РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1765/17.9.2019г.
гр.Пловдив, 17 . 09 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на пети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 1847/2019г., за да се
произнесе , взе предвид следното :
Т.Г.И., с ЕГН ********** ***,
оспорва Заповед № ЧР – 03-37/06.02.2019г., издадена от Министъра на
правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, в
качеството на главен надзирател II-ра степен в *** и е прекратено
служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
Становища на страните :
- Жалбоподателят оспорва заповедта
като незаконосъобразна с искане за отмяната й, ведно с присъждане на съдебните
разноски. Поддържа липса на посочени ясно правни основания в административни
акт. Счита, че не е уточнено как е уронил престижа на службата, като изтъква
липсата на доказателства в тази насока. Изтъква, че при определяне вида на
наказанието не са отчетени обстоятелствата, посочени в чл.206 ал.2 от ЗМВР. Твърди
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила - не са спазени изискванията на чл.197 ал.3, чл.206 ал.1, 2, 3, 4 и 5 и
чл.207 ЗМВР и не са спазени сроковете по чл.195 ЗМВР.
По същество пълномощникът на
оспорващото лице – адв.Е.Й., поддържа жалбата и в
допълнение заяви, че обжалваната заповед не е изготвена съобразно изискванията
на чл.210 ал.1 от ЗМВР. Счита, че не е ясно защо омесването на банички, за
което няма доказателства да е уведомен И., се квалифицира като полагане на труд
по см. на чл.80, ал.1 т.4 ЗИНЗС, вкл. това не може да се отнесе нито към чл.80 ЗИНЗС, нито към чл.62 ППЗИНЗС. Според адв. Й. не е
отчетено, че няма данни И. да е заповядал извършването на подобна дейност.
Излага, че конкретни действия на И. не са отнесени към твърдените нарушения на
Етичния кодекс, както и че уронването престижа на службата е хипотетично, тъй
като не е ясно в какво се изразява и каква е връзката му с непосочени действия
или бездействия на И.. В тази насока е изтъкнато, че приложената в преписката
публикация в интернет издание съдържа твърдения, за които няма данни в
преписката.
В писмена защита по същество е
изтъкнато, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задълженията си по
чл.206 ал.3 и чл.207 ал.3 ЗМВР за разкриване на обективната истина. В случая
нито едно от показанията на служителите не установява нарушения, извършени от И.,
а се споменава участие на С.А. : според докладна записка № 3244/12.11.2018г. :
„служителите имащи отношение по случая…са действали по разпореждане на
мл.експерт С.А.“; според писмена справка № 12373/11.12.2018г. – „не са събрани
данни дежурния командир на отделение мл.експерт С.А. да е получил разпореждане
или разрешение от непосредствен или пряк ръководител“; в сведенията от
служителите Г.Г. и Г.К. отново се споменава участие
на А., но не и на И.. Счита,
че при определяне вида на наказанието не са взети предвид изискванията на
чл.206 ал.2 ЗМВР - И. има стаж над 15 години, награждаван е и няма нито едно
наказание, вкл. не са посочени вредни последици от деянието. Ведно с това, в
случая няма данни да е изпълнена процедурата по чл.197 ал.3 ЗМВР, с оглед
твърдението за извършени няколко нарушения.
- Ответникът Министър на
правосъдието се представлява от ст.юрисконсулт Ч. и оспорва жалбата. Поддържа
становище за законосъобразност на оспорената заповед, съобразена изцяло с
изискванията на глава VIII
от ЗМВР. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна Прокуратура – Пловдив не
участва в съдебното производство.
Оспорената Заповед № ЧР –
03-37/06.02.2019г. е връчена лично на Т.И. на 14.02.2019г. /чл.210 ал.2 ЗМВР/,
удостоверено с подпис и име на оспорващото лице, л.18 /адм.
дело 2722/2019г. на ВАС/. Жалбата
е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК - на 22.02.2019г. от адресат на
неблагоприятен индивидуален административен акт. Допустима е за разглеждане по
основателност.
1. Според данните от преписката :
1.1. Във връзка с постъпили данни, отразени в Докладна записка от Началника
на сектор „Охрана и сигурност в затворите“ при ГДИН с рег. № 11452 от 19.11.2018г. по описа на
ГДИН, ведно със становище за образуване на дисциплинарно производство /л. 65-66,
д. 2722/2019г на ВАС/, със Заповед № ЧР-03-146/20.11.2018г. на Министъра на
правосъдието / л.61, 62 – дело ВАС/ е образувано дисциплинарно производство
срещу инспектор Т.Г.И. - главен надзирател II-ра степен
в затвора в *** и е определен състав на дисциплинарно разследващ орган – на
основание чл.207 ал.1 т.2 и ал.2 ЗМВР вр. с чл.19
ал.2 ЗИНЗС. В т.4 от заповедта е посочено : „Ако в хода на дисциплинарното
производство бъде открито друго тежко нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл.203, ал.1 ЗМВР, дисциплинарно-разследващият орган да измени
квалификацията съобразно установените факти и обстоятелства”. В т.5 от заповедта
е указано дисциплинарно разследващият орган да изготви становище за наличие на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от служителя, което да се
докладва ведно със събраните доказателства – до 20.12.2018г. Заповед № ЧР-03-146/20.11.2018г.
е връчена лично на Т. И., удостоверено с подпис и име на лицето, без да е
отразена дата на връчването.
Със Заповед № ЧР-05-292/20.11.2018г.
/л. 63, дело ВАС/ на Министъра на правосъдието, Т.Г.И. е временно отстранен от
длъжност. Заповедта е връчена лично на Т.Г.И. на 21.11.2018г., удостоверено с
подпис и име на оспорващото лице.
В докладната, въз основа на която е
издадена заповедта за образуване на дисциплинарното производство / рег. № 11452 от 19.11.2018г. по описа на
ГДИН/ - са цитирани заповеди на Главен директор на ГДИН от 13.11.2018г. /№№
Л-4805 и Л-4806/ относно разпоредена дисциплинарна
проверка и снетите в хода на проверката писмени сведения от надзиратели в
затвора-Пловдив /А., В. и П./. Преценено е, че може да бъде направено
предположение за поведението на служителите А. и И. – за квалификацията му като
злоупотреба с власт или доверие – тежко нарушение на служебната дисциплина по
см. на чл.203 ал.1 т.8 ЗМВР. Отразено е, че действията на служителите не са в
изпълнение на професионалните им функции и отговорности по надзорно-охранителната
дейност на затвора в гр.Пловдив, а са насочени към използване на властта,
произтичаща от заеманата от тях държавна служба за облагодетелстване на
конкретно определени от служителите осъдени лица. Предложение за образуване на
дисциплинарно производство срещу инспектор Т.И. е направено от дисциплинарно
разследваща комисия за извършване на дисциплинарна проверка на С.А. – командир
на отделение в затвора Пловдив, М.В. – надзирател и М.А. – надзирател, относно
допуснати от тях нарушения на служебните задължения /писмена справка рег. №
12373/11.12.2018г., л. 107 и сл. по д. 2722/2019г., ВАС/. Дисциплинарната
проверка била разпоредена със заповеди на Главен
директор на ГДИН от 13.11.2018г. /№№ Л-4805 и Л-4806/ - за изясняване на
постъпили предварителни данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служители
в затвора – Пловдив. В писмената справка до Главен директор на ГДИН са отразени
: - „уведомително писмо” - Докладна записка вх. №14891/12.11.2018г., рег. №
3244 от 12.11.2018г. от Началникът на затвора гр.Пловдив до Главния директор на
ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр.София /л. 125-126, д. 2722/2019г. на ВАС/,
относно констатирани нарушения на служители на НОС : По повод получена
информация на 09.11.2018г. за донасяне на багаж на л.св. Р.Р.
извън графика за носене на багаж, било констатирано действително осъществяване
на посоченото действие през процедурата „за вкарване и контрол“. В тази вр. началникът на затвора – Пловдив спешно изискал докладни
записки от служителите с отношение към случая. В представени докладни
служителите посочили, че са действали по разпореждане на мл.експ.
С.А.. За проверка на инцидента била назначена комисия.; -докладна записка вх. №
864/12.11.2018г. /л. 120, д. 2722/2019г. на ВАС/ от Т.И. до началника на
затвора - на 09.11.2018г. към 16:00 ч. на пост № 1 е занесен багаж за л.св. Р.Р.Р., разрешен от ДКО С.А., като изрично е подчертал, че
багажа ще съдържа само дрехи. Багажът бил проверен от надзирател М.В., като в
последствие след сигнал в присъствието на оперативни служители е направен
обстоен преглед и проверка на вече допуснатия багаж. В чантата е намерена
готвена храна, а в нея в кутия със сърми - укрит мобилен апарат, увит в
готварско фолио, 2 броя зарядни и един брой часовник.
В докладната И. изрично посочил, че за допуснатия багаж и извършената
повърхностна проверка не е бил уведомен. ; - докладна записка вх. №
15142/15.11.2018г. по описа на ГДИН /л. 122, д. 2722/2019г на ВАС/ от И. до Началника
на затвора, в която допълнил, че багажа е проверен некачествено и повърхностно
от надзирател М.В. и оператора на скенера надзирател М.А.. Заявено е, че за
допускането на багажа не е бил уведомен от ДКО С. А. и че няма информация това
да е системно извършвано „назад в дежурствата“ им. Посочено е, че приемането на
багаж, състоящ се от дрехи - се извършва през седмицата, а хранителни продукти
– събота и неделя в присъствието на ДКО. И. е посочил още, че когато протичат
тези мероприятия, невинаги има възможност да присъства, защото е служебно
ангажиран в други части на затвора.
При тези данни е прието, че Т.И. е
извършил дисциплинарни нарушения „в разрез с разписаните функционални
задължения, вменени с правилата за организация на работа и длъжностната
характеристика” – без конкретно
посочени задължения и правни основания; - действията и бездействията на
служителя са несъвместими с правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – за
недопускане тормоз на работното място, както е цитирана публикация в сайт „***”
с наименование – „Пресякоха канал за внос на забранени вещи с участието на
надзиратели в затвора град Пловдив”, в която поименно е отразен главен
надзирател Т.И., който нарушил принципите и правилата на Етичния кодекс за
законност, обществено доверие към държавните служители и институцията, в която
работят, отговорност и принципност.
1.2. В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени обяснения
от следните лица: мл. инспектор М.А.
– надзирател в затвора гр.Пловдив, Т.У. – надзирател, мл. инспектор С.П. –
надзирател в затвора гр.Пловдив, мл. инспектор М.В. – надзирател в затвора
гр.Пловдив, мл. инспектор С.П. – надзирател, мл. инспектор И.С. – надзирател, мл.
инспектор К.К. – надзирател, лишения от свобода С.К.С.,
лишения от свобода Р.М.К., както и сведения от ст.инспектор Г.Г. – началник група ООМЛС при затвора гр.Пловдив и от
инспектор Г.К. – служител в група ООМЛС.
А / В обяснения от 23.11.2018г. /л.
69-71, д. 2722/2019г.,
ВАС/, мл. инспектор М. А. – надзирател в затвора гр.Пловдив е посочила, че на
09.11.2018г. е осъществявала функциите на надзирател на пост №1 в затвора град
Пловдив. По телефона е получила разпореждане да провери на скенера и допусне
багаж, който ще бъде донесен към 15.30 часа за л.св. Р.Р.Р..
По-късно чрез телефонно обаждане, С.А. - командир на отделение наредил „да
пуска багажа, без много да гледа". По това време младши инспектор М. В.
като надзирател на първи пост е осъществявал ръчна проверка на багажа. Според А.
действията на С.А. не са осъществявани без знанието на главен надзирател Т.Г.И.-дежурен
главен надзирател и по време на наряд системно е пропускан багаж, при проверка на който е установила, че съдържа
забранени вещи, за което е предупреждавала командира на отделение А., а той
устно и е разпореждал да бъде пропуснат. В обясненията си А. твърди, че системно
в затвора се внася тесто, от което се приготвят баници в затворническата кухня
от лишен от свобода /бе да посочва име/, предназначени за консумация от
командира на отделение и дежурния главен надзирател. Счита, че инспектор Т.И. е
наясно със случващото се. Заедно с младши експерт С.А. и младши инспектор Б.Я.Б.-надзирател
служат заедно от години в едно и също отделение, като последният е връзката с
лишените от свобода. В допълнителни обяснения от 07.12.2018г. /л. 92, д.
2722/2019г., ВАС/, А. твърди, че на 05.11.2018г. като постови на първи пост,
жена носела багаж и колегата й Т.У. й казал, че не е ден за внасяне на багаж,
като след известно време същата жена пак се върнала и потърсила командира на
отделение С.А.. По негово нареждане и това на главния надзирател Т.И., багажът
бил взет и проверен ръчно от колегата и Т.У., като скенера не бил използван по
нареждане на командира на отделение.
В обяснения от 07.12.2018г., Т.У. –
надзирател в затвора гр.Пловдив, заявил, че по време на техните дежурства
системно е носен багаж на лишените от свобода В.Т. и Л., за което ДКО С.А. им
разпореждал или сам излизал да проверява. А. е излизал от стаята да помага само
за тези багажи, за другите не. По отношение на дежурствата в събота и неделя е
изложено, че ще бъде занесено тесто за кухнята, което са прекарвали през скенера
и лишения от свобода О.Б. го носил в затворническата кухня, а след това някой
лишен от свобода носил два – три кашона дежурната стая.
В Докладна записка от 23.11.2018г. /л.
72-74, д. 2722/2019г., ВАС/ мл. инспектор С.П. – надзирател посочва, че на
20.10.2018г. около 16.00 часа С.А. - командир на отделение му разпоредил да
направи свободно свиждане между
близките и роднините на л.св. Р.Р.. Твърди, че не е
отказал разпореждането, тъй като А. му е явява пряк ръководител и подобни
свиждания се случвали много пъти. Заявено е, че когато Т.И. и С.А. са на смяна,
събота или неделя, се вкарвало тесто с багажа, който багаж не се проверявал
качествено. Това се случвало системно при всяко тяхно дежурство. Тестото
отивало в затворническата кухня при лишения от свобода „Р.-баничаря",
който правил баници, които баници след направата се слагат в кашон и от лишен
от свобода се носят в дежурната стая, където се намират Т.И. и С.А., а
останалата част от баницата се предоставяла на Б.Б. –
надзирател.
Според обяснения от 23.11.2018г. /л.
75-77, д. 2722/2019т., ВАС/ мл. инспектор М.В. — на 09.11.2018 г. е
осъществявал функциите на надзирател на пост №1 в затвора град Пловдив
съвместно с младши инспектор М. А., която около 15.30 часа след позвъняване по
телефона го информирала, че й е разпоредено от
командира на отделението С.А. да приеме багаж с храна за л.св. Р.Р.. В. извършил проверка през сканиращото устройство и не
констатирал забранени вещи. При последваща проверка
са открити 1 бр. мобилен телефон и две зарядни
устройства. За пратката не са били издадени никакви документи и декларация,
обработена и подписана от С.А., в качеството му на командир на отделение и
същите не са отразени в картона на лишения от свобода. Този случай не бил единствен.
На него и на служителите на отделението е оказван натиск от страна на командира на отделение за приемане на багажи в извън
установения график, без щателна проверка. В обясненията е изложено, че системно
е внасяно по същия ред тесто, от което се приготвят баници в затворническата
кухня от лишен от свобода /не посочва име/, носени в дежурната стая, където са
командира на отделение и дежурния главен надзирател. Тестото се внасяло събота и неделя. Посочва, че незаконните
разпореждания давани от ДКО по телефона са се случвали в присъствието на ДГН. В.
твърди, че след проверката на комисията 13.11.2018г. главния надзирател Т.И.
обикалял постовете и разказвал как ще разбере, кой, какво е казал, писал и
преиначавал случващото се в затвора.
В докладна записка от 27.11.2018г. /л.
78-79, д. 2722/2019г., ВАС/, мл. инспектор С.П. — надзирател посочва, че на
05.11.2018г. около 10.30 часа е бил в района на първи пост на скенера, заедно с
колегата му Д.И., когато телефонът звъннал и колегата му на първи пост Т.У.,
провел разговор без да уточнява с кого, като му е наредено да приеме багаж.
Багажът бил донесен в сак от гражданка, която изрично е била помолена да сложи
всичко в найлонов плик. Всичко било проверено щателно, като същият се състоял
само от дрехи и тоалетни принадлежности. Гражданката помолила да бъдат
предадени и документи, но той заедно с колегата си Д.И. отказали да ги приемат.
След консултация с колегата от първи пост Т.У., се съгласили и взели
документите. Според обясненията - П. след изрично разпореждане на С.А., е
отключвал първа решетка, след 4-та метална врата на лишен от свобода, който
носел кашони пълни с баници и ги оставял в стаята на ДГН, от там насетне
незнаел какво се случва. Посочва, че може да опише и други случаи, при които се
вкарва багаж без бележка, в дни, в които е забранено да се вкарва багаж и
хранителни пратки, включително и след работно време. Телефонът на първи пост
позвънявал или С.А. лично разпореждал въпросните багажи и хранителни пратки да
се вземат. При по стриктна проверка същият стоял до тях и им
казвал:"Давайте, давайте по-бързо".
В обяснение от 23.11.2018г. /л. 82, д.
2722/2019г., ВАС/, мл. инспектор И.С. – надзирател посочил, че от 18 години е
служител в затвора Пловдив, като от година и половина е на втори пост. Твърди,
че не е виждал къде са отивали направените баници от „Р. баничаря", но за
да ги направи, той лично го е конвоирал и заключвал. Не му е известно и как се
е сдобивал с тесто за направата им.
В докладна записка от 23.11.2018г. /л.
83, д. 2722/2019г., ВАС/,
мл. инспектор К.К. — надзирател отразил, че при
отиването му към първи пост /без да конкретизира дата/, за да предаде
радиостанция и ключове от четвърти пост, на западно каре е срещнал лишения от
свобода С.С., работещ в затворническата столова,
който му обяснил, че го викат в дежурната стая и надзирател трябвало да му
отключи решетката, за да стигне до там. К. го е конвоирал до стаята, в която се
намирали С.А. и Т.И.. Същите потвърдили, че са извикали л.св. С., след като го
е конвоирал до стаята е отишъл да предаде радиостанцията и ключовете. Нямал
представа какво е съдържанието на кашона.
В обяснения от 23.11.2018г. /л. 85, д.
2722/2019г., ВАС/, л.св. Ст. С., посочил, че на 20.10.2018г. и на 28.10.2018г. бил
на работа в затворническата кухня. В тези дни по разпореждане били правени
баници, след което били занесени в дежурната стая от него самият, тъй като
нямало кой да ги занесе, вкл. придружаван от надзирателя К.К..
На 21.11.2018г. по време на храна, същият надзирател го предупредил, че ако
някои го попитал за баниците да каже, че в кашона имало кабели и незаконни
вещи, които са били иззети по време на претърсвания на килиите.
В обяснения от 23.11.2018г. /л. 86-87,
д. 2722/2019г., ВАС/, л.св. Р.К.,
заявил, че при него дошли надзирателите И. и Ж. и го попитали дали може да
прави баници. Отговорил им, че може и го завели в затворническата столова да
прави баници. Баници е правил 4-5 пъти на едно и също отделение. Първите 1-2
пъти месил сам с продукти от столовата, но тъй като му било трудно да меси сам
и го болели ръцете, помолил жена си да му носи готово тесто. Баниците били с
плънка от яйца и сирене, както и наденица, като тези продукти били от
затворническата столова. След направата на баниците ги слагал в кашон и лишеният
от свобода С. ги носел на надзирателите.
Според сведения от ст.инспектор Г.Г. – началник група ООМЛС при затвора гр.Пловдив и от
инспектор Г.К. – служител в група ООМЛС /л.88-90, д.ВАС/ : На 09.11.2018г.
следобед е получена информация, че служител от второ отделение от
надзорно-охранителния състав от затвора в гр. Пловдив ще направи опит да внесе
нерегламентирано багаж в затвора за лишен от свобода, в ден, когато това не е
разрешено. Сформирана е група за проверка. При започване на проверката багажът
се е намирал в коридора на помещението за свиждане. Лишеният от свобода О.Б.,
който е чистач на помещението, е попитан за кого е багажа. Същият отговорил, че
му било разпоредено от С.А.-командир на отделението
да внесе багажа и да го остави там, а после щели да му обяснят къде да го
занесе. В същия момент се появил и А., който потвърдил думите на лишения от
свобода, но е разрешил да се внесат само дрехи. Установило се, че багажът бил
донесен от лицето Ф.Х. за л.св. Р.Р., като на
бележката било изписано единствено, че се внасят дрехи, като храната не е
посочена, а декларация към тази бележка не е попълнена. Багажът е приет и проверен
от надзирателите М. В. и М. А., които в своите обяснения по случая твърдят, че С.А.
им е разпоредил да приемат багажа. След обстойна проверка освен храна и дрехи,
се установило, че в кутия със сърми са намерени мобилен апарат, увит в
алуминиево фолио, зарядни устройства, часовник и 5
бр. парфюми в стъклени шишета.
Б / Приложената по делото
дисциплинарна преписка съдържа само първа и трета страница от Докладна записка
рег. № 3681/06.12.2018г. на М.Н.П. – инспектор НОТ до дисциплинарно
разследващия орган, относно предадени видео материали /лист 67-68, д. 2722/2019г.,
ВАС/ - липсва втора страница. Докладната не
е подписана от изготвилото я длъжностно лице. Видеоматериали не са приложени или допълнително
представени - при доказателствена тежест на ответния административен орган относно
пълнота на преписката.
В / Изготвена е обобщена справка рег.
№ 12507/13.12.2018г. /л. 47-60, д. 2722/2019г., ВАС/ до Министъра на
правосъдието, относно дисциплинарно производство образувано със Заповед № ЧР-03-146/20.11.2018г.
срещу инспектор Т. Г. И. главен надзирател II-ра степен
в затвора в *** с предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност.
Според дисциплинарната комисия, въз основа на данните в докладна вх.№
14892/12.11.2018г. и в докладна вх.№ 11452/19.11.2018г., както и предвид
писмената справка рег.№ 12373/11.12.2018г., вкл. събраните в хода на
дисциплинарното производство писмени обяснения от посочените лица : Относно полагането
на труд от л.св. – в частност направа на баници, е посочено, че в случая липсва
заповед на началника на затвора по чл.80
ал.1 т.4 ЗИНЗС и чл.62 ал.1 ППЗИНЗС.; По отношение проверките,
провеждани от Т.И. по реда на чл.330 т.6 ППЗИНЗС е възприето, че са фиктивни –
с позоваване на писмени обяснения на И., отразената от него проверка в „Книга
за резултатите от проверката на постовата и конвойната” и извадки от Ежедневна
ведомост на служителите от надзорно-охранителния състав от 20.10.2018г.,
28.10.2018г., 05.11.2018г., 09.11.2018г. /заявил, че не е бил уведомен за
допуснатия багаж и нямал информация за системна практика за внасяне на
нерегламентиран багаж, което противоречало на констатациите от проверката на
системата за видеонаблюдение и липса на положен
подпис в Ежедневната ведомост на дати 20.11.2018г. и 28.10.2018г./. Отразено е,
че нарушенията се изразяват в злоупотреба с власт и доверие и неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО,
съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2
т.4 от ЗМВР във връзка с чл.203 ал.1 т.8 и т.13 от ЗМВР – злоупотреба с власт
или доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в ГДИН, уронващи престижа на службата; чл.16, чл.21, чл.22
от Етичния кодекс /ЕК : „Държавният служител не допуска на работното си място
поведение, несъвместимо с добрите нрави; Държавният служител изпълнява стриктно
и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите
действия и бездействия; Държавният служител не злоупотребява с правомощията си,
разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на служител на
Главна дирекция „Охрана” или Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”./. Дисциплинарно
– разследващият орган предложил на Т.И. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Обобщената справка е подписана и от тримата членове на дисциплинарно
– разследващия орган, и е връчена на жалбоподателя лично на 13.12.2018г.,
удостоверено с подписа му, като саморъчно И. е написал, че му е разяснено правото
за депозиране на писмено възражение в срок от 24 часа. На лист 46 по делото е
приложена и покана за запознаване с обобщена справка връчена лично на Т.И. на
12.12.2018г.
Следва да се отбележи, че на страници 7,
8 и 9 от обобщената справка е възпроизведено съдържанието на Докладна записка
рег. № 3681/06.12.2018г. на М.Н.П. – инспектор „надзорно-охранителна техника” /НОТ/,
относно предадени видео материали /л. 67-68, д. 2722/2019г., ВАС/, при липсваща
втора страница и липса на подпис на НОТ Петров : „За дата: 20.10.2018г. - В
11:45ч. се вижда как л.св. Р.К. приготвя заготовки за „закуски" в
продължение на повече от 20 (двадесет) минути; В 16:42ч. при приключване на
свиждане между лишени от свобода с техните близки, един лишен от свобода не
излиза от залите за свиждане, а остава вътре. Мл. инсп.
С.П. отваря вратите на кабинката в която стоят надзирателите по време на
свиждане и нерегламентирано пуска същият лишен от свобода да премине през нея и
да отиде при близките си, които също не напускат залите за свиждане. В
продължение на около 10 (десет) минути мл. инсп. С.П.
изчаква лишеният от свобода да приключи действията си, след което го отвежда
към корпуса на затвора. ; За дата: 28.10.2018г. - В 10:32ч. пред портала на
Затвора гр. Пловдив спира черна кола, като от нея слиза гражданка носейки черна
торба. Тя бива подканена от мл. инсп. Т.У. да влезе
през портала. След като влиза и оставя чантата на масата за проверка на багаж
гражданката излиза от портала. Мл. инсп. Т.У. пуска
торбата през скенера за проверка на багаж. През същото време ДКО С.А. излиза
пред портала на Затвора гр. Пловдив и се ръкостиска с
гражданин, като провеждат и разговор по между си. След като влиза пред портала
ДКО А., отива до скенера и вижда чантата след което отминава. През това време
не се вижда от видеокамерите ДГН Т.И. да напуска стаята на ДГН. След това
същата черна чанта е взета от л.св. О.Б. и е отнесена до затворническа кухня
конвоиран от мл. инсп. К.К..
В 11:25ч. в затворническа кухня се вижда как лишеният от свобода Р.К. приготвя
заготовки за „закуски" в продължение на повече от 40(четиридесет) минути;
В 13:40ч. л.св. С.С. излиза от затворническа кухня като
носи със себе си кашон. Минава през мястото за престой на открито и стига до
четвърта врата(решетка). След известно време идва мл. инсп.
К.К., отваря му вратата и го конвоира до стаята на
ДГН и ДКО. Двамата влизат в същата стая и след като излезнат
л.св. С.С. не носи вече кашон със себе си; В 19:07ч
л.св. В.З. излиза от стаята си (килия тип „запечатка"
- на изолираните по чл. 248 ЗИНЗС) необезпокояван, след което казва нещо на
надзирателя в лостовата „вишка"
и продължава да върви в коридора на пост №2 с голяма червена чанта, като
стигайки до друга стая на същият пост влиза вътре и остава там.; За дата:
05.11.2018г. - В 13:39ч. гражданка донася на портала на затвора гр. Пловдив
жълта на цвят чанта, като е посрещната от мл. инсп. Т.У..
По същото време ДГН Т.И. влиза през портала и вижда случващото се след което
влиза в стаята на ДГН. Мл. инсп. Т.У. взима същата
чанта и я оставя пред портала със същата чанта, последван от ДКО С.А..”.
Върху Обобщената справка не е поставена резолюция или друг
текст, удостоверяващ запознаване на дисциплинарно-наказващият орган със
съдържанието, предложението и материалите от дисциплинарната преписка.
Г / На 14.12.2018г. И. е депозирал
възражение срещу обобщената справка, като е изразил своите аргументи за
несъгласие с направените от дисциплинарно-разследващия орган констатации
/л.43-45, д.ВАС/. Възможността за възражение е вписана от И. със срок за
представянето му – 24 ч., л.60, д.2722/19г., ВАС. И. заявил, че за период от 15г.,
в който заема длъжността – не е злоупотребявал с доверието на органа по
назначаването му и не е имал неправомерно поведение за извличане на облага за
себе си или за другиго. Посочено е, че в конкретиката
на установените факти, ако е налице вина, тя се изразява в частично
неупражняването на достатъчен контрол спрямо подчинените му служители, за което
„очевидно трябва да ми се наложи дисциплинарно наказание, но не и най-тежкото
предвидено в закона…”.
Д / До Министъра на правосъдието чрез
Главния директор на ГДИН е изготвено становище по чл. 207 ал. 12 ЗМВР /рег. №
12629/17.12.2018г., л.39-41, д.2722/2019г., ВАС/ от състава на дисциплинарно
разследващия орган, според което комисията счита, че е налице основание за
реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо инспектор Т.И.. Писмено върху становището
е изразено съгласие и указание за проект за заповед – 18.12.2018г., без данни за длъжностното качество на
запозналия се орган.
В тази вр.
следва да бъде отбелязано, че в писмено уведомление вх.№ 12877/21.12.2018г. –
Главен директор на ГДИН е помолил Министъра на правосъдието за поставяне на
резолюция върху обобщената справка с рег.№ 12507/13.12.2018г. и становище №
12629/17.12.2018г., като са приложени проект за покана до служителя и
дисциплинарното дело с приложения. Следователно, изразеното съгласие и указания
за проект за заповед от дата 18.12.2018г. – върху становището по чл. 207 ал. 12 ЗМВР /рег. № 12629/17.12.2018г., л.39-41, д.2722/2019г., ВАС/ - л.39, не е на
Министъра на правосъдието. Преписката не
съдържа друг документ, в който еднозначно да е отразена дата за запознаване от
страна на дисциплинарно-наказващият орган – както с обобщената справка, така и
със становището по чл.207 ал.12 ЗМВР.
Е / С Покана изх.номер от 31.12.2018г.,
Т.И. е поканен в 3 дн.срок от връчването й да представи писмени обяснения по
случая, като посочи и доказателства за твърдяните
факти, чрез деловодството на затвора – гр.Пловдив /л. 32 – 34, д. 2722/2019г., ВАС/. Поканата е
връчена на 09.01.2019г. В указания срок И. депозирал писмени обяснения /от 11.01.2019г./
в които представил възражения за всяко нарушение, посочено в поканата. По
отношение вмененото му нарушение на чл.62 ал.1 от ППЗИНЗС за датите
20.10.2018г. и 28.10.2018г. И. поддържал, че не е влизал в словесен контакт с
лишения от свобода Р.К., не му е давал нареждания, както и че не е бил уведомен
за извеждането на К. от килията. Категорично заявява, че не е давал такова
разрешение. Посочва, че няма спомен да е бил в дежурната стая, когато лишеният
от свобода С. е занесъл баниците. По отношение на вмененото му нарушение
извършено на 05.11.2018г. в обясненията си И. посочил, че при влизането си през
портала не е видял гражданката посочена като Ф.Х. и категорично заявява, че не
я познава и по никакъв начин не е комуникирал с нея. В тази връзка счита
описанието от камерите за некоректно, както и че не е разговарял с младши
инспектор Т.У. при последвалото влизане в дежурната стая, а последният е разговарял
със Светозар А.. За вмененото му нарушение, извършено на 09.11.2018г. И.
посочил, че в 15:06ч. е излязъл от дежурната стая, подал лист на постовия
представляващ Образец за вписване на делата на лишените от свобода, като го
помолил да направи ксерокопие, необходимо му за осъществяване на служебните му
задължения. Излага съображения, че от 15:07 ч. до 15:26 ч. е бил в дежурната
стая и нея напускал, като внасянето на багажа е станало докато е бил вътре и не
е бил информиран за него. В заключение в обясненията си И. е посочил, че не е
извършил злоупотреба с власт или доверие, както и че за тези случаи е
установено, че са извършени по разпореждане и със съгласието на командир на
отделението С.А.. По отношение на изявленията на някои от надзирателите, че
случващото се е ставало не без негово знание, И. сочи, че е предположение
произтичащо от факта, че двамата с А. обитават дежурната стая, но самият А.
никъде в обясненията си не споменава, че И. е бил запознат с извършените от
него действия, още по-малко да е ставало по заповед на И. /л.30, 31; д.ВАС/.
Няма информация за дата, на която дисциплинарно-наказващия
орган се е запознал с писмените обяснения – под форма на поставена върху тях
резолюция или текст, потвърждаващ осведомяване на Министъра на правосъдието с
писмените обяснения на лицето или вх.номер в деловодството на Министерството на
правосъдието.
1.3. С писмо рег. № 503 от
16.01.2019г. /л. 29, д. 2722/2019г., ВАС/ на Главен директор ГДИН до Министъра
на правосъдието е изпратен проект на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на инспектор Т.Г.И. , ведно с материали по
дисциплинарното производство.
Описаните данни относно липса на
доказателства за запознаване на министъра на правосъдието с обобщената справка
и със становището по чл.207 ал.12 ЗМВР,
се потвърждават с цитираното писмо. На 16.01.2019г. са изпратени материалите по
дисциплинарното производство.
На 18.01.2019г. е издадена Заповед №
ЧР – 03-19 за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на
служебното правоотношение на инспектор Т.Г.И. главен надзирател II-ра степен в затвора в ***, подписана със запетая от
неизвестно лице и неизвестно длъжностно качество. Липсва отразена до запетаята
заповед, от която произтича компетентност за издаване на административния акт
от 18.01.2019г. В съдържанието на заповедта не е отразена заповед, въз основа
на което издадената на 18.01.2019г. да бъде подписана със запетая.
С писмо рег. № 659 от 23.01.2019г. Началника
на сектор ОУЧР – ГДИН, е изпратил до Началника на затвор гр.Пловдив за сведение
и изпълнение два екземпляра в оригинал и едно заверено копие на заповедта от
18.01.2019г. /л.28, д.ВАС/. В уведомителното писмо изрично е указано –
„Служителят да се запознае срещу подпис, положен върху всеки от трите
екземпляра”, и след подписване на акта – екземпляр от заповедта да му се връчи.
С писмо рег. № 860 от 28.01.2019г. Главния директор
на ГДИН /л. 27, д. 2722/2019г. ВАС/, „във връзка с допусната техническа грешка
при изготвянето на Заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение
на инспектор Т.Г.И. главен надзирател II-ра степен в
затвора в ***”, е изпратил на Министъра на правосъдието „нов коригиран проект
на заповедта и проект на заповед за отмяна на заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г.
на ЗА министъра на правосъдието”,
като изрично е посочено, че заповедта не е връчена на служителя.
Със Заповед № ЧР – 03-36/06.02.2019г. Министъра
на правосъдието е отменил Заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г. /л. 22, д.
2722/2019г., ВАС/ - на основание чл.10 ал.1 ЗИНЗС, съгл. която норма –
„Министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на наказанията.”. Липсва позоваване на чл.62 АПК, както
и в какво се изразява техническата грешка. При идентично съдържание на двете
заповеди – отменената от 18.01.2019г. и оспорената от 06.02.2019г., и при изрично
посочено в писмото до министъра обстоятелство - допусната техническа грешка в
заповедта от 18.01.2019г., предвид констатацията за подписването й със запетая
без яснота за автор и акт за делегиране на компетентност или заместване – както
и посоченото, че заповедта от 18.01.2019г. е на „ЗА министъра на правосъдието”,
следва извод, че със Заповед № ЧР – 03-36/06.02.2019г. Министъра на
правосъдието е отменил нищожната Заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г.
На същата дата - 06.02.2019г., на
която е издадена Заповед № ЧР – 03-36/06.02.2019г. от Министъра на правосъдието
за отмяна на Заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г., е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед № ЧР – 03-37, с която на жалбоподателя Т.Г.И. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, в качеството на главен надзирател
II-ра степен в *** и е прекратено служебното му
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
- При насрочване на делото, ответникът
бе задължен да представи доказателства за съобщаване на жалбоподателя на
Заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г. и на заповедта за отмяната й /р., л.3/. В
тази вр., в съдебното производство постъпи и е приет
отговор вх. № 14734 / 07.08.2019г. от ВПД Главен директор на ГДИН /л.26/, както
и отговор от 15.07.2019г. /л.8/ от Министерство на правосъдието, според които
Заповед № ЧР–03-19 /неточно в писмото е посочено 19 вместо 18/ от 18.01.2019г.
и заповедта с която се отменя същата - не са съобщени на Т.И. и не са му
предоставени за запознаване, тъй като се касае за допусната техническа грешка.
- Описаните данни разкриват допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Заповедта от 18.01.2019г. не е оттеглена в хипотезата на чл.156 АПК, вкл. не са
приложени възможностите по чл.91 и чл.99 АПК по отношение отменената заповед от
18.01.2019г. – същата не е съобщена на адресата. Нормата на чл.62 АПК не е
приложена законосъобразно и дори актът за отмяната с позоваване на техническа
грешка да е благоприятен за адресата - фактите водят до извод за отмяна на акт,
издаден от орган без установена компетентност, което не представлява техническа
грешка, респект. ОФГ, а и не е пояснено коя всъщност е техническата грешка при
идентично съдържание на двете заповеди – отменената и несъобщена и оспорената. Оспореният
административен акт е издаден на една и съща дата със заповедта за отмяна на
първия акт от 18.01.2019г. Дори да бъде възприета възможността
административният орган сам да обяви за нищожна своя заповед, респект. да я
отмени по други съображения, а не въз основа на действителните факти – АПК е
установил правните основания за издаване на административен акт в конкретната
хипотеза, които са нарушени в случая. Без да упражнява инцидентен съдебен
контрол върху заповедта за отмяна поради техническа грешка – което фактическо
основание не е налице, процесуалното нарушение в случая е отнело правото на
защита против нищожна заповед – тази от 18.01.2019г. Със заповед за
отстраняване на ОФГ не е предвидено да се отменя нищожен административен акт –
описаните по горе данни водят до извод за отмяна именно на административен акт,
издаден без компетентност, респект. от неизвестен автор.
2. Оспорената заповед е издадена от
орган, компетентността на който произтича от разпоредбите на чл.10 ал.2 т.5 и
чл.19 ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.204 ЗМВР. Съгласно чл.10
ал.2 т.5 ЗИНЗС, Министърът на правосъдието осъществява правомощията на орган по
назначаване съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за
държавния служител за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" и териториалните й служби. По делото няма спор, че към
момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал длъжността
"главен надзирател II-ра степен" в затвора
в ***. Според чл.19 ал.1 ЗИНЗС, служители в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" и в териториалните й служби са: 1. държавни служители, които
пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по
трудово правоотношение. Към момента на издаване на оспорения акт жалбоподателят
пряко осъществява дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража – според приложената длъжностна
характеристика, подписана от И. на 18.01.2017г., длъжността му е изпълнителска
– Главен надзирател IV – I-ва степен, пряк
ръководител – началник на група /НОД/ и подчинени длъжности – командир на
отделение, надзирател II-I степен. Предвид чл.19 ал.2 ЗИНЗС приложими са
разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните
работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. В този смисъл и по арг. от чл.204 т.1 ЗМВР /наказанията се налагат със
заповеди от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно
лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за
държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и
за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието
"уволнение" за главния секретар на МВР/ и в съответствие с чл.19 ал.2 ЗИНЗС – посочена в оспорената заповед, министъра на правосъдието е компетентен
за издаването й.
2.1. Спазено е изискването на чл. 210
ал. 1 ЗМВР за форма на административния акт. Изпълнено е задължението по чл.
205 ал. 3 ЗМВР.
Налице е покана, основана на чл.207
ал.11 вр. с ал.8 т.1 ЗМВР и същата удостоверява, че
правата на служителя не са били ограничени в хода на дисциплинарното
производство. Жалбоподателят е запознат с всички актове по дисциплинарната
процедура – заповед за образуване на дисциплинарно производство, обобщена
справка за резултатите от проверката, както и с оспорената заповед за налагане
на дисциплинарно наказание. Подал е възражение против обобщената справка.
Предоставена му е възможност да даде обяснения, за което по делото е приложена
покана, връчена му лично на 09.01.2019г.
Съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР :
„Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.”. Както бе посочено, няма информация за
дата, на която дисциплинарно-наказващия орган се е запознал с писмените
обяснения – под форма на поставена върху тях резолюция или текст, потвърждаващ
осведомяване на Министъра на правосъдието с писмените обяснения на лицето или
вх.номер в деловодството на Министерството на правосъдието. Действително,
Началник на Затвора – Пловдив е изпратил писмените обяснения от 11.01.2019г. на
Главен директор на ГДИН – вх. номер от 15.01.2019г. /л.35, д.ВАС/, но липсва
информация за препратката им до дисциплинарнонаказващия
орган от страна на Главния директор. Задължението
е императивно и за изпълнението му в случая няма безсъмнени доказателства,
независимо, че дисциплинарно-наказващият орган е отразил в заповедта, че са
дадени писмени обяснения. Не е посочена дата, на която министъра на
правосъдието се е запознал със съдържанието на писмените обяснения, а само е
заявен фактът на представянето им в срок. Съответно, според чл.27 от Инструкция № 8121з-470 /
27.04.2015г. : „Дисциплинарнонаказващият орган приема
с резолюция даденото от държавния служител писмено обяснение по образец.
Отбелязват се датата, длъжността и името на дисциплинарнонаказващия
орган.”. Тоест, задължението по чл.206 ЗМВР е доразвито в инструкцията
посредством документалното му удостоверяване, което допълнително го
разграничава от задължението по чл.207 ЗМВР / в тази насока и чл.28 от
инструкцията /.
Разпоредбата на чл.206 ЗМВР осигурява
възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени
впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението
му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и
отговорността. Съобрази се, че към писмените обяснения не са представени
доказателства, но това не преодолява задължението на дисциплинарнонаказващият
орган да докаже действително запознаване с писмените обяснения на лицето –
преди налагане на наказанието. Пропускът е съществен и представлява
самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. В конкретиката на фактите са налице и други съществени
нарушения с последица – отмяна на административния акт поради
незаконосъобразност.
2.2. В оспорената заповед е посочено,
че дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид
обобщена справка с peг. № 12507/13.12.2018г. по описа
на ГДИН по чл. 207 ал. 7 от ЗМВР и становище с peг. №
12629/17.12.2018г. по описа на ГДИН от дисциплинарно-разследващия орган. Върху
Обобщената справка не е поставена резолюция или друг текст, удостоверяващ
запознаване на дисциплинарно-наказващият орган със съдържанието, предложението
и материалите от дисциплинарната преписка. До Министъра на правосъдието чрез
Главния директор на ГДИН е изготвено становище по чл. 207 ал. 12 ЗМВР /рег. №
12629/17.12.2018г., л.39-41, д.2722/2019г., ВАС/ от състава на дисциплинарно
разследващия орган за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност спрямо инспектор Т.И.. Както бе отбелязано, върху становището е
изразено съгласие и указание за проект за заповед – 18.12.2018г., без данни за
длъжностното качество на запозналия се орган. В писмено уведомление вх.№ 12877/21.12.2018г.
– Главен директор на ГДИН е помолил Министъра на правосъдието за поставяне на
резолюция върху обобщената справка с рег.№ 12507/13.12.2018г. и становище №
12629/17.12.2018г., като са приложени проект за покана до служителя и
дисциплинарното дело с приложения. Следователно, изразеното съгласие и указания
за проект за заповед от дата 18.12.2018г. – върху становището по чл. 207 ал. 12 ЗМВР /рег. № 12629/17.12.2018г., л.39-41, д.2722/2019г., ВАС/ - л.39, не е на
Министъра на правосъдието. Преписката не съдържа друг документ, в който
еднозначно да е отразена дата за запознаване от страна на
дисциплинарно-наказващият орган – както с обобщената справка, така и със
становището по чл.207 ал.12 ЗМВР. В реда на изложеното - с писмо рег. № 503 от
16.01.2019г. /л. 29, д. 2722/2019г., ВАС/ на Главен директор ГДИН до Министъра
на правосъдието е изпратен проект на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ на инспектор Т.Г.И., ведно с материали по дисциплинарното
производство. Описаните данни относно липса на доказателства за запознаване на
министъра на правосъдието с обобщената справка и със становището по чл.207
ал.12 ЗМВР, се потвърждават с цитираното писмо от 16.01.2019г.
Предвид установеното се съобрази, че дисциплинарно
наказващият орган /ДНО/ има задължение да събере всички относими
за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Събраните
доказателства следва да бъдат анализирани в цялост, като се посочат конкретните
съображения, водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано. ДНО
не е обвързан със становището на ДРО, а следва съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР самостоятелно в рамките на правомощията си да оцени всички
събрани в хода на това производство доказателства преди да постанови акта си. Преценката
е правомощие единствено на дисциплинарнонаказващия
орган.
Съгласно чл. 195 ал. 1 ЗМВР,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196 ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196 ал. 2 ЗМВР. Материалите от
дисциплинарното производство постъпват при административния орган в момента на входирането им в съответното деловодство. Обстоятелството,
към кой момент дисциплинарно наказващият орган се е запознал с тях и поставил
резолюция за това е без значение за началото на срока по чл. 195 ал. 1 ЗМВР.
Обратното разбиране би означавало да се предостави на дисциплинарно наказващия
орган по субективна преценка да постави началото на двумесечния срок, в
зависимост от момента на запознаването му с материалите по дисциплинарната
преписка, което противоречи на правилото на чл. 196 ал. 2 ЗМВР. В случая
материалите са постъпили по см. на чл. 196 ал. 2 ЗМВР при дисциплинарно
наказващия орган, считано от дата на входиране на обобщена
справка рег. № 12507/13.12.2018г., ведно с дисциплинарната преписка. От момента
на постъпване на справката при дисциплинарно наказващия орган – на 13.12.2018г.,
е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание на
служител, поради което същият е изтекъл на 13.02.2019г. – оспорената заповед е
издадена на 06.02.2019г. При това положение, обжалваната заповед е издадена в
двумесечния срок по чл. 195 ал. 1 ЗМВР, а липсата на данни за запознаване с нея
посредством текст от дисциплинарнонаказващият орган в
случая не е съществено процесуално нарушение, доколкото в заповедта органът се
е позовал на справката.
2.3. Според обстоятелствената част на
заповедта :
На 20.10.2018г. и 28.10.2018г.
лишеният от свобода Р.К. нерегламентирано, без издадена от началника на затвора
заповед, е извеждан от килията, с цел приготвяне на закуски /баници/, като след
направата им, същите са поставяни в кашон и лишения от свобода С.С. ги доставя в дежурната стая, където били инспектор Т.И.
и мл. експерт С.А. - командир на отделение в ***. С тези действия инспектор Т.И.
е нарушил разпоредбата на чл.
62 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ППЗИНЗС/ - „ Полагането на труд на лишени от свобода по
чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС се осъществява със заповед на началника на затвора по
писмено предложение на инспектор по социални дейности и възпитателна работа
". За конкретния случай такава заповед за л.св. Р.К. липсва.
На 05.11.2018г. /понеделник/ и
09.11.2018г. /петък/ след разпореждане на командира на отделение мл. експерт С.А.
и със знанието на инспектор Т.И. е внесен багаж в противоречие с установеният
ред, регламентиран със заповед № 270/18.04.2018 г. на ЗА началника на затвора в
гр. Пловдив.
На 05.11.2018г. в 13:39 ч. гражданка
на име Ф.Р.Х. донася на портала на *** жълта на цвят чанта, като по същото
време инспектор Т.И. влиза през портала и вижда случващото се, след което влиза
в дежурната стая. Мл. инспектор Т.У. взима същата чанта и я оставя пред
прозореца на пост № 1, след което влиза в стаята където са инспектор Т.И. и мл.
експерт С.А.. Мл. инспектор Т.У. излиза от същата стая след около 10 секунди и
проверява съдържанието на чантата, след което я отнася в стаята за съхранение
на телефони.
На 09.11.2018г. в 15:22 ч. г-жа Ф.Р.Х.
донася багаж на портала на ***, като мл.инспектор М.В. - надзирател I-ва степен в *** подканва гражданката да внесе багажа,
който носи в корпуса на затвора гр. Пловдив. След което тя влиза през врата № 1
и оставя багажа, който се състои от две големи бели чанти, на масата
предназначена за проверка на багаж. След като са преминали през скенера за
проверка те са взети от л.св. О.Б. и са пренесени през врата № 2, като са
оставени в коридора, който води до залите за свиждане в ***. От записите се
вижда, че инспектор Т.И. излиза от стаята на дежурният главен надзирател в
15:06:50 ч. като подава лист на постовия надзирател на пост № 1 и в 15:07:06 ч.
отново се връща в стаята на дежурният главен надзирател и не напуска стаята до
15:26 ч.
„На същата дата 09.11.2018г. следобед след
получена информация, че служител от второ отделение от надзорно-охранителния
състав от *** ще направи опит да внесе нерегламентирано багаж в затвора за
лишен от свобода, в ден, в който това не е разрешено е сформирана група за
проверка. При започване на проверката багажът се е намирал в коридора на
помещението за свиждане. Лишеният от свобода О.Б., който е чистач на
помещението е попитан за кого е багажа, същият отговорил, че му било разпоредено от мл. експерт С.А. - командир на отделението
да внесе багажа и в последствие ще му обясни къде да го занесе. В същия момент
се появил и А., който потвърдил думите на лишения от свобода, но е разрешил да
се внесат само дрехи. Установило се, че багажът бил донесен от лицето Ф.Х. за
л.св. Р.Р., като на бележката било изписано
единствено, че се внасят дрехи, като храната не е посочена, а декларация към
тази бележка не е попълнена. Багажът е приет и проверен от надзирателите мл.
инспектор М.В. и мл. инспектор М.А., които в своите обяснения по случая
твърдят, че мл. експерт С.А. им е разпоредил да приемат багажа. След обстойна
проверка гореописаното се припокрива, като освен храна и дрехи, се установява,
че в алуминиево фолио, зарядни устройства, часовник и
5 бр. парфюми в стъклени шишета.”.
Дисциплинарно-наказващият орган е
приел, че провежданите от инспектор Т.И. проверки по реда на чл. 330 т. 6
ППЗИНЗС са фиктивни - видно от отразената проверка в „Книга за резултатите от
проверката на постовата и конвойна" и извадките от Ежедневна ведомост на
служителите от надзорно-охранителния състав за 20.10.2018г., 20.10.2018г.,
05.11.2018г., 09.11.2018г. Повторени са възраженията на И., представени в хода
на дисциплинарното производство, като е посочено, че твърденията му не
кореспондират с констатациите от проверката на системата за видеонаблюдение,
както и че липсва положен подпис в Ежедневната ведомост на дати 20.11.2018г. и
28.10.2018г., а на същите дати е отразена проверка на постовата и конвойната
служба. Направен е извод, че извършеното от инспектор Т.Г.И. е в разрез с
разписаните функционални задължения, вменени с правилата за организация на
работа и длъжностната характеристика и следва да се квалифицира като
злоупотреба с доверието на органа по назначаването му. Според дисциплинарно-наказващият
орган, извършеното от инспектор Т.Г.И. осъществява състава на чл. 16, чл. 21 и
чл. 22 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна
дирекция „Охрана" и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" към
министъра на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на
министъра на правосъдието. Прието е, че служителя е извършил нарушения на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР, квалифицирани
като тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР и следва да му бъде наложено
наказание "уволнение".
Коментираните в заповедта - Извадка от
Книга за резултатите от проверката на постовата и конвойна служба от дати : 20.10.2018г.,
28.10.2018г., 05.11.2018г.09.11.2018г. и 10.11.2018г. /лист 95-100, д. 2722/2019г. на ВАС/; Ежедневна
ведомост на служителите от надзорно – охранителния състав за дати:
16.10.2018г., 20.10.2018г., 28.10.2018г., 05.11.2018г., 09.11.2018г.,
10.11.2018г. /л. 101-106, д. 2722/2019г. на ВАС/, се съдържат в преписката. Налице
е кадрова справка за Т.Г.И. /л. 93-94, д. 2722/2019г. на ВАС/, според която -
от назначаването си през 2003г. до дата на издаване на оспорената заповед –
жалбоподателят не е бил наказван дисциплинарно и през 2009г., 2010г. и 2016г. е
награждаван. Приложена е и длъжностна характеристика /л. 166-167, д. 2722/2019г.
на ВАС/.
А / Съдържанието на заповедта разкрива
допуснато съществено процесуално нарушение в дисциплинарното производство,
довело до неправилно приложение на материалния закон – административният акт е издаден
без да е доказано категорично извършването на вменените на служителя
дисциплинарни нарушения.
Съгласно чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се изразява в неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР /респект. ЕК за поведение на
държавните служители в ГДИН/. Неправилна е придадената от органа квалификацията,
след като словесно посочва, че в случая се касае за „нарушения на служебната
дисциплина, които представляват неизпълнение на служебните задължения“ и
посочва по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР. В чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР
законодателят изрично е посочил конкретно дисциплинарно нарушение –
„неизпълнение на служебните задължения“. След като дисциплинарно наказващия
орган е констатирал неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Етичния кодекс, е следвало да посочи не
само разпоредбата на чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР, но и чл. 194 ал. 2 т. 2 ЗМВР. Дисциплинарното
производство изисква ясна фактическа установеност, обвързана с конкретно
нарушена норма, което е дължимо за всяко от твърдяните
нарушения.
Б / Дисциплинарноразследващият
орган и дисциплинарнонаказващият орган не са
извършили собствен анализ на събраните доказателства. В обобщената справка,
становището по чл.207 ал.12 от ЗМВР и оспорената заповед - описанието на
дисциплинарните нарушения представлява преразказ на установените обстоятелства
в дисциплинарното производство и възпроизвеждане на разпоредби от ЗИНЗС, ППЗИНС
и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДО и ГДИН, без да е
посочено конкретно кои са служебните задължения, които И. не е изпълнил.
За първото вменено на жалбоподателя
нарушение на чл. 62 ал.1 ППЗИНЗС, съгласно която норма полагането на труд на
лишени от свобода по чл. 80 ал. 1 т. 4 ЗИНЗС се осъществява със заповед на
началника на затвора по писмено предложение на инспектор по социални дейности и
възпитателна работа : като фактически обстоятелства е посочено, че на датите
20.10.2018г. и 28.10.2018г. лишеният от свобода Р.К. нерегламентирано, без
издадена от началника на затвора заповед, е извеждан от килията, с цел
приготвяне на закуски /баници/, като след направата им, същите са поставяни в
кашон и лишения от свобода С.С. ги доставя в
дежурната стая, където са били жалбоподателят и мл. експерт С.А. - командир на
отделение в ***. Дисциплинарнонаказващия орган приел,
че в случая липсва заповед за полагане на труд от страна на лишения от свобода.
Действително, съгл. чл.294 т.1 ППЗИНЗС - служителите от надзорно-охранителния
състав не могат да използват труда и услугите на лишените от свобода и на
задържаните под стража лица за лични нужди. В случая обаче няма еднозначни
данни, че направените от лишения от свобода баници са давани конкретно на И.. В
обясненията, дадени в хода на дисциплинарното производство лишеният от свобода Р.К.
е заявил, че при него дошли надзирателите И. и Ж. и го попитали дали може да
прави баници и именно те го завели в затворническата столова да прави баници. В
обясненията си надзирателите С. и К. сочат, че са конвоирали лишеният от свобода
К. до столовата и до дежурната стая, като К. изрично посочва, че нямал
представа какво е съдържанието на кашона, носен от лишения от свобода. Относно
обясненията на надзирател С.П., според които - когато Т.И. и С.А. са на смяна,
събота или неделя, се вкарвало тесто с багажа, който багаж не се проверявал
качествено и същото отивало в затворническата кухня при лишения от свобода „Р.-баничаря",
който правил баници, които баници след направата се слагат в кашон и от лишен
от свобода се носели в дежурната стая, където се намират Т.И. и С.А., а
останалата част от баницата се предоставяла на Б.Б.,
следва да се отбележи, че няма конкретни доказателства за това, че направата на
баниците е ставала по разпореждане на жалбоподателя, още по-малко че са били за
негови лични нужди. Дори и да се приеме за безспорно, че кашонът с направените от
л.св.К. банички са носени в дежурната стая при жалбоподателя и С.А., то няма
конкретни данни дали са били за техни лични нужди или за нуждите само на единия
от тях.
Относно второто вменено на жалбоподателя нарушение на чл.16, чл.21 и чл.22 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието /Етичния кодекс/, с който жалбоподателят е запознат на 10.01.2018г., л.163 д.ВАС, като фактически обстоятелства в оспорената заповед е посочено следното: На 05.11.2018г. /понеделник) и 09.11.2018г. /петък/ след разпореждане на командира на отделение мл. експерт С.А. и със знанието на инспектор Т.И. е внесен багаж в противоречие с установеният ред, регламентиран със заповед № 270/18.04.2018 г. на ЗА началника на затвора в гр. Пловдив. На 05.11.2018г. в 13:39 ч. гражданка на име Ф.Р.Х. донася на портала на *** жълта на цвят чанта, като по същото време инспектор Т.И. влиза през портала и вижда случващото се, след което влиза в дежурната стая. Мл. инспектор Т.У. взима същата чанта и я оставя пред прозореца на пост № 1, след което влиза в стаята където са инспектор Т.И. и мл. експерт С.А.. Мл. инспектор Т.У. излиза от същата стая след около 10 секунди и проверява съдържанието на чантата, след което я отнася в стаята за съхранение на телефони. На 09.11.2018 г. в 15:22 ч. г-жа Ф.Р.Х. донася багаж на портала на ***, като мл.инспектор М.В. - надзирател I-ва степен в затвора в гр. Пловдив, подканва гражданката да внесе багажа, който носи в корпуса на затвора гр. Пловдив. След което тя влиза през врата № 1 и оставя багажа, който се състои от две големи бели чанти, на масата предназначена за проверка на багаж. След като са преминали през скенера за проверка те са взети от л.св. О.Б. и са пренесени през врата № 2, като са оставени в коридора, който води до залите за свиждане в ***. От записите се вижда, че инспектор Т.И. излиза от стаята на дежурният главен надзирател в 15:06:50 ч. като подава лист на постовия надзирател на пост № 1 и в 15:07:06 ч. отново се връща в стаята на дежурният главен надзирател и не напуска стаята до 15:26 ч. На същата дата 09.11.2018 г. следобед след получена информация, че служител от второ отделение от надзорно-охранителния състав от *** ще направи опит да внесе нерегламентирано багаж в затвора за лишен от свобода, в ден, в който това не е разрешено е сформирана група за проверка. При започване на проверката багажът се е намирал в коридора на помещението за свиждане. Лишеният от свобода О.Б., който е чистач на помещението е попитан за кого е багажа, същият отговорил, че му било разпоредено от мл. експерт С.А. -командир на отделението да внесе багажа и в последствие ще му обясни къде да го занесе. В същия момент се появил и А., който потвърдил думите на лишения от свобода, но е разрешил да се внесат само дрехи. Установило се, че багажът бил донесен от лицето Ф.Х. за л.св. Р.Р., като на бележката било изписано единствено, че се внасят дрехи, като храната не е посочена, а декларация към тази бележка не е попълнена. Багажът е приет и проверен от надзирателите мл. инспектор М.В. и мл. инспектор М.А., които в своите обяснения по случая твърдят, че мл. експерт С.А. им е разпоредил да приемат багажа. След обстойна проверка гореописаното се припокрива, като освен храна и дрехи, се установява, че в алуминиево фолио, зарядни устройства, часовник и 5 бр. парфюми в стъклени шишета.
Съгласно чл. 16 от Етичния кодекс,
държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с
добрите нрави. Съгласно чл. 21 държавният служител изпълнява стриктно и
безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите
действия и бездействия, а според чл. 22 държавният служител не злоупотребява с
правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството
му на служител на Главна дирекция „ Охрана " или Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията ". В оспорената заповед е посочено, че
извършеното от инспектор Т.Г.И. е в разрез с разписаните функционални
задължения, вменени с правилата за организация на работа и длъжностната
характеристика и следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на
органа по назначаването му.
В случая не само не са обсъдени в
пълнота всички установени от проверката факти и обстоятелства, но се констатира,
че в обобщената справка дисциплинарноразследващия
орган е допълнил обясненията на разпитаните в хода на дисциплинарното
производство лица и по този начин е преиначил фактите по случая. Така в
обобщената справка е посочено, че според обясненията на Т.У. – надзирател, в
затвора гр.Пловдив, по отношение на багажа предназначен за лишения от свобода В.Т.,
органът е допълнил, че Узунов лично влязъл в стаята където се намирали С.А. и Т.И.
да ги попита, което не кореспондира с дадените от Узунов обяснения приложени на
л. 80-81 по д. 2722/2019 на ВАС. Освен това е допуснато дописване и изопачаване
на обясненията на мл. инспектор М.В. — надзирател, в обобщената справка, в
която е посочено, че според В., главен надзирател Т.И. е запознат със
случващото се и дори част от разпорежданията са давани в негово присъствие.
Такова твърдение не се установява в приложените по делото обяснения на мл.
инспектор М.В. /л. 75-77,
д. 2722/2019 на ВАС/. Отделно от изложеното, нито дисциплинарноразследващия
орган, нито дисциплинарнонаказващия орган е съобразил
твърденията на разпитаните в хода на дисциплинарното производство надзиратели М.А.,
Т.У., С.П. и М.В., които кореспондират по между си и от които се установява, че
не жалбоподателя И., а командира на отделението С.А. е разпореждал да се приеме
багаж с храна за лишения от свобода Р.Р. и да се
пуска багаж без много да се гледа. В тази вр. следва
да се отчете, че доколкото в обясненията на надзирателя М.А. без категоричност
е посочено, че действията на младши експерт С.А. не са осъществявани без
знанието на главен надзирател Т.Г.И., вкл. с оглед липсата на други такива
твърдения в обясненията на надзирателите, дадени в хода на дисциплинарното
производство, не може да се направи категоричен извод за допуснато такова
нарушение.
Вярно е, че с оглед вменените с
длъжностната характеристика на жалбоподателя преки задължения - да осъществява
контрол при извършването на обиски на лишените от свобода, както и за трудовото
ангажиране на лишените от свобода, в действителност се установява известно
бездействие от страна на жалбоподателя, но не и категорично нарушение на
служебните задължения. В качеството си на главен надзирател в затвора,
жалбоподателят е дължал определено поведение, съобразно установените за него с
длъжностната му характеристика задължения, но дисциплинарно-наказващият орган в
случая е бил длъжен да конкретизира какво поведение е дължал И., а това не е
сторено. Както бе посочено по-горе, в случая дисциплинарноразследващият
орган и дисциплинарнонаказващият орган не са
извършили собствен анализ на събраните доказателства, освен което дисциплинарноразследващият орган си е позволил да допълни
част от дадените обяснения с твърдения в подкрепа на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Част от заявените от надзирател А. данни представляват субективна
преценка, която е следвало да бъде подложена от дисциплинарнонаказващият
орган на обективна съпоставка с всички останали доказателства. Липсата на
обективна съпоставка между писмени обяснения на лицата с отношение към случая и
преценка на всички събрани данни, поставя под съмнение преценката на дисциплинарнонаказващия орган за наличие на основания за
санкциониране на служителя.
В / По отношение записите от
охранителни камери : Такива не са представени по делото, а преписката съдържа
само първа и трета страница от Докладна записка рег. № 3681/06.12.2018г. на М.Н.П.
– инспектор НОТ, относно предадени видео материали /л. 67-68, д. 2722/2019г. на
ВАС/, като липсва втора страница. Същата не бе представена по делото в
допълнение на преписката. Както бе посочено по-горе, докладната от М.Петров не
е подписана, при което и предвид липса на записите, съдът не би могъл да обсъди
и прецени описанието на записите за видеонаблюдение,
направено на страница 7, 8 и 9 в приложената по делото обобщена справка, спрямо
всички останали доказателства. Поради тези причини, данните в преписката за
записи от охранителни камери не се кредитират.
В реда на изложеното се отбелязва,
че приложеното по делото ксерокопие на публикация в интернет издание /л.164, д.
ВАС/, не съдържа информация за конкретни действия или бездействия на
жалбоподателя, свързани със нарушаване на служебните му задължения и уронване
престижа на службата, а само че срещу него е започнала дисциплинарна проверка. Тоест,
общественият отзвук на събитието касае дейността в определена служба и
констатации за предходен период, които са повод за извършваната проверка – а не
конкретно поведение на И. и/или индивидуализирани негови действия, несъвместими
с добрите нрави и изразяващи се в злоупотреба с правомощия.
Г / При издаване на оспорения акт са
нарушени разпоредбите на чл. 197 ал. 3 ЗМВР, както и на чл. 206 ал. 2 ЗМВР : Въпреки, че в оспорената заповед, а и в
обобщената справка на дисциплинарноразследващия орган
са посочени извършени две нарушения от жалбоподателя, а именно: чл. 62, ал.1
ППЗИНЗС и на чл. 16, чл. 21 и чл. 22 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители от ГДО и ГДИН, при налагане на дисциплинарното наказание
органът не е определил наказание за всяко от посочените нарушения, съответно не
е определил едно общо наказание съгласно нормата на чл. 197 ал. 3 ЗМВР.
При определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания дисциплинарнонаказващия
орган не е взел предвид
настъпилите от нарушенията последици, обстоятелствата, при които са извършени,
формата на вината и цялостното поведение на лицето по време на службата. Мотиви
в тази насока липсват в оспорената заповед. В преписката липсват данни
вменените на жалбоподателя служебни нарушения да са извършени с умисъл, при
които да последва обоснован извод за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, с налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание - уволнение, а не с по-леко дисциплинарно наказание. В оспорения
административен акт липсват мотиви относно настъпили тежки последици за
службата, уронващи нейния престиж до степен, налагащи прилагането на
най-тежкото наказание спрямо служителя. Не е взета предвид и приложената по
делото кадрова справка за Т.И., който за периода на служба над 15-години стаж няма
наложени дисциплинарни наказания, и три пъти /през 2009г., 2010г. и 2016г./ е
награждаван с „писмена похвала“.
Тоест, дори да е било осъществено нарушение от
жалбоподателя, в каквато насока е част от писменото обяснение преди налагане на
дисциплинарното наказание, правната му квалификация не е съответна на фактите
по случая и не е съобразена тежестта на наложено дисциплинарно наказание.
Заявеното от лицето не преодолява задължението на дисциплинарно-наказващия
орган да обоснове възприетия вид дисциплинарно наказание с всички установени
факти и обстоятелства при съпоставка с цялостното поведение на служителя в
съответствие с естеството на извършваната дейност. Липсва обосноваване тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици, както и конкретни данни,
обуславящи извод за утежняване отговорността на жалбоподателя. Липсата на
информация за наложени други дисциплинарни наказания до момента на издаване на
оспорената заповед ориентира към единичен случай на неизпълнение на служебно
задължение, който в контекста на служебния стаж е изолиран в обхвата на цялостното
поведение. След като И. е бил и награждаван, цялостното поведение на служителя
е следвало да бъде съпоставено с инцидентното нарушение, преценката за което по
вид и тежест не съответства на установените в дисциплинарното производство
обстоятелства. Липсата на съпоставка между цялостното поведение на служителя
към момента на издаване на заповедта и конкретното нарушение, ведно с
настъпилите от него последици, респект. с индивидуализирането им, обосновават
извод за несъобразяване в цялост с установените критерии в нормата на чл.206
ал.2 ЗМВР. В обобщение следва, че конкретиката на
фактите не обосновава налагане на най-тежкото по степен на интензитет
дисциплинарно наказание. В заповедта е необходимо да бъде обоснован вида и
размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е
сторил, вкл. със съобразяване на чл. 6 АПК.
Поради изложеното не може да се приеме, че спрямо Т.И. правилно е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание -"уволнение" на осн. чл. 203 ал. 1 т.8 и т. 13 ЗМВР, респект., че
служебното правоотношение на държавния служител в МВР правилно е прекратено на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
2.4. Както бе посочено, преди
издавана на оспорената в настоящото производство заповед - на 18.01.2019г. от
ЗА министъра на правосъдието е издадена Заповед № ЧР – 03-19 за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение
на инспектор Т.Г.И. главен надзирател II-ра степен в
затвора в ***, която е с идентично съдържание като оспорената в настоящото
производство. На 06.02.2019г. със Заповед № ЧР – 03-36 Министъра на
правосъдието е отменил Заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г., като на същата дата е
издадена и заповедта - предмет на оспорване в настоящото производство. Макар
Заповед № ЧР – 03-19 от 18.01.2019г. да не е съобщена на жалбоподателя и поредността на номерата на заповедта, с която се отменя
Заповед № ЧР – 03-19/18.01.2019г. и процесната да
сочи, че процесната е втора по ред, това не е
безспорно доказано по делото, тъй като не е посочен час на издаване на
заповедите от 06.02.2019г. Издаването на втора заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение
на едно и също лице, преди отмяна на първата или едновременно, е съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения
административен акт. Без да се преповтарят изложените по горе съображения за
правните способи по АПК за отмяна на административен акт от органа, който го е
издал, в допълнение се отбелязва, че при несъобщаване на първата заповед –
потвърдено от ответника, е засегната правната сигурност и отнета възможността
за защита против нищожна заповед. Пряко е нарушен принципа на законност, както
и принципите за правна стабилност и на оправданите правни очаквания от правните
субекти.
Следва извод, че при издаване на
оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, от категорията на съществените и нарушения на приложимите материалноправни разпоредби, поради което същата следва да
се отмени като незаконосъобразна.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № ЧР-03-37/06.02.2019г.,
издадена от Министъра на правосъдието.
Осъжда Министерството на
правосъдието да заплати на Т.Г.И., ЕГН **********,*** – 610 лв. съдебни
разноски /10 лв. държавна такса и 600 лв. адв.възнаграждение,
л.21 – договор за правна помощ/.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :