Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 03.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети
юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
577 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищците С.И.П.
с ЕГН ********** и В.И.П. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител К.Г.П. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: *** твърдят,
че ответникът бил бивш съпруг на майката и баща на родените от брака им деца – С.И.П.
и В.И.П.. С Решение по гр. д. №15332/2012 г. по описа на Районен съд – П.
ответникът бил осъден да заплаща на дъщеря си С. месечна издръжка в размер на
150 лева и на сина си В. - месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от
01.10.2012 г. Твърди се, че от тази дата до настоящия момент изминали вече пет
годни и половина, през които децата станали ученици и настъпили значителни
промени в нуждите им. Към онзи момент основните нужди, които имали децата, били
свързани предимно с изхранването и обличането им, но сега имали вече и различни
интереси, свързани с развитието си, и проявявали интереси в определени области,
които майката искала да удовлетвори. С. посещавала танци, гимнастика и тенис,
като всеки един час от тях струвал по 7 британски лири, а В. посещавал футбол и
плуване, като таксата също била на час и била в същите параметри. Осигуряването
на интересите им в тези области, освен таксите на час, изисквали и закупуване
на спортни екипи за всеки един вид, които разходи майката изцяло била поела.
Всяко лято, през лятната ваканция майката осигурявала почивки на децата на
различни места, като два пъти ги водила и в Г.. Организирала им екскурзии,
освен из А., ходили и до Б. и Ф.. В Б., въпреки голямото желание на децата, не
можели да идват по друга причина, която не била предмет на настоящото
производство. Твърди се, че майката има постоянна работа и обгрижва
децата си по всякакъв начин, като им създавала нужните условия – осигурила и
обзавела пространство на всеки един от тях. Сама заплащала и всички необходими
разходи, като храната им в училище, която се заплащала всяка седмица, грижела
се и за храненето и обличането им и поемала всички ежедневни разходи, които
имат, като не допускала децата да изпитват нужда от нещо. Бащата на децата сам
направил избора си да не поддържа лични отношения с тях, но по същия начин се
бил дистанцирал и не проявявал интерес към тяхната издръжка, като от момента на
раздялата им през м. март 2012 г., до настоящия момент заплатил само и
единствено 200 паунда, без изобщо да се съобразява с решението
по делото, с което бил осъден да заплаща издръжка. С нарастването на децата, майката
изпитвала затруднения да се справя с разходите по тях и често прибягвала до
помощта на своите близки, но в същото време било редно и двамата родители да се
грижат за децата си. Не й било известно, макар да е физически здрав и в активна
възраст, ответникът дали работи и какво. Доколкото знаела, той живеел в дома на
родителите си заедно с тях. Не й било известно също дали има друго семейство и
други деца, за които да се грижи, нямала и представа с какво и как се издържа,
но счита, че следва да настъпи промяна в размера на определената до момента издръжка,
както и да настъпи реалното й заплащане. С оглед изложеното за нея бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да измени определената с решение по гр. д.
№15332/2012 г. по описа на Районен съд - П. издръжка, която И.П.П. е осъден да заплаща на децата си С.И.П. и В.И.П. чрез
тяхната майка и законен представител К.Г.П., като я УВЕЛИЧИ от 150.00 лева на
300.00 лева месечно за С.И.П. и от 100.00 лева на 250.00 лева месечно за В.И.П.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.04.2018 г., до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът И.П.П. с ЕГН ********** *** оспорва иска по размер. Не отрича
основателността на претенцията за завишаване размера на издръжката за покриване
нуждите на С.И.П. и В.И.П., но увеличението следвало да бъде единствено и само
до законоустановения минимум – 25 % от минималната
работна заплата за страната на основание чл. 142 от СК. Твърди, че не било
доказано категорично в исковата молба наличието на трайно и съществено
изменение на обстоятелствата дотолкова, че да е необходимо дължимата от бащата
издръжка да се увеличи на общо 550 (петстотин и петдесет) лева месечно, считано
от датата на завеждане на иска до настъпване на законни причини за нейното
изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане, каквото се претендира от ищцата. Кумулативно
ответникът не разполагал с други доходи и имущество извън трудовото си
възнаграждение, което доказвало, че присъждането дори на минималната издръжка
би създало особени затруднения за него.
С напускането
на родината си, К. сама избрала да попаднат с децата в по-различна икономическа
обстановка и стандарт на живот. В нашата страна не били настъпили съществени
промени, свързани с подобряване стандарта на живот, а оттам и нарастване
материалните нужди на децата. Заминаването далеч не било необходимо - в Б.
имали осигурено жилище, на което след сключване на брака съпрузите направили
основен ремонт на стойност около 30 000 лева. Собственият й избор да
живеят извън Б., сам по себе си не бил основание за увеличаване в такива
размери на издръжката, която представлявала задължение за доставяне и от
двамата родители на средства за съществуване на нуждаещите се от издръжка. В
тази връзка, ако били в Б., ответникът щял да предостави по-добри условия за
живот, развитие и образование на децата. Още повече – обстоятелствата, при които
живеели сега, със сигурност не се отразявали особено добре на здравословното им
състояние и психично- емоционалната им кондиция. Неизбежно липсващата фигура на
бащата била травмираща и щяла бележи съзнанието им за цял живот. Ответникът
твърди, че ищцата работела на постоянна работа от 2007 г., с доходи съобразени
със стандарта в А.. Той самият имал единствен доход от трудово възнаграждение в
размер на 400 лева като приемчик на мляко в „М. 2013“
ЕООД. Освен това изплащал потребителски кредит с месечна вноска 109 лева и срок
до месец септември 2021 г. Доходът му бил недостатъчен за него и за
безработната му от 10 години майка, с която живеел в едноетажна къща с месечен
наем от 120 лева. Освен това се грижел за възрастната си баба, която била с 83%
степен на увреждане на здравето. Описаните от ищцовата страна екскурзии и
почивки, осигурявани на децата всяко лято, не кореспондирали по никакъв начин с
хипотезата на чл. 143, ал.1 от СК, тъй като родителят имал своите възможности и
материално състояние, осигурява условия на живот, необходими за развитието на
децата си. Не било вярно твърдението, че ответникът нямал желание да поддържа
режим на лични отношения с децата си, напротив - многократно в годините се
опитвал да осъществява контакти с бившата си съпруга, за да вижда децата си. Но
тя се криела, и не вдигала телефона. Ответникът твърди, че изпращал пари за С.
и В. по хора, защото майка им отказвала да даде банкова сметка, ***. Аргументът
бил, че могат да се „източват“ пари.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да определите разумна, но не и претендираната
прекомерна издръжка за С.И.П. и В.И.П.. В случая не била налице потребност от
задоволяване на някакви изключителни нужди, а и даването от страна на ответника
на каквато и да е дори минимална издръжка, щяла да му създаде изключително
големи затруднения. Претендира разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
От събраните
по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и
се установява от представения заверен препис от решение № 1445 от 09.04.2013 г.
по гр. дело № 15 332/2012 г. по описа на РС П. и представените
удостоверения за раждане, че родителите са бивши съпрузи, бракът им е прекратен
с посоченото съдебно решение, влязло в законна сила на 08.05.2013 г., като при
развода упражняването на родителските права върху двете малолетни деца С. и В.
е предоставено на майката, а бащата – ответник в процеса е осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева за детето С. и 100 лева за детето В.,
считано от 01.10.2012 г. От определяне на предходната издръжка, до предявяване
на иска – 13.04.2018 г. са изминали пет години и половина. Установява се от
представените два броя медицински карти на Национална здравна служба, че децата
имат право на здравна помощ и избран личен лекар. Установява се от
представеното удостоверение, че двете деца посещават Начално училище Д.Б. в Л.,
В., като С. е записана на 03.09.2012 г., а В. – на 14.09.2015 г., посочено е,
че двамата посещават училище редовно. Установява се, че майката на децата е
студентка – втори клас (висша дивизия) в специалността Банково дело и финанси.
Удостоверението е издадено на 01.08.2016 г. Установява се от представеното
писмо, че майката работи в организация У.Х.на позиция – управител обратна
връзка клиенти, считано то 13.08.2007 г. до момента на издаване на удостоверението
– 20.03.2018 г. Посочено е, че статутът на работа е постоянен. Установява се от представеното споразумение
за наем, че майката заплаща месечен наем в размер на 1200 лири за периода от
28.06.2017 г. до 27.06.2018 г. От представеното предходно споразумение се
установява, че за периода от 26.06.2014 г. до 25.06.2015 г. наемът на жилището
е бил 1100 лири месечно.
Установява се
от представеното удостоверение, че бащата работи на длъжност – работник,
приемане на мляко и получава брутно трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната. От представения по делото договор за
наем се установява, че ответникът ползва жилище под наем и заплаща месечно в
размер на 120 лева, считано от 01.02.2017 г. за срок от три години. Представен е
по делото договор за потребителски кредит с фиксирана лихва от 12.09.2016 г.,
от който се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 5000 лева със
срок на погасяване 60 месеца, платим на равни месечни вноски, всяка в размер на
103.49 лева. По делото е представено Експертно решение на ТЕЛК № *** от 054 от
18.03.2013 г. от което се установява, че Н.В.К.е с 83% степен на увреждане
пожизнено като страда от глаукома. По делото е представен изпълнителен лист
(препис) от 31.05.2013 г. за определения на ответника режим на лични отношения
с децата. Няма данни да е образувано изпълнително производство. Представена е
по делото декларация, в която ответникът е декларирал под страх от наказателна
отговорност, че единственото имущество, което притежава е лек автомобил Мазда 6, производство 2003 г. По делото е представена молба
за образуване на изпълнително дело срещу ответника, за издръжката присъдена на
двете деца, ведно с изпълнителен лист.
Не се спори,
че майката и децата живеят в Кралство В., а ответникът – в Б..
В показанията
си, свидетелката Д.сочи, че познава страните, общува с майката на децата
постоянно. В момента родителите на живеели заедно, К. живеела сама с децата в Л.,
издържала се от социални помощи и работела веднъж седмично. Работела в пункт за
залагания, събирала залозите. Двете със свидетелката разговаряли по телефона
ежедневно, тя имало много приятели в Л. и им гостувала. От както родителите се
разделили, И. не полагал финансови грижи за децата, всички средства за
издръжката осигурявала майката – за училище, дрехи храна и извънкласни
занимания. Бабата на децата по майчина линия помагала в отглеждането им –
гледала ги веднъж седмично, когато К. работела. Бабата живеела отделно, К.
живеела сама с децата, нямала нов партньор или съпруг. Държавата поемала
по-голяма част от наема на жилището, образованието на децата било безплатно,
заплащали се само извънкласните занимания. Училището на децата било близо до
дома им и ходели пеш, не се нуждаели от транспорт. Майката ги водела до
училище, а децата посещавали различни форми – фехтовка, футбол, рисуване,
театър, балет, тенис. Стойността на един урок била 10 лири на час
приблизително, не посещавали всички, а пробвали кое ще им хареса. Майката и
двете деца живеели в апартамент с две спални, хол, кухня и килер. Идната спалня
била обособена в детска стая, другата ползвала майката. Хазяинът поел
ангажимент да направи втора детска стая. В училището децата се хранели или с
домашно приготвена храна от майката, или тя заплащала таксите им за храна,
според желанията им. В Б. майката и децата ходели със самолет, ходили и на
почивка в Г.. В Б. не си идвали, защото нямали разрешение да напуснат страната.
В показанията
си свидетелката М. сочи, че познава ответника от дете. През последните четири
години двамата имали непрекъснат контакт, ответникът работел за партньора на
свидетелката. Ответникът нямал никакъв контакт с децата си и често се
разстройвал по този повод, особено около рождените им дни. Имал прекрасно
отношение към техните две деца, неговите му липсвали и прехвърлял отношението
си към децата на свидетелката. Ответникът живеел в стара къща с течащ покрив, в
която до миналата година нямало баня и ходел да се къпе у съседите. Съпругът на
свидетелката му помогнал да направят баня с техни средства и труд. Къщата била
наследствена, собственост на много хора, ответникът живеел в нея заедно с майка
си, а сестра му, брат му и лелите му били всяка седмица там. В същото село в
отделна къща живеела и бабата на ответника –Н.К., която била прогресивно
ослепяваща жена, той полагал грижи и за двете. И. имал нормални занаятчийски
умения, бил със средно образование. Доколкото свидетелката знаела, ответникът
не заделял нищо за децата си през последните четири години, споделял, че искал
да я плаща, но бил лишен от възможност.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Основателността
на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието
на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно нормата на член 143, ал.
2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният
размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите,
залегнали в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите
на родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид възрастта,
здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му. В настоящия процес е въведен един довод – увеличена възраст на
децата във връзка с което са нараснали и нуждите им.
ОТНОСНО
нуждите на детето:
Съдът намира,
че в процеса се доказа изменение в нуждите на децата във връзка с обичайния
растеж през последните пет и половина години. Понастоящем С. е на девет години,
вече ученичка, а В. е на седем (ненавършени към момента на постановяване на
решението) години и също ученик. Не е спорно, че децата живеят в Кралство В.,
при много различен стандарт на живот както по отношение на разходите, така и по
отношение на доходите на майката, с която живеят. Растежът винаги предопределя
и повече средства за издръжка за обичайните нужди. Свидетелката Д.не сочи
някаква конкретна промяна в разходите на децата, настъпила през периода от 2012
г. до момента. Единствената сочена от нея променя се изразява за заплащане на
извънкласните форми на обучение, каквито разходи е нямало за децата при
постановяване на предходната издръжка. Не се сочи и установява децата да имат
някакви нужди над обичайните за възрастта им, нито да имат здравословен
проблем, изискват средства за периодично лечение.
ОТНОСНО
възможностите на родителите:
В
производството не е доказан размерът на доходите на майката, нито какви
конкретни промени са настъпили в тях от постановяване на предходната издръжка.
С показанията на свидетелката Д.се установи, че майката полага адекватни грижи
за децата си и задоволява нуждите им от храна, облекло, извънкласни занимания.
Майката живеела доста пестеливо, можела да си позволи почивка веднъж годишно, а
в Б. ходела при близки. Мотивите към решението, с което издръжката е прекратена
не са представени, нито е изискано производството, за да се направи съпоставка
с трудовата заетост на майката през 2012 г. и понастоящем. Не е установен в
процеса и средният размер на доходите в Кралство В., Л. в сферата на наетите по
трудово правоотношение лица. По отношение на майката се сочи и установява да
разполага с помощ от широкия си роднински кръг, в частност от майка си във
връзка с физическите грижи за децата, но не се установява същата да й помага
финансово. Майката полага преките грижи и няма задължение към други ненавършили
пълнолетие деца. Липсват каквито и да било доказателства същата да е в невъзможност
да полага допълнително труд, извън посочения веднъж седмично.
Не са доказани
промените в доходите на бащата, за който от предходното производство няма
данни. Същият работи като закупчик на мляко и получава доходи в размер на
минималната работна заплата за страната. Установено е в процеса, че ответникът
е ангажиран ежедневно с работата си и не полага допълнителен труд. Същият няма
задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца, в трудоспособна
възраст е и следва да полага грижи за децата си.
При изследване
на възможностите на едно лице не се търсят единствено удостоверените доходи,
получени по трудово или служебно правоотношение, или от собствена търговска или
стопанска дейност, а съдът изследва за наличието на всякакви източници на
доходи, включително такива, получени чрез полагане на труд или в натура, без да
са удостоверени документално по някакъв начин. Съдът не обсъжда разходите за
наем, твърдени от бащата, доколкото са налице противоречиви доказателства в
тази насока, от една страна е представен договор за наем, от друга –
свидетелката твърди, че живее в наследствена къща. Ирелевантни
за разходите на бащата са тези, по изтегления кредит, доколкото средствата от
него са послужили пак на бащата.
В настоящият
процес майката не установява доходите си, а за бащата липсват данни да
реализира допълнителни такива извън трудовото му правоотношение, нито подобни
доводи са наведени от ищцовата страна.
По горните
съображения съдът намира, че са доказани в процеса нараснали нужди на С. и В.
единствено с оглед възрастта им. Според настоящата съдебна инстанция, след пет
и половина години и променените нужди на децата във връзка с израстването им
обаче, не обуславят увеличение на издръжката в претендираните
размери. Въпреки, че майката е тази, която полага преките грижи по отглеждането
и възпитанието им, па тя е човекът избрал да се установи (в случая да остане
след раздялата със съпруга си) с децата в друга държава, с различен стандарт на
живот, като не следва в тежест на бащата, работещ и живеещ в български условия,
с доходи в минимален размер, да се възлага издръжка, в размери извън обичайните
за Б. и за деца с нуждите на С. и В.. Минималната издръжка в страната
понастоящем е в размер на 127.50 лева, но като взе предвид работоспособната
възраст на ответника и липсата на каквито й да било разходи, свързани с
отглеждането и възпитанието на децата му, неговата трудоспособна възраст и
факта, че би могъл да положи усилия да си осигури работа с по-високи доходи,
или допълнителни такива, съдът намира, че за задоволяване нуждите на С. са
необходими и възможни средства в размер на 200 лева, а за нуждите на В. – в
размер на 150 лева. Действително, налице са данни бащата да е бил обективно
препятстван да полага преки грижи, респективно – да поема част от разходите им
извън присъдената издръжка, но първо същите не са предмет на настоящия спор,
второ липсват доказателства същият да е ползвал процесуалните възможности за
осигуряване на контакт с децата си. При това положение, исковете следва да се
уважат до размера от 200 лева за детето С. и до размера от 150 лева за детето В.,
като за разликите над тези суми до пълните предявени размери следва да се
отхвърлят като неоснователни.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата деловодни разноски съразмерно с
уважената част от иска или в общ размер на 100 лева.
На основание
чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска или в размер на 266.67 лева.
При това
положение следва да се осъди ищцата да заплати на ответника разноски по
компенсация в размер на 166.67 лева.
На основание
член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавна
такса по сметка на КрлРС върху увеличението в размер
на 144 лева.
На основание
член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на
основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение № 1445 от09.04.2013
г. по ГрД № 15332/2012 г. по описа на Районен съд - П.,
която И.П.П. с ЕГН ********** *** заплаща на детето
си С.И.П. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител К.Г.П. с
ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** като я УВЕЛИЧАВА от 150.00 (сто и
петдесет) лева на 200.00 (двеста) лева месечно, считано от подаване на исковата
молба – 13.04.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й
до окончателното плащане, като за разликата над 200 лева до пълния претендиран
размер от 300 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ, на основание
чл. 150 от СК, размера на издръжката, определена с Решение № 1445 от09.04.2013
г. по ГрД № 15332/2012 г. по описа на Районен съд - П.,
която И.П.П. с ЕГН ********** *** заплаща на детето
си В.И.П. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Г.П. с
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** като я УВЕЛИЧАВА от 100.00 (сто)
лева на 150.00 (сто и петдесет) лева месечно, считано от подаване на исковата
молба – 13.04.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й
до окончателното плащане, като за разликата над 150 лева до пълния претендиран
размер от 250 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.Г.П.
с ЕГН ********** да заплати на И.П.П. с ЕГН **********
разноски по компенсация в размер на 166.67 лева (сто шестдесет и шест лева
шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на КрлРС държавна такса
върху увеличението в размер на 144 (сто четиридесет и четири) лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
ПРИСЪДЕНИТЕ
суми могат да бъдат заплащани по банкова сметка № ******* към Централна
кооперативна банка АД.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд П., на основание чл.315, ал.2 от ГПК
в двуседмичен срок, считано от 03.07.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.