РЕШЕНИЕ
№ 3958
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110103095 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по предявени по
реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. *, срещу В. М. Й., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. *, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца на
следните суми, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката,
обективиращо задължение по сключен между страните Договор № CCIR-340-00038-2018 за
кредитна карта за физически лица от 20.03.2018 г., както следва:
1/ сумата от 1 684,42 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и
две стотинки/, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /30.06.2021 г./, до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 51,17 лв. /петдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ лихва за
редовна главница за периода от 17.03.2020 г. – 21.08.2020 г.;
3/ сумата от 175,74 лв. /сто седемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/
лихва за просрочена главница за периода 21.08.2020 г. – 29.06.2021 г.;
4/ сумата от 72 лв. /седемдесет и два лева/ разходи за уведомяване на длъжника,
за които вземания е издадена Заповед № 3139 за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 02.07.2021 г. по ч.гр.д. № 9662/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с
приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника, който ги е получил чрез
съпругата си. Съобщението за насрочване на съдебно заседание е получено лично.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.
Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и
1
неявяване в съдебно заседание.
В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че на 20.03.2018 г. между страните е
сключен Договор за кредитна карта, по силата на който банката е открила на ответника
сметка и му предоставила кредитна карта с кредитен лимит 500 лв. Сочи, че ответникът се е
задължил да ползва картата, усвоява и възстановява суми при минимална погасителна
вноска от 15 лв. и при срок на разрешен кредитен лимит до 31.03.2020 г. Излага също, че
кредитополучателят се задължава да заплаща и лихва. Твърди, че на 22.04.2019 г. страните
постигат съгласие за увеличаване на кредитния лимит от 500 лв. на 2 000 лв., при
минимална погасителна вноска от 60 лв. и нов двугодишен срок на договора. Сочи, че
кредитополучателят не е изпълнявал надлежно задължението си да заплаща изцяло и в срок
месечните си погасителни вноски, като считано от 17.03.2020 г. е изпаднал в забава. В тази
връзка кредиторът счита, че му се дължат всички непогасени вземания по договора, поради
което и е подал и заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, която е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли за установяване на вземанията му по заповедта и
присъждане на разноските в производствата.
Ответникът В. М. Й. не е подал отговор на исковата молба.
Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на
претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение №
9837 от 12.09.2022 г.
По същество в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал от
съда да постанови неприсъствено решение. Ответникът не е упражнил правото си на защита.
По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена,
за постигнати уговорки между страните за сключване на договор за кредитна карта от
20.03.2018 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен
лимит от 500 лв. Впоследствие на 22.04.2019 г. страните са постигнали съгласие за
увеличаване на кредитния лимит от 500 лв. на 2 000 лв., при минимална погасителна вноска
от 60 лв. и нов двугодишен срок на договора. Претендират се суми за главница, редовна
лихва, лихва за просрочена главница и разходи за уведомяване. Липсват доказателства за
изпълнение на задължението от страна на длъжника.
Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени
доказателства.
Претенциите за връщане на падежа на предоставения кредит (главница) по договор за
кредитна карта, както и за другите претендирани вземания във връзка с кредита, съдът
намира в значителна степен за вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в
предявените размери, ведно с претендираната законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане
на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите
следва да се уважат по този ред.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси и
адвокатско възнаграждения в размер на 99,67 лв. за заповедното производство и 620,33 лв.
за исковото производство, които ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. М. Й., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на „*“ АД, ЕИК *, със седалище и
2
адрес на управление гр. *, следните суми, съобразно извлечение от счетоводните книги на
банката, обективиращо задължение по сключен между страните Договор № CCIR-340-
00038-2018 за кредитна карта за физически лица от 20.03.2018 г., както следва:
1/ сумата от 1 684,42 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и четиридесет
и две стотинки/, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /30.06.2021 г./, до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 51,17 лв. /петдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ лихва за
редовна главница за периода от 17.03.2020 г. – 21.08.2020 г.;
3/ сумата от 175,74 лв. /сто седемдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/
лихва за просрочена главница за периода 21.08.2020 г. – 29.06.2021 г.;
4/ сумата от 72 лв. /седемдесет и два лева/ разходи за уведомяване на длъжника,
за които вземания е издадена Заповед № 3139 за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 02.07.2021 г. по ч.гр.д. № 9662/2021 г. на ВРС, XVII с-в.
ОСЪЖДА В. М. Й., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 99,67 лв.
/деветдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски в заповедното
производство и 620,33 лв. /шестстотин и двадесет лева и тридесет и три стотинки/ разноски
в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца
банкова сметка в * АД с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните за запознаване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3