Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 26.05.2022 година
град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 18.04.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 112 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди,
че на 27.08.2019 г., около 16:32 часа в с. О., обл.
С.З., се е движил автобус „Сетра С 315 ХД“ с peг. № СТ 4450 АН, управляван от С.Д.С., който нарушил
правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходката А.А.И.,
като вследствие на инцидента същата е пострадала.
Посочено е, че във връзка с причиняване на процесното
ПТП е образувано ДП 176/ 2019 г. по описа на РУ - Г., пр.пр.
1406/ 2019 г. по описа на РП - Г., което към настоящия момент не е приключило.
Изложено е, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от С.Д.С. нарушения
на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за водача на
автобуса са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата. Сочи се, че в случая съществува
пряка причинна връзка между деянието на С.С. и
настъпилите общественоопасни последици - телесните
повреди, причинени на А.А.И..
За увреждащия автобус „Сетра
С 315 ХД“ с peг. № СТ 4450 АН, управляван от С.Д.С.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/22/119001484417/
28.05.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 31.05.2019 г. до
30.05.2020 г. със ЗК „Л.“АД, гр. С.. Посочено е, че по силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.“АД и е
представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр.
р. от 22.11.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По
случая е заведена щета с № 0000-1000-03-19-7861/ 2019 г., по която
застрахователят все още не е изплатил обезщетение. Сочи се, че в случая за
ищцата е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
При процесното ПТП А.А.И. е
получила следните травматични увреждания: Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diff Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis; други и
неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната
система.
След инцидента на 05.07.2019 г.
пострадалата е хоспитализирана в НХК - КАИЛ при УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. с
анамнеза: снета по данни на екип от СПО, ЦСМП и дежурен полицейски екип. В
момента на прегледа е неконтактна, несъдействаща за прегледа, с травми в
областта на главата, шията, гръдния кош, корема, гърба и крайниците. Наблюдават
се множество хаотични движения на крайниците и се регистрират Джаксънови припадъци. Соматичният й статус - към момента на
прегледа е имобилизирана с твърда шийна
яка, крайниците са множество екскориации по ръцете и
краката, разкъсно-контузна рана в областта на лява подбедрица. Направени са необходимите параклинични
изследвания, КТ на глава, КТ на корем, рентгенография на гръден кош и бял дроб.
На контролно скениране при КТ на глава е установено
наличие на промени от типа на мозъчен оток. В дясно фронтално се вижда
разширяване на контозионното хеморагично
огнище от 6 на 9.6мм като дендитета е по - малък и се
вижда лек перифокален едем.
Извършени са консултации с реаниматор, детски хирург,
педиатър, УЗД, ортопед и физиотерапевт. Ходът на заболяването е протекло по
следния начин - пациентката е била хоспитализирана в НХК и пребазирана
в КАИЛ за неврореанимационни мероприятия. Предвид
тежките увреждания на пострадалата, същата е поставена в дълготрайна
медикаментозна кома. След извеждането й от седацията
тя е пребазирана в НХК, като персистират
ментални смущения обусловени от дифузната травма на мозъка, както и белодробни
и ОДС смущения от травмите и продължителната ИБВ. По време на лечението в
болничното заведение настъпват и пулмонални и декубитални усложнения. Изписана е на 17.09.2019 г. с
окончателната диагноза Contusio capitis,
colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diff. Axonal Indjury/,
Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis и е насочена
за рехабилитация. При изписването й е назначена медикаментозна терапия и са
дадени препоръки към ОПЛ за проследяване, физиотерапия и КТ на гл. мозък
контрола след 45 дни.
На 17.09.19 г. А.И. постъпва в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина при УМБАЛ „П.“ АД, с оплаквания от силно затруднени активни движения в
крайниците, понижена мускулна сила, затруднен говор, ДЕЖ и невъзможна
самостоятелна походка. В тази връзка й е изготвена рехабилитационна
програма и й е назначена медикаментозна терапия. На 24.09.2019 г. е изписана с
окончателната диагноза друг вид физиотерапия и като придружаващи заболявалия
последици от вътречерепна травма. При изписването на
пострадалата са дадени указания за ХДР и АДР и й е назначена медикаментозна
терапия.
На 24.10.2019 г., съгл. Амб.лист
№496/24.10.2019 г., ищцата е прегледана от ортопед - травматолог във връзка с
оплаквания от болка в ляво ходило след процесното ПТП. Поставена й е диагнозата
счупване на метатарзална кост и са й дадени указания
за ограничено натоварване на левия крак.
На 20.11.2019 г. А.И. е прегледана от специалист детски
болести и детска неврология, съгл. Амб.лист №
860/20.11.19 г. и е установено, че има ограничена дорзална
флексия на двете сгънала и дисдиадохокинезия.
Поставена й е диагнозата други и неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до
нервната и костно- мускулната система и е назначена медикаментозна терапия.
Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП А.А. М. търпи силни болки
и много страдания, като същата не се чувства добре физически и емоционално.
Възстановяването й все още не е приключило, а претърпените травми са оставили
своето негативно отражение върху здравословното й състояние и до днес.
Пострадалата е трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се
натоварва физически, като за този период за ежедневното си обслужване и
задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитала изцяло на
помощ от близките си. Твърди се, че болките в контузионните
области продължават и към настоящия момент, като при натоварване и
продължително стоене те се усилват. Преди процесното ПТП, ищцата е била едно
добро, жизнерадостно, активно и много усмихнато дете, като е демонстрирала
отлични знания и умения в класните и извънкласните дейности в училище. След
инцидента за дълъг период от време е била лишена от обичайния си начин на
живот, като получените изключително тежки телесни увреждания се отразяват
негативно на нейната опорно-двигателна система и централна нервна система.
Освен болките, се сочи, че тя е изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент,
който се е отразил изключително негативно на емоционалното й състояние и ще
остане за цял живот в нейното съзнание.
В резултат на процесното ПТП и получените при него
увреждания, А.И. е претърпяла и имуществени вреди в размер на 802,32 лв., които
също следва да й бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за
лекарствени средства.
Причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъдат компенсирани.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил С.Д.С., а за причинените
от него вреди отговаря ответникът по делото ЗК „Л.“АД, гр. С.. Изложени са
аргументи съгласно чл. 432 от КЗ.
Моли, съда да осъди ответника ЗК „Л.“АД, гр. С. да й заплати
обезщетение в размер на 25 500 лв., частичен иск от 80 000 лв., за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за
причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на 802,32 лв.Претендира
законната лихва върху сумите, считано от 04.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумите. Евентуално, претендира законната лихва върху сумите,
считано от 22.11.2019 г. - датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие до окончателното изплащане на сумите.Претендират се
разноските по делото.
Постъпила е молба от ищцата, в която се сочи, че
конкретните травматични увреждания следва да бъдат установени от вещо лице –
медик. Уточнен е петитума на исковата молба, както следва:
- Да се осъди ответника ЗК „Л.“АД, гр. С. да заплати
на А.А.И. обезщетение в размер на 25 500 лв.,
частичен иск от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, а именно : Contusio capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diffi Axonal Indjury/,
Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis; други и
неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната
система и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер
на 802,32 лв.
Претендира законната лихва върху сумите, считано от
04.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Евентуално, претендира
законната лихва върху сумите, считано от 22.11.2019 г. - датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото събитие до окончателното изплащане на сумите.
Уточнява претенцията за обезщетение за причинените на
ищцата имуществени вреди в размер на 802,32 лв., представляващи разходи за
закупуване на лекарствени средства, както следва:
По пера:
- 41.50 лв. за лекарствени средства - трансметил 1 опак., сомазина сол
1 опак. - по факт. №**********/13.10.2019г. от М. ЕООД;
- 24.00 лв. за лекарствени средства - трансметил 1 опак. - по факт. №**********/15.10.2019г. от М.
ЕООД;
- 51.20 лв. за лекарствени средства - гащи серени 10 бр., фенолакс 1 опак., трансметил 1 опак., сомазина сол
1 опак, по факт. №**********/15.10.2019г. от М. ЕООД;
-18.60 лв. за лекарствени средства - био баланс сашета 1 опак., дулколакс пико сол 1 опак. по
факт.№**********/15.10.2019г. от М. ЕООД;
- 20.40 лв. за лекарствени средства - памперс кл.чойс 10 бр., гащи серени 20 бр., чаршафи серени 60
бр. по факт.№**********/15.10.2019г. от М. ЕООД;
- 12.50 лв. за лекарствени средства - анафтин спрей 1.5 % 1 опак. по факт.№**********/18.10.2019г.
от М. ЕООД;
- 12.00лв. за лекарствени средства - неуротоп 1 опак., афламил сашета 5 опак. по факт.№**********/27.10.2019г. от М. ЕООД;
- 9.38 лв. за лекарствени средства -
факт.№**********/16.11.2019г. от Ф. ООД;
- 19.64 лв. за лекарствени средства - дуфастон 1 опак, по факт. №**********/30.10.2019г. от М.
ООД;
- 17.20 лв. за лекарствени средства - тетрисал 1 опак., муконазал ,
опак. по факт.№**********/04.12.2019г. от „А.“ ООД;
- 17.40 лв. за лекарствени средства - цитизин сироп 1 опак. по факт. №**********/15.12.2019г. от М.
ЕООД;
- 21.00 лв. за лекарствени средства - неуротоп ретард 1 опак., луцетам 1 опак. по факт.№**********/15.12.2019г. от М.
ЕООД;
- 42.80 лв. за лекарствени средства - отипакс сол 1 бр., жен-шен с пч.млечице, роял желе 1 опак., цитизин
сироп 1 опак., проспан сироп 1 бр., т-ра йод 5 % 1
опак., лайка цвят 1 опак., смрадлика листа 1 опак. По факт.№**********/25.11.2019г. от М. ЕООД;
- 13.20 лв. за
лекарствени средства - жанги 1 опак. по факт, №**********/ 28.11.2019г. от М. ЕООД;
- 17.40лв. за лекарствени средства - цитизин сироп 1 опак. по факт.№**********/07.01.2020г. от М.
ЕООД;
- 17.52лв. за лекарствени средства - пулмикорт тербохалер 1 бр. по
факт. №**********/11.12.2019г. от Ф. ООД;
- 43.84 лв. - за лекарствени средства - фрезубин 2 ккал г 7 опак., фрезубин пр.енерд. 1 опак. от
03.09.2019г от „Т.“ ЕООД;
- 11.90 лв. - 3 бр. лекарствени средства от
03.09.2019г. от „М.“ ЕООД;
- 52.50 лв. - за лекарствени средства - трансметил, сомазина сол 1 опак.,
био баланс сашета 10 бр. от
22.09.2019г.;
- 19.29 лв. - за лекарствени средства - памперси 10
бр., гащи за възрастни 10 бр., чаршафи 10 бр., торбичка от 14.09.2019г. от „Ф.“
ООД ;
- 16.40лв. - за лекарства от 30.08.2019г. от ЕТ„ И.“;
-24.10лв.
- за лекарствени средства - торби 1 бр., хартман
памперси 10 бр., парацетамол 5 опак., абсорбиращи
чаршафи 1 опак. от 07.09.2019г. от „Т.“ ЕООД;
- 9.30 лв. за тена шапка ш-н/б-м без от 06.09.2019г.
от „Ф.“ ООД;
8.70 лв. за лекарствени средства -
пелени за възрастни Уинди от 21.09.2019г. от „ Ф.“
ООД;
- 36.12 лв. за лекарствени средства от 17.09.2019г. от
„М.“ ЕООД;
- 16.61 лв. за лекарствени средства от 11.09.2019г. от
„М.“ ЕООД;
- 41.88 лв. за лекарствени средства - дифлазон 2 опак. от 09.09.2019г.
от „Т.“ ЕООД;
- 70.00лв. за лекарствени средства - лекарства от 09.09.2019г. от ЕТ„ И.“;
- 16.60 лв. за лекарствени средства - вит.В компл. 10 бр. от 09.09.2019г. от
„А.“ ЕООД;
- 13.86 лв. за лекарствени средства - уназин фл. 3 опак. от
10.09.2019г. от „С.“ ООД;
- 17.50лв. за лекарствени средства - филтър за дих., сис 5 опак. от 03.09.2019г.
от „Т.“ ЕООД;
- 47.98 лв. за лекарствени средства - лекарства от
13.09.2019г. от „М.“ ЕООД.
По отношение претенцията за лихви за забава, е
посочено, че при деликт лихви за забава се дължат от
датата на непозволеното увреждане. Изложени са съображения в тази връзка и се
счита, че най - късният момент, от който възниква задължение за лихви е
22.11.19 г., за която дата са представени доказателства, че от ищцата е
постъпило уведомление до застрахователя.
В съдебно
заседание от 18.04.2022 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за
обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 27.08.2019
г., предявен от А.А.И., действаща със съгласието на
майка си В.Я.Г., който да се счита предявен в размер на 500 000лв.,
частичен иск от 900 000лв., ведно със законната лихва от 04.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
В законния срок
е постъпил отговор на исковата молба,
с който ответникът оспорва изцяло предявения иск за неимуществени
вреди - по основание и по размер, който счита за изключително завишен и
прекомерен.
Намира, че за ищцата И. не е налице правен интерес от
водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е
отправила доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
настъпилото застрахователно събитие - ПТП на 27.08.2019 г. около 16:32ч. в с. О.,
обл. С.З. - щета № 0000-1000-03-19-7861, като за
определяне за изплащане застрахователно обезщетение е указано да представи
допълнителни документи - доказателства, относно приключило с окончателен акт
наказателно производство и други необходими документи, което и по настоящото
дело не е сторено. Сочи се, че и към дата на настоящия отговор, по доброволната
претенция не са представени изисканите за приключване на преписката необходими
документи. Според ответника, воденето на настоящата искова претенция от страна
на ищцата е при липса на правен интерес. Посочва, че не е налице отказ от
страна на ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение.
Изложено е, че гражданският процес е способ за защита
на накърнени материални права. Посочва се, че ответното дружество не е
накърнявало материални права на ищцата, за да се стига до настоящия исков
процес. Отбелязва, че вредите, причинени на ищцата са в резултат от деликтно поведение, което обаче не е осъществено от
ответното дружество.
Оспорва всички твърдения на ищеца И., направени с
исковата молба по основанието на предявената претенция, тъй като по делото не
са представени доказателства в тяхна подкрепа.
На основание чл. 300 от ГПК, ответникът оспорва
твърдението, че вина за настъпилите увреждания от ПТП има единствено посоченият
за водач на автобус “Сетра“, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество.
Счита, че не са изяснени обстоятелствата, причините и
механизма, довели до настъпване на ПТП.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП от
27.08.2019 г.
Твърди, че водачът на автобус “Сетра“
с peг.№ СТ 4450 АН няма вина за настъпилото пътно -
транспортно произшествие. Твърди, че пътно - транспортното произшествие е
настъпило при условия на ограничена видимост, като водача С. не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди възникването на опасност и да предотврати настъпването
на ПТП и последващия вредоносен резултат. Твърди, че
водачът на автобуса не е могъл да забележи неправомерно движещата се, навлязла
внезапно на пътното платно ищца в настоящото производство.
Сочи се, че в представения по доброволната претенция
по щета протокол с пострадали лица за настъпилото застрахователно събитие на
27.08.2019 г. е посочено, че пешеходеца И. се е движила по пътното платно по
начин и на място, когато това не е било безопасно, с което си поведение е
станала основна причина за настъпване на пътно - транспортното произшествие. С
поведението си като пешеходец е станала предпоставка за настъпване на
вредоносния резултат като е нарушила разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, като не се е движела на място за движение на пешеходци, а по платното
за движение, при ограничена видимост и е изскочила внезапно на пътното платно
на необозначено за целта място, като не се е съобразила и с разстоянието до
приближаващото се превозно средство и с неговата скорост на движение като преди
това водачът не ППС не е могъл да я възприеме. Твърди, че пострадалата е
попадала в опасната зона на автомобила и ударът за водача при така създалата се
ситуация е бил непредотвратим. Водачът С. не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди настъпването на общественоопасните
последици.
Оспорва налично изпълнено задължение за надзор на
непълнолетно дете на основание чл.125, ал. 1 от Семеен кодекс, като счита, че е
налице принос за настъпване на застрахователното събитие, поради неупражнен
достатъчен родителски контрол.
Изложено е, че отговорността на ЗК„Л.”АД е договорна и
,за да бъде ангажирана същата по риска „Гражданска отговорност” следва да е
безспорно установена вината на застрахования, както и наличие или липса на виновно
поведение от пострадалото лице, с което да е допринесло за настъпване на
вредоносните последици, каквито данни липсват към настоящия момент.
Заявено е, че никой не може да черпи права от своето
неправомерно поведение, в конкретния случай от неправомерното си поведение
пострадалият пешеходец претендира права - изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, което нарушава основен принцип на правото.
В случай, че не се приеме, че пътно - транспортното
произшествие е настъпило по изключителна вина на пешеходеца И., ответникът
счита, че събитието е причинено при висока степен на съпричиняване по
изложените по - горе съображения, поради което, моли при условията на
евентуалност да бъде съобразено поведението на пострадалата и степента на
приноса й за настъпване на вредоносния резултат. В случай, че се установи
наличие на съпричиняване от страна на ищцата, то същото е основание за
намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка
единствено между настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените от
ищцата травматични увреждания. Сочи, че на обезщетяване подлежат само онези
увреждания, които са пряка и непосредствена последица от събитието.
Оспорва, също така твърденията, че в резултат на
настъпването на пътно транспортно произшествие за ищцата са настъпили описаните
в исковата молба като вид и характер медицински състояния и увреждания. Оспорва
твърдението, че за ищцата са налице всички твърдени за настъпили в исковата
молба неимуществени вреди, период на възстановяване, както и твърденията за
продължителността им до края на живота й, тъй като счита, че от представените
по делото медицински документи е видно, че пострадалата във времето се възстановява
с подобрение и е изписана без допълнително констатирани увреждания. Оспорва
причинно-следствена връзка на заболяването Дисдиадохокинезия
с настъпване на ПТП.
Отбелязано е, че пешеходецът И. се е движила по
пътното платно по начин и на място, когато това не е било безопасно, с което си
поведение е станала причина за настъпване на пътно - транспортното
произшествие. С поведението си като пешеходец на пътното платно е станала
предпоставка за настъпване на вредоносния резултат като е нарушила разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, на платното за движение и не се е съобразил
с разстоянията до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение. Твърди, че пострадалата е попадала в опасната зона на автомобила и
ударът за водача при така създалата се ситуация е бил непредотвратим.
Моли, да се отхвърли изцяло предявения иск за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Оспорва иска и по размер. Счита, че е предявен в
завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва всички
направени твърдения от ищцата за характера, интензитета, и продължителността на
описаните в исковата молба неимуществени вреди и с оглед предявения размер.
Посочва, че при определяне размера на неимуществените
вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, като излага
съображения.
Оспорва размера на предявения по чл. 432 от Кодекс за
застраховането иск, като твърди, че предявеният размер от 25 500 лв., като
частичен от 80000,00 лв. е изключително завишен и прекомерен и не кореспондира
с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните
увреждания и техния медико- биологичен характер.
Намира, че на самостоятелно основание, с оглед
наличието на съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат от страна на
ищцата в настоящото производство и на родителя й, на основание чл. 51 от ЗЗД,
обезщетението следва да бъде съразмерно намалено.
Моли, да се приеме исковата претенция за прекомерна и
неоснователна.
Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като
неоснователна.
Предвид неоснователността на главния иск, ответникът
сочи, че неоснователен се явява и акцесорният такъв.
Изложени са съображения във връзка с отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност" на автомобилистите и е направено
искане да се отхвърли предявения от А.А.И. иск, като
неоснователен и недоказан.
В случай, че предявеният иск за неимуществени вреди
бъде уважен, ответникът моли същият да бъде приет за изключително завишен и
неотговарящ на вида на травмите, на принципите на справедливостта и на
обществената практика за определяне на обезщетения при подобни случаи, като
бъде взето предвид, че пострадалата се е възстановила, без допълнителни
медицински състояния или усложнения на възстановителния процес.
Оспорва по основание и размер предявената искова
претенция за имуществени вреди, като счита същата за неоснователна поради недължимост на обезвреда.
Претендира съдебно-дело водни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата е депозирала по делото допълнителна искова молба, с която взема становище по възраженията
на ответника.
Заявява, че необосновано и неоснователно е направеното от
ответника оспорване на елементите от сложния фактически състав на деликта. Уточнява, че механизма на настъпване на
произшествието не е част от фактическия състав на деликта
и ищцовата страна не следва да го установява. По отношение на вината на
извършителя - по силата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, поради което ищецът не носи тежест да доказва наличието на вина -
поради учредената презумпция. Относно другите оспорени от ответника елементи на
деликта - за доказването им са направени
доказателствени искания с исковата молба, които моли да се допуснат.
Заявява, че е безпочвено и
не е подкрепено от каквито и да било данни възражението за принос от страна на
пострадалото момиче към настъпването на произшествието. Оспорва наличието на
принос от страна на ищцата към настъпването на деликта.
За неоснователно намира и
оспорването на причинно - следствена връзка между настъпилото на дата
27.08.2019 г. произшествие и понесените от А.И. травми и увреждания, както и на
самите травми и увреждания. Посочва, че за доказването им са направени доказателсвени искания, които моли да се допуснат. Представя епикризи досежно получените от ищцата тежки телесни увреждания,
възстановяването от които продължава и към настоящия момент.
Сочи се, че видно от
приложените медицински документи, ищцата е постъпила на 13.01.2020 г. в
Отделение по УНГ болести към МБАЛ „Т.“ ЕООД, гр. С.З. с оплаквания от шумно
дишане през носа, умора, нарушена памет и обърканост на моменти. Твърди се, че
изброените оплаквания са възникнали в резултат на получената при процесното ПТП
тежка травма. При направените изследвания и консултации в болницата се
установило, че пострадалата диша с отворена уста и има звукопроводно
намаление на слуха в дясно ухо. От КТ на шия е констатирано, че в средната си
трета трахеята е неравномерно стенозирана на
протежение от около 35 мм. Приложена й е медикаментозна терапия и на 15.01.2020
е изписана с окончателната диагноза Увреждане на черепномозъчните
нерви и придружаващо заболяване Последици от други уточнени травми на главата.
На 20.02.2020 г. пострадалата е приета в Отделение по гръдна
хирургия към Болница Т. с оплаквания от задух, суха дразнеща кашлица и постинтубационна стеноза на
трахеята. Касае се за пациентка с анамнеза за тежка дифузна травма при ПТП от
27.08.2019 г. Състояние след продължителна ИБВ и медикаментозна кома. Състояние
след ФБС и КТ на торакс с данни за стеноза на трахеята на протежение около 2 см, започващо дистално от крикоида. От
направените изследвания и консултации се установило, че вследствие на
получените при процесното ПТП увреждания, А. е била интубирана
за 10 дни, вследствие на което е получила стеноза на
ларинкс. Получила е и травма на бял дроб. В резултат на установената тежка стеноза на ниво крикоиден хрущял
се пристъпило към извършване на операция. На 22.02.2020 г. е изписана с окончателната
диагноза Състояние след бронхиална дилатация заради постинтубационна стеноза на
трахеята МКБ 10: S17.0 Смазване на ларинкса и трахеята. При изписването са
дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим, медикаментозно домашно лечение и
се насочва към гръдна хирургия за планово хирургично лечение в обем резекция и пластика на трахеята.
На 20.05.2020 г. ищцата е
посетила специалист „детски болести и детска неврология“. От прегледа са
установени дисдиадохокинезия и ограничена дорзална флексия на двете стъпала. От КТ на глава се
установило компримирани фронтални рога на ЛВ, хипреденсно хеморагично съдържимо
с всички вентрикули и окръглени хиперденсни
фокуси супратенториално вляво фронтално и вдясно фронто- париетално. Наблюдавало
се неясно отграничеена хиподенсна
зона в ДММХ, фрактура на лява зигоматична кост и лява
максила в орбиталната й част, както и екстракраниален хематом в ляво. Вследствие на
констатираните увреждания е поставена диагнозата Главоболие с придружаващото
заболяване Състояние след дифузна травма на главния мозък.
В заключение на горното
описание, заявява, че оспорването на претендирания от
ищцата размер на обезщетение за претърпените от нея болки, страдание,
неудобства и ограничения в ежедневието й, е неоснователно и безпочвено. Посочва
се, че това е основната част от предмета на настоящото производство и за
доказването на това обстоятелство са ангажирани от ищцовата страна
доказателства и са направени доказателствени искания.
По отношение оспорването
на акцесорния иск за лихви: аргумента, изложен от
ответника - че не е налице изпадане н забава на застрахователя, тъй като
вземането не било установено по основание и размер - заявява, че е изключително
несериозен. Изложени са аргументи, че по силата на КЗ, към всяко
застрахователно дружество следва да има задължителен орган - застрахователно -
експертна комисия, чиято функция е именно да разгледа предявена претенция и да
определи размер на застрахователно обезщетение, което застрахователят да
изплати в определения от КЗ срок. Отбелязва, че тази извънсъдебна процедура,
уредена в КЗ не е доведена до край от страна на застрахователя. Ищцата е
отправила претенция за доброволно уреждане на спора, представяйки всички
документи, с които разполага, но от страна на застрахователя не е последвало
определяне на размер и изплащане на обезщетение. С изчерпването на
извънсъдебната възможност, за пострадалата А.И. остава единствената друга
възможност да потърси правото си на обезщетение - породил се е правния интерес
да предяви настоящия иск и в хода на образуваното съдебно производство да
докаже основанието и размера на претенцията си.
Сочи се, че ответното
дружество е изпаднало в забава и дължи лихва върху присъдените суми от датата
на непозволеното увреждане, алтернативно - от датата на предявената
извънсъдебно претенция ведно с приложените доказателства - 22.11.2019 г.
Заявено е, че фактът на извършената от ищцата извънсъдебна претенция е доказан
с представените към исковата молба писмени доказателства.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който е заявено от
ответника, че поддържа становището си в отговора на предявения иск по аргументи
подробно изложени в същия. Поддържа сторените възражения, направените
оспорвания и сторените искания, като поддържа всички твърдения, изложени в
отговора на исковата молба. За съответните възражения и оспорвания с оглед
събраните доказателства в хода на производството, посочва, че е сторил и ще
стори, и евентуално съответните доказателствени искания.
С оглед липса на представени доказателства и към
настоящата относно механизма на ПТП, както и относно влязъл в сила акт,
удостоверяващ виновно поведение на застрахован при ответното дружество водач,
то поддържа оспорването си в тази насока като счита налично виновно поведение и
на пострадалата на платното за движение като на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението бъде съответно намалено.
Поддържа всички оспорвания на исковата претенция.
Поддържа оспорването изцяло на предявените искове за
неимуществени вреди по основанието им и с оглед предявения размер, който счита
за прекомерен, изключително завишен по размер и несъобразен с трайната съдебна
практика по сходни казуси - присъждани обезщетения за нанесени неимуществени
вреди.
Поддържа оспорването на всички твърдения, изложени в
исковата молба по отношение на обстоятелствата, свързани с възникването на
пътно-транспортното произшествие от 27.08.2019г. и по отношение на
обстоятелствата, при което е реализирано ПТП.
Поддържа оспорването на претенцията и за дължима
лихва, като моли да бъде взета предвид приложимата специална норма към
настоящия казус по повод датата на настъпване на деликта.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 27.08.2019 г., около
16:32 часа в с. О., обл. С.З., се е движил автобус „Сетра С 315 ХД“ с peг. № СТ 4450
АН, управляван от С.Д.С., който блъснал пешеходката А.А.И.,
като вследствие на инцидента същата е пострадала.
За увреждащия автобус „Сетра С 315 ХД“ с peг. № СТ 4450
АН, управляван от С.Д.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
з.п. BG/22/119001484417/ 28.05.2019 г. със срок на валидност една година,
считано от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г. със ЗК „Л.“АД, гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.“АД и е
представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр.
р. от 22.11.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По
случая е заведена щета с № 0000-1000-03-19-7861/2019 г., по която
застрахователят все още не е изплатил обезщетение.
От заключението на комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза се установява следното:
В резултат на причинената черепно-мозъчна травма
(27.08.2019г.) при осв. А.И. е настъпило психично
разстройство Посткомоционен синдром (Посттравматичен
органичен мозъчен синдром. Код по МКБ 10 F 07.2). Синдромът възниква след
черепно- мозъчна травма, която е достатъчно тежка за да причини загуба на
съзнание. Включва симптоми като главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, намалена концентрация и трудности в
изпълнението на умствени задачи, изразени нарушения в паметта. Отчита се
значителна промяна в обичайния преморбиден начин на
поведение. Засегнати са познавателната дейност, потребностите, емоциите и
подтиците.
При осв.А.И. се отчитат
значителни нарушения и ограничения в интелектуално- мнестичната
сфера - значителни паметови нарушения. Мисловният
процес е забавен, непродуктивен и застоен, беден на асоциации и представи.
Процесът на възприема и обработка на нова информация е затруднен.
В резултата на настъпилата черепно-мозъчна травма е
нарушена аналитико- синтетичната дейност на мозъка. Настъпила е промяна в
обичайния преморбиден начин на поведение, засегнати
са емоциите, потребностите и подтиците. Установява се когнитивно снижение, с
прояви на обща забавеност и паметови нарушения.
Отчитат се ограничения на възможностите на осв. И. за
пълноценна адаптация и ориентация при попадане в непознати и познати ситуации.
Разстройва се умението самостоятелно и правилно да анализира, преценява,
прогнозира и да взема адекватни решения. Не се установяват затруднения на осв. А.И. при справяне с елементарни ежедневни дейности
(майката споделя: „...справя се с ежедневните задължения...в ежедневието е
адекватна...”).
Възможностите на мисловната дейност и нивото на
социална зрялост на осв. А.И. не отговарят на
нормалното състояние за нейната възраст. Мисленето е бедно на асоциации и
изразни средства, забавено и непродуктивно. Социалната зрялост е нарушена, с
регрес към по-ранен възрастов период. Отчита се затруднение при усвояване на
нови знания и компетентности. Социалните контакти са непълноценни и ограничени.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че в
развитието на А. има регрес и тя се е върнала в една по-ранна възраст, която
съответства на около 3 г., като тепърва започва да се учи да говори и да учи
азбуката. Не може да се направи прогноза дали ще се възстанови и кога, като сегашното
и състояние не съответства на физиологическата и възраст. В момента, А. се
намира в процес на възстановяване на психиката, но поради тежките травматични
увреждания на мозъка, вещите лица считат, че би могло да настъпи подобрение, но
не и пълно възстановяване.
От заключението на комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установява
следното:
А.И. е получила при процесното ПТП следните
увреждания:
Контузия на главата. Причинява разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването трае по- малко
от 30 дни.
Подкожен хематом в ляво челно и орбитално. Причинява
болка и страдание. Възстановяването трае по-малко от 30 дни.В/Счупване на
лявата зигоматична /ябълчна/
кост на лицето
Дифузна мозъчна контузия в областта на двете
хемисфери. Причинява разстройство на здравето временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 НК.
Мозъчен оток. Причинява разстройство на здравето
временно опасно за живота по смисъла на чл.129 НК.
Хигрома двустранна на главовият
мозък. Причинява разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла
на чл.129 НК.
Контузия на гръдният кош. Причинява разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването трае по-малко
от 30 дни.
Двустранна контузия на
белият дроб. Причинява разстройство на здравето временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 НК.
Разкъсно -контузна рана на лява подбедрица. Причинява разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК. Възстановяването трае по-малко от 30 дни.
Счупване на 2 и 3 метатарзални
кости на ляв крак. Причинява трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник за повече от 30 дни. Възстановяването трае 2-3,5 месеца.
Проведеното медикаментозно лечение в КАИЛ и НХК
е : Глюкоза 5% 2х500;Рингер
2x500; Квамател 2х1;Уназин
2x1.5г;Гентамицин 2х80мг;Флажил 3x500;Меронем 3х1;Ципрофлав 2х200мг;Фунголон 1х1фл;Бромхексин 2x1; Сомазин 2х2мл ; Невротоп 2х ЗООмг; Трансметил 2x1; Глицерол 60% Зх1с.л.;Вит В и С 2x1; Диазепам
п.н.;Фурантрил п.н.
Периодът на лечение в КАИЛ и в НХКл.
е от 27/08/19г до 17/09/19 г-21 дни.
Проведеното медикаментозно лечение в ОФРМ - Сомазина 2x2 мл, Невротоп т. 300
мг. 2x1 т. ,Сол Глицероли 60% 3x1 с.л. Трансметил т. 2x1 т. .Ципрофлоксацин
т. 500 мг. 2x1
Проведена рехабилитация: Рехабилитационна
програма-, 93 11 пасивни упр, 93.12 друто активнс скелет-с-мускулно упр, 93.19 упр.некпасифицирано другаде-ДЕЖ, 93,17 друго пасивно-скелетно
мускулно упражнение.
Пациентката е била лекувана оперативно по причина
стеснение на трахеята вследствие на интубацията.
От проведеният преглед на пострадалата в НХК в МЦ „С.
гр. С.З. се установява, че ищцата е
подвижна, в съзнание .адекватна.GCS е 15 точки. Придвижва се на собствен ход.
Без политане.без помощни средства и без придружител. Без нарушения на дъвкателният акт. Неврологичният статус : Менинго радикулерно дразнене
липсва Черепномозъчните нерви б.о. Парези и патологични рефлекси не се установяват. Пробата на
Ромберг е отрицателна. Без сетивни разстройства. Тазови
резервоарни функции съхранени. Съобщава за пристъпно главоболие със
световъртеж. Бърза уморяемост и нарушена памет.Не е
имала припадъци.
На базата на претърпяната мозъчна контузия се оформя церебрастенен с-м характерен, като постконтузионно
усложнение.
Травмената церебрастения, продължаваща
месеци и години без изгледи за излекуване осъществява медико-биологичния
признак - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на
чл.129 НК.
Усложненията вследствие на продължителна ИБВ при
медикаментозна кома са стеноза на трахеята на
протежение около 2см започващо дистално от крикоида. Причинено е на базата продължително въздействие
на чуждо тяло, каквото се явява интубационната
тръба,компресията върху трахеята, съчетано с инфектиране на зоната поради
постоянният контакт с външната среда и появата на тази основа стеноза. Това усложнение не се възприема като телесна
повреда, тъй като е по причина на медицински манипулации по утвърдена методика.
Безспорно влошават качеството на живот и единствено правилното лечение е
оперативното. Същото е извършено с добър резултат.
Според вещите лица след разглеждане на фактурите по
дати, по медикаменти, консумативи и др. съпоставяйки ги с времената от
лечението на увредите има пълно съвпадение с нуждите на ищцата и необходимостта
от закупуването им за периодите от лечението й.
Изготвена е мащабна скица с наличната хоризонтална и
вертикална маркировки и е приложена към заключението. На нея са показани всички
намерени следи и находки, крайното положение на МПС, към момента на удара,
което ще бъде анализирано по-долу, както и някой дискретни положение имащи
отношение към механизма на настъпване на ПТП.
Мястото на удара между пострадалата и автобуса е на
6,1 m източно от мерната линия и 2,0 m южно от северния край на платното за
движение. Към момента на удара пострадалата е била с лявата си страница към
челната част на автобуса. Първоначалният контакт се е реализирал в зоната на
предната му дясна ъглова част, като надлъжната ос автобуса е била успоредна,
или почни успоредна на оста на платното за движение.
По делото няма данни за наличие на ограничена за
водача на автобуса видима зона освен тази пред спрелия за качване и слизане на
пътници в дясно и пред него л.а. Фолксваген.
Пострадалата по делото е имала техническата възможност
да предотврати настъпването на ПТП, като не предприема пресичане на платното за
движение при наличие на движещо се по него МПС и в момент, в който МПС няма
техническата възможност да спре преди да настъпи удара. Технически правилно е
да го изчака да премине и чак тогава да предприеме пресичане.
Водачът на автобуса няма техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП при движение с така изчислената скорост на
движение и при движение със скорост 50 km/h.
Пострадалата към момента на навлизането и на платното за движение е била вътре
в опасната зона за спиране на автобуса.
Скоростта на автобуса, при движение с която водача му
има техническата възможност да спре преди мястото на удара към момента на
реакция чрез предприемане на аварийно спиране, при навлизането на пострадалата
на платното за движение и към момента, в който е била на нивото на лявата
страница на Фолксваген е съответно 35 km/h и 23 km/h.
На 27.08.2019 г, около 16:30 часа в с. О., обл. С.З., автобус „Сетра С 315
ХД“ с per. № СТ 44-50 АН, управлявано от С.Д.С. се
движи в посока от изток на запад със скорост на движение около 52 km/h и опасна зона за спиране около 38 т. Пред него откъм
дясната му страна, в уширение на платното за движение
и необозначена с пътен знак автобусна спирка (наличие само на пътен знак Д17) е
бил спрял пътнически микробус за качване и слизане на пътници. В това време
пешеходката А.А.И. предприема пресичане на платното
за движение пред предната част на спрелия пътнически автобус от север на юг.
Към момента на навлизането и на платното за движение автобуса се е намирал на
около 23 m преди коридора и на пресичане. Настъпва удар, като мястото на удара
между пострадалата и автобуса на се намира на 6,1 m източно от мерната линия и
2,0 m южно от северния край на платното за движение. Към момента на удара
пострадалата е била с лявата си страница към челната част на автобуса.
Първоначалният контакт се е реализирал в зоната на предната дясна ъглова част
на автобуса, като надлъжната ос автобуса е била успоредна, или почти успоредна
на оста на платното за движение. След удара пострадалата е била отхвърлена
наред по посока на движението на автобуса, който след удара отлага спирачни
следи по терена и се установява в дясната част на платното за движение.
Скоростта на автобуса към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 52
km/h.
Техническата причина за настъпване на ПТП е
навлизането на пострадалата на платното за движение при наличие на движещо се
него МПС.
Ако се приеме, че автобуса е следвало да се движи със
скорост към момента на навлизане на пострадалата на платното за движение - 35 km/h (и по-ниска от нея) и към момента в който пострадалата
е била на нивото на лявата страница на Фолксваген - 23 km/h
(и по- ниска от нея), то допълнителна техническа причина за настъпване на ПТП е
и технически несъобразена с пътната обстановка скорост на движение на автобуса.
Водачът на автобуса има техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако:
Към момента на навлизане на пострадалата на платното
за движение се движи със скорост около 35 km/h и по-ниска
от нея, реагира чрез предприемане на аварийно спиране и спре преди коридора и
на движение;
Към момента в който пострадалата е била на нивото на
лявата страница на Фолксваген се движи със скорост около 23 km/h
и по-ниска от нея, реагира чрез предприемане на аварийно спиране и спре преди
коридора и на движение
В съдебно заседание вещите лица – медици поясняват, че
дифузна мозъчна контузия е контузия на
главния мозък, която ангажира и двете
хемисфери на мозъка. При тази ситуация по – голяма част от контузията е поета
от челния дял на мозъка двустранно. Хигрома е
събиране на мозъчна течност, като това се получава при пациенти, които са с
много тежки контузии и при които има масирано въздействие с медикаменти върху
мозъка, за да можем да бъде спрян отока, тъй като е животозастрашаващ.
Според вещите лица, въпреки че е ищцата е претърпяла много тежка контузия, няма тежки парези по крайниците – нито ръцете, нито краката.
Поясняват, че това е така, защото е контузена челната част на мозъка, която в
медицината е наречена „кучешкият мозък“. Това е мозъка, който отговаря за
обонянието и при неговата увреда настъпва промяна в
психиката. Така А. се е възстановила, дотолкова, че да може да се обслужва, да
се движи, да извършва някакъв вид дейност, но нейната психика, вече е много по
– различна от традиционната за един нормален за неговата възраст. В случая
челният мозък на ищцата е загубил своята характеристика, той е загубил
клетките, те са загинали в тази зона и това ще указва влияние до края на живота
й.
Вещите лица поясняват още, че когато им мозъчна
контузия, има засягане на мозъчната тъкан имаме няколко степени на остатъчни
трайни нарушения на мозъка, влошаване на мозъка. Първото, това е целбрастенията, която е с оплаквания без неврологична
симптоматика. Енцефалопатията е с наличие на неврологична симптоматика и с
трайни отклонения в неврологичния статус. Следващата стъпка е епилепсията,
която е най – тежката степен от усложненията при контузия на мозъка. Според
вещите лица липсата на краткотрайната памет, липсата на разпознаване на лица и
поведението на дете говори, най – вероятно за начална фаза на енцефалопатия, но
това трябва да се консултира с психиатър. Експертите категорично посочват, че
ищцата няма да се излекува до състоянието в което е била преди ПТП - то, поради
това, че има загубена мозъчна тъкан. А. ще трябва да бъде лекувана от
психиатри, психолози и невролози. Невролозите ще предписват медикаменти, с
които да задължат морфологията на мозъка, докато психиатрите и психолозите ще
се опитват да оправят качеството – мисловния процес.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П.М.Х.-К. посочва, че видяла пострадалата
непосредствено след инцидента, когато линейката я е докарала. Била е в
безсъзнание, с подуто, обло лице, половината синьо. Не са осъществили контакт с
нея, тъй като е била в безсъзнание. Вкарали са я в травматологията. Левият й
крак целия е бил в кръв и е бил син. Имала е много дълбока порезна рана на
левия крак, над глезена и под коляното. Зашили са я. Лекарите са казали, че е
много зле, питали са къде е майката, защото А. трябвало да се заведе на скенер,
тъй като нещата се влошавали. През това време сестрата е изпаднала в ужас,
решила е че са я изпуснали. Била е на изкуствено дишане, тъй като вечер е
спирала да диша, без апарат не е да дишала, през деня се е събуждала, когато са
й сменяли чаршафите или са я хранели. Носили са шишенца с добавки и през носа с
маркуч са я хранили. Започнала е да се събужда през деня след 4-5 ден. На 7-8
ден сестрата е казала, че предната нощ почти е била спряла да диша, както и че
може да оцелее, а може и да умре. Не са казали дали се подобрява. На 11 ден са
казали, че е малко по-добре, а на 12 са я преместили в неврохирургията, където
е била около 10-12 дни, и майка й е влязла като придружител. А. е била с тръби,
не е реагирала. Не са имали контакт с нея. Като са махнали тръбите и като са
започнали да я захранват, единствено е можела да издаде звук като отказ, че не
може да преглъща. Около месец и нещо е била в болница. Септември месец са
отишли да я вземат от болницата. Като са я изписали с количка са я закарали до
колата, не е искала да се качи в колата, отказвала е да се движи. Вече е била
без апарат за дишане, но все още не е имало комуникация с нея. На всички мъже е
казвала “С.“, а на всички жени е казвала “Д.“. Не е разпознавала заобикалящите
хора, дори майка си е разпознала на 3 месец след изписването. Имало е период, в
който свидетелката е виждала как Наска е започвала да крещи, защото не е разпознала
майка си. Събирали са легла, слагали са столове, да не падне от леглото,
плашела се е като има нещо твърде близо до нея. Много време е ходела като
“пате“, имало е нужда да я подпират. Първият месец изцяло са й помагали, майка
й още я е водила до тоалетна под ръка. Към края на годината - 2019 г. е ходела
само с подпиране под ръка. От болницата са я изписали на памперси, тя не е
можела да каже кога й се ходи до тоалетна, не е имала усещане, че й се ходи.
Когато е започнала да усеща са донесли “едно куку с
колелца“, тъй като не е можела да изкачи двете
стъпала, за да иде до тоалетната. Все още има проблеми с говореното. Някъде от
м.08.2020 г. е започнала да казва по-сложни изречения. От апарата за дишането е
имала проблем, постоянно е имало някакъв страшен шум, който се е оказало, че е
от интубацията и се е наложило операция, при която са
премахнали нещо и са отворили канала допълнително, за да може да диша. Когато е
започнала да се опитва да става сама е имала халюцинации, пищяла е че не може
да види враната, удряла е прозореца, като си е мислела, че това е вратата.
Преди ПТП е била разумно момиче, знаела как да се оправи, какво да каже, сама
си е решавала споровете със съученици, никой не се е занимавал с нейни
проблеми. Била е решила, че иска да си подобрява успеха, защото другите били я
изпреварвали и тя не искала да остане най- тъпата, въпреки че е имала успех
5.50, добре се е справяла с учебните занятия. Докато в момента, ако сутринта се
говори нещо с нея до следобед не помни какво е казала. Дългосрочно не помни.
Има доста голяма разлика в паметните възможности, не може да запомни нищо ново.
Първите -7 месеца след изписването, когато е започнала да говори, не е знаела
дори на колко години е. Сега дори трябва да й се казва, че трябва да яде, сяда
на стола и чака. Особено следобед трябва да има човек с нея, който да я
обслужва, тъй като следобед забравя къде е. Случвало се е да звъни на майка си
и да казва - слязох от автобуса и не знам къде съм. Изключва, не е адекватна,
блуждае някъде. Не може да каже какво е правила първата половина на деня. В
училище се справя с много голяма помощ от класната, която много й помага и от
съучениците си. Майка й към момента не работи, наложило се е да напусне работа,
за да може да се грижи за нея. Преди се е оправяла сама, сега дори до магазина
не може да отиде сама. Преди обед повечето време е адекватна, но следобед е
неадекватна, може би поради претоварване.
Видно от показанията на свидетеля Х., след инцидента А.
е била в много лошо състояние, била е неадекватна. Била е ударена отляво, била
е надута отляво главата и левия прасец е бил разрязан целия. Не е можело да се
разговаря с нея. Тя е била 32 дни в болница - 13 дни в интензивно отделение,
след това в неврохирургия и реанимация. Нормален контакт са осъществили след
месеци. Майка й е била при нея, но тя не я е разпознавала, наричала я е Д..
Смислен разговор не е можело да се води с нея, трябвало й е придружител. Много
време е била на легло. След като се е прибрала вкъщи поне половин година е
имала нужда от грижи - основно майка й се е грижела за нея. След два месеца,
като са видели, че нещата няма да се оправят, така както са се надявали, майка
й е напуснала работа. Ноември 2019 г. са правили скенер и са им казали, че не е
възстановена. А. е била на памперси, тъй като се е изпускала, не е имала
усещане. След шестия месец е започнала да ги разпознава, но все още се бърка и
забравя. С ориентацията е зле, ако се обърка й трябва помощ, дори в селото не
се ориентира. Преди ПТП е била самостоятелна, сама се е оправяла с училището. А
към момента все още не помни, смислен разговор, само ако те разговарят и тя се
включи. Иначе като говори тя замлъква и гледа някъде. Не се справя по същия
начин в училище. Преди това с е справяла без помощ в училище, а сега всички в
училище й помагат. Продължава да има стрес от коли и автобуси, както и да има
нужда от помощ и грижи. Случвало се е да има проблеми, майка й я води до
спирката, веднъж се е била объркала и се е обадила на майка си да я пита къде
е. Посещавала е детски невролог в болницата в С.З.. В С. са правили операция на
трахеята, тъй като е започнало срастване и е започнала да се души. Не е можела
да мин 3-4 метра без да се задъха. Приема лекарства за стимулиране на мозъка.
Свидетелката Д. П. К. -
класен ръководител на А.И. посочва, че първата
й среща с А. била през 2017 г., когато със семейството й са дошли да живеят в
гр. Г. и се е записала в Средно училище “В.“, където свидетелката е
преподавател, а от 2018 г. е неин класен ръководител, т.е. от момента, когато А.
е станала осми клас и до момента. Разбрала е за инцидента веднага след като
станал. Видяла А. две-три седмици след като са я изписали от болницата. Преди
ПТП А. била нормален тинейджър, доста общувала със
съучениците си. Въпреки, че била непозната за средата, тя бързо е успяла да си
създаде контакти. Успехът й при завършване на 8 осми клас бил 5.50, била е
много общителна, винаги била заедно със съучениците си при събирания и по купони.
Пътувала, за да стигне до училище, като от О. има осигурен транспорт. В
началото я водели, изпращали я до спирката, след това сама си пътувала. Нямала
е проблеми да се ориентира. Имала отличен успех, била много амбициозна.
Единствено срещала затруднения по математика, но по всички разказвателни
предмети и по български език била с отличен успех. След ПТП - то, когато
свидетелката видяла А. за първи път, тя била в много тежко състояние.
Свидетелката й занесла снимка на класа като подарък, но тя не разпознала никой
от съучениците си. Била трудно подвижна тогава, била на памперси, без помощ от
майка си не е можела да се придвижва, дори сега имала проблем. Следващата
година трябвало да започне девети клас, но тогава не можела да ходи на училище.
Взели решение да я запишат в
самостоятелна форма, за да не губи учебната година. Изпитите били зимата и се е наложило просто да й ги
дадат, за да може да продължи със съучениците си. За нея всичко било ново, тя
не е разпознавала училището, съучениците си, учителите. Въпреки, че майка й я
водела на консултации, не са се получавали нещата. Ако не била майка й, тя нямало
да се научи да чете. Всичко започнала да учи отначало - започнали с азбуката,
после много кратки диктовки, таблицата. Според свидетелката, и към момента А.
се отличава от нейните съученици. Те били на 17 години и имали други интереси,
а А. била като дете, което тепърва ще тръгва в първи клас. А. полагала много
усилия, всичко записвала, но паметта й била много краткотрайна. Има два
последователни часа при свидетелката, като А. слуша, разбира и на края на часа отговаря
на въпросите, но това, което са говори през първия час вече не го помни втория
час. Има деца от класа, които отговарят за нея, за да не я изгубят, за да не е
сама, защото свидетелката не е сигурна, че тя ще се качи в правилния автобус.
Преди инцидента тя била съвсем нормално дете, а сега сякаш се грижат за
първокласник. Тя не общувала с класа. Съучениците й по цял ден били на телефоните
- фейсбук, гаджета, а тя не била така - като видела
класната си й се радвала като дете в първи клас, отива при нея и си търси
прегръдката. В осми клас не било така, тогава все едно говориш с голям човек, а
сега сякаш говориш с дете. Сега колкото и да обясняваш накрая пак не е
разбрала, затова класната й редовно поддържа връзка с майка й за всичко, което
правят и което има да се прави. Дори когато пишат есета, не се справя сама,
майка й й помага. А. казвала, че майка й стои до нея
и й оправя изреченията, сякаш тя знае какво иска да напише, но не може да го
изкаже сама.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП за автобус „Сетра
С 315 ХД“ с peг. № СТ 4450 АН, по сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗК „Л.“АД се
установява от
справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица BG/22/119001484417/ 28.05.2019
г. със срок на валидност една година, считано от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.
498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.“АД и е
представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр.
р. от 22.11.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По
случая е заведена щета с № 0000-1000-03-19-7861/2019 г., по която
застрахователят все още не е изплатил обезщетение. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Заключението на автотехническата
експертиза установява, че механизма на произшествието е следния: автобус „Сетра С 315 ХД“ с per. № СТ 44-50
АН, управлявано от С.Д.С. се движи в посока от изток на запад със скорост на
движение около 52 km/h и опасна зона за спиране около
38 м. Пред него откъм дясната му страна, в уширение
на платното за движение и необозначена с пътен знак автобусна спирка (наличие
само на пътен знак Д17) е спрял пътнически микробус за качване и слизане на
пътници. В това време пешеходката А.А.И. предприема
пресичане на платното за движение пред предната част на спрелия пътнически
автобус от север на юг. Към момента на навлизането и на платното за движение
автобуса се е намирал на около 23 m преди коридора и на пресичане. Настъпва
удар, като мястото на удара между пострадалата и автобуса се намира на 6,1 m
източно от мерната линия и 2,0 m южно от северния край на платното за движение.
Към момента на удара пострадалата е била с лявата си страница към челната част
на автобуса. Първоначалният контакт се е реализирал в зоната на предната дясна
ъглова част на автобуса, като надлъжната ос автобуса е била успоредна, или почти
успоредна на оста на платното за движение. След удара пострадалата е била
отхвърлена наред по посока на движението на автобуса, който след удара отлага
спирачни следи по терена и се установява в дясната част на платното за
движение. Скоростта на автобуса към момента на удара и преди настъпване на ПТП
е около 52 km/h. Според вещото лице, ако се приеме,
че автобуса е следвало да се движи със скорост към момента на навлизане на
пострадалата на платното за движение - 35 km/h (и
по-ниска от нея) и към момента в който пострадалата е била на нивото на лявата
страница на Фолксваген - 23 km/h (и по- ниска от
нея), то допълнителна техническа причина за настъпване на ПТП е и технически
несъобразена с пътната обстановка скорост на движение на автобуса.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на
застрахования при ответника автомобил е следвало да се движи със скорост, която
да му позволи да спре при възникнала необходимост за същото при разминаването с
автобуса. Действително, по делото е установено, че автобус е бил спрял на
място, което не е обозначено като спирка. Доколкото автобус е превозвал пътници
по обществена транспортна линия, то съдът приема, че водачът на автомобила е
следвало да предположи, че спирането на автобуса и потеглянето му след това е
възможно да е поради слизане на пътници от него, т. е. вероятно е да възникне
необходимост от спиране. Този извод съответства на житейската логика, като самото
обстоятелство, че автобус за обществен превоз на пътници е спрял на пътя, прави
възможна появата на пешеходци, тоест създава такава обстановка на пътя, която
предполага необходимост от спиране. В случая приложима е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която обсъдена в съвкупност с разпоредбите на чл. 65 и чл. 122 от ЗДвП, съдът приема, че урежда правило за водачите на
превозни средства, съгласно което при спрял/потеглящ/спиращ на пътно платно
автобус, който превозва пътници, то водачите на останалите превозни средства
(попътно или насрещно движещи се), следва да ги управляват със скорост, която
да позволява спиране. Действително, разпоредбата на чл. 65 от ЗДвП сочи правила при спрял на спирка автобус, а
разпоредбата на чл. 122 от ЗДвП сочи правила за спиращ/потеглящ/спрял автобус,
обозначен със знак, че превозва деца. Тези две разпоредби, съдът приема, че
обсъдени в съвкупност с разпоредбата на ч. 20, ал. 2 от ЗДвП извеждат общото правило за повишено внимание и
движение със скорост, която позволява спиране при възникване на препятствие,
вероятността за възникването на което е голяма при движение покрай
спрял/спиращ/потеглящ автобус, който превозва пътници, независимо дали е бил на
спирка. Целта на законодателя е била да определи правила за повишено внимание
при наличие на определен вид превозни средства - тези, които превозват хора.
Поради което и съдът приема, че чл. 65 и чл. 122 от ЗДВП не следва да се тълкуват стриктно и ограничително, а
обсъдени в съвкупност с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП извеждат правилото, посочено по-горе. При така
възприето и доколкото в случая по делото се установи, че водачът на " автобус
„Сетра С 315 ХД“ с peг. №
СТ 4450 АН," се е движел покрай спрял микробус за превозване на пътници
със скорост, която не е позволила спирането му, то съдът приема, че по делото е
установено, че водачът на застрахования при ответника автомобил е провел противоправно поведение. В случая вещото лице по автотехническата експертиза е посочило, че ако автомобил се
е движел със скорост до 35км/ч. предотвратяване на ПТП чрез спиране е било
възможно.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на автобус „Сетра С
315 ХД“ с peг. № СТ 4450 АН, са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ
следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
По отношение на причинените
увреждания съдът кредитира изцяло изводите на вещите лица по
съдебномедицинската и комплексна съдебна психолого -
психиатрична експертиза. И двете заключения установяват, че към момента А. се е
възстановила, дотолкова, че да може да се обслужва, да се движи, да извършва
някакъв вид дейност, но нейната психика, вече е много по – различна от
традиционната за един нормален за неговата възраст. При А.И. е настъпило
психично разстройство Посткомоционен синдром (Посттравматичен
органичен мозъчен синдром, като са констатирани значителни паметови
нарушения, мисловният процес е забавен, непродуктивен и застоен, беден на
асоциации и представи, а процесът на възприема и обработка на нова информация е
затруднен. Възможностите на мисловната дейност и нивото на социална зрялост на А.И.
не отговарят на нормалното състояние за нейната възраст /според вещите лица А.
има регрес и се е върнала в една по-ранна възраст, която съответства на около 3
г./. Експертите правят категоричният извод, че ищцата няма да се излекува до
състоянието, в което е била преди ПТП - то, тъй като е налице загуба на мозъчна
тъкан и това ще оказва влияние до края на живота й. В бъдеще А. ще трябва да
бъде лекувана от психиатри, психолози и невролози, като невролозите ще
предписват медикаменти, с които да задържат морфологията на мозъка, докато
психиатрите и психолозите ще се опитват да оправят качеството на мисловния
процес. Съдът отчита риска от настъпване в бъдеще на усложнения като целбрастения, енцефалопатия или епилепсия. Следва да бъде
отчетена младата възраст на ищцата при настъпване на увреждането (15 години),
наличните трудности в обучителния процес, както и общуването й с нейни връстници, което се установява от свидетелските показания, които
съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви.
С оглед изложеното съдът
намира, че травмите на ищцата са оставили траен отпечатък, както върху здравето
й, така и върху психиката й респ. довели са до промяна на социалната й
активност и взаимодействие в приятелския кръг. Последиците от травмите са трайни, ще й създават
неудобства за цял живот – в професията, общуването, обслужването в
домакинството и като цяло в начина й на живот. Следва да се имат предвид и последващата реализация, респ. възможността за бъдеща
самостоятелност без зависимост от родител. Съдът отчита, както продължителния
период на лечение, което продължава и към настоящия момент и ще продължи през
целия й живот, така и обстоятелството, че почти три години след инцидента, пълно възстановяване не
е настъпило и няма изгледи да настъпи. Ето защо съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 400 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От представените по делото
доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява,
че във връзка с получените травми при процесното ПТП, ищцата е направила
разходи в размер на 802, 32 лв., за което са представени фактури с прикрепени
към тях фискални бонове. Поради това съдът намира, че предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде уважен в претендирания
размер от 802, 32 лв.
Ответното дружество е направило възражение, че А.И. е нарушила
разпоредба на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не
преминават през ограждения от парапети или вериги.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗдвП на
пешеходците е забранено: да навлизат внезапно на платното за движение; да
пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и
услуги на платното за движение.
Съдът приема, че от заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, се установява, че ищцата е провела противоправно
поведение, като е нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 113, ал. 1
т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, като е предприела рисково
пресичане на пътното платно, на необозначено място, пред спрелия автобус, без
да има видимост към лявата лента и движещите се в нея автомобили, без да
съобрази приближаващия се автобус, неговата скорост и разстоянието до него.
Съдът приема, че това поведение на ищцата обективно е допринесла за настъпване
на самото ПТП, а следователно - и за настъпването на вредите. Поради това съдът
приема, че възражението на ответника за съпричиняване е основателно и приноса на
А.И. за настъпването на вредите
е 20%. При определяне на този размер съдът съобрази засилената отговорност на
водачите на превозни средства в сравнение с тази на други участници в
движението-пешеходци - чл. 5, чл. 20, чл. 116 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено с 20 % или до размера от 380
000 лв., а за имуществените вреди до размер на 641, 86 лв.
По иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от
04.09.2019г. По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 22.11.2019 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 22.11.2019 г. е
датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата, поради
това за периода от 04.09.2019 г. до 21.11.2019
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът
следва да посочи, че към момента на предявяване на исковете А.А.И. е била непълнолетна, поради което на основание чл. 28,
ал. 2 от ГПК съдопроизводствените действия се
извършват лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. Към
момента на постановяване на решението А.А.И. е вече
пълнолетна, поради което претендираните суми следва
да бъдат присъдени на нея.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.“АД
следва да заплати на А.А.И. обезщетение в размер на 320 000 лв., частичен иск от 900 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания при ПТП на 27.08.2019 г, а именно : Contusio
capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diffi Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis; други и
неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната
система ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 320 000 лв. до претендирания
размер от 500 000 лв. частичен
иск от 900 000 лв. и искът за
законна лихва
за периода от 04.09.2019 г. до 21.11.2019 г. като неоснователни.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗК „Л.“АД
следва да заплати на А.А.И. обезщетение за
причинените й при ПТП на 27.08.2019 г. имуществени вреди в размер на 641, 86 лв. ведно със
законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 641,
86 лв. до претендирания размер от 802, 32 лв. и искът
за законна лихва
за периода от 04.09.2019 г. до 21.11.2019 г. като неоснователни.
По отговорността
за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По предявения
иск за неимуществени вреди в размер на 500 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 11 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай
адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира
с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцатае в размер на 13 836 лв. с ДДС /11 530 х20% = 13 836 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗК „Л.“АД следва да заплати
на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 8 855, 04 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
По предявения иск за имуществени вреди в размер
на 802, 32 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при
интерес до 1 000 - 300 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер
на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 360 лв. с
ДДС /300 х20% = 360 лв./
С оглед изхода на делото ответникът ЗК „Л.“АД следва да заплати
на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 288 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
Или ЗК „Л.“АД следва да заплати на адвокат П.К. за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищцата адвокатско възнаграждение в общ размер на 9 143, 04 лв. с
ДДС / 8 855,04 лв.+ 288 лв. съразмерно с уважената част от исковете
Ответното дружество е направило разноски в настоящото
производство в общ размер на 1 683 лв.,
както следва: възнаграждение за комплексната автотехническа
и медицинска експертиза в размер на 1
378 лв., държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв. Съдът определя юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 300 лв.
С
оглед изхода на делото А.А.И. следва да заплати на ЗК
„Л.“АД направените
разноски в размер на 605, 44 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Видно от
данните по делото от бюджета на съда са заплатени възнаграждение за комплексна
съдебна психолого - психиатрична експертиза в размер
на 800 лв. и възнаграждение за
комплексната съдебно автотехническа и медицинска
експертиза в размер на 778 лв. или в общ размер на 1 578 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 12 825, 67 лв. за държавна
такса, както и сумата от 1 010,
32 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза и комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.
Л."АД, ЕИК ***, седалище и адрес: гр.С., район *** да заплати на А.А.И. ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***,
***- адв. П.К. от САК обезщетение в
размер на 320 000 лв., частичен иск
от 900 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените
й телесни увреждания при ПТП на 27.08.2019 г, а именно : Contusio
capitis, colli, thoracis, extremitates, Contusio cerebri bilateralis /Diffi Axonal Indjury/, Higroma cerebri bilateralis, Fractura oss zygomatici sinistri, Contusio pulmonum bilateralis; други и
неуточнени симптоми и признаци, отнасящи се до нервната и костно-мускулната
система ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 320 000 лв. до претендирания
размер от 500 000 лв. частичен
иск от 900 000 лв. и искът за
законна лихва
за периода от 04.09.2019 г. до 21.11.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.
Л."АД, ЕИК ***, седалище и адрес гр.С., р-н *** да заплати на А.А.И. ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***,
***- адв. П.К. от САК обезщетение за
причинените й при ПТП на 27.08.2019 г. имуществени вреди в размер на 641, 86 лв. ведно със
законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 641,
86 лв. до претендирания размер от 802, 32 лв. и искът
за законна лихва
за периода от 04.09.2019 г. до
21.11.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.
Л."АД, ЕИК ***, седалище и адрес гр.С., Р-Н *** да заплати на адв. П.К. от
САК, със съдебен адрес: ***, ***адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в
размер на 9 143, 04 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА А.А.И. ЕГН ********** с
адрес: *** със съдебен адрес:***, ***- адв.
П.К. от САК да
заплати на „З. Л."АД, ЕИК ***, седалище
и адрес гр.С., Р-Н *** направените разноски в размер на 605, 44 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.
Л."АД, ЕИК ***, седалище и адрес гр.С., Р-Н *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 12 825, 67 лв. за държавна
такса, както и сумата от 1 010,
32 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза и комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :