№ 19852
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110107138 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №7138 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I oт ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1
от ЗЗД и по чл.342, ал.1 от ТЗ.
Образувано е в във връзка с подадена в законен срок в съда искова молба от ........, чрез
адв.В. Н. от САК, срещу В. Б. Д., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с
която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение
на ответника на следните суми: сума от 42,67 лв., представляваща задължения за
предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.02.2020г.,
за отчетен период: 25.01.2020г.- 24.04.2020г., сума от 46,38 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на абоната, сума от 142,59 лв.,
представляваща изискуеми задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 19.02.2020г., за отчетен период: 25.01.2020г.- 24.06.2020г.,
сума от 108,52 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
правоотношението по вина на абоната, сума от 546,77 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020г., за периода:
1
25.01.2020г.- 24.06.2020г., сума от 285,78 лв., представляваща неустойка, изразяваща се в
разлика между цената на лизинговото устройство и начислената цена и сума от 52,80 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство
от 19.02.2020г., за периода: 25.01.2020г.- 24.06.2020г., като за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №43697/2022г. на СРС, 165 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си на сключен договор за мобилни услуги за
посочени тел. номера, въз основата на който ответникът е ползвал далекосъобщителни
услуги в процесния период, които не е заплатил. Твърди, че между страните е сключен и
договор за лизинг, по който ответникът не е заплатил лизингови вноски, поради което
същият е прекратен и е възникнало задължение за заплащане на неустойка. Претендират се
разноски
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез особения му
представител адв. В. Т. от САК, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по
съображения за наличие на неравноправни клаузи. Оспорва се предоставянето на
лизинговото устройство на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
По делото са представени по указания на съд. състав оригинали на Договор за мобилни
услуги от 19.02.2020г., с предпочетен тел. номер: ......, със срок на действие: 24 мес., Договор
за мобилни услуги от 12.08.2019г., с предпочетен тел. номер: ......, със срок на действие: 24
мес., ведно с допълнително споразумение към него и с предоставено мобилно устройство:
А.... ....., ведно с Договор за лизинг от 19.02.2020г. за горния мобилен апарат и Договор за
лизинг от 19.02.2020г. за базови аксесоари.
Правните изводи на съда са следните:
С доклада е указано на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
възникването на твърдените правоотношения, както и че е изпълнил надлежно
задълженията си по облигационните правоотношения по предоставяне на мобилни услуги,
като е предоставил на ответника мобилни електронни съобщителни услуги за процесния
период и стойността на същите. Указано му е, че не сочи доказателстства за установяване на
твърденията си. Предметът на сключен договор за мобилни услуги е предоставянето на
абоната на електронни съобщителни услуги чрез една/ няколко електронни съобщителни
мрежи, съгласно договорените условия. Пълно и главно доказване в тази насока не е
проведено успешно, като от факта на сключване на договор за предоставяне на мобилни
услуги не може да се изведе извод, че същите са предоставени. Дадени са указания на ищеца
в тази насока, които не са изпълнени, поради което в тази му част исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
Лизингът е форма за предоставяне за временно ползване на вещи срещу задължение за
заплащане на лизингова цена като лизингополучателят има възможността да придобие
правото на собственост върху лизинговата вещ по време действието на договора или след
изтичане на срока на лизинговия договор. Задължение на лизингополучателя е да
заплаща лизинговото възнаграждение и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Съгласно чл.4 от сключените между страните договори за лизинг и клауза за предаване на
лзинговата вещ ответният лизингополучател декларира, че с подписването на съответния
договор за лизинг лизингодателят му е предал годно за употреба и изрядно устройство,
съотв. базови аксесоари. Доказателства за връщане на лизинговата вещ или за заплащане на
лизинговата цена не са налице. Договорите за лизинг са от 19.02.2020г., поради което не са
налице плащания преди датата на сключването им и такива не могат да се присъдят. Следва
да се присъдят само вноските по падежите от м.03.2020г. до края на посочения от ищеца
период- м.06.2020г., които са както следва: сума от общо 91,56 лв. по договор за лизинг на
2
мобилен апарат, при месечна вноска по погасителен план от 22,89 лв. и сума от общо 8,80
лв. по договор за лизинг на базови аксесоари, при месечна вноска по погасителен план от
2,20 лв. Предвид на това исковата претенция подлежи на уважаване само за горепосочената
сума за задължения за лизингови вноски за мобилен апарат и за базови аксесоари, за
19.03.2020г.- 24.06.2020г.
Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП,
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при
неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора. Претендираната от ищеца сума за договорни неустойки по мобилния номер не
отговаря на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни
съобщителни услуги водят до съществена неравностойност на насрещните задължения по
договора. Претендираните суми за начислени разлики между стандартна цена на мобилно
устройство и/или абонаментен план и дадената такава преференциална цена при
правоотношение с продължително изпълнение представляват своеобразни договорни
неустойки за дадена отстъпка от стандартната цена на мобилно устройство и/или от месечна
абонаментна такса и не отговарят на изискванията на добрите нрави. Начисляването на
подобни задължения противоречи на принципа за свободно договаряне в
гражданскоправните отношения по чл.9 от ЗЗД, което се констатира на 04.09.2024г. и от КЗП
относно нелоялната и агресивна търговска практика по отношение на максималния размер
на неустойките при предсрочното прекратяване на договора, прилагана от мобилните
оператори. Настоящият съдебен състав многократно е посочвал, че договарянето на
неустойка за неспазване крайния срок на дог. правоотношение с потребител е неравноправна
клауза, която противоречи на добрите нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗпотр. тъй като се
ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при
пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на дог. задължения. По този
начин потребителят се задължава да спази крайния срок на действие на договора,
независимо от всичко, под страх от плащането на неустойка от 3- мес. абонаментна такса.
По делото не са налице доказателства за надлежното прекратяване на сключените договори
между страните по реда на чл.87, ал.1, изр.II oт ЗЗД от мобилния оператор, поради
неизпълнение от страна на ответника. С оглед на горното следва да се приеме, че са налице
неравноправни неустоечни клаузи, поети от потребителя на услугата, поради което не следва
да бъде уважаван предявения иск за заплащане на договорна неустойка по така
съществувалите правоотношения между страните.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е извършил разноски за двете съдебни
производства за адвокатски хонорари, заплатена държавна такса и възнаграждение за особен
представител от общо 1 357,55 лв. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебно- деловодни разноски за исковото и за заповедното производство в размер
общо на 111,17 лв.
Така мотивиран, съдът
3
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Б. Д., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... членове на Съвета на директорите, съществува вземане за сумата от
91,56 /деветдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ лв., представляваща незаплатена
лизингова цена по Договор за лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020г., за периода:
25.01.2020г.- 24.06.2020г. и сума от 8,80 /осем лева и осемдесет стотинки/ лв.,
представляваща незаплатена лизингова цена по Договор за лизинг на мобилно устройство от
19.02.2020г., за периода: 25.01.2020г.- 24.06.2020г., ведно със законната лихва от 11.08.2022г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №43697/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над присъдените суми до пълно предявените размери от
546,77 /петстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство
от 19.02.2020г., за периода: 25.01.2020г.- 24.06.2020г. и сума от 52,80 /петдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг на мобилно устройство от 19.02.2020г., за периода: 25.01.2020г.- 24.06.2020г., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... членове на Съвета на директорите, срещу В. Б. Д., ЕГН:**********,
установителни искове за следните суми: сума от общо 42,67 /четиридесет и два лева и
шестдесет и седм стотинки/ лв., представляваща задължения за предоставяне на мобилни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 19.02.2020г., за отчетен период:
25.01.2020г.- 24.04.2020г., сума от 46,38 /четиридесет и шест лева и тридесет и осем
стотинки/ лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението
по вина на абоната, сума от 142,59 /сто четиридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/
лв., представляваща задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 19.02.2020г., за отчетен период: 25.01.2020г.- 24.06.2020г.,
сума от 108,52 /сто и осем лева и петдесет и две стотинки/ лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на абоната и сума от 285,78 /двеста
осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща неустойка,
изразяваща се в разлика между цената на лизинговото устройство и начислената цена, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №43697/2022г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ...... членове
на Съвета на директорите, сума в размер общо на 111,17 /сто и единадесет лева и
седемнадесет стотинки/ лв., представляващи сторени разноски в исковото и в заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5