Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 21.112019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в. гр.дело № 6035 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.11.2018 г. по гр.д. № ********* г., СРС, ІІ ГО, 78 с-в е признал
за установено на основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответникът С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на ищеца „Т. С.” ЕАД, *** следните суми:
1
600 лв. - стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. - април 2015 г., 200 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 600 лв., за периода
15.09.2014 г. - 15.08.2017 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлил иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като погасен по
давност: в частта за признаване за установено, че ответникът С.П.Д., ЕГН **********,***
дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** сума в размер над 1
600 лв. до пълния предявен размер от
1 907,74 лв. - цена за ползвана топлоенергия и в частта за признаване за
установено, че ответникът С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца „Т.С.”
ЕАД, *** сума в размер над 200 лв. до пълния предявен размер от 399,40 лв. - лихва за забава
върху главницата. Осъдил
е ответника С.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 408,15 лв. - деловодни
разноски по настоящото производство. Осъдил е ответника С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 75
лв. - деловодни разноски по заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Изпълнитения директор Сашо Чакалски, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Симона Димитрова в частта, в която са отхвърлени исковете на
„Т.С.” ЕАД за главница и лихви като
погасени по давност и в частта на присъдените разноски по делото. Сочи се, че
неправилно съдът е приел, че са погасени по давност всички дължими суми преди
14.09.2014 г. Сочи се, че в раздел ІХ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“,
чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. отвеника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно
до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Съдът не е
съобразил обстоятелството, че сумите по обща фактура за период м.05.2013 г.-м.04.2014
г., издадена м.07.2015 г. става изискуема, съответно на 15.09.2014 г.
Заявлението за издаване на ЗИ е подадено на 14.09.2017 г., поради което
давността не е изтекла.
Моли СГС да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното
решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат
уважени изцяло предавените искове. Претендира
присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство.
Въззиваемият С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** не взема
становище по въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1907,74 лв.-главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2013 г. до м. 04.2015 г., сумата от 399,40 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 15.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр. дело № 65010/2017 г. на СРС, 78 състав до окончателното
изплащане на сумата, както и на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът С.П.Д., ЕГН ********** е
потребител на топлинна енергия за битови нужди
относно недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“Овча купел“, бл.*******, аб. № 297484, по който е изпълнил задължението си за доставка на
топлинна енергия за периода от
месец м.05.2013 г. до месец 04.2015г. Съгласно действащите през този период
общи условия срокът за заплащане
от потребителите на топлинна енергия
на месечните дължими суми е 30 дни, след изтичане
на периода, за който се
отнасят. Ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността
на доставената топлинна енергия за посочения период.
Моли съда да постанови решение,
с което признае за установено, че ответникът има
задължение към него за посочените по-горе суми.
Претендира присъждане
на направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С.П.Д., ЕГН ********** в срока по чл. 131 от
ГПК е депозирал писмен отговор на 22.05.2018 г., в който е оспорил исковете с
твърдения, че всичките му радиатори са пломбирани, че представените извлечения
от сметки на „Т.С.“ ЕАД съдържат изцяло неверни данни, че не е
купувач/потребител на ТЕ.
Третото лице помагач не е взело становище по
предявените искове.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Възраженията касаят
обстоятелството за прилагането на погасителната давност. Настоящата инстанция
приема, че райнният съд неправилно е приложил
погасителната давност, но не по съображенията, изложени във въззивната
жалба, а защото направеният довод в тази насока от страна на ответника е преклудиран. Видно от данните по делото, същият е депозирал писмен отговор на 22.05.2018 г., в който не е направил възражение за
погасителна давност. Такова липсва и във възражението му срещу ЗИ по чл.410 ГПК
в заповедното производство по ч.гр.д. № 65010/17 г. на СРС, 78 състав. Едва със становището си на 02.11.2018 г., след проведено първо
съдебно заседание на 31.10.2018 г., ответникът твърди, че „поради изтекъл давностен срок „Топлофикация“ прие да отпише старите ми
задължения, включително за периода май 2013-та април 2015-та, предмет на спора,
с което признава претенциите си към мен за необосновани“. Дори и да се приеме
това твърдение за направено възражение за погасителна давност, макар и да не звучи като такова, то
същото се явява преклудирано
по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника
срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да
се направят за първи път
пред въззивния съд. Това се
отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“
Други възражения и
оспорвания не се правят. Фактът на предоставяне на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната цена се установява
от индивидуални справки от ФДР, документи за главни
отчети, извлечение от сметки за
начислени прогнозни суми от ищеца,
изравнителни сметки, заключенията на СТЕ и
ССЕ, които съдът кредитира като компетентни и безпристрастни.
Ето защо, СГС следва да отмени решението в частта, в
която съдът е отхвърлил иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че
ответникът С.П.Д., ЕГН **********,*** дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** сума в
размер над 1 600
лв. до пълния предявен размер от 1 907,74 лв. - цена за ползвана топлоенергия и
в частта за признаване за установено, че ответникът С.П.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** сума в размер над 200 лв. до пълния предявен размер
от 399,40 лв. и вместо него да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от още 307, 74 лв.
главница /разликата между отвърлената и призната
главница/ и сумата от още 199,40 лв./
разликата между отхвърлената и призната част/ за мораторна
лихва.
При тези данни се променят и размерите на присъдените разноски, които за
първата инстанция са в общ размер от 523,15 лв., присъдени са 408,15 лв., т.е.
ответникът следва да доплати още 115 лв., а за заповедното производство разноските
са общо 96,14 лв., присъдени са 75 лв., като ответникът следва да доплати още 21,14
лв.
В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.
За въззивната инстанция въззиваемият
следва да заплати на въззивника разноски в общ размер
от 150 лв., от които за държавна такса от 50 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение 100 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 29.11.2018 г. по гр.дело № 85057/18 г.
на СРС, ІІ ГО, 78, в частта, в която СРС
е отхвърлил иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът С.П.Д.,
ЕГН **********,*** дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, *** сума в размер над 1 600 лв. до пълния предявен
размер от 1 907,74 лв. - цена за ползвана топлоенергия и в частта за признаване
за установено, че ответникът С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на
ищеца „Т.С.” ЕАД, *** сума в размер над
200 лв. до пълния предявен размер от 399,40 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Т.С." ЕАД, че ответникът
С.П.Д., ЕГН **********,*** дължи на ищеца „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Б, представлявано от Изпълнитения
директор сумата от още 307,74 лв.
главница, представляваща цена за използвана ТЕ за периода м.05.2013
г.-14.09.2014 г., и сумата от още 199,40 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2014 г.-15.08.2017 г.
ОСЪЖДА
С.П.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Б, представлявано от Изпълнитения
директор направените разноски за първата инстанция в размер на още 115 лв., а за
заповедното производство в размер на още 21,14 лв.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Б, представлявано от Изпълнитения
директор направените разноски за
настоящата инстанция в размер на 150 лв.
Решението е постановено
при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.