Р Е Ш Е Н И Е
№128
гр. Кюстендил, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при участието на съдебен секретар Р.
С., като разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 148 по описа на ОС- Кюстендил за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 734 от 05.11.2018 година, постановено по гр.
дело 368 по описа на Кюстендилския районен съд за 2018 г. е признато за
установено в отношенията между страните,
че М.К.Д., ЕГН ********** дължи и следва да
заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „**”, бул. „***” №
**, ет.**, като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК” ЕАД, сумите в
размер на *** евро - главница,
дължима по договор за кредит от
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 29168/11.12.2018 г., по описа на КнРС,
депозирана от М.К.Д.,
ЕГН **********, с която обжалва изцяло постановения от КнРС съдебен
акт с твърдение за недопустимост на производството, поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца.
Твърди се, че
първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,
но е направил погрешен извод, че предявеният иск е допустим на осн. т.10 „б“ от
ТР № 4/2014 г. на ВКС, без да съобрази специалната разпоредба на чл. 417, т. 2
от ГПК, която е разгледана в т. 4 от посоченото тълкувателно решение. В тази
връзка се сочи съдебна практика и се изтъква, че когато изпълнителното
основание по чл. 417, т. 2 ГПК е издадено с оглед особено качество на
кредитора, за издаването на заповед за незабавно изпълнение, в полза на неговия
частен правоприемник, е необходимо последният да притежава същото качество. На
тази база се иска обезсилване на постановеното съдебно решение като
недопустимо, ведно с издадения въз основа на заповедта по чл. 417 от ГПК
изпълнителен лист и връщане на делото на КнРС за произнасяне по предявения
осъдителен иск. Не
са въведени искания по доказателствата. Претендират
се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ОТП Факторинг България” ЕАД, чрез
пълномощника й юрисконсулт Р. М. М., в
който жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата
страна релевира доводи, че постановеното първоинстанционно решение е правилно,
обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и
моли за неговото потвърждаване. На първо място се счита, че възражението за
недопустимост на производството по предявения от дружеството главен осъдителен
иск е просрочено, тъй като не е налице депозиран отговор на исковата молба по
чл. 131 от ГПК в законоустановения срок. На следващо място се сочи, че
предявеният иск е допустим, тъй като е спазено разрешението дадено в т. 10 от ТР № 4/2014 г.
на ВКС, съгласно която легитимиран на предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК е и
цесионерът, когато е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, какъвто именно е
настоящия случай. Изтъква, че разрешението дадено в т. 4 г. касае случаите,
когато цесията е извършена преди иницииране на заповедното производство, а
процесният случай не е такъв. Иска се потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.
8 от ГПК, във вр. с чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 300 лева. Не
са въведени искания по доказателствата.
В съдебно заседание въззивникът
М.К.Д., редовно призован не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.Дезпозира мола с вх. № 3072/23.04.2019 г., с която изразява
съгласие за даване ход на делото в негово отсъствие. Поддържа депозираната от
него жалба и претендира присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна „ОТП
Факторинг България” ЕАД, редовно призована не
се явява лично, представлява се от юрисконсулт Р. М. М., която поддържа
подадения отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира сторените в производството разноски и прилага списък по чл. 80 от ГПК. Релевира, при условие на евентуалност, възражение за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът като съобрази доводите във
въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна
и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно
заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
След преценка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на служебните си задължения и
по възраженията на въззивника съдът приема, че решението е недопустимо поради
липса на процесуална легитимация на ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД да води иск по чл. 422 ГПК по следните
съображения:
Безспорно установено по делото е, че на 09.09.2011 г.,
между
„Банка ДСК” /кредитор/ и К. Г. И. като кредитополучател, е сключен договор за
кредит за текущо потребление за сумата в размер на *** евро. Тази сума следвало
да се издължи на 120 вноски, считано от датата на усвоявяане на кредита при
променлив лихвен процент от 11,45% или 0,03 процента на ден. Неразделна част от
този договор били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица. Описаният договор за кредит бил обезпечен с договор за поръчителство от
09.09.2011 г., сключен от ответника по иска с правно основание чл. 422 от ГПК- М.К.Д.,
в качеството му на поръчител, и „Банка ДСК” ЕАД - кредитодател.
По заявление от 04.05.2015 г., подадено от
кредитора „Банка
ДСК” ЕАД, е
образувано ч.гр.д. 646//2015 по опис на КнРС и е издадена Заповед № 383/05.5.2015г. за незабавно изпълнение на парично задължение, въз
основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК. Кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист, по
силата на който длъжниците - К. Г. И. и М.К.Д. са
осъдени солидарно да заплатят на заявителя - „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ****, сумите
в размер на **** евро - главница по договор за кредит за текущо потребление от
09.09.2011г., допълнително споразумение от 22.02.2013г. и допълнително
споразумение от 20.01.2014г.; лихва в размер на *** евро, в това число: редовна
лихва в размер на ** евро за периода от 15.05.2014г. до 03.05.2015г.; лихвена
надбавка за забава в размер на 19.38 евро за периода от 13.10.2014г. до
03.05.2015г.; дължими такси и разноски в размер на 60.00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на **
лева, от които 301.68 лева – държавна такса и 707.09 лева - юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: за погасяване на договор за кредит за текущо потребление от
09.09.2011г., допълнително споразумение от 22.02.2013г. и допълнително
споразумение от 20.01.2014г.
На
24.10.2017 г., в рамките на законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
ответникът М.Д. е депозирал възражение против заповедта, която му била връчена
18.01.2018 г. Със съобщение, получено от „Банка ДСК” ЕАД, на 19.01.2018 г., съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване
на вземането срещу възразилия длъжник в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
В периода след подаване на заявлението за
образуване на заповедно производство и до получаване на съобщението по чл. 415
ал. 1 ГПК се е осъществила прехвърлителна сделка, относно процесното парично
вземане. На 21.11.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕАД е сключен договор за
покупко-продажба на вземания, по силата на който и процесното вземане било
прехвърлено ведно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. На база изрично пълномощно, предоставено от Банка
ДСК настоящият ищец „ОТП Факторинг България” ЕАД, с уведомително писмо е
уведомил кредитополучателя и поръчителя за извършената цесия ( лист 30 от
произодството пред КнРС). Искът по чл. 422 ал. 1 ГПК е предявен от цесионера „ОТП
Факторинг България” ЕАД, който е частен
правоприемник на заявителя – кредитор по договора за банков кредит.
Спорният въпрос е при частно правоприемство,
основано на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.
422 ГПК, ако заповед за незабавно изпълнение е била издадена въз основа на
извлечение от сметка и произтича от особеното качество на кредитора – банка. В
т.10б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г. е
формулиран общ принцип, че при частно правоприемство основано на договор за
цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но разрешението
на конкретния казус следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР
изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното
производство. В хипотезата по чл. 417 т.2 ГПК възможността за снабдяване със
заповед за незабавно изпълнение произтича от особеното качество на кредитора,
поради което и неговият частен правоприемник трябва да притежава същото
качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение. В противен случай се
заобикаля законът чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на
субекти извън изрично посочените в закона, за които законодателят е предвидил
облекчен ред за събиране на вземанията им. Законът не е въвел ограничения за
цедиране на тези вземания, но има ограничения за издаване на изпълнителен лист
по облекчения ред на чл. 417, т. 2 ГПК. Производството по чл. 422 ГПК е
продължение на заповедното и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното
основание. Затова след като за вземане произтичащо от банкова сделка, т. 4г от
тълкувателното решение изисква към момента на подаване на заявлението
кредиторът да има специалното качество, същите ограничения следва да се
приложат и в хода на исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато
заявителят е цедирал вземането преди стабилизирането на заповедта за незабавно изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Новият кредитор няма
специалното качество, той не може да се ползва от този ред осигуряващ пряко
принудително изпълнение спрямо длъжника. Затова в тези случаи при прехвърляне
на вземането след подадено заявление от кредитор – банка на друг кредитор,
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът, който ще продължи
участието си в делото, а цесионера само при условията на чл. 226 ГПК със
съгласието на всички страни в процеса включително и длъжника. Цесионерът който
е страна по материалното правоотношение не е лишен от възможността да защити
правото си по общия ред с осъдителен иск. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 1 от 01.02.2017 г., постановено по т.д. № 3228/ 2015
година, Търговска колегия, II отделение на
ВКС. В цитираното решение, Върховният съд се е произнесъл по въпроса: „Легитимиран ли е цесионерът, който не е
банка, да предяви иск за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК в
случаите, в които частното правоприемство е настъпило след издаване на заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в полза на
заявител – банка?”, която изцяло се споделя от настоящ състав на КнОС.
С оглед изложеното ищецът не е активно
легитимиран да води иска за установяване съществуването на вземането.
Обжалваното решение, като постановено по процесуално недопустимия
иск следва да се обезсили, а производството по делото по установителния иск
следва да се прекрати.
Съобразно разрешението, дадено в
т.13 на тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. при прекратяване на
производството по делото по предявения установителен иск по чл.422 от ГПК /с
изключение на хипотези на постигната съдебна спогодба или прекратяване на
производството при влязла в сила заповед за изпълнение/, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска.
С оглед на така изложеното,
въззивният съд намира, че Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва
да бъдат обезсилени само срещу длъжника М.К.Д., подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
На основание чл. 271, ал. 2 ГПК при отмяна на
решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално
съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Горното обстоятелство, наличието на предявени от ищеца при условието на
евентуалност осъдителни искове срещу ответника М.К.Д. и сбъдването на процесуалното
условие за разглеждането им, обуславя необходимостта от произнасяне по
предявените от ищеца при условията на евентуалност искови претенции. При това положение делото
следва да се върне на КнРС за произнасяне по предявените, при условие на
евентуалност осъдителени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 6763,59 евро
главница, дължима по договор за кредит от
По разноските:
Настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася
по разноските. Разноски при прекратяване на производството по делото биха се дължали, ако
исковете бяха кумулативно съединени. Правните последици от отхвърлянето и
прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален
са идентични - съдът се счита сезиран с евентуално съединеният иск.
Отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по
евентуалния иск. Когато между същите страни са предявени алтернативно или
евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското
възнаграждение. При уважаване на направения отвод за недопустимост обаче разноски не се
дължат, тъй като в този случай на разглеждане подлежат евентуално съединените
искове и отговорността за разноски се определя от решението на съда по тях. С оглед на изложеното, при
разглеждането на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по исканията за
разноските, които жалбоподателят е направил, съобразно
изхода на делото по евентуалния иск.
По
обжалваемостта:
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т.1 не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на
иска до 20 000 лв. за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия
случай, доколкото всеки от обективно съединените искове е с цена, под
посочената сума.
Макар претендираните вземания да са основани на един и
същ договор, същите са предмет на самостоятелни искове, поради което от
значение за преценката за допустимостта на касационния контрол е цената на
всеки от тях, а не сбора от сумите на всички вземания.
Водим от изложеното съставът
на Кюстендилския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 734 от 05.11.2018 година,
постановено по гр. дело 368 по описа на Кюстендилския районен съд за 2018 г., с което е признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът
М.К.Д., ЕГН ********** с адрес *** дължи и следва да заплати на „ОТП
Факторинг България” ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. ***, район „***”, бул. „*** ***” № ***, ет.**,
като частен правоприемник-цесионоер на „Банка ДСК” ЕАД, сумите в размер на *** евро - главница,
дължима по договор за кредит от
ОБЕЗСИЛВА Заповед №
383/05.05.2015г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 т.2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. 646//2015 по опис на КнРС, в частта, с която М.К.Д., ЕГН ********** с адрес *** е осъден да
заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
р-н ***, ул. „**” ***, сумите в размер на ***
евро - главница, дължима по договор за кредит от
ПРЕКРАТЯВА производството по г.д.368/2019 г. на КнРС по отношение на иска по чл. 422
от ГПК и по в.г. д. 148/2019 г. на КнОС.
ВРЪЩА делото
на Кюстендилския районен съд за разглеждане и произнасяне по евентуално
предявените осъдителни искове.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.