РЕШЕНИЕ
№ 2002/9.11.2020г.
гр.
Пловдив, 09 ноември 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети октомври,
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Таня Костадинова и с
участието на прокурора при ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 1788 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Тим Вендинг“ ЕООД гр. Карлово, чрез пълномощника му адв. Г., обжалва
Решение № 80 от 24.06.2020 г., постановено по АНД № 110/2020 г. по описа на
Районен съд Карлово, 2 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление №484578-F518364 от
16.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 3000 лева на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В
касационната жалба, която се поддържа в съдебно заседание от пълномощника на
жалбоподателя, подробно се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди същото да е постановено в
противоречие с материалния закон и в нарушение императивните норми на ЗАНН.
Прави се искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски.
Ответникът
по касационна жалба ЦУ на НАП не е депозирал възражение по жалбата, но в молба,
депозирана от процесуален представител, моли за оставяне в сила на съдебното
решение като законосъобразно по изложени в молбата съображения. Моли се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък и се прави
възражение за претендираното като разноски адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова прави искане обжалваното решение на
районния съд да се остави в сила.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Карлово, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е
стигнал и до правилен извод за наличие на осъществено от страна на
дружеството-жалбоподател административно нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В тази насока и във връзка с пространните възражения на
жалбоподателя относно приложимата разпоредба, под която следвало да се
квалифицира поведението на дружеството, съдът намира за нужно само да посочи,
че в посочената за нарушена в акта и в наказателното постановление разпоредба
от специалната Наредба, не се говори за търговски обект, а изобщо за обект, в
който се осъществява дейността от лицата по чл.3 от Наредбата, като сред тези
лица, съгласно ал.8 на чл.3, са и лицата, осъществяващи продажби на стоки чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване. Поради това и всички
възражения относно това дали обектът е търговски по смисъла на легалната
дефиниция на това понятие, или не, са ирелевантни. Районният съд в решението си
е дал и конкретен отговор на тези възражения, свързани с действително некоректното
посочване на едно място в акта и наказателното постановление на вида на обекта,
станал предмет на проверката, като търговски, като правилно е отчел
обстоятелството, че в акта и в наказателното постановление този обект е
достатъчно подробно описан, за да стане ясно от какъв тип е всъщност той. В случая, именно продажба от такъв автомат по
чл.3, ал.8 от Наредбата е осъществена успешно при процесната проверка, сиреч
автоматът е бил в работен режим и е предоставил срещу отразената върху него
парична стойност съответната напитка, без обаче в този автомат да е било
монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Сиреч, категорично е било установено
именно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредбата.
Не
е налице соченото от касационния жалбоподател съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, доколкото
съществено е такова нарушение, което сериозно засяга възможността на
жалбоподателя да разбере за какво именно негово поведение и въз основа на кой
нормативен акт бива санкционирано и в тази връзка и възможността му да ангажира
и адекватно защитата си. В случая, нито една от тези възможности на нарушителя
не е била изобщо засегната, като е видно, че нарушението е описано достатъчно
пълно, ясно и подробно и не се установява да е налице твърдяното от страна на
жалбоподателя противоречие между установеното поведение на
дружеството-жалбоподател и дадената му правна
квалификация. В тази насока и районният съд е изложил достатъчно аргументирани
съображения в мотивите към съдебния си акт при отхвърляне възражението на
жалбоподателя за нарушено право на защита.
Подробно
и мотивирано РС Карлово е изложил и доводите си, с които е приел доказаност на
авторството на нарушението, като правилно е посочил, че то се обосновава
напълно от доказателствата, събрани по преписката. Възражения относно това, че
именно посоченото в констативния протокол дружество е стопанисвало проверения
автомат не са били направени нито към момента на съставяне на този протокол,
нито при съставяне на акта, нито в срока за възражения по него, за да бъдат те
предмет на оценка и евентуално извършване разследване на спорни обстоятелства
от наказващия орган по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Затова и неоснователни са
възраженията на жалбоподателя и в тази им част. Отделно от това, в рамките на
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление
жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да оборят
констатациите по акта, основани, както се каза, на събраните доказателства по
преписката.
При извършената проверка от страна на настоящия
съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намери, че не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице
и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния
съд да бъде оставено в сила.
С оглед направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63,
ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за
правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80 от 24.06.2020 г., постановено по АНД № 110/2020 г. на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА „Тим Вендинг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Карлово, ул.“Бенковска“ №3Б да заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.