№ 1889
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20213110118347 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции, предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – град София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 срещу В. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, *********** както
следва:
1/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че В. Г. Г.,
ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2010,38 лева,
представляваща дължима главница по договор за кредитна карта № 30/21.10.2014 г.,
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин 7654“ ЕООД, ЕИК ********* и В. Г. Г.,
ЕГН ********** като задължението е прехвърлено в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2016 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 11.08.2021
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД;
2/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че В. Г. Г.,
ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400 лева,
представляваща дължимата лихва за периода от 10.08.2018 г. до 10.08.2021 г., на основание
чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД
като за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 11713/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
21.10.2014 г. е сключен договор за кредитна карта между „УниКредит Булбанк“ АД и
„Видин 7654“ ЕООД, по силата на който кредиторът отпуснал първоначален кредитен
лимит в размер на 2000 лева. Задължението по сключения договор е солидарно поето заедно
с ответника. ГЛП е в размер на 16,8%. Договорено е кредитополучателят да погасява
задълженията си до 15-то число на месеца. Срокът на договора е 24 месеца. След усвояване
на кредитния лимит, не са извършвани редовни погасявания, поради което непогасената
главница към 21.10.2016 г. е в размер на 2010,28 лева. На 28.11.2016 г. е сключен договор за
1
продажба и прехвърляне на вземанията, по силата който ищецът е придобил вземанията
спрямо ответника. Твърди, че ответникът е уведомен за извършената цесия с писмо
уведомление от 01.10.2020 г. Твърди, че след изтичане срока на договора за кредитна карта,
ответникът дължи и лихва за забава. Посочва, че срокът на договора е изтекъл и процесните
суми са изискуеми.Подадено е заявление по реда на чл. 410 ГПК, което е уважено от страна
на съда като е издадена заповед за изпълнение, срещу която в срок е възразил само В.Г..
Молбата е за уважаване на исковите претенции. Претендира и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника В. Г. Г..
Първото по делото заседание е проведено на 13.06.2022 г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. Ищецът чрез процесуалния представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение чрез процесуалния представител в откритото
съдебно заседание от 13.05.2022 г.
По отношение отправеното искане за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира следното от правна страна:
В срока по чл. 131 ГПК действително не е постъпил отговор от страна на В. Г. Г.,
нито същият се е явил в първото по делото заседание. Фактът, че исковата претенция се
смята предявена от датата на депозиране на заявлението в съда и обстоятелството, че е
налице депозирано възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което е направено възражение за
недължимост на сумите поради погасяването им по давност, обуславя изводът, че не са
налице основания за постановяване на неприсъствено решение по делото.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите
правни норми, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства - договор № 30/21.10.2014г. за
кредитна карта за бизнес клиенти, ведно с ОУ; писмо до В. Г. Г. от „ЕОС Матрикс“ЕООД;
рамков договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като
електронни платежни инструменти от 01.10.2014г.; договор за цесия от 28.11.2016г./с
потвърждение, пълномощно за уведомяване/ и извлечение от Приложение № 1 с отбелязване
на длъжника и споразумение за разсрочване на парично задължение от 01.03.2022г., ведно с
Приложение № 1/01.03.2022г. декларация за съгласие от 01.03.2022г., които съответстват на
твърденията му. От представения по делото договор № 30/21.10.2014 г. се установява, че
същият е сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин 7654“ ЕООД и солидарния
длъжник В. Г. Г.. По искане на клиента се открива на негово име картова сметка и се издава
една основна кредитна карта. Отразено е, че срокът на действие на договора е до 21.10.2016
г.
Доказателства за изпълнение задължението за заплащане на дължимите суми от
страна на ответника не са ангажирани и не са представени по делото. С оглед липсата на
оспорване от страна на ответника и при съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства - договор № 30/21.10.2014 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и
„Видин 7654“ ЕООД и солидарния длъжник В. Г. Г. се установява, че е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение, по което банката се явява изправна страна.
От представеният и приет като писмено доказателство по делото договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 28.11.2016 г. се установява, че вземането на банката е
прехвърлено на настоящият ищец. Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл.
290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от
16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
2
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от
ЗЗД. Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са редовно връчени на
ответника на 15.02.2022 г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от
цедента до него уведомление, поради което съдът приема, че цесията е породила действие
спрямо ответника.
От представеното по делото писмено доказателство – споразумение от 01.03.2022 г. е
видно, че ответникът е признал дължимостта на процесните суми и е разсрочил тяхното
изплащане като се е отказал и от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата
на подписване на споразумението. Предвид това признание за дължимостта на сумите и с
оглед сключеното споразумение съдът приема исковата претенция за доказана по основание
и размер.
По отношение въведеното възражение за погасяване дължимостта на сумите по
давност, съдът намира същото за неоснователно предвид признанието дължимостта на
същите с представеното по делото споразумение и с оглед обстоятелството, че уговореното
между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения
относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в”
ЗЗД. В този смисъл са решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. д. 1153/2014 г. на 2 ТО и
решение №38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на 2 ТО. В настоящият случай
уговореният краен срок за погасяване на кредита е 21.10.2016 г. като към датата на
депозиране на заявлението в съда относно дължимата главница не е изтекла законово
предвидената 5 годишна давност, а по отношение на лихвата същата е съобразена с три
годишната давност като към датата на исковата молба същата не е изтекла. С оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че възражението за давност е неоснователно и
следва да се остави без уважение, а исковите претенции да се уважат в цялост.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира заплащането на сумата от 82,21 лева – заплатена държавна такса
за исковото производсто и 48,21 лева – заплатена държавна такса в заповедното
производство. Присъждането на сторените в заповедното производство разноски следва от
постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. С оглед
уважаване на исковата претенция в тежест на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 82,21 лева за исковото производство и 48,21 лева за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – град София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 и В. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ***********, че В. Г. Г., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 2010,38 лева, представляваща дължима главница по договор за
кредитна карта № 30/21.10.2014 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Видин
7654“ ЕООД, ЕИК ********* и В. Г. Г., ЕГН ********** като задължението е прехвърлено
в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 28.11.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението- 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на
3
задължението, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД и
сумата от 400 лева, представляваща дължимата лихва за периода от 10.08.2018 г. до
10.08.2021 г., на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.99 ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД като
за горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 11713/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, адрес: град Варна, *********** да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София,
район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 сумата от
82,21 лева, представляваща сторени в исковото производството разноски и сумата от 48,21
лева, представляваща сторени разноски за заповедното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4