РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520105208 по описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба, с правно основание чл.69 от Закона за
наследството, във фазата по допускането й. Наред с иска за делба е предявен
и установителен иск за установяване на правото на собственост на ищцата
върху наследствената й идеална част от имота, т.к. същото се оспорва от
ответницата, която се е снабдила с нот. акт за същата по реда на
обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от ГПК. Установителният иск е с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Претенциите на ищцата Р. Р. ИЛ. се основават на твърдения, че с
ответницата СН. Р. ИЛ. са сестри и наследници на родителите си Р.И.П.,
починал през 2001 г. и П.Н.П., починала през 2019 година. Родителите на
страните били собственици на недвижим имот в гр. Русе, ул. ******, за което
притежавали нотариален акт за собственост върху жилище в сграда,
построена върху държавна земя, издадена през 1992 година. Бащата на
страните починал през 2001 г., като бил наследен от страните по делото с
права по 1/6 ид. част за всяка от тях и тяхната майка П. И. П., която
притежавла общо 4/6 ид. Части от имота. През 2008 г. П. П. прехвърлила на
С.И. своите 4/6 ид. части от посочената по-горе семейна къща. След
извършената сделка съсобственици на имота станали Р.И. с права 1/6 ид. част
1
и С.И. с права 5/6 идеални части. През лятото на 2021 г. ищцата установила,
че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, по силата на който е призната за собственик по
давностно владение на 1/6 ид. част на процесния имот, която ищцата счита за
своя по наследство. В исковата молба се твърди още, че от 2000 г. С.И. живее
в Испания. Ищцата е адресно регистрирана в процесния имот на ул. *** в гр.
Русе. От 2003 г. е заминала да живее при децата си в Австрия, но се прибира
по 2 – 3 пъти годишно за период от 2 - 3 седмици, като при престоя си в
България винаги е нощувала в семейната къща. Последно отсядала в имота
през 2018 година. Ищцата счита, че ответницата не е демонстрирала по
никакъв начин по отношение на нея, че държи идеалната и част като
собственик и не е оспорвала правата й върху имота. Ищцата е знаела, че
притежава 1/6 ид. част от имота и затова винаги връщайки се в България
отсядала в него. От друга страна ответницата не е живяла в имота през
периода 2000 г. - 2021 г., тъй като живяла и работила в Испания. Порадитова
ищцата счита, че ответницата неправомерно се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост и претендира да бъде признато за установено
между страните, че Р. Р. ИЛ. е собственик на 1/6 ид. част от процесния
недвижим имот и да бъде допусната съдебна делба на имота при права 1/6 ид.
част за ищцата и 5/6 ид. части за ответницата. Претендира за присъждане на
разноски по делото.
Ответницата СН. Р. ИЛ. оспорва исковете. Признава, че процесния имот
е бил собственост на родителите на страните, както и обстоятелствата във
връзка с наследяването, размера на правата при наследяването, както и това,
че е придобила 4/6 ид. части от имота от майка си по силата на
прехвърлителна сделка. Твърди, че след като е придобила над 80% ид. части
от имота е започнала да се разпорежда с него като свой. Като обосновка на
това свое поведение намира и в обстоятелството, че майката на страните била
гледана само от нея и от сина й В.П.. Признава, че е живяла в Испания, но
счита, че това не и е пречело да владее имота и да се разпорежда с него. Сочи
множество ремонти и подобрения, които твърди, че са били извършени от нея
в периода 2011 г. – 2021 г. Счита, че обстоятелството, че промените в къщата
са били извършвани по нейната воля и по нейния вкус показват, че тя е
манифестирала пред сестра си намерението си да владее имота като свой и
като едноличен собственик. Оспорва твърденията, че ищцата се е грижила за
родителите им, както и други фактически твърдения във връзка с
упражняваната фактическа власт върху имота и неговото ползване от
2
страните по делото.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От представеното у-ние за наследници е видно, че страните по делото
са наследници по закон на родителите си Р.И.П., починал на 14.03.2021 г. и
П.Н.П., починала на 10.11.2019 г. Представен е припис от нот. акт от
25.02.1992 г. за придобиване на собствеността върху процесния имот от
наследодателите. Представен е препис от нот. акт №53 от 24.7.2008 г., с който
майката на страните продава на ответницата собствените си 4/6 ид.ч. от
имота. При това положение по силата на наследствено правоприемство и
прехвърлителна сделка е възникнала съсобственост между страните при права
1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответницата. Последната оспорва тези права
като твърдят, че имотът е индивидуална собственост на ответницата, която
след придобиването на 4/6 ид.ч. от имота от майка си е установила владение
върху идеалната част на сестра си и след изтекъл период от 10 години я е
придобила по давност. В тежест на ответницата е да докаже твърдяното
придобиване на ид.ч. от имота по давност. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът счита, че това не е направено. Съгласно разпоредбата на
чл.79, ал.1 от ЗС „Правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години”.
Владението по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС включва два елемента -
субективния /анимус/ и обективния /корпус/. В чл.79 от ЗС законодателят
изисква за придобиване по давност установеното владение да е явно спокойно
и непрекъснато в продължение на десет години, но не определя как - чрез
какви действия то следва да е установено. Става въпрос за фактически
действия от различно естество, които следва да се преценяват във всеки
конкретен случай. В настоящия случай се установи че от години, вкл. и преди
изповядването на сделката от 2008 г. ответницата живее и работи в чужбина и
не е осъществявала еднолична фактическа власт върху имота. Ищцата също
работи и живее в чужбина от 2005 г., но редовно се е прибирала в страната
като при престоите си е отсядала в имота, в който е живеела майката на
страните. Нито ответницата, нито сина й или майката на страните са се
противопоставяли на това. Липсват твърдения и доказателства кога и по какъв
начин ответницата е установила владение върху имота и как го е
демонстрирала спрямо ищцата. Следва са се има предвид, че двете са
съсобственици по наследство и като такива всяка от тях има право на
3
ползване на имота и може да прави ремонти на същия. Това е така, защото
във вътрешните отношения между съсобственици всеки от тях владее своите
идеални части като собственик, а се счита, че е държател на чуждите идеални
части - владее ги от име и за сметка на останалите съсобственици. Поради
това съсобственик, който не ползва имота, не трябва да доказва активно
поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя
намерението си и от държател става владелец /в този смисъл Решение № 140
от 17.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 797/2005 г., I г. о., Решение № 221 от 1997
г. на ВКС, I г. о. и Решение № 872 от 13.02.2006 г. на ВКС по гр. д. №
259/2005 г., I г. о./. В случая от събраните по делото доказателства не може да
се направи такъв извод. Дори от показанията на посочените от ответницата
свидетели не може да се направи извод, че тя е демонстрирал на ищцата
намерението да третира имота като своя лична собственост, а не като
съсобствен. Напротив, установено е че в имота е продължила да живее
майката на страните, че при прибиранията си в страната в него е отсядала и
ищцата, както и че ответницата се е прибирала в страната дори по-рядко от
ищцата. Такова поведение не може да се приеме за недвусмислена
демонстрация по отношение на ищцата, че ответницата се счита за
изключителен собственик на имота. При това положение съдът счита, че
страните са останали съсобственици по наследство на процесния имот при
посочените в исковата молба права и исковете за делбата на имота и за
установяване на правото на собственост на ищцата върху наследствената й
1/6 ид.ч. от него следва да се уважат изцяло.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата СН. Р.
ИЛ., ЕГН:********** от гр.Русе правото на собственост по наследство на Р.
Р. ИЛ., ЕГН:********** върху 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №*** /шестдесет и
три хиляди четиристотин двадесет и седем точка ********/, предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна, по КККР на град Русе, одобрени със заповед
№РД **** г. на Изпълнителни директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе,
ул. "**** /тридесет и две/, ет.2 /две/, ап. 2 /две/, който обект се намира на етаж
2 /втори/ в сграда с идентификатор №**** /шестдесет и три хиляди
четиристотин двадесет и седем *****/, разположена в ПИ с идентификатор
4
№**** /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем *****/,
предназначение Жилище, апартамент, на едно ниво, посочена в документа
площ: 108 кв.м. /сто и осем кв.метра/, прилежащи части: западната половина
от избата и тавана и 1/2 /една втора/ идеална част от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма,
под обекта: ****.1, над обекта: няма
ДОПУСКА съдебна делба между ищцата Р. Р. ИЛ., ЕГН:********** и
ответницата СН. Р. ИЛ., ЕГН:********** от гр.Русе на следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №***
/шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка ********/,
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, по КККР на град Русе,
одобрени със заповед №РД **** г. на Изпълнителни директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Русе, ул. "**** /тридесет и две/, ет.2 /две/, ап. 2 /две/, който
обект се намира на етаж 2 /втори/ в сграда с идентификатор №****
/шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем *****/, разположена
в ПИ с идентификатор №**** /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет
и седем *****/, предназначение Жилище, апартамент, на едно ниво, посочена
в документа площ: 108 кв.м. /сто и осем кв.метра/, прилежащи части:
западната половина от избата и тавана и 1/2 /една втора/ идеална част от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: ****.1, над обекта: няма, при права: 5/6 ид.ч.
за СН. Р. ИЛ. и 1/6 ид.ч. за Р. Р. ИЛ..
ОСЪДЖА СН. Р. ИЛ., ЕГН:********** да заплати на Р. Р. ИЛ.,
ЕГН:********** сумата в размер на 800 лв. – разноски за адв.
възнаграждение по установителния иск.
………………………………………………………………………
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред РОС в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5