РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 27.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5220 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от С.Г.Ф. срещу З. „Б.И.“ АД, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв., частичен иск от общия размер от
50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания (счупване
на диафизите на лакътната и лъчева кост – закрито, вляво),
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
17.07.2018 г., около 19,20 ч., в гр.
София, на кръстовището на бул. „Бели Дунав“ и ул. „ Екзарх Стефан“, по вина на
водача на лек автомобил „Мерцедес Е 200“, с рег. № *****НТ, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
застрахователно дружество. Претендира се и сумата от 5 814,82 лв.,
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от 11.03.2019 г. -
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
претенция.
В
исковата молба се сочи, че на 17.07.2018 г., около 19,20 ч., лек автомобил
„Мерцедес Е 200“, с рег. № *****НТ, управляван от А.В.В., се движи по бул.
„Бели Дунав“ от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Н. Жеков“, като в района на
кръстовището с ул. „Екзарх Стефан“ участва в пътнотранспортно произшествие със
спрелия пред него лек автомобил „БМВ“, с рег. № *****, с водач К.А.А., като
ищцата е пострадала като пътник в лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****НТ.
Поддържа се, че по отношение на този лек автомобил е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Б.И.“ АД, застрахователна полица №
BG/02/117002949135,
със срок на покритие от 30.12.2017 г. до 29.12.2018 г.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като оспорва твърденията,
че ищцата е пострадала като пътник в автомобил, вида на уврежданията и размера
на претенциите, като завишени и недоказани. Релевира възражение за
съпричиняване от ищцата, като твърди, че същата не е била с поставен предпазен
колан. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”,
като ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“.
Видно
от постановление от 29.08.2018 г., по ДП № ЗМ 11271/2018 г. по описа на РТП-О
„Разследване“ – СДВР, пр. пр. 29836/2018 г. по описа на СРП, на РУ Казанлък,
досъдебното производство е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК.
От
събраните по делото писмени доказателства (констативен протокол, протокол за
оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум и др.), и от заключението на
изслушаната по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, се
установява следното:
На 17.07.2018 г. около 19:20 ч. в гр. София,
лек автомобил „Мерцедес Е200“ с peг. № *****НТ, управляван от А.В.В. се е движил със скорост около 45 км/ч по
ул. „Бели Дунав“, с посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Генерал Никола
Жеков“. По същата улица и в същата посока пред лек автомобил „Мерцедес Е200“ се
е движил лек автомобил „БМВ 735“ с peг. № ***** и водач К.А.Г.. При достигане до кръстовището с ул. „Екзарх Стефан“
и на около 3 м. преди пешеходна пътека пресичаща ул. „Бели Дунав“, водачът на лек
автомобил „БМВ 735“ спрял автомобила за да пропусне преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес Е200“ не
възприел своевременно спрелия пред него автомобил и при скорост от около 40
км/ч реализирал челен удар в задната част на лекия автомобил „БМВ 735“.
Вследствие от удара са се отворили и двете предни въздушни възглавници на лекия
автомобил „Мерцедес Е200“, като се получили деформации в челната част на лекия автомобил
„Мерцедес Е200“, както и деформации в задната част на лекия автомобил „БМВ
735“.
Спорен
по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от
страна на водача на лекия автомобил.
При
преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема следното:
От
доказателствата по делото се установи, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има водачът на лекия автомобил „Мерцедес Е200“, тъй
като не възприел своевременно спрелия пред него автомобил и
при скорост от около 40 км/ч е реализирал удар в задната част на лекия
автомобил „БМВ 735“.
Водачът на процесния автомобил е
нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача
на процесният автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания
на ЗДвП и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината
на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не
бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
От заключението на изслушаната и приета по
делото комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, се установява че ищцата С.Г.Ф. по време на
процесното пътнотранспортно произшествие е получила следното травматично
увреждане: закрито счупване на костите
на лявата предмишница в областта на диафизите. Патоморфологично
се касае за фрактури в средните части /диафизите/ на двете кости с разместване,
разкъсване на периоста и частично на междукостната мембрана, фрактурни хематоми и развитие
на посттравматичен оток. От медикобиологична гледна точка е налице трайно
нарушаване на функцията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни. Непосредствено
след травмата болките са били много силни, предизвикани от патологичната
подвижност на костните фрагменти, разкъсания периост и междукостната мембрана,
нарастващия хематом и посттравматичен оток. След оперативно болковият симптом
се дължи на проникването през меките тъкани, поставянето на металните импланти,
постоперативния хематом и оток, създаващ чувство за напрегнатост на меките
тъкани и затруднения в движението на пръстите и околните стави. Страданията са
свързани с ограничените функционални възможности на ръката, продължаващи до
зарастването на фрактурите, необходимостта от носене на превръзка тип Митела,
затруднения в ежедневния тоалет, постоянни болки през първите 10-15 дни при
движения на пръстите и околните стави.
Съгласно заключението, обикновено костното зарастване
настъпва за период от 100-120 дни, след което възстановяването продължава с
физиотерапия, рехабилитация и балнеолечение за възстановяване на обема на
движенията, силата на мускулите и захвата на ръката. В представените документи
няма данни за възникнали усложнения по време на лечението. Счупванията не
засягат ставите и не се очакват болки от артритен характер. В бъдещ период отчитайки възрастта на пострадалата и при нейно желание може да се
планира изваждане на остеосинтезния материал. В областта на лявата предмишница
трайно ще останат два броя постоперативни цикатрикси в резултат от оперативните
достъпи до двете счупени кости - отпред и задно - вътрешно.
По
делото няма спор между страните, че от пътнотранспортното произшествие станало
на 17.07.2018 г. е пострадала С.Г.Ф., както и относно наличието на
застрахователно правоотношение с ответното дружество.
Свидетелят
С.Х.С., във фактическо съжителство с ищцата, заявява че след произшествието С.Ф.
е изпитвала силни болки, като оттогава живеят заедно. След лечението в Пирогов,
дълго се е възстановявала и в къщи, като все още не се е възстановила психически.
Сочи, че ищцата е левичар, като играе тенис и рисува с лява ръка.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените травматични увреждания, съгласно съдебномедицинската експертиза, периода на възстановяване – около
четири месеца, възрастта на пострадалата.
В случая се касае за фрактура на две кости на доминантен крайник, обуславящо
политравма, водеща до по-висока интензивност на болката и усложнен
възстановителен процес, протекъл с оперативно лечение, от което са останали
трайни белези. Ето защо, съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите от пътнотранспортното произшествие. Обезщетението в този
размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост (в този смисъл решение № 1 от
12.03.2021 г. на ВКС, по т.д. № 888/2020 г. на II Т.О.), така и служи да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане.
Съдът намира за основателна и
претенцията за заплащане на сумата от 5 814,82
лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, съобразно
представените разходно - оправдателни документи към исковата молба.
Законова лихва и върху двете
суми се дължи от 11.03.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по застрахователната претенция.
Относно
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съгласно заключението на комплексната експертиза, при
челен удар с около 40 км/ч, в спрял автомобил, без поставен обезопасителен
колан и при задействана въздушна възглавница е малко вероятно пътник да не
получи травми в областта на шията, главата и/или колената. При процесното пътнотранспортно
произшествие, пострадалата С.Ф. е получила единствено закрито счупване на
костите на лявата предмишница в областта на диафизите. По време на приемането в
болницата рентгенологично и ехографски са изследвани гръдния кош и коремната
кухина - не е установена патологична находка. Липсват типични травми от колан,
но поради относително ниската енергия на удара при процесното пътнотранспортно
произшествие е напълно възможно коланите да не травмират пътниците. Най-вероятната
причина за получаване на травмите е подпиране с лявата ръка в зоната на капака
на въздушната възглавница. Експертизата не може да определи по категоричен и
безспорен начин дали по време на произшествието С.Ф. е била с поставен или без поставен
обезопасителен колан, но отчитайки механизма на удара и липсата на каквито и да
е други травми, освен фрактурата на лявата ръка с голяма доза сигурност може да
се приеме, че С.Ф. е била с поставен обезопасителен колан. Лек автомобил „Мерцедес Е200“, с peг. № *****НТ, е оборудван с триточков обезопасителен колан за мястото, на
което се е намирала С.Ф..
Следователно възражението за
съпричиняване поради непоставен предпазен колан, релевирано в отговора, е
неоснователно.
Относно
разноските
В
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се дължат деловодни разноски (за дължавна такса и възнаграждение на вещи лица)
в общ размер на 1832,60
лв. На адв. М. Н.– Т., се
дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на
1716 лв. с ДДС.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ***,
да заплати на С.Г.Ф., ЕГН **********,***, представлявана от адв.
М. ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сума от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), частичен иск от иск в общ
размер на 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.07.2018 г., на
кръстовището на ул. „Бели Дунав“ и ул. „
Екзарх Стефан“, по
вина на А.В.В., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил „Мерцедес Е200“ с peг. № *****НТ, към
посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законна лихва,
считано от 11.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата
от 5 814,82 лв. (пет хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и две ст.), застрахователно
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се разходи за
лечение, ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
да заплати сумата от 1832,60 лв., за деловодни разноски.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ***,
да заплати на адв. адв. М. ***,
на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1716 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за
безплатна равна помощ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: