Р Е Ш
Е Н И Е №
260935
гр. Пловдив,30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и осми юни,през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Светлана
Станева
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
2214/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Н.И.Д.,ЕГН- ********** ***,чрез процесуалния й представител адв.К.Я.-М.
против решение № 3192/26.07.19г.,постановено по
гр.д.№8476/18г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което е
отхвърлен предявеният от Н.Д. иск за признаване за установено несъществуване на брака,сключен между
ответницата Е.В.С.,ЕГН-********** и М. И. Ф.,ЕГН-**********,(починал
на 05.05.2018г.),с акт за сключен
граждански брак № ***** от **** г.,издаден от Община ****, поради нищожност на брака.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението.Иска се отмяната му и постановяване на
друго,с което да се уважи иска.Ангажират се доказателства.Претендират се
разноски.Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на въззиваемата страна.
Въззиваемата Е.В.С.,ЕГН-**********,чрез пълномощника
си адв.П.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в отговора,съд.заседание и
писмени бележки съображения и иска същата да се остави без уважение,а
атакуваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.Претендира разноски
и също прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
по чл.78,ал.5 от ГПК.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена
е в законоустановения срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС
намира за установено следното:
Предявени са от Н.И.Д. против Е.В.С.: иск за
обявяване на недействителен на
сключеният на 04.04.18г.брак между Е.С. и брата на ищцата М. И. Ф.,починал на 05.05.18г.и
при условията на евентуалност- иск за признаване за установено несъществуването на брака,сключен между Е.С.
и М. И. Ф. на 04.04.18г.като нищожен,поради липса на форма,неосъществен
фактически състав и липса на съгласие.Първият иск е оставен без
разглеждане и производството по него е прекратено с влязло в сила определение
на ПдРС от 08.01.19г.Предмет на разглеждане е именно
искът с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено несъществуването на брака,сключен между Е.С.
и М. И. Ф. на 04.04.18г.като нищожен.
Настоящата инстанция счита,че бракът
може да бъде нищожен на предвидено в гражданските закони основание,доколкото
няма изрична разпоредба в СК,която предвижда друга форма на
недействителност.Всеки,който има правен интерес може да предяви отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на
брака,доколкото брачната връзка не е възникнала.Правният интерес на ищцата е обусловен от обстоятелството,че
ако бъде призната за несъществуваща
брачната връзка между Ф.
и ответницата,тя
ще се легитимира
като единствен наследник по закон
на своя брат,както правилно е
приел и районният съд.Настоящата инстанция обаче намира,че основанията за
нищожност по чл.26 от ЗЗД са относими към възникнали
облигационни отношения,докато брачните отношения се регулират от нормите на СК
и се пораждат от лимитативно изброени в закона юридически
факти-брак,родство,осиновяване,развод,смърт.Правилата на договорните отношения
са неотносими и неприложими по аналогия (с изключение
на насилието),поради специалния характер на брака като правен акт,чийто ред за
сключване и правни последици са императивно уредени.Конститутивните
елементи от фактическите им състави,необхванати от иска за унищожаване на
брака могат да бъдат предмет на иск за
установяване на нищожност.
Основанието за нищожност на брака,посочено в исковата молба,е липса на
форма за неговото сключване,изразяваща се в това,че: длъжностното лице по
гражданското състояние съставило акта въпреки че поради
тежкото си здравословно състояние Ф. не могъл да го подпише;
гражданският брак бил сключен извън ритуалната зала-такова изключение се
допускало само по предварително съгласие на кмета на общината,каквато не било
дадено,а в случая сключването на брака се осъществило в хоспис „*****“
вместо на определеното за сключването на гр.брак място; при сключването на
брака не били представени всички необходими документи,а актът не бил подписан
от Ф. поради невъзможността му физически да положи подписа си.
За валидното сключване на брака е необходимо да
бъде спазена формата,предвидена в СК - да бъде сключен по взаимно,свободно и
изрично съгласие на мъж и жена,дадено лично и едновременно пред длъжностното
лице по гражданското състояние (чл.5), акта за граждански брак следва да бъде
подписан от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското
състояние (чл.11 СК).
Първоинстанционният съд е приел,че бракът е сключен,като е
спазена предвидената в СК форма,след анализ на събраните по делото доказателства-писмени
доказателства,включително медицинска документация относно здравословното
състояние на Ф.,разпит на двама
свидетели,две СГрЕ във връзка с оспорването от ищцата на подписа на брат й в Акта за
сключен граждански брак № ***** г.
Пред въззивната
инстанция са разпитани още двама свидетели-Е.Д.,служител в Централен
обреден дом-****,пред която е сключен
брака между С. и Ф. и Т. М.-П.,**** на хоспис „****“,където
е бил настанен Ф. към момента на сключването на брака и до смъртта си.Изготвени
са и две комплексни медицински експертизи-тройна и петорна с вещи лица
невролози,кардиолози и психиатри.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Действително М. Ф. е бил в тежко здравословно състояние,като в
началото на 2018г.дори в **** състояние,многократно е приеман в различни
болнични заведения,вкл.в ****,а в последните месеци от живота си е бил настанен
от Е.С. в хоспис „****“ към ***** болница-*****.Установява
се от свид.показания и декларация от самия Ф. от
05.10.15г.,а и не се оспорва
обстоятелството,че същият е имал дългогодишна връзка,продължила повече от 15
години с Е.С..Не се спори също,че отношенията между ищцата от една страна и
нейният брат и С. от друга,са били влошени.
На 04.04.18г.в гр.**** е
сключен граждански брак между Ф. и С.,за което по делото е представен
Акт за сключен граждански брак № *****.С
оглед предявеният иск съдът изследва
преди всичко дали бракът е сключен в предвидената в СК форма-чл.4,5 и 11 от СК.
Въззивната инстанция намира,че в случая безспорно брак е сключен. Съставен е акт за граждански брак
от 04.04.18г.,с който М. И. Ф. и Е.В.С.
са сключили брак.Този акт представляа
официален свидетелстващ документ,съставен от длъжностно лице в рамките на неговите
правомощия и има обвързваща съда материална доказателствена
стойност за отразените в него обстоятелства.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищцата,че актът
не е подписан от Ф. поради невъзможността му да положи подпис с оглед на
влошеното му здравословно състояние,като се посочва,че в пълномощното,с което
същият упълномощил С. на 19.01.18г.,както и в нотариалното завещание,направено
от Ф. на 16.9.03.18г.,същият бил положил палец вместо подпис.От изготвените две
СГрЕ се установява,че именно Ф. е положил подписа си
под № 1 в Акта за сключен граждански брак.И ако първата графологична
експертиза е дала заключение само за вероятност подписа да е на Ф. поради
предоставен недостатъчен сравнителен материал,то втората експертиза,въз основа
на по-голям брой образци от подписа на Ф. в периода след влошаване на здравето
му,вече е категорична,че именно негов е подписа под Акта за граждански брак.
От петорната комплексна СМЕ и обясненията на вещите
лица,дадени в съд.заседание на 28.06.21г.се установява,че Ф. е страдал от мозъчно-съдова болест,която е
довела до затруднения в сферата на физическата независимост,но в темпорален план са налице данни за макар и
нестабилно в началото,но трайно и фактически пълно възстановяване на тези
функции към 04.04.18г.Тези изводи на СМЕ се подкрепят
и от показанията на св.Е.Д.,осъществила сключването на гражданския брак,и от
св.Ц.,който е присъствал на сключването му в качеството му на свидетел (кум).И
двамата свидетели са категорични,че Ф. е подписал Акта за граждански брак,като
е бил в легнало положение (според св.Д.) или в седнало положение(според св.Ц.)
на носилката в линейката.Малкото несъответствие в показанията на двамата
свидетели досежно положението,в което Ф. е подписал
акта не е причина да не се кредитират техните показания,тъй като те се
подкрепят от петорната СМЕ,според която към 04.04.18г.Ф.
е можел да лежи и да бъде поставян в полулегнало положение или седеж в
леглото,вкл.в носилка и е можел да подпише собственоръчно документ в легнало
или полулегнало (седнал в леглото)
положение.Настоящият състав на въззивния съд възприема
петорната комплексна медицинска експертиза и не възприема тройната СМЕкоято е стигнала до различни изводи,той като петорната
СМЕ е компетентно изготвена от вещи лица-специалисти невролози,психиатри и
кардиолог с дългогодишен стаж в интензивен сектор и с по-голям опит при работа
с пациенти като Ф.,преживели критично състояние с тежко обездвижване и
залежаване,докато в състава на тройната експертиза дори няма специалист
невролог,а съдебен лекар наред с психиатър и кардиолог.
Ето защо въззивната
инстанция приема,че Актът за граждански брак е подписан и от двамата
съпрузи,носи отделно подписите на двама свидетели,чиито имена са
посочени,подписан е и от длъжностното лице по гражданското състояние.(В тази
връзка са показанията на св.Ц. и Д.).Следователно
законът относно формата на сключване
на брака и съдържанието на акта е спазен.
Не се доказва бракът да е сключен извън ритуалната зала,в
хоспис „****“,каквито са твърденията на ищцата.Показанията
на св.М.-П. са твърде общи и
неконкретизирани и от тях не може да се установи дали Ф. е напускал хосписа за сключване на брак,но същевременно свидетелката
не посочва той да е сключвал брак в самия хоспис.От
друга страна,показанията на св.Ц. и Д.
са категорични и ясни и безпротиворечиво установяват,че бракът е сключен пред
сградата на Централния обреден дом-на самата рампа,поради невъзможността на Ф. да се движи самостоятелно,което наложило
служителките на обредния дом да извършат ритуала по сключването на брака в
линейката,където на носилката лежал Ф.,отвън на рампата.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд,че съгл.чл.8,
ал.2 от СК,бракът се сключва на
публично място,определено от
кмета на общината,а такива безспорно са ритуалните домове,един от които е Централният обреден дом на младоженците в гр.*****,като
сключването на брака непосредствено пред Обредния дом,а
не вътре в него не води
до опорочаването му.Правилно е прието,че територията непосредствено пред Обредния дом е част от него и на нея
се разпростират правомощията на длъжностното лице по гражданското състояние за сключване
на брак,като то
не е различно място от Обредния
дом.Дори и да се приема като
такова,съгласно чл.8, ал.3 от СК, бракът може да бъде
сключен и на друго място по
преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие
на уважителни причини,а в случая такива уважителни
причини са били налице-влошеното здравословно състояние на Ф.,непозволяващо
самостоятелното му придвижване до вътрешността на сградата на Обредния дом и
довеждането му
с линейка.Според св.Д. още
при подаването на документите е било съобщено на служителите,че Ф. е
неподвижен и ще дойде с линейка,така че по преценка на длъжностното лице
ритуала се е провел пред Обредния дом,за което служителите са били подготвени
предварително.Свидетелката е категорична,че всичко,което е било необходимо,тя като
длъжностно лице го е спазила.
Не се установява и бракът да е сключен без представянето на необходимите
медицински документи.Тези документи са приложени по делото,а и показанията на
св.Д.,кредитирани от съда като обективни,незаинтересовани и подкрепени от
останалите събрани доказателства,са в насока,че никога и по никакъв повод служителите в Обредния дом не са допускали
компромис с документите и всички те са били налични.Следователно
са били представени
нужните медицински документи и от тях явно е било
видно,че няма пречки бракът да
бъде сключен,след като длъжностното лице е съставило акт за сключване
на брак.
Че самата
церемония се е състояла доказват показанията на свидетелите Д. и Ц. Явно
е, че е съставен акт за граждански
брак,че той е в писмена форма и надлежно е подписан от лицата,чиито подписи законът е изисквал.Ето защо следва да се
приеме, че съгласието на съпрузите
е дадено лично и едновременно и това съгласие е надлежно заявено.
От
изложеното се налага извода,че е бил налице валидно сключен брак между
М. Ф. и Е.С. на дата
04.04.2018г.,не се установяват нарушения във формата за
сключване на брака,налице
са всички конститутивни елементи за сключване му,до какъвто извод е стигнал и районният съд,като правилно е отхвърлил
иска за признаване за установено несъществуването на брака поради неговата нищожност.
Ето защо въззивната жалба е неоснователна,а
атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на
спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна направените и претендирани от нея разноски пред
втората инстанция.От представените договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските е видно,че разноските за адв.възнаграждение
са в размер на 3500лв.Отделно от това въззиваемата е
направила разноски и за възнаграждение на вещи лица по приетата петорна СМЕ в
размер на 1793лв.,или общият размер на разноските е 5293лв.
Жалбоподателката е направила възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение.Съдът намира,че делото е със
значителна фактическа сложност,която предполага по-голям обем действия на
процесуалния пълномощник на въззиваемата,свързан с
разпит на свидетели и на вещи лица от
две експертизи-тройна и петорна,изготвяне на становища,трикратно явяване в съдебни
заседания.С оглед изложеното съдът намира,че сумата от 3500лв.за адв.възнаграждение е завишена,но все пак при отчитане на
свършената от пълномощника на С. работа следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 3000лв.,или общо разноските
във въззивното производство,които следва жалбоподателката да заплати на въззиваемата,са
в размер на 4793лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
3192/26.07.19г.,постановено по гр.д.№8476/18г.по описа на ПдРС,22-ри
гр.с.
ОСЪЖДА Н.И.Д.,ЕГН-********** да заплати
на Е.В.С., ЕГН-**********, сумата от 4793(четири хиляди седемстотин деветдесет и три) разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение
и СМЕ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: