О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово,
16.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Г. КОСЕВА
К. ГОЛЕМАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Косева в.ч.гр.д.№ 284/2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по повод подадена частна
жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, чрез
юристконсулт А. Б., срещу разпореждане
обективирано в заповед №4108/ 07.08.2018г. по реда на чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д.№1373/2018г. на ГРС, в частта, в която е отхвърлено Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за част от претендираните суми.
В жалбата се излага, че съдебния акт в обжалваната част е неправилен,
необоснован, постановен при нарушение на
материалния закон. Неправилно районният съд приел, че не са изпълнени
указанията за внасяне на ДТ. Такава била внесена в размер на сумата 25 лева и
не се дължала в размер на още 75 лева, както по исковите производства за всяка
от претенциите за суми. Неправилно било прието, че клаузата от договора за
размера на ГПР 49,50% противоречи на закона и добрите нрави. Същия съответствал на чл.19 ал.4 от разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Неоснователно било определено юристконсултско възнаграждение в размер на
25 лева, а не на 50 лева, който бил минималния съгласно чл.26 от Наредбата за
правната помощ.
Моли да бъде отменено разпореждането в
обжалваната част и да се издаде Заповед
за изпълнение и за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК, за
които е налице отказ.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 ГПК
от заявител срещу разпореждане обективирано в заповед №4108/ 07.08.2018г. по
реда на чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№1373/2018г. на ГРС в частта, в която е отхвърлено Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за част от претендираните суми, поради което е
процесуално допустима, като по същество съдът приема следното:
От приложените по делото доказателства
се установява, че производството по ч. гр. д.№ 1373/2018г. по описа на Районен
съд – Габрово е образувано по повод постъпило заявление по чл. 410 ГПК от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, срещу длъжника Д. К. М. ***
за парични вземания по договор за заем
от 08.06.2016г.
С Разпореждане № 3531/05.07.2018г. РС-
Габрово е указал на заявителя, че в
тридневен срок следва да отстрани посочените нередовности: да се посочи размера на ГПР и ГЛП по договора
за кредит и да внесе още 75 лева ДТ- по 25 лева за всеки претендиран интерес-
ДТ следвало да е 100 лева, а са внесени само 25 лева.
С молба от 30.07.2018г. заявителя е
посочил размера на ГПР-49,50% и ГЛП- 40% и е посочил, че в заповедното
производство таксата не се начислява за всяка сума по отделно и не е в размер
на посочения от ГРС размер 100 лева, а е в размера внесен със заявлението- 25
лева.
Районният съд е разпоредил със
заповедта по чл.410 ГПК длъжника да заплати
на заявителя сумата 411,41 лева главница и 50 лева разноски- 25 лева ДТ
и 25 лева юристконсултско възнаграждение, като е отхвърлил претенцията за
сумите: 39,69 лева възнаградителна лихва; 314,10 лева неустойка и 54,55 лева
мораторна лихва, поради: неизправяне нередовността по заявлението- невнасяне на
необходимата ДТ върху тези отделни интереси и поради противоречие със закона и
добрите нрави на клаузата за ГПР от 50% и ГПЛ от 40,64% по договора за
потребителски кредит, която е нищожна и влече нищожност на целия договор, при
което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и
други разходи- чл.23 ЗПК.
В заявлението е посочено, че заявителя
е получил вземанията чрез договор за цесия и длъжника е уведомен за
същата.
Разпореждането в обжалваната
отхвърлителна част е неправилно и следва да бъде отменено по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК,
заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл. 127, ал.1 от ГПК
– да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В
производството по чл. 410 от ГПК
съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени
такива – в този смисъл т.2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/2013 г. на
ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
С оглед на посочените в т.9
заявлението размери и изложените в т.12 обстоятелства, следва да се приеме, че претендираното
вземане е индивидуализирано по отношение на главница, договорна лихва, неустойка
за посочения период 04.01.2017г.- 03.06.2017г. и мораторна лихва за периода
06.12.2016г.- 04.07.2018г. Следователно от външна страна е налице формална
редовност на заявлението, за което съдът следи служебно.
Неправилно районният съд е изчислявал
таксата за подаденото заявление като по исково производство- за всяка от
претендираните суми ДТ не по- малко от 25 лева, като поради невнасянето им е
отхвърлил претенциите с мотив неизправяне на нередовности- невнасяне на ДТ.
По въпроса за таксите в заповедното производство ВКС е
дал категоричен и непротиворечив отговор / опр. 379/11.05.2010г. по
ч.т.д.№215/2010г. І ТО ТК, ВКС/ в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за
заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се
определя в размер на 2 на сто върху интереса, а не върху цената на всяка
претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания
- напр. главница плюс лихви. Минималният размер на държавната такса от 25 лв.
се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под
посочената в нормата на чл. 12 от Т. за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК сума.
Следователно
ДТ по заявлението е била правилно изчислена и внесена от заявителя и не е
налице нередовност.
Неправилно районният съд е приел, че
претенцията за сумите: 39,69 лева възнаградителна лихва; 314,10 лева неустойка
и 54,55 лева мораторна лихва, следва да се отхвърли поради и поради
противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПР от 49,50% и ГПЛ от
40 % по договора за заем, която е нищожна и влече нищожност на целия договор,
при което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
и други разходи- чл.23 ЗПК. Претенцията за лихви по договора- възнаградителна и
мораторна, предвид техните размери, не дават възможност при преценка в
производство по чл. 410 ГПК, за да се направят изводи / макар и твърде общи/ от
районният съд, че е налице противоречие на
закона и добрите нрави, за да се приеме, че договора е нищожен.
Претенциите за лихви по договора за заем са за сумите: 39,69 лева
възнаградителна лихва и 54,55 лева мораторна лихва за периода 06.12.2016г.-
04.07.2018г. По отношение на претендираната неустойка районният съд не е
изложил въобще становище, защо я отхвърля. Следователно не може да се направи
извод, че е налице противоречие със закона или добрите нрави, при данните в
подаденото заявление и съгласно правомощията на съда по чл. 410 ГПК в настоящия
случай. Ако длъжника прецени може да защити интересите си в исково
производство, като подаде пред заповедния съд възражение, при което вече съдът
ще разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от
същите, както и дали описаното в заявлението отговаря на клаузите в
договорите.
На основание гореизложеното
обжалваното разпореждане следва да се отмени и на заявителя да се издаде
заповед за изпълнение и за посочените суми. Тъй като тези суми не са главници,
а лихви и неустойка, върху същите не следва да се начислява законна лихва от
подаване на заявлението /лихва върху лихва не се начислява/. Върху посочената
от заявителя главница /единствената посочена като главница сума от 411,41
лева/, присъдена със заповедта по чл. 410 ГПК, районният съд е присъдил законната лихва от подаване на заявлението.
Неправилно районният съд е определил
юристконсултско възнаграждение в полза на заявителя в размер под минимума.
Същото е присъдено в размер на 25 лева, поради което следва да се присъдят още
25 лева, за да е в размер на минимума съгласно чл.26 от Наредбата за правната
помощ.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 07.08.2018г. по
ч. гр. д. № 1373/2018г. обективирано в заповед №4108/07.08.2018г. за изпълнение
на парично задължение на Районен съд- Габрово, с което е отхвърлено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
подадено от "Агенция събиране на вземания" ЕАД- София за издаване на
заповед за изпълнение против Д.К.М. за сумите: 39,69 лева договорна лихва за
периода 05.12.2016г.- 03.06.2017г.; 314,10 лева неустойка за неизпълнение за
периода 04.01.2017г.- 03.06.2017г.; лихва за забава 54,55 лева за периода
06.12.2016г.- 04.07.2018г., всички по договор за паричен заем №2574509 от
08.06.2016г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция събиране
на вземания" ЕАД- София, ЕИК***, със
седалище гр. София, бул. ** №*, **, ет.*, офис *, Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Д. К.М. ЕГН:********** с
адрес: ***, за сумите: 39,69 лева
договорна лихва за периода 05.12.2016г.- 03.06.2017г.; 314,10 лева неустойка за
неизпълнение за периода 04.01.2017г.- 03.06.2017г.; лихва за забава 54,55 лева
за периода 06.12.2016г.- 04.07.2018г. / датата на подаване заявлението в съда/,
всички по договор за паричен заем
№2574509 от 08.06.2016г., както и сумата 25 лева юристконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово
за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящето определение,
включително и деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. К.М.
ЕГН:********** с адрес: ***, да заплати на "Агенция събиране на вземания"
ЕАД- София, ЕИК****, със седалище гр. София, бул.
** №*, **, ет.*, офис *, разноски за настоящото производство в размер на 15
лева /петнадесет лева/ – държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: