МОТИВИ към присъда по н. о. х. д. № 717/2016 г. по описа на Районен съд –
гр. С.
Районна прокуратура – гр. С. е внесла обвинителен акт за разглеждане в
Районен съд – гр. С., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Р.А. - гражданин на Република Т., роден на *** г.
в гр. С., Република Т., притежаващ турски паспорт № . с персонален № ., живущ ***, Г., неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
07.10.2016 г. около 11:46 часа на трасе „В.” на Митнически пункт К. не е изпълнил задължението за деклариране
на парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна
граница на Е., като е нарушил разпоредбите на:
Валутния закон –
чл. 11а, ал. 1 във връзка и ал. 5, и чл. 14г, които гласят:
чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон – „Пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите
органи.”;
чл. 11а, ал. 5 от Валутния Закон – „Задължението за деклариране по ал. 1 се
смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация
е невярна или непълна.”;
чл. 14г от Валутния Закон – „Министърът на финансите издава наредбата по
прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл.
14а, 14б и 14в.”;
и на обнародван акт на Министъра на финансите - НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012
г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл. 10а от Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал.
1 и 2, които гласят:
Чл. 2, ал. 1 „Пренасянето на парични
средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове
или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9”;
Чл. 8, ал. 3 „В случаите, когато пренасяните през границата на страната
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях
подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо
за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана
информация.”;
Чл. 9, ал. 1 „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1, чл. 5 и 7.”;
Чл. 9, ал. 2 „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в три екземпляра,
като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третият - за
митническите органи.”,
и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери, а именно не е декларирал сумата от 66 440 /шестдесет и шест хиляди четиристоти и
четиридесет/ евро, с левова равностойност 129 945,35 лева /сто двадесет и
девет хиляди деветстотин четиристотин и пет лева и шестдесет и тридесет и пет
стотинки/- престъпление по чл. 251, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – гр. С. поддържа изцяло повидгнатото
обвинение срещу подсъдимия Р.А., като счита, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства може да се направи категоричен и непротиворечив извод за
това, че подсъдимият Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и моли да бъде признат
за виновен в извършването на престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Представителят
на държавното обвинение поддържа становище, че от събраните по делото
доказателства се установява изцяло фактическата обстановка, въведена в
обвинителния акт, от която е видно, че подсъдимият Р.А. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Прокурорът пледира, че
следва да бъдат кредитирани изцяло като непротиворечиви, свидетелските показания на митническите
служители, разпитани в хода на съдебното следствие, които пресъздавали в цялост
обстоятелствата по извършването на престъплението. Сочи, че престъплението по
чл. 251 НК е формално престъпление и изпълнителното деяние на подсъдимия е
довършено с факта неотразяването в писмена декларация на изнасяните валутни
ценности. От субективна страна подсъдимият съзнавал, че в негова фактическа
власт се намира предметът на престъплението, който е следвало да доведе до
знанието на митническите органи, но не предприел такива действия, т. е. не е
имал желание да доведе тези обстоятелства до знанието на митническите власти,
бездействал е по отношение на вмененото му задължение. Прокуроът
твърди, че подсъдимият е имал представа в съзнанието си за общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал те да настъпят, като набляга на факта, че сумата е била на
необичайно за съхраняване на парични средства място, а именно в чорап, в
бельото на подсъдимия. По отношение на наказанието, представителят на
държавното обвинение изразява становище, че същото следва да бъде определено в справедлив
размер в рамките на предвидения в закона, а изпълнението му следва да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Прокурорът моли съда на основание чл.
251, ал. 2 НК да постанови отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението- 66 440 евро.
Подсъдимият А. моли съда да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия А., адв. И.Л., в хода на съдебните прения заявява,
че подзащитният му не е осъществил състав на престъпление по чл. 251 НК, тъй
като не е бил уведомен от митническите служители , в частност от св.Ц., че
трябва да декларира носената от него сума. Заявява, че и да е имало указателни
табели, то подзащитния му не ги е прочел. Твърди, че липсва умисъл у
подзащитния му за извършване на престъпление, поради което моли съда за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна.
Подсъдимият Р.А. (R. A.) е роден на *** г. в С., Република Т., притежава
турски паспорт паспорт № ., персонален
идентификационен № ., и живее в Р. Г., гр. Л., А. ., ап. .. Видно от
приложената справка за съдимост от МП - ЦБС, същият не е осъждан.
Подсъдимият Р.А. (R. A.) работи и живее в Г., където живее на семейни
начала със свидетелката К. Н. и имат родено дете. Свидетелката К. Н. и детето
им пристигнали в Б.. На 07.10.2016 г. на митнически пункт „К.”, общ. Д., обл. С., около 11.46 ч. за влизане в страната, на трасе „В.”
се явил лек автомобил „М.” с немски рег. № ., управляван от обвиняемия А.,
който пътувал сам и преминал паспортен контрол.
На това трасе преди линията за
паспортен контрол били поставени информационни табла с указания на български,
турски, немски, английски език какво преминаващите през държавната граница на Р
Б. следва да декларират пред митницата. По това време дежурен митнически
инспектор на трасе „В.” на Митнически пункт – К. бил свидетелят К.Ц., който се
приближил до автомобила и поел подадените му от подсъдимия за проверка турски
паспорт № . на името на подсъдимия Р.А.. Свидетелят Ц. попитал лицето на турски
език дали има нещо за деклариране, забелязвайки, че подсъдимият Р.А. е силно
притеснен. Подсъдимият А. отговорили, че няма нищо за деклариране. Тогава
свидетелят Ц. наредил на подсъдимия А. закара автомобила в гаража за щателна
митническа проверка. В гаража, поради нервното шофиране на подс.А.,
св.Ц., отново го попитал, дали има нещо за деклариране, на което отново получил
отрицателен отговор от подсъдимия А., след което го помолил да слезе от автомобила
. След като слязал от автомобила, св.Ц., отново
заявил на подс. А., че ще му бъде извършен личен
преглед, в резултат на което, подс. А. започнал да се
дърпа и да говори на висок глас, че нямат право да му извършват преглед. Св.Ц.,
го хванал за ръката и го завел в кабината за личен преглед.За това си
намерение, предупредил колежката си св.Т. И., като я помолил да не влиза в
кабината. Преди да пристъпи към личен
преглед и реална проверка на подсъдимия свидетелят Ц. извикал своя колега – митнически
инспектор П.И., в присъствието на който отново на турски език попитал
подсъдимия има ли за деклариране пари, като конкретизирал и сумата – над
10 000 евро. Отговорът на подсъдимия бил, че няма, като бил видимо
изнервен и отговарял на висок тон При последвалата проверка в св.Ц., от
вътрешната страна на дънките на подс.
А., отпред при слабините, намерил и извъдил бял чорап с емблема „пума”, в който
имало навити на руло и хванати с ластици банкноти в копюри
от 500 евро. В задните джобове на дънките на
подсъдимия, също били намерени пари, в банкноти от по 50 и 100 евро. Преди да
преброят сумата те попитали подсъдимия какъв е размерът й и той отговорил, че
носи около 74 000 евро. Уведомили началник смяната и дежурния дознател. След пристигането на дознателя,
преводач от турски език – Н.М. и поемни лица, били
изброени намерените у подс.А. пари и било установено,
че сумата е в размер на 66 400 евро.
За установеното по-горе нарушение свидетелят К.Ц. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 467/07.10.2016 година.
С протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата сумата от 66 400
евро била иззета.
Равностойността на 66 400 евро възлиза на 129 945,35 лева, при курс на
лева към еврото 1.95583 лева за едно евро.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, а именно: обясненията на подсъдимия А. и останалите гласни
доказателства, установени чрез показания на свидетелите К.Л.Ц., П. Д. И. и Т. И.
И., дадени в хода на съдебното следствие, протоколите за извършени действия по
разследването и останалите документи, имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно:
протокол за оглед на местопроизшествие, находящ се на л. 2-5 от ДП; справки за
съдимост, нах. на л. 13-14 от ДП; протокол за оглед
на веществени доказателства от 09.10.2016 г., нах. на
л. 20 – 26 от ДП; писмо от БНБ – л. 28-29 от ДП; АУАН № 467 от 07.10.2016 г. –
л. 33 от ДП; копия от паспорт СУМПС – л. 40-41 ДП; 1 бр. протокол за личен
преглед – л. 37 от ДП; протокол за извършена митническа проверка – л. 31 – 36
от ДП, както и иззетите по делото 66 400 евро.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.Л.Ц., П. Д. И. и Т. И. И.,
тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични,
достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване
по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите К.Л.Ц.,
П. Д. И. и Т. И. И., които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с
останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост,
еднозначност. В хода на съдебното следствие посочените свидетели възпроизвеждат
обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта
на извършване на деянието, време и място на осъщестяването
му, авторството, механизма на деянието. В частност свидетелите Ц. и И. твърдят,
че преди да се пристъпи към реална митническа проверка нееднократно са попитали
подсъдимия дали има нещо за деклариране пред митническите органи, но той не е
изразил желание в тази насока. Налице е и съответствие между показанията на
тези свидетели с показанията на подс. А., който при разпита му в хода на съдебното следствие
заявява, че след като миническият служител Ц. го е
попитал имат ли нещо за деклариране, последният не е заявил за декрариране нищо. От анализа на свидетелските показания с
останалите доказателства по делото се установява обективната страна на
престъплението по чл. 251, ал. 1 НК, в извършването на което е обвинен
подсъдимият и което е довършено с факта на неотразяване в писмената декларация
на пренасяните валутни ценности съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1 и ал. 5
ВЗ, както и изискванията на чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон. С оглед принципа на
непосредственост съдът кредитира като достоверни показанията на всички свидетели,
чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства. Показанията на митническите
служители, съпоставени с обясненията на подсъдимия и с останалите събрани по
делото писмени доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства,
включени в предмета на доказване в настоящото производство. Относно конкретно възприетите и
възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на
релевантните обстоятелства по делото и които са приети за безспорно установени,
съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на
нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и
между показанията на отделните свидетели.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие. Съдът не даде вяра на твърденията на подсъдимия относно
обстоятелството, че поради умора е възможно да не е разбрал за задължението си
да декларира пренасяната от него сума, като не е възприел наличието на
поставените указателни табели и поради неразбиране на св.Ц., тъй като езикът му
бил лош. В тази им част обясненията на подсъдимия се оборват и опровергават по
безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, които при разпита им в съдебно заседание недвусмислено и категорично
заявяват, че нееднократно са запитвали подсъдимия дали има нещо за деклариране
пред митническите органи, но той не е изразил желание в тази насока. Подсъдимият
в нито един момент не е заявил, че не разбира, свидетеля Ц., или че неразбира изложната на информационните табели информация. Обясненията
на подсъдимия в посочената им част не са достоверни и като такива не следва да
бъдат кредитирни – в тях е обективирана
една защитна версия, която е изолирана и се опровергава от останалите събрани
по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин.
В останалата им част /досежно относимите към
предмета на доказване по делото обстоятелства/ съдът възприема като достоверни
обясненията на подсъдимия А., тъй като те се подкрепят от останалите събрани,
проверени и кредитирани от съда доказателства - намират потвърждение както в
показанията на свидетелите Ц. и И., така и в събраните по делото писмени
доказателства. В посочената им част обясненията на подсъдимия са
последователни, логични, добросъвестни и непротиворечиви.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият Р.А. на 07.10.2016 г., около 11:46 часа, на
трасе „В.” на Митнически пункт К., не е изпълнил задължението за деклариране на
парични средства, пренасяни през границата на страната, която е външна граница
на Европейския съюз, като е нарушил разпоредбите на:
Валутния закон – чл. 11а, ал. 1 във връзка и ал. 5, и
чл. 14г, които гласят:
чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон – „Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи.”;
чл. 11а, ал. 5 от Валутния Закон – „Задължението за
деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна.”;
чл. 14г от Валутния Закон – „Министърът на финансите
издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а, чл. 11б,
чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в.”;
и на обнародван акт на Министъра на финансите - НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от
Валутния закон, чл. 2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2, които гласят:
Чл. 2, ал. 1 „Пренасянето на парични средства в размер на 10 000
евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през
границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред
митническите органи по реда на чл. 9”;
Чл. 8, ал. 3 „В случаите, когато пренасяните през
границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен
коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това при
преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора, се
счита за невярно декларирана информация.”;
Чл. 9, ал. 1 „Лицата задължително попълват и представят пред
митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.”;
Чл. 9, ал. 2 „Декларацията по ал. 1 се попълва и
подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора,
а вторият и третият - за митническите органи.”,
и стойността на предмета на престъплението е в особено
големи размери, а именно не е декларирал сумата от 66 440 (шестдесет и шест
хиляди четиристотин и четиридесет) евро, с левова равностойност 129 945.
35 лева (сто двадесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки), като по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъпление по чл. 251, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият А. на датата 07.10.2016
г., около 11:46 часа на Митнически пункт “К.“ при влизане в Република Б. е
нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, вр. ал. 5, и
чл. 14г от Валутния закон, според които пренасянето на парични средства в
размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи,
като задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В настоящия
случай подсъдимият не е спазил определените във Валутния закон и Наредба № Н-1
от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон изисквания относно режима на внос
на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, тъй като не е
декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия
размер на внасяната валута в наличност, която е на стойност 66 400 евро с обща левова равностойност 129 945. 35
лева. От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият не е
декларирал размера на внасяната валута в наличност. Разпоредбите на чл. 11а,
ал. 1 и ал. 5 ВЗ имат императивен характер и не допускат отклонение от
правилото, което установяват. Безспорно по делото е, че подсъдимият не е
попълнил митническа декларация по установен образец, одобрен от министъра на финансите,
за да оповести размера и вида на внасяната валутна ценност пред митническите
органи. Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия, е на
просто извършване и е довършено с факта на неотразяване в писмената декларация
на конкретизираните горе обстоятелства отосно внасяната
валута в наличност. По делото по безспорен и несъмнен начин е установено, че
при влизане в Р Б. на 07.10.2016 г. на Митнически пункт “К.“ подсъдимият А. е
пренасял чуждестранна валута в наличност на стойност 66 400 евро, като не е
изпълнил задължението си да попълни валутна митническа декларация по образец,
одобрен от министъра на финансите, т. е. от обективна страна подсъдимият при
предприетото от него преминаване на държавната граница на страната е упражнявал
фактическа власт върху процесната валута, като по голяма част от нея е укрил на
нетипично за носене на парични средства място, а именно впоставена
в чорац от вътрешната част на дънките
му, в областта на слабините. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия,
като същият фактически не е изпълнил задължението си, визирано в чл. 2, ал. 1,
чл. 8, ал. 3, чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от посочената по-горе Наредба.
Предмет на престъплението са посочените валутни ценности, представляващи
чуждестранна валута в наличност, в размер на
66 400 евро, равностойни на 129 945. 35 лева. От обективна страна
стойността на предмета на престъплението, извършено от подсъдимия А., е в
особено големи размери. При определяне квалифицирания признак "особено
големи размери" съдът взе предвид прнципното
положение, установено в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС /което съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за
всички органи на съдебната власт/, а именно - сто и четиридесет пъти
установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на
деянието. Минималната работна заплата за страната към датата 07.10.2016 г.,
определена с ПМС № 375/28.12.2015 г. е 420
лева, а стойността на предмета на конкретното деяние към посочената дата
е 129 945. 35 лева.
Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените отношения,
свързани с опазване на законоустановения ред и режима на сделките, вноса,
износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното
деклариране.
От субективна страна подсъдимият А. е извършил посоченото деяние при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като същият е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние–
фактът, че не декларира писмено пред митническите органи във валутна митническа
декларация общия размер на внасяната валута в наличност, която е на стойност 66
400 евро, равностойни на 129 945. 35 лева, като е съзнавал и факта, че по
този начин нарушава установения в страната режим за внос на валутни ценности и
задълженията за тяхното деклариране. За да приеме за безспорно установено, че
подсъдимият А. е съзнавал всички елементи от обективаната
страна на състава на престъплението, т.е., че е извършил деянието при условията
на пряк умисъл, съдът взе предвид установеното в съдебната практика принципно
положение, че умисълът на дееца се извлича не от неговите обяснения, дадени
след извършване на престъплението, а от конкретните действия на подсъдимия при
изпълнение на престъплението. В случая, за да обоснове извод за наличието на
пряк умисъл у подсъдимия, съдът взе предвид редица обстоятелства, част от които
обсъди при излагане на съображенията си защо не кредитира обясненията на
подсъдимия във всичките им части, а именно: разпитаните в хода на съдебното
следствие митнически служители заявяват, че нееднократно са запитали подсъдимия
дали има нещо за деклариране /включително пари, евро, над 10 000 евро/
пред митническите органи, но той не е изразил желание в тази насока. Едва след
започване на личния преглед от страна на свидетеля Ц. и намирането на парите
находящи се в чорап, отвътрешната страна на дънките в областта на слабините, подсъдимият А. е посочил
че има пари и в задните джобове на панталона си. Следователно подсъдимият, който не за първи
път преминава граница на страна – членка на ЕС /съответно не за първи път бива
подлаган на митнически контрол/, и който нееднократно е бил поканен да
декларира ценности, в случай, че носи такива, е
бил с ясното съзнание за задължението си да го стори. За да достигне до
този извод, съдът отчете и обстоятелството, че на територията на Митнически
пункт “К.” на видими места са поставени разяснителни табели на няколко езика, вкючително на турски и немски език , които съдържат
указания какво следва да декларират пътниците пред митническите органи. В случай, че подсъдимият е желаел да
декларира пренасяната от него сума пред митническите органи, същият е имал
обективната възможност да го стори и още преди навлизането в зоната за
митнически контрол да попълни валутна митническа декларация по образец. За да
изпълни това свое задължение,
подсъдимият не е бил възпрепятстван от никакви обективни пречки. По
изложените съображения съдът обосновава извод, че у подсъдимия А. съзнаването
на общественоопасния характер на деянието обхваща
всички обективни признаци от престъпния състав. Предвид изложените от
подсъдимия и неговия защитник съображения, относно обстоятелството, че нивото
на владеене на турски език от св.Ц. е довел до неразбиране от страна подс.А. на това кое подлежи на деклариране, съдът намира да
изложи следното: Императивните предписания на чл.11а от ВЗ и чл.2, ал.1 от
Наредба №Н-1 по приложението му, очертават задължение за деклариране пред
съответните органи в писмена декларация на паричните средства в арзмер на 10 000 евро, или тяхната равностойност в
левове или друга валута, за или от трета страна, която не е държава членка на
ЕС. То произтича по силата на закон,, извършва се по инициатива на лицето,
което ги държи и не е обвързано с покана от страна на митническите служители,
последното от които визирано в хипотезата на чл.11б от ВЗ.
С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият А. с деянието си е
осъществил състава на чл. 251, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна
страна, поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с
разпоредбата на чл. 54 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от една
година.
След извършената преценка на
данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът констатира, че в конкретния случай не са налице
отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, а само
смекчаващи - чисто съдебно минало, липсата на отрицателни характеристични данни
за личността на подсъдимия, добро процесуално поведение. След като анализира
изложените горе смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, съдът определи размера на
наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода“ малко над минималния
такъв, предвиден в общата част на НК за наказанието “лишаване от свобода“, и
при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия
наказание по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба,
подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да
изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на
подсъдимия А. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът преценява, че с оглед характера
на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и
на дееца, изпитателният срок ще следва да бъде определен в неговия минимум, а
именно – три години.
На основание чл. 251, ал. 2 от НК съдът отне в
полза на държавата предмета на престъплението, извършено от подсъдимия А., а
именно 66 440 /шестдесет и шест хиляди четиристоти
и четиридесет/ евро, с левова равностойност 129 945,35 лева /сто двадесет
и девет хиляди деветстотин четиристотин и пет лева и шестдесет и тридесет и пет
стотинки/.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: