№ 1351
гр. Велико Търново, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100328 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. А. И. срещу И. М. М., с
която са предявени искове за прогласяване нищожността на саморъчно завещание
от 11.4.2022 г., а в условията на евентуалност - за унищожаването на същото;
евентуален иск за намаляване на завещателно разпореждане и за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на А. С. И.; както и обусловен иск за
допускане до делба на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“
№ 6, бл. 32, Вх. А, ет. 2, ап. 6.
Ищцата твърди, че е наследник по закон на А. С. И., б.ж. на гр. Велико
Търново, починал на 19.1.2024 г., който приживе е притежавал самостоятелен
обект в сграда /апартамент/ с идентификатор 10447.515.25.12.6, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „***“ № 6, бл. 32, Вх. А, ет. 2, ап. 6, ведно с мазе от 3.30 кв.м.
Заявява, че след смъртта на наследодателя й ответницата е представила пред
нотариус Д. Т. саморъчно завещание, което завещание е обявено и съгласно което
собственик на имота е И. М. М.. Счита, че завещанието не е писано ръкописно от
А. С. И. и че същото не отразява действителната воля на наследодателя, тъй като
последният не е имал воля да завещава, а да прехвърли имота срещу грижи.
Доколкото обаче договорът за издръжка и гледане е следвало да се сключи в
нотариална форма, която в случая не е спазена, счита, че завещанието е нищожно,
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че през последните дни от живота му
1
състоянието на наследодателя й е било лошо, тъй като същият е злоупотребявал с
алкохол и не е имал способност да завещава, поради което дори да е автор на
завещанието, то последното е направено поради грешка, насилие или измама.
Счита, че дори завещанието е действително, то със същото наследодателят е
накърнил запазената й част от наследството, което се равнява на по ½ ид. ч. от
имота.
Ответницата оспорва исковете. Оспорва твърдението, че завещанието не е
написано от А. С. И. и че не отразява последната му воля, като заявява, че
последният е бил нейн семеен партньор в периода 2014 – 2024 г., през което време
се е грижила за него. Оспорва и твърдението, че завещателят е злоупотребявал с
алкохол.
В допълнителен отговор, подаден от назначения й процесуален представител,
ответницата заявява, че завещателят е страдал от заболяване паркинсон, треморно-
ригидна форма, което обаче е засягало единствено неговия долен десен крайник.
Сочи, че не са били налице дегенеративни проблеми, свързани с горните крайници,
които да не са позволявали на завещателя да изписва ръкописен текст, нито че са
били налице невро-психически отклонения, свързани със заболяването. Твърди, че
до смъртта си завещателят е бил страна по трудово правоотношение и е
изпълнявал трудовите си задължения без затруднение, независимо от заболяването
си. Счита, че при тълкуване волята на завещателя се установява, че същият е имал
ясно и категорично намерение да извърши завещателно разпореждане, в резултат
на което да прехвърли на ответница след неговата смърт права върху процесния
недвижим имот. Сочи, че липсват каквито и да било доказателства, че към датата
на изготвяне на завещанието завещателят не е могъл да действа разумно и да
ръководи постъпките си, като в тази връзка заявява, че по отношение на същия не
са установени количествени и качествени разстройства на съзнанието, както и
мисловни нарушения, независимо от здравословното му състояние. В тази връзка
оспорва и твърденията, че завещателят е употребявал големи количества алкохол,
тъй като такава употреба е била изцяло несъвместима с приеманите от него
медикаменти, както и с изпълнението на трудовите му задължения. Счита, че
липсват доказателства, които да установяват, че е налице съществуване на неверни
представи у завещателя или незнание на обстоятелства, имащи значение при
формиране на волята за извършване на завещателния акт. Твърди, че от страна на
ищцата не се излагат конкретни твърдения, а и не се и установява, че за
извършването на завещателното разпореждане завещателят е бил умишлено
въведен в заблуждение или че е поддържано вече формирано в него такова, както и
2
че по отношение на него е упражнено насилие, което да е възбудило основателен
страх за настъпване на значителни вредни последици за него и за близките му.
Заявява, че доколкото ищцата иска намаляване на завещателно разпореждане
спрямо лице, което не е от кръга на наследниците по закон, то успешното
упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН е обусловено от наличието на
приемане на наследството от наследника със право на запазена част по опис, а
доказателства за това не са ангажирани по делото. Сочи, че към момента на
смъртта на А. С. И. в наследствената маса са е включвало и друго имущество –
недвижими имоти, моторни превозни средства и парични вземания.
В проведените открити заседания пълномощникът на ищцата поддържа
исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
Процесуалният представител на ответницата поддържа заявяването оспорване
и моли за отхвърляне на исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С исковата молба са предявени установителни искове с правно основание по
42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – по отношение на
исковете за прогласяване нищожността на завещанието, при условията на
евентуалност – конститутивни искове с правно основание чл. 44, ал. 1, вр. чл. 43,
ал. 1, б. „а“ и „б“ от ЗН – по отношение на исковете за унищожаване на
завещанието, при условията на евентуалност – конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 от
ЗН – отношение на иска за възстановяване на запазената част от наследството,
както и обусловен иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34
от ЗС и чл. 69 от ЗН.
В случая от представените писмени доказателства се установява и не е спорно
между страните, че ищцата Н. А. И. е единствен законен наследник на А. С. И., б.ж.
на гр. Велико Търново, починал на 19.1.2024 г.
Установява се също, че приживе А. С. И. е притежавал недвижим имот,
представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 6,
Вх. А, ет. 2, със застроена площ от 49.33 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение № 6А с полезна площ 3.30 кв.м., заедно с 1.149 % ид.ч. от общите части
на сградата, който понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.515.25.12.6, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 6,
бл. 32, Вх. А, ет. 2, ап. 6. Въпросният недвижим имот е придобит от А. С. И. по
3
време на брака му с М. Г. И., който брак е прекратен с решение по гр.д. № 849/1996
г. на ВТРС, а по силата на бракоразводното решение наследодателят на ищцата е
станал изключителен собственик на имота.
Става ясно също, че със заморъчно завещание от 11.4.2022 г. А. С. И. е завещал
на ответницата И. М. М. имотът, подробно описан в предходния абзац.
По делото е допуснато изготвянето на графическа експертиза, според чието
заключение ръкописният текст на завещанието е изпълнен от А. С. И., който е
положил и подписа си под завещателното разпореждане.
Установява се още, че приживе А. С. И. е бил собственик по наследство и на ½
ид.ч. от имоти в с. ***, Община Стражица, а именно: на УПИ I-101 в кв. 55 по ПУП
на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда, лятна кухня, гараж и
стопанска постройка; на УПИ III-93 в кв. 52 по ПУП на с. ***, ведно с построената
в имота жилищна сграда и стопанска постройка; на УПИ II-94 в кв. 52 по ПУП на
с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда; и на УПИ X-82 в кв. 53 по
ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда.
Приживе А. С. И. е бил собственик и на три броя леки автомобили – всички със
служебно прекратени регистрации.
След смъртта по банковата сметка на А. С. И. в „Уникредит Булбанк“ АД е
била налична сумата от 1 205.56 лева, която сума в изтеглена от ищцата на 8.3.2024
г.
По делото е налично и писмо от ПОД „Алианц България“, с пред което след
смъртта на А. С. И. на неговия наследник Н. А. И. е изплатена сума в размер на
6 298.79 лева.
Към момента на смъртта си А. С. И. е имал задължения по изп. д. № 703/2023 г.
и по изп. д. №1727/2021 г. – и двете по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, както и
задължение по договор за потребителски кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД.
Според заключението по изготвената оценъчна експертиза, пазарната стойност
на апартамента, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 6, към датата на
откриване на наследството възлиза на 76 890.00 лева, пазарната стойност на УПИ
I-101 в кв. 55 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда,
лятна кухня, гараж и стопанска постройка, възлиза на 18 950.00 лева; пазарната
стойност на УПИ III-93 в кв. 52 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота
жилищна сграда и стопанска постройка, възлиза на 2 240.00 лева; пазарната
стойност на УПИ II-94 в кв. 52 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота
4
жилищна сграда, възлиза на 13 810.00 лева; а пазарната стойност на УПИ X-82 в
кв. 53 по ПУП на с. ***, ведно с построената в имота жилищна сграда, възлиза на
4 080.00 лева.
По исковете с правно основание по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и
по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН в тежест на
ответницата, като ползващо се от оспореното завещание лице, беше да установи
истинността /автентичността/ на оспореното завещание.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания.
В случая съдът намира, че всички изискуеми предпоставки за
действителността завещанието на А. С. И. са налице.
На първо място, по делото е прието заключение на допуснатата графическа
експертиза, според което ръкописният текст на завещанието е изпълнен от
наследодателя А. С. И., именно който е положил подписа си под завещателното
разпореждане. Както вече беше отбелязано в проведеното открито заседание,
настоящият съдебен състав приема, че заключението е компетентно изготвено от
лице с необходимите познания, като същото е обосновано и за съда не възниква
съмнение за неговата правилност.
На второ място, завещанието съдържа ясно означение на датата, на която е
съставено.
На последно място, подписът по процесното завещание е поставен след
завещателните разпореждания, с което е изпълнено и последното изискване на 25,
ал. 1 от ЗН.
Горното прави неоснователен иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Аргументът, че завещателят не е имал воля да завещава, а да прехвърли имота
срещу грижи, т.е. че е искал да сключи договор за гледане и издръжка, за който не е
спазена нужната нотариална форма, е неоснователен, доколкото волята за
завещаване е достатъчно ясно, а наличието на тежест в завещателния акт не
променя този извод, още повече, че в случая е употребена единствено думата
„грижи“, а не е вменено задължение за осигуряване на издръжка и гледане за в
бъдеще. Сочената от ищцата в писмената й защита съдебна практика касае
5
различни фактически хипотези. В случая при тълкуване волята на наследодателя е
видно, че същият действително е очаквал грижи от страна на заветника, но това
съвсем не означава, че същият е искал да прехвърли имота срещу договор за
гледане и издръжка.
Горното прави неоснователен предявеният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и
води до сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на
евентуално съединените искове по чл. 44, ал. 1, вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ и „б“ от ЗН.
По исковете с правно основание по чл. 44, ал. 1, вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ и
„б“ от ЗН:
За основателността на тези искове ищцата следваше да установи фактическите
си твърдения, че към момента на съставяне на завещанието завещателят не е бил
способен да завещава, както и че завещанието е направено поради грешка, насилие
или измама.
В случая в исковата молба се твърди, че през последните години
здравословното състояние на завещателя в било лошо, като същият е
злоупотребявал с алкохол, поради което не е бил способен да завещава.
Неспособни да действат разумно са лицата, които не са поставени под
запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина не са в
състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират
и да ръководят постъпките си.
От ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод, че по
време на изготвяне на процесното завещание А. С. И. е страдал от слабоумие,
душевна болест или по друга причина не е бил в състояние да разсъждава
нормално и че не е можел да разбира и ръководи постъпките си. От
доказателствата е видно, че през последните години от живота си завещателят е
страдал от болестта на Паркинсон и от хипертония, за което е приемал нужните
медикаменти. Липсват обаче каквито и да било доказателства, от които може да се
направи извод, че А. С. И. не бил в състояние да разсъждава нормално и че не е
можел да разбира и да ръководи постъпките си.
Липсват и каквито и да било доказателства, от които може да се направи извод,
че изготвянето на процесното завещание е станало поради грешка, измама или
насилие.
Горното прави неоснователни предявените искове по чл. 44, ал. 1, вр. чл. 43,
ал. 1, б. „а“ и „б“ от ЗН и води до сбъдване на вътрешно-процесуалното условие за
разглеждане на евентуално съединения иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН.
6
По иска с правно основание по чл. 30, ал. 1 от ЗН:
За основателността на този иск ищцата следваше да установи размера на
запазената си част от наследството на А. С. И., респ. накърнения размер от тази
запазена част, а ответницата - всички възражения, които направи в производството,
включително, че ищцата не е приела наследството по опис.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН сочи, че наследник с право на запазена част,
каквато е ищцата, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Алинея втора на чл. 30
ЗН пък сочи, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява
това право спрямо лица, които не са наследници по закон, каквато е ответницата,
необходимо е той да е приел наследството по опис.
В контекста на гореизложеното искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН се явява
неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства, че ищцата, като
законен наследник на А. С. И., е приела наследството на последния по опис,
каквото е изискването на чл. 30, ал. 2 от ЗН.
Аргументът на ищцата, че случаят касае универсално завещание е
неоснователен, доколкото по делото се установи, че завещателят е притежавал и
други имоти, моторни превозни средства и е имал парични вземания от трети лица.
По иска по чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34 от ЗС и чл. 69 от ЗН:
С оглед извода на съда за неоснователност на обуславящия иск по чл. 30, ал. 1
от ЗН, то убословеният иск за делба на процесния недвижим имот се явява
неоснователен, тъй като не е налична съсобственост, която да бъде ликвидирана.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ищцата следва да се възложат
разноските за производството, представляващи заплатените възнаграждения на
вещите лица в размер на 800.00 лева.
При гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. А. И., ЕГН ********** срещу И. М. М., ЕГН
********** за обявяване нищожността на саморъчно завещание на А. С. И., ЕГН
**********, б.ж. на гр. Велико Търново, починал на 19.1.2024 г., вписано под вх. №
671/1.2.2024 г., акт № 173, том I, дело № 389/2024 г. на Служба по вписванията, гр.
Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. А. И., ЕГН ********** срещу И. М. М., ЕГН
********** за унищожаване на саморъчно завещание на А. С. И., ЕГН
**********, б.ж. на гр. Велико Търново, починал на 19.1.2024 г., вписано под вх. №
671/1.2.2024 г., акт № 173, том I, дело № 389/2024 г. на Служба по вписванията, гр.
Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. И., ЕГН ********** срещу И. М. М., ЕГН
********** за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от А. С. И.,
ЕГН **********, б.ж. на гр. Велико Търново, починал на 19.1.2024 г., със
саморъчно завещание, вписано под вх. № 671/1.2.2024 г., акт № 173, том I, дело №
389/2024 г. на Служба по вписванията, гр. Велико Търново и за възстановяване
запазената част на ищцата от наследството на А. С. И..
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. И., ЕГН ********** срещу И. М. М., ЕГН
********** за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10447.515.25.12.6, представляващ жилище /апартамент/ на адрес: гр. Велико
Търново, ул. „***“ № 6, бл. 32, Вх. А, ет. 2 ап. 6, с площ от 49.33 кв.м., заедно с
мазе с площ от 3.30 кв.м., намиращи в сграда с идентификатор 10447.515.25.12,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.25.
ОСЪЖДА Н. А. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 800.00 лева
– разноски за възнаградения за вещи лица, както и сумата от 5.00 лева – при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8