за установени, съответно – въз основа на
кои доказателствени материали е изградил решаващата си воля. В обобщение
първоинстанционният съдебен състав не е отразил собственото си становище относно
приетата и безспорно установена в рамките на съдебното дирене обстановка в противовест с
императивните изисквания на чл.305, ал.3 от НПК.
В този смисъл, при констатираната непълнота на мотивите, свързана с липса на
собствени възприятия на първостепенния съд за установените в производството фактически
обстоятелства, с ненадлежна доказателствената обоснованост на правните изводи (в случая –
пълна липса на такава), въззивната инстанция е изключително затруднена да провери
правилността и законосъобразността на заключенията на Русенския районен съд, за да се
произнесе по съществото на делото, нито пък да може да провери правилността на
изложените в съдебния акт правните изводи. Съобразно константната съдебна практика (Р
948/78 г. на ВС, Р 765/90 г. на ВС, Р № 221/.2008 г. на ВКС и др.), липсата на мотиви към
присъдата е абсолютно основание за отмяната и връщане на делото за ново разглеждане.
Нещо повече, практиката на Върховния съд е категорична и че „съществено процесуално
нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се
отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата”.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че в хода на
първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които обосновават наличие на основания за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
По тези съображения и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1, вр.
чл.334, т.1, пр.2 от НПК, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №53 от 26.04.2024 г. по НОХД №8/2024 г., Районен съд Русе, НО,
11-ти наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Русе.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5