Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София, площад Македония, № 3, чрез процесуалния представител юрк. В., срещу Решение № 7 от 14.01.2025 г., постановено по а.н. дело № 20245220200793 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г., с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който „Транс Енерджи 2012“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски № 11, ет. 5, ап. 7, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б, от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

3. Поддържаните възражения се субсумират в твърдение, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, тоест касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Според жалбоподателя, след като е прието, че на дружеството е наложено административно наказание в твърде висок размер, то първоинстанционния съд не е следвало да отменя електронния фиш изцяло, а да намали размера на санкцията до такъв, който да е ефективен, съразмерен и възпиращ. Счита се, че ако съдът отмени изцяло санкционният акт, поради непропорционалност на размера на наказанието и не наложи такова въобще, не би могло да се стигне до изпълнение на другите две кумулативно дадени наред с пропорционалността цели, а именно ефективност и възпиране.

Поддържа се, че фактическият състав на процесното нарушение е доказан „елемент по елемент“, а електронния фиш е издаден при стриктно спазва приложимите материален и процесуален закон.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като процесния електронен фиш бъде потвърден. Иска се присъждане на разноските по производството. Възразява се, че хонорарът платен на ответника в касационното производство е прекомерен.

4. Ответното „Транс Енерджи 2012“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски № 11, ет. 5, ап. 7, чрез процесуалния си представител адв. И. Д. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. В представения по делото писмен отговор, изцяло се поддържат фактическите констатации и правните изводи формирани в първоинстанционното съдебно решение.

Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като в полза на дружеството се присъдят сторените разноски по производството.

5 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита се, че районния съд правилно е приложил закона.

ІІ. За допустимостта :

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. В обстоятелствената част на процесния електронен фиш, са описани следните данни: на 19.08.2021г., в 08:53 часа, е установено нарушение № СААF88ЕD13643F35Е053041F160АЕ347, с пътно превозно средство: Влекач „РЕНО ПРЕМИУМ“, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-8 км 196+643.

Констатирано е, че собственик на пътното превозно средство „Транс Енерджи 2012“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски № 11, ет. 5, ап. 7.

При тези данни, с процесния Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, от ЗП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б, от ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

Указано е, че независимо от налагането на това административно наказание, дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133.00 лв.

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• снимки и данни от информационната система на администрацията във връзка с процесното нарушение;

• Разрешение за строеж № РС-28 от 12.04.2019 г., относно монтаж на 20 бр. стационарни контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа и Протокол за установяване на годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г.;

• Становище от експерт анализатор в отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в Национално тол управление, за това, че на датата на процесното нарушение за пътното превозно средство няма получена тол декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението;

• Писмо изх. № 2719 от 13.09.2024 г. на „Интелигентни трафик системи“ АД, със седалище и адрес на управление София, бул. Никола Й. Вапцаров 53В, ет. 4, офис 6, за това, че ППС [рег. номер], към момента на регистриране на процесното нарушение, не е било в договорни взаимоотношения с „Интелигентни трафик системи“ АД ;

• Договор от 01.03.2020 г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, сключен между „Конкорд Смарт Инфраструктура“, АД, ЕИК *********, гр. София, бел. Цариградско шосе, № 90, като доставчик и „Транс Енерджи 2012“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски № 11, ет. 5, ап. 7, като получател, по силата на който първо поменатото дружество се е задължило да предоставя на „Транс Енерджи 2012“ ООД, услуги за електронно събиране на такси за изминато разстояние;

• писмо от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД, ЕИК *********, в което е посочено, че бордово устройство, асоциирано към пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, което е довело до разреждане на батерията и преустановяване на работата му в периода от 16.08.2021 г. в 22:30 часа до 26.08.2021 г. в 05:46ч., когато отново е включено захранването. Пояснено е, че в този случай, бордовото устройство не подава данни и респективно не са генерирани тол декларации, включително за процесния сегмент от пътя. Посочено е, че нарушението е заснето в периода, в който бордовото устройство не е било включено и не е подавало данни, а именно на 19.08.2021г., 08:53ч.

Според дружеството, бордовото устройство е проектирано при разреждане на батерията да издава звуков и светлинен сигнал, светодиодните за техническия и договорния статус издават предупреждения и на екрана се изписва съобщение : “Свържете към захранването“, за да може водачът на ППС да предприеме съответните действия. В конкретния случай БУ е било изключено няколко дни преди заснемане на нарушението.

• Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 г. на и.д. Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за одобряване на образци на електронни фишове.

9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд подробно е обсъдил наличните по делото данни в контекста на фактическия състав на процесното нарушение и е приел за несъмнено и еднозначно установено, че процесното административно нарушение е било извършено при осъществяване на дейността на търговското дружество. Въпреки това е счетено, че електронния фиш е незаконосъобразен. В контекста на указанията дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 9 февруари 2012 г. по дело С-210/101, решаващия съд е приел, че налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението и конкретните обстоятелства по неговото извършване, е непропорционално с оглед на целите на установения в Европейския съюз правен ред и е в противоречие с правото на Съюза, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, какъвто е и конкретния случай.

Все в тази насока, като е съобразил нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, първоинстанционния съд е приел, че в конкретния случай правната уредба възведена в Закона за движението по пътищата, предвиждаща твърд размер на наложената санкция, без да има възможност да се отчетат от съда конкретните обстоятелства по случая, противоречи на правото на Европейския съюз. При това положение е счетено, че наложената при тези условия санкция се явява незаконосъобразна.

ІV. За правото :

10. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

11. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съобразно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е указано, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

12. Според чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В този контекст, съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Това ще рече, че правилото установено в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е приложимо и по отношение на административни нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки и за които се издава електронен фиш.

Според чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Казано с други думи процесният електронен фиш не е влезнал в сила.

13. Според чл. 10б, ал. 7 от Закона за пътищата( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство(курсива наш).

14. Тоест, действащата понастоящем уредба, изключва изцяло осъществяването на административно наказателната отговорност на дееца, при наличието на предпоставките възведени в хипотезата на последно цитираната правна норма. Сиреч, новото, действащо понастоящем правило е материално правно, а не процесуално правно по естеството си. Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.

Както се цитира в т. 11 от настоящото решение, административно наказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, обявява за административно нарушение, не нещо друго, а именно неспазването на материалните правила за поведение установени в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата.

15. След като административно наказателната норма, обявява по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за административно нарушение деянието, което нарушава установения в чл. 10, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата ред на държавно управление, то очевидно е, че последвалото момента на извършване на деянието приемане на нормата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), която предвижда хипотеза, изключваща възможността да бъде образувано административно наказателно производство, следва да бъде определено, като нов нормативен ред, който е по благоприятен за нарушителя. В случая, този по-благоприятен ред не е бил приложен.

В този смисъл, като несъстоятелно следва да се определи възражението на жалбоподателя, че на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН е следвало с първоинстанционното съдебно решение да измени обжалвания акт, като се определи такъв размер на санкцията, който е едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ, включително като съобрази и останалите извършени от дружеството нарушения.

16. Необходимо е да се добави, че предвидената в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице, да може да заплати компенсаторна такса не е хипотеза, която е равнозначна по своите последици на правилата предвидени в чл. 10б, ал. 7 от ЗП. Очевидно е, че с оглед размера на така наречените компенсаторни такси( виж Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа), те не съставляват равностойност на предоставената услуга по преминаване и ползване на платената пътна мрежа и освен заявения компенсаторен, тоест обезщетителен характер, несъмнено имат всички белези и на наказателна санкция. Именно затова, в чл. 10, ал. 2 от ЗП е предвидено, че при заплащане на компенсаторна такса, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност, доколкото е явно, че при налагане на глоба или имуществена санкция и при заплащане на компенсаторна такса, реално би се стигнало до понасяне от нарушителя на две санкции за едно и също административно нарушение.

Обратно, в хипотезата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП, при заплащане на дължимия(а не компенсаторен или санкционен) размер на таксата в определения срока, въобще не се образува административнонаказателно производство.

17. Следва също така да се съобрази, че според тълкуването и указанията дадени в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., нормата на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Тези указания на СЕС са ясни, конкретни и небудещи съмнения относно приложението на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година и в този контекст на националното законодателство регулиращо обществени отношения от категорията на процесните такива.

V. За разноските :

18. Констатираната неоснователност на касационната жалба, предполага на ответника по същата да се присъдят сторените разноски по производството. Съобразно представения списък на разноските и приложените по делото документи, те се констатираха в размер на 550,00лв.

С оглед възражението на ответната страна, следва да се съобрази, че според приложимата във връзка с чл. 144 от АПК, разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за възнаграждения за адвокатска работа(Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая, договореното и заплатено възнаграждение е в рамките на посочената в наредбата сума.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 14.01.2025 г., постановено по а.н. дело № 20245220200793 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София, площад Македония, № 3, да заплати на „Транс Енерджи 2012“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Арсеналски № 11, ет. 5, ап. 7, сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща извършени от последното разноски по производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.