Разпореждане по дело №411/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 42/07.08.2014 г., постановено по гр.д. № 693/2014 г., Кърджалийският районен съд е отменил Заповед № 148/07.05.2014г., издадена от Д. на Т.-К., с която, считано от 07.05.2014г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е било прекратено трудовото правоотношение между С. Х. Д. и Т.-М. Ц., Г. и е признал уволнението й за незаконно. Съдът е възстановилС. Х. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител" в Т.-М. Ц., Г. и е осъдил работодателя да заплати на Д. сумата в размер на 1 975.62 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за периода от 07.05.2014г. до 01.08.2014г. /датата на приключване на устните състезания по делото/, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск в останалата му част за разликата до предявения му размер от 3 900лв. Съдът е присъдил на ищцата Д. и направените в производството разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размÕр на 350 лв., като е осъдил работодателя да заплати по сметка на КРС и държавна такса върху уважените искове в размер на 179.02 лв.

Производството е образувано по повод, депозирана от ищцата Д. частична въззивна жалба. Обжалва се първоинстанционното решение в частта му , с която е отхвърлен иска на ищцата с правно основание чл.344, ал.1, т.З, във вр. с чл.225 от КТ за присъждане на обезщетение, за времето през което е останала без работа за разликата над уважения от първоинстационния съд размер от 1 975,62 лв. до пълния му претендиран размер от 3 900 лв. Жалбодателката твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, защото състоянието й на безработна продължило и след датата на приключване на устните състезания по първоинстанционото дело и до изтичане на законовоустановения максимален шестмесечен срок. Твърди се също, че за периода от приключване на устните състезания пред първата инстанция бил изтекъл срок, в който въззивницата била без работа поради незаконното уволнение, и за който работодателя й дължал обезщетение по чл.225 от КТ. Изтъква се в този смисъл, че бил налице новонастъпил факт от значение за спорното право - изтичането на предвиден в закона срок, за който се полагало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като същият следвало да бъде взет предвид от въззивната инстанция. Жалбодателката моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което осъди работодателя да заплати на Д. сумата в размер на 1 924,38 лв., представляваща обезщетение за времето през което последната е останала без работа, поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото й правоотношение за периода от 02.08.2014г/ датата, следваща датата на приключване на устните състезания по делото пред първоинстационния съд/ до максималния срок - 07.11.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Жалбодателката претендира присъждане и на съответните направени разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, от ответника по частичната въззивна жалба,Т. –М. Ц., Г., не е постъпил отговор на същата.

В съдебно заседание, жалбодателката Д., чрез процесуалния си представител, поддържа частичната си въззивна жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Т. –М. Ц., Г., чрез процесуалния си представител оспорва същата. Прави довод, че решението в необжалваната му част било влязло в сила на 22.08.2014 г. и при добросъвестно поведение от страна на ищцата, същата е могла да се върне на работа, поради което само до тази именно дата й се дължало търсеното обезщетение. В този аспект представя ново доказателство –покана – съобщение с изх.№ 301/ 09.09.2014 г.

Въззивният съд по повод депозираната частивна въззивна жалба, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Стоящата в основата на настоящото производство частична въззивна жалба очертава и предмета на въззивния контрол, а именно това е постановеното първоинстанционно решение в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от ищцата Д. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.З, във вр. с чл.225 от КТ за присъждане на обезщетение, за времето през което е останала без работа поради незаконното й уволнение за разликата над уважения от първоинстационния съд размер от 1 975,62 лв. до пълния му претендиран размер от 3900 лв., или за сумата от 1 924,38лв. и за търсения период от 02.08.2014 г. и до 07.11.2014 г.

За да постанови съдебния си акт в тази му част, решаващият съд е приел, че исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ са основателни, отменил е заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищцата с Т.-М. Ц., Г., признал е уволнението й за незаконно и я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител". По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, е приел, че на ищцата се дължи обезщетение само за периода, считано от оставането й без работа поради незаконното уволнение до датата на съдебното заседание, в което са приключили устните състезания в първоинстанциноното производство, или в казуса това е периода от 07.05.2014 г. до 01.08.2014 г., през който ищцата не е работила, установено от представено заверено копие от трудовата й книжка. Така приетата за дължима сума от 1 975.62 лв. е изчислена на база полученото от служителката брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението в размер на 669.76 лв.

В така очертаната рамка на дължимия въззивен контрол, настоящата инстанция съобрази разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, съгласно която при незаконно уволнение служителят има право на обезщетение от работодателя, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, като законодателят е определил и максималния за това срок от 6 месеца. Съдът обаче съобрази и разпоредбата на чл.345 от КТ, съгласно която при възстановяване на служителя на предишната му работа от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за това възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.Т.е. нормата на чл.345 от КТ се явява конкурентна на цитираната норма на чл.225, ал.1 от КТ и дава в казуса нов законово определен максимален срок. С оглед на което, след съобразяване на посочената конкуренцията на така цитираните правни норми, въззивният съд намира, че максималният срок в казуса следва да бъде определен като течащ от деня на уволнението, но не по-късно от деня на законово предвидения срок за връщане на служителя Д. на длъжността, заемана от нея преди уволнението. Или проследен в хронологичен вид разглежданият казус има следното развитие - на 07.08.2014 г. е връчено на ищцата Д., чрез процесуалния й представител, съобщение за изготвеното решение, в частност и за факта на нейното възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в ТМЦ, Г.; депозирана на 20.08.2014 г. частичната въззивна жалба, стояща в основата на настоящото въззивно производство; влязло в сила на 22.08.2014 г. първоинстанционно решение в необжалваната му част, вкл. и по отношение на факта на възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. Доколкото в производството не се твърдят уважителни причини за невъзможност за своевременно явяване на служителката Д. за заемане на длъжността „главен счетоводител” в Т., Г., същата по силата на чл.345, ал.1 от КТ, е следвало да се яви на работа до края на работния ден на 05.09.2014 г. Именно това е крайният момент до който по силата на закона Д. може да получава обезщетение за оставането й без работа поради уволнението.

Или казано в заключение, следва да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част за периода от 02.08. 2014 г. до 05.09.2014 г. и за сумата от 837.25 лв., отново изчислена на база последното установено трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението, вместо което следва да бъде уважена исковата претенция за така установения период и сума. От направената, непосредствено в откритото съдебно заседание от въззивния съд справка по представената в оригинал трудова книжка на ищцата, безспорно се установява, че същата и през този период е била безработна.

И при този изход на делото доколкото изрично са поискани, но не се доказва тяхното извършване във въззивното производство, не се следват на жалбодателката С. Х. Д., съразмерно уважената част от частичната й въззивна жалба, разноски. Всъщност направените от нея под формата на адвокатско възнаграждение разноски в установения размер от 350 лв. са й били присъдени в пълен размер още от първоинстанционния съд. Разноски обаче са поискани по компенсация и от ответника по въззивната жалба, извършването на такива се доказва в това производство,поради което му се следват до размера на сумата от 192.07 лв. Прочие дължи се от работодателя и държавна такса, платима по сметка на КОС върху уважената от настоящата инстанция част от исковата претенция, а именно в размер на 50 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 42/ 07.08.2014 г., постановено по гр.д. № 693/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска на С. Х. Д. с правно основание чл.344, ал.1, т.З, във вр. с чл.225 от КТ за присъждане на обезщетение, за времето през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 02.08. 2014 г. до 05.09.2014 г. и за разликата от 1 975.62 лв. до 2 812.87 лв.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т.-М. Ц., Г., ЕИК *********, да заплати на С. Х. Д. от Г., кв. „В. Б. вх.”*”, А., с ЕГН *, допълнително сумата в размер на 837.25 лв. /2 812.87 лв.-1 975.62 лв./, съставляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 02.08.2014 г. до 05.09.2014 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба-18.06.2014 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/ 07.08.2014 г., постановено по гр.д. № 693/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА С. Х. Д. от Г., кв. „В. Б. вх.”*”, А., с ЕГН *, да заплати на Т.-М. Ц., Г., ЕИК *********, сумата в размер на 192.07 лв., съставляващи направени във възивното производство разноски по компенсация.

ОСЪЖДА Т.-М. Ц., Г., ЕИК *********, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд сумата в размер на 50 лв., съставляваща дължима се върху уважения от въззивната инстанция размер на иска, държавна такса.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.