РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Добрич , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230100679 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №679 по описа за
2021г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба на Ц.. Г. С. с ЕГН
**********, от ***, с която срещу “М-АГРО”ЕООД,ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** в условията на обективно съединяване са предявени
парични искове, както следва:
-За сумата от 4255,93лв., представляваща наемна цена за стопанската
2019/2020г. по Договор за наем от 31.05.2018г. и по Договор за наем от
04.06.2019г.;
-За сумата от 1094,62лв., представляваща обезщетение за забава в
плащане на главните задължения за наемна цена по процесните два договора,
в това число:
-381.94 лева, начислено за периода 01.01.2020г. до 02.10.2020г. върху
забавеното главно задължение от 5000лева /първоначално платена част/ от
наемна цена за стопанската 2018/2019г., платимо до 31.12.2019 г., което
ответникът заплатил на 2.10.2020 г.
-49.84 лева , начислено върху сумата от 3261.86 лева за периода
01.01.2021г.-24.02.2021 г.;
-35.63 лева- начислено върху сумата от 2250 лева- за периода от от
01.01.2021 г. до 26.02.2021 г.;
-556,29лв.- начислено върху сумата от 4767,79лв. втора част платена за
стопанската 2018/2019г. за периода 01.01.2020г.- 23.02.2021г.;
-70,94лв.- начислено върху исковата сума за периода 01.01.2021г.- 01.03.
2021г./датата на подаване на исковата молба/;
Фактически твърдения на ищеца. Страните са обвързани с Договор
за наем от 31.05.2018г. и с Договор за наем от 04.06.2019г., по силата на които
ищецът като наемател предоставил на ответника ползването на следните
недвижими имоти:
1/ нива от 68.531 дка,имот с ИДН ***, в местността „***”,с.***;
2/ нива от 30.001 дка, имот с ИДН *** в землището на с*** ;
3/ нива от 10.002 дка, имот с ИДН *** в землището на ***
По силата на уговорения срок, ответното дружество ползвало
1
земеделските земи с обща площ от 108.534 дка през стопанската 2018/2019г и
2019/2020г.
Ответникът не заплатил на ищеца 4767.79 лева- остатък от дължимия
наем за стопанската 2018/2019 година и 9767.79 лева- дължим наем за стоп.
2019/2020 г.
На 10.02.2021 г. представител на ответното дружество представил на
ищеца проект за спогодба, с който признава дължимостта на задължението от
14 535.58 лева и предлага удължаване на срока за изпълнение.Наемодателят
не се съгласил с предложението за удължаване на сроковете за плащане. По
негово искане, с определение № 260393/15.02.2021г. по ч.гр.д.№ 469/2021 г.,
ДРС допуснал обезпечение на бъдещия иск и издал заповед за налагане на
възбрана върху недвижимо имущество, собстве ност на ответника.
След налагане на възбраната, на 23.02.2021 г. ответникът изплатил
сумата от 4767.79 лева- дължимо арендно плащане за стопанската 2018/2019
година. На 24.02.2021 г. изплатил сумата от 3261.86 лева- част от арендното
плащане за стопанската 2019/2020 г., а на 26.02.2021г. заплатил още една част
от наемното плащане за стопансксата 2019/2020 г. от 2250 лева, т.е. общо
заплатената сума възлиза на 5511.86 лева. Останала неиздължена сумата от
4255.93 лева от договореното наемно плащане от по 90.00 лева на декар за
стопанската 2019/2020 година.
Поради забава в плащане на главните задължения за 2018/2019 стопанска
година и за 2019/2020 стопанка година, ответникът дължал и обезщетение за
забава в плащането на главните задължения, а именно:
-381.94 лева, начислено за периода 01.01.2020г. до 02.10.2020г. върху
забавеното главно задължение от 5000лева /първоначално платена част/ от
наемна цена за стопанската 2018/2019г., платимо до 31.12.2019 г., което
ответникът заплатил на 2.10.2020 г.
-49.84 лева , начислено върху сумата от 3261.86 лева за периода
01.01.2021г.-24.02.2021 г.;
-35.63 лева- начислено върху сумата от 2250 лева- за периода от от
01.01.2021 г. до 26.02.2021 г.;
-556,29лв.- начислено върху сумата от 4767,79лв. втора част платена за
стопанската 2018/2019г. за периода 01.01.2020г.- 23.02.2021г.;
-70,94лв.- начислено върху исковата сума за периода 01.01.2021г.-
01.03. 2021г./датата на подаване на исковата молба/;
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна депозира отговор.
Предявените искове за обезщетение за забава се оспорват като
недоказани по размер. Искът за заплащане наемна цена за стопанската
2019/2020г. се оспорва като неоснователен. Твърди се наличие на
форсмажорно обстоятелство- суша през цялата стопанска година, която
напълно компрометирала всички очаквани добиви по местонахождението на
процесиите имоти и която предизвикала не само загуби на реколта, но и
допълнителни разходи от наемателите за преодоляване на последиците
Касае се за обективна невъзможност за изпълнение на задължението.
Според ответната страна, горното обстоятелство се установява от
разрешената за ответното дружество помощ съгласно Регламент ЕС
№1408/2013 г. за земеделски стопани, претърпели щети над 30 % спад в
добива в резултата на неблагоприятно климатично условие - суша през
селскостопанската 2020 година. Представя се Указание от 05.11.2020 г. на
Зам.министър на Земеделието, Заявление за предоставяне на минимална
помощ по него и Протокол от Общо събрание на ответното дружество.
2
В първото съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен
адвокат поддържа исковите си претенции.
Ответното дружество не се представлява.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на
ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Страните са обвързани с Договор за наем от 31.05.2018г. и с Договор за
наем от 04.06.2019г., по силата на които ищецът като наемател предоставил
на ответника ползването на следните недвижими имоти:
1/ нива от 68.531 дка,имот с ИДН ***, в местността „***”,с.***;
2/ нива от 30.001 дка, имот с ИДН *** в землището на с*** ;
3/ нива от 10.002 дка, имот с ИДН *** в землището на ***
По силата на уговорения срок, ответното дружество ползвало
земеделските земи с обща площ от 108.534 дка през стопанската 2018/2019г. и
2019/2020г.
Съгласно уговорките в т.ІІІ, наемното възнаграждение е 90лева на дка,
платимо до 31.12 на съответната година.
Ищецът прави признание на неизгоден факт, а именно извършено
частично плащане от ответната страна на наема за 2018/2019г. в размер на
5000лева на 02.10.2020г., при което неиздължената сума останала в размер на
4767.79 лева- остатък от дължимия наем за стопанската 2018/2019 година.
По делото е представена спогодба от 10.02.2021 г., подписана от
представител на ответното дружество, в която е признато задължението на
ответното дружество към ищеца за 4767.79 лева- остатък от дължимия наем
за стопанската 2018/2019 година и за сумата от 9767.79 лева- дължим наем за
стоп. 2019/2020 г. и се предлага удължаване на срока за изпълнение до
20.09.2021г.
Ищецът прави признание на неизгодни факти, а именно, че на
23.02.2021г. ответникът изплатил сумата от 4767.79 лева- дължимо арендно
плащане за стопанската 2018/2019 година. На 24.02.2021 г. изплатил сумата
от 3261.86 лева- част от наемното плащане за стопанската 2019/2020 г., а на
26.02.2021г. още 2250 лева, т.е. общо заплатената сума възлиза на 5511.86
лева. Останала неиздължена сумата от 4255.93 лева от договореното наемно
плащане от по 90.00 лева на декар за стопанската 2019/2020 година.
По делото са приложени заверени копия от преводни нареждания за
платените суми.
По делото е приета като доказателство допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице Д.Д. изчислява размера на законната
лихва върху главните задължения за срока от падежа им до тяхното плащане,
както следва:
Върху сумата от 4767.79лв. за периода 01.01.2020год. до 23.02.2021год.
е в размер на 546.97лв.
> Върху сумата от 5000.00лв. за периода 01.01.2020год. до 02.10.2020год.
е в размер на 377.78лв.
> Върху сумата от 3261.86лв. за периода 01.01.2021год. до 24.02.2021год.
е в размер на 48.93лв.
> Върху сумата от 2250.00лв. за периода 01.01.2021год. до 26.02.2021год.
е в размер на 35.00лв.
> Върху сумата от 4255.93лв. за периода 01.01.2021год. до 01.03.2021год.
е в размер на 72.11лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
3
следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание чл. 79, ал. 1, във вр.
чл.232 ал.2 и чл.86 ал. 1 от ЗЗД. Чл. 79 от ЗЗД установява правилото, че ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Чл. 232 ал.2 от ЗЗД разпорежда: Наемателят е длъжен плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Чл. 86 от ЗЗД установява, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Възражението за фосмажорни обстоятелства черпи основанието си в
чл.306, ал.2 от ТЗ. Текста определя като непреодолима сила непредвидено
или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключване на договора. Разпоредбата на чл. 306, ал. 4 ТЗ дава възможност да
бъде спряно изпълнението на договорните задължения, но само докато трае
действието на непреодолимата сила, т.е. след отпадане на непреодолимата
сила следва да продължи изпълнението. Анализът на разпоредбата касае
изпълнение на периодични задължения, каквито в случая не се твърдят.
Процесния договор за наем е за период от една година и предвижда
еднократно плащане. Освен това става дума за парично вземане и поради
характеристиката на престацията като родово определена вещ, възражението
за непреодолима сила не е допустимо.
Между ищеца и ответното дружество са възникнали валидни
облигационни правоотношения, породени от сключените договори за наем. С
настъпване на падежа за наемателя е възникнало задължение да заплати
наемната цена съответно за всяка от стопанските години. Ищцовата страна е
направила неизгодни за нея изявления за извършено плащане на наема за
2018/2019година на две вноски, съответно 5000лева на 02.10.2020г. и
4767.79лв. на 23.02.2021г. За тази стопанска година не се дължи наемна цена.
С оглед забавеното плащане на наема, за периода на забава в плащането на
всяка вноска се дължи законна лихва за забава в установения от вещото лице
размер, а именно: Върху сумата от 4767.79лв. за периода 01.01.2020год. до
23.02.2021год. е в размер на 546.97лв. и върху сумата от 5000.00лв. за
периода 01.01.2020год. до 02.10.2020год. е в размер на 377.78лв.
По договора за наем от 04.06.2019г., за стопанската 2019/2020година,
останало непогасено вземане в размер на 4255,93лв. Ответникът не твърди и
не представя доказателства за погасяване на това си задължение, с оглед на
което искът за присъждане на тази сума като основателен подлежи на
уважаване. Върху сумата от 4255.93лв. за периода 01.01.2021год. до
01.03.2021год. е дължима законна лихва в размер на 72.11лв. Тъй като искът е
за по –малък размер, а именно за сумата от 70,94лв., то подлежи на уважаване
в претендирания размер.
За забавеното плащане на вноските от 3261.86лв. и от 2250.00лв. се
дължи обезщетение за забава за периода от падежа до датата на плащането
им, изчислено от вещото лице на съответно 48.93лв. и 35.00лв. След
извършеното изменение на иска в посока намаляване размера при условията
на отказ за горницата, акцесорните искове за тези суми подлежат на
уважаване в пълния им размер.
ОТГОВОРНОСТ ЗА РАЗНОСКИ: При изводите за основателност на
предявените искове, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да
4
заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на
220,24лв., 120лв. за възнаграждение на вещо лице, 830лв. възнаграждение за
адвокат. Липсват доказателства по настоящото дело за разноски в
обезпечителното производство.
При горните мотиви, районния съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “М-АГРО”ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на Ц.. Г. С. с ЕГН **********, от ***, следните
суми:
-4255,93лв., представляваща наемна цена за стопанската 2019/2020г. по
Договор за наем от 04.06.2019г.;
- 546.97лв. законна лихва за забава върху сумата от 4767.79лв., наем за
стопанската 2018/2019г. по договор за наем от 31.05.2018г., начислена за
периода 01.01.2020год. до 23.02.2021год.;
-377.78лв. законна лихва за забава върху сумата от 5000.00лв., наем за
стопанската 2018/2019г. по договор за наем от 31.05.2018г., за периода
01.01.2020год. до 02.10.2020год. ;
-48.93лв. законна лихва за забава върху сумата от 3261.86лв. наемна
цена за стопанската 2019/2020г. по договор за наем от 04.06.2019г., начислена
за периода 01.01.2021год. до 24.02.2021год. ;
-35.00лв. законна лихва за забава върху сумата от 2250.00лв. наемна
цена за стопанската 2019/2020г. по договор за наем от 04.06.2019г., начислена
за периода 01.01.2021год. до 26.02.2021год. ;
-70,94лв. законна лихва за забава върху сумата от 4255.93лв. наемна
цена за стопанската 2019/2020г. по договор за наем от 04.06.2019г за периода
01.01.2021год. до 01.03.2021год.;
ОСЪЖДА “М-АГРО”ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с.***, ул.”Първи май” № 5, да заплати на Ц.. Г. С. с ЕГН
**********, от *** сторените съдебни разноски за държавна такса в размер
на 220,24лв., 120лв. за възнаграждение на вещо лице, 830лв. възнаграждение
за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5