Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 09.07.2019 година гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд
гражданска колегия
На осми юли
2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Ирина Василева
като
разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. дело №
143 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №
14 от 13.02.2019 година, постановено по гр. д. 978/2018 година по описа
на ПРС, съдът е изменил постановените мерки
за упражняване на родителски права и задължения, лични контакти и
издръжка на малолетното дете АМ А., ЕГН **********, по решение №155/31.08.2017 г. по
гр.д.№239/2017 г. по описа на ПпРС, КАТО
е предоставил упражняването на родителските права и задължения по
отношение на малолетното дете- АМ
А., ЕГН ***********, на майката Б.С.Л., ЕГН **********,***, като е определил и
местоживеенето на детето при нея, на
осн. чл.59 ал.9 от СК. Съдът е определил режим на лични отношения между бащата М.А.Х.,
ЕГН ********** ***, и детето АМ А., ЕГН **********, както следва: всеки първи и
трети петък, събота и неделя в
месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с
приспиване по местоживеене на бащата в петъчната и съботната нощ, един месец
през лятото, който да не съвпада с редовния годишен отпуск на майката,
както и по една седмица през коледната и великденска ваканция на детето.Съдът е
осъдил М.А.Х. да заплаща на детето АМ А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б.С.Л.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140,00 лв. (сто и четиридесет лева
и 00ст.), считано от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на причини за изменение
или прекратяване на издръжката, като за
горницата над 140,00 лв. до претендираните от 180,00 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен. Присъдена е държавна такса и съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от М.А.Х.
адрес: *** чрез адвокат С.С. ***, съдебен адрес:***3.
В жалбата се излагат следните
основни съображения:
От събраните по делото
доказателства не се доказало по категоричен начин,че в сравнение с предходното
определяне на упражняването на родителски права са настъпили такива значими и
съществени факти, които обуславят определяне на нови мерки относно
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете АМ А.. Към момента
на приключване на делото на първа инстанция майката, която иска да й бъдат
предоставени упражняването на родителските права над детето й, е безработна, не
били представени и никакви доказателства за постоянната заетост на нейния
съпруг, както и за неговите доходи. Майката не е плащала редовно издръжка за
детето. Освен това способността да се грижи за детето си бащата М.А.Х. е
доказал още от раждането на сина си А.. Нито за момент той не е оставил детето
на произвола на съдбата, дори в най-трудния за него момент - влизането му в
затвора в гр.Плевен през 2014 г. Оставил е детето в сигурните ръце на своите
родители в с.Св. и е бил спокоен,че за него се полагат адекватни грижи.Докато
за майката на детето Б.С.Л., според въззивника,
може да се каже точно обратното - тя е доказала с поведението си, че
когато има затруднения като родител веднага се отказва от родителските си
качества. Именно затова е подписала декларация за осиновяване на друго нейно
дете.
Излагат се и съображения, че А.
е момче на 6 години, което от момента на раждането си до настоящия момент живее
с баща си и баба си по бащина линия А. в с.Св.. Детето с баща си има силна
емоционална връзка. Не е без значение в случая и критерия възможност за помощ
от трети лица-близки на родителите. Детето А. от раждането си познава своите
баба и дядо по бащина линия, те оказват всекидневна помощ на бащата при
отглеждането и възпитанието на внука им.
Според въззивника, няма законови
основания за промяна на режима на лични отношения и упражняването на
родителските права спрямо АМ А., поради което моли съда да отмени изцяло
постановеното решение и отхвърли искането за промяна на родителските права.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Доказателствени искания не са
направени.
В съдебно заседание въззивникът не
се явява. Постъпило е писмено становище от адвокат С.С., с което се поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата
страна не се явява. В първото по делото заседание същата се представлява от
адвокат Г.Ц., която оспорва въззивната жалба.
В проведеното по делото последно
съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът, след
като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и се явява
допустима. По същество същата се явява основателна.
Настоящото
производство е образувано по предявен от Б.С.Л. *** като майка на детето АМ А. иск с правно основание в разпоредбата на чл. 59,
ал. 9 във вр. с ал. 2 от Семейния
кодекс.
По фактите съдът съобрази
следното:
Страните са родители на детето АМ
А., роден на *** година. От момента на раждането си детето живее в с. Св.,
община Попово с баща си и неговото разширено семейство, основно с баба си и
дядо си по бащина линия.
С решение №155/31.08.2017
година, постановено по гр.д. №239/2017 г. по описа на ПпРС, местоживеенето и упражняването на родителските права по
отношение на детето А. са предоставени
на бащата М.А.Х., като на майката Б.С.Л.
е определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване при нея в съботната нощ, както и един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
С посоченото съдебно решение
майката е осъдена да заплаща месечна издръжка на детето си А. в размер
на 120 лв., считано от 28.03.2017 г.
По делото е приобщен доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Попово. Видно от данните в доклада, детето А. е първо дете за двамата родители. Б.Л. и М.Х.
имали родено и второ дете - Еда Мехмедова Ахмедова, род. на *** г. От началото
на м.октомври 2014 година бащата М.Х.
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”. След привеждане в изпълнение
на присъдата, майката Б.Л., изоставила А.
на грижите на родителите на бащата М.Х.,
които полагали грижи за него до
завръщане на бащата от затвора. След
влизане на бащата в затвора за другото
дете Еда, майката изразила пред ОЗД в ДСП – Попово невъзможност и категорично
нежелание за полагане на грижи, поради което спрямо него била предприета мярка за закрила, и
същото било настанено в професионалното
приемно семейство, а впоследствие вписано и в регистъра за осиновявания. На 21.01.2015 г. била отворена работа по
случай за детето А., като били предприети мерки за закрила-превенция на
изоставянето. От доклада се установява, че до м.февруари 2018 г. е
осъществявано наблюдение на този случай. По данни от доклада детето общувало и
било обгрижвано от всички членове на разширеното семейство на бащата М.Х.. През
м.ноември 2017г. детето постъпило в детска градина, като според постъпилата в
ДСП-Попово характеристика, същото не е отсъствало. По данни на учителите в
групата, бащата М. проявявал интерес към детето, но не винаги обръщал внимание
върху поведението му. Детето било в
добро общо здравословно състояние, и не страдало от заболявания, изискващи
поддържаща терапия с медикаменти. Нямало данни за отклонения от нормалното за
възрастта на А. поведение. От социалното проучване се установява още, че детето
познавало родителите си, като било в по-близки отношения с баща си и неговите
роднини, т.к. от продължително време живеели съвместно и полагали преки грижи
за него.В разговор с М.Х., същият проявявал готовност да изпълнявал
родителските си права и задължения в интерес на детето.
От извършеното проучване
ДСП-Попово прави заключение, че
физиолгичните, здравните, образователните,психоемоционалните и социални
на детето А. са осигурени. Бащата М.Х. проявявал загриженост за детето си и готовност да изпълнява
родителските права и задължения в негов интерес.
По делото е приобщен и доклад от
ДСП-Търговище, изготвен на 07.01.2019 година. В хода на осъщественото социално
проучване ДСП-Търговище дава следните заключения: майката Б.Л. е в състояние да полага адекватни грижи
за отглеждането и възпитанието на детето А.; тя е в състояние да задоволява
потребностите на детето от покрив, храна, облекло, здравни грижи, образование и
емоционален комфорт; средата, в която пребивава г-жа Л. е спокойна и подходяща
за отглеждане на дете; предвид нивото на привързаност, едно по-дълготрайно
отделяне на детето от майката би повишило критично нивото на тревожност у него
и би довело до физиологични, поведенчески и емоционални промени при А..
Настоящият въззивен състав
приема, че данните, които се съдържат в този социален доклад, не са меродавни
към настоящия момент.
В хода на проведеното въззивно
производство бе установено, че майката вече не живее на адреса, в който е
проведено обследването и проучването от страна на ДСП-Търговище. Същата е с
адресна регистрация в гр. Търговище, ул. „Гълъбец“ № 12. Домът, находящ се на
този адрес, е бил посетен от служител на ДСП-Търговище, при което в разговор с
възрастен мъж, живеещ на този адрес, е установено, че майката на детето от 11
месеца не живее на този адрес и местоживеенето й е неизвестно.
Видно от справка на НАП-София,
офис Търговище, майката няма регистриран действащ трудов договор.
За изясняване на факти по
същество, с оглед преценка на най-добрия интерес за детето, въззивният съд
назначи съдебно-психологическа експертиза, приета по делото. Вещото
лице-психолог е провело три срещи с детето и неговите баба и дядо по бащина
линия. Направило е редица опити да открие
и да се свърже с майката на детето. Майката била обещала да посети
вещото лице, но не го направила, а на телефонните позвънявания след това не
отговаряла.
В своето заключение, изготвено на
09.06.2019 година, вещото лице отбелязва следното: „При посещението ми в ЦДГ с.
Св., където детето е в предучилищна група, учителката ми сподели, че от април
месец се наблюдава промяна в поведението на А.. На моменти проявява
невъздържаност и е агресивен към другите деца. Пак според учителката и
обслужващият персонал на групата детето се разстройва при посещение на биологичната
му майка, плаче и не желае да се среща с нея…. Авторитетът към родителите се поддържа от бабата и дядото
на детето. Детето е обгрижено, семейството, в което живее, е отговорно за
неговото физическо, нравствено и социално порастване. Функционалната роля на майката
се изпълнява от бабата като заместващ възрастен, отговарящ за статуса на
семейството и социалния кръг на взаимодействие.“
От права гледна точка съдът
приема следното:
По въпроса за критериите, които
съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса относно упражняването на
родителските права върху родените от брак или фактическо съжителство деца, е
налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което
следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора. Единственият
критерий при определяне мерките относно упражняването на родителските права са интересите на децата, които включват
материалното, духовно и социално обезпечаване на детето, обусловено от
родителските и възпитателски качества на родителите, от техните възможности да
изградят ценността система на детето, да му предоставят добра материална и
социална база за развитие, да го развият като всестранна личност с трудови
навици и нравствени добродетели и го подготвят за живота като добър гражданин. Съгласно
§1. От Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, т. 5, "Най-добър
интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б)
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата,
която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д)
способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
Настоящият въззивен състав
приема, че най-добрият интерес на детето изисква то да продължава да живее при баща
си в с. Св., община Попово, където живее от раждането си и където е обгрижвано
добре с помощта на разширеното семейство.
Майката не се е установила
трайно в определено населено място и на определен адрес; не работи, не заплаща
издръжка за детето. На практика въззивният съд не разполага с данни къде е в
момента тя. Преди години тя е изоставила детето като го е поставила в риск и с
него се е наложило да работи психолог. Този риск от повторно изоставяне
съществува и към настоящия момент.
Въззивната жалба се явява
основателна и следва да се уважи. Решението на ПРС следва да бъде отменено
изцяло като вместо него се постанови ново по съществото на спора като се
отхвърли молбата на майката за изменение на постановените мерки за упражняване на родителски права и
задължения, лични контакти и издръжка на малолетното дете АМ А., ЕГН **********, по решение №155/31.08.2017 г. по
гр.д.№239/2017 г. по описа на ПпРС.
С оглед изхода от делото, молителката
следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер
на за двете инстанции – 125 лева реално внесено адвокатско възнаграждение и
12.50 лева държавна такса за въззивното производство.
Молителката следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените разноски
за служебно назначената психологическа експертиза.
Водим от горното и на
основание чл.271 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 14 от 13.02.2019 година, постановено по гр.
д. 978/2018 година по описа на Поповския районен съд като вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б.С.Л., ЕГН **********,***,
с посочен адрес в кв.“Запад“, бл.40, вх. Б, ет. 5, ап. 35 и с настоящ и
постоянен регистриран адрес в гр. Търговище, ул. „Гълъбец“ № 12, за изменение
на постановените мерки за упражняване на
родителските права и задължения, лични контакти и издръжка на малолетното дете АМ
А., ЕГН **********, по решение
№155/31.08.2017 г. по гр.д.№239/2017 г. по описа на ПпРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА,
на основание чл. 59, ал. 9 от СК.
ОСЪЖДА Б.С.Л., ЕГН **********,***, с
посочен адрес в кв.“Запад“, бл. 40, вх. Б, ет. 5, ап. 35 и с настоящ и
постоянен регистириран адрес в гр. Търговище, ул. „Гълъбец“ № 12, да заплати на
М.А.Х., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 137.50
лева за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Б.С.Л., ЕГН **********,***, с
посочен адрес в кв.“Запад“, бл. 40, вх. Б, ет. 5, ап. 35 и с настоящ и
постоянен регистириран адрес в гр. Търговище, ул. „Гълъбец“ № 12, да заплати по
сметка на Окръжен съд-Търговище сумата от 200 лева разноски за възнаграждение
за вещо лице.
Решението
подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС-София само по отношение при условията на чл.280 и чл.281 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.