№ 1515
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100107104 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Р. Д. Т., с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул. *******, срещу Х. Л. П., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. София, район „Красно село“, ул. „******* с която са предявени обективно
съединени искове както следва:
-правно основание чл. 108 от ЗС- за признаване за установено по отношение на
ответника Х. Л. П., че ищецът Р. Д. Т. е собственик на Апартамент № 22.1.А, находящ се на
шести етаж във вход „А” на сграда в гр. София, район „Красно село”, ул. „*******, заедно с
3,53% идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, върху
който е построена сградата, съставляващ УПИ V-1848 от кв. 312д по плана на гр. София,
местност „Красно село- Плавателен канал”, който недвижим имот съгласно КККР е заснет и
нанесен като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.1848.1.23 и 3,53%
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.207.1848, както и за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху имота;
-правно основание чл. 59 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 347,00 лева (левовата равностойност на 1 200,00 евро), представляваща
обезщетение за ползването на имота през периода от 18.05.2024г. до 18.06.2024г., заедно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане;
Ищецът твърди, че е собственик на процесния апартамент на основание покупко-
продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21,
том IV, per. № 6357, нот.дело № 592/2010 г. на нотариус Й.Л., per. № 263 от регистъра на
1
Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан в АВ/СВ-София с вх.рег. №
62383/28.12.2010 г., акт № 54, том CLXII, дело № 36321/2010г.
Ищецът твърди, че е живял в процесния апартамент заедно с ответницата Х. Л. П. на
семейни начала, без сключен граждански брак, считано от 2012г. От момента на закупуване
на процесния имот (28.12.2010 г.) страните са заживели там заедно с първото си дете (Л. Р.ов
Т., роден на ******* г.). Там е родено и второ им дете в края на 2011 г. (Х. Т., роден на
18.12.2011 г.). Отношенията между страните са били нормални до 2019г., когато между тях са
се появили конфликти. Тогава ответникът информирал ищеца, че не желае повече да живее с
него, поради което ищецът се изнесъл от процесното жилище. Същият обаче заразил достъп
до жилището.
Ищецът изпратил покана до ответницата, с която я поканил да се яви на 30.05.2024 г.,
в 15,00 часа, в нотариалната кантора на нотариус Т.М., намираща се в гр. София, бул.
„*******, за да му предаде ключовете на процесния имот, както и да съставят протокол за
доброволно предаване на владението върху същия. Със същата покана клиентът ми
информирал Х. П., че в случай, че не се яви на уговорената среща или не се свърже с него за
доброволно уреждане на взаимоотношенията им, ще бъде принуден да се обърне към съда за
разрешаване на възникналия спор, като в този случай я е уведомил, че ще следва да му
заплаща месечно и сумата от 1200,00 евро, или тяхната левова равностойност,
представляваща обезщетение за ползване на собствения му недвижим имот. Поканата била
връчена на Х. П. на 17.05.2024 г. чрез ЧСИ И.Д..
На определената от ищеца дата и час за среща (30.05.2024 г., от 15,00 ч.) ответницата
не се явила в кантората на нотариус Т.М., за което е изготвен констативен протокол. Вместо
това ищецът получил отговор на отправената от него покана, с която Х. П. го информирала,
че от 28.12.2010г. ползва с негово съгласие, владее спокойно, явно, непрекъснато и
необезпокоявано и без противопоставяне и възражение от страна на клиента ми процесния
имот, поради което е собственик на същия. Със същия отговор Х. П. е съобщила на
доверителя ми, че няма да му предаде ключовете и владението върху процесното жилище.
В законоустановения срок ответникът Х. Л. П. е подал отговор, с който е изразил
становище, че исковата молба е допустима, но следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Ответникът е направил възражение за придобиване на процесния имот на
основание давностно владение в периода 28.12.2010г. 29.12.2020г. Ответникът твърди, че
веднага след придобиване на процесния имот на 28.12.2010г. ищецът е предал фактическата
власт върху същия на ответника. Ответникът е осъществил фактически действия,
надхвърлящи обикновеното ползване. Същите са възприети без противопоставяне от ищеца,
който не е предприел съдебни действия по отблъскването и. Оспорва твърденията на ищеца
за лични взаимоотношения между страните по делото. Ответникът оспорва като
неоснователен и иска с правно основание чл.59 ЗЗД, тъй като твърди, че през процесния
период е ползвала собствен имот.
С молба от 24.02.2025г. ответникът Х. Л. П. е признала иска с правно основание
чл.108 ЗС, като иска съдът да не я осъжда да заплати на ищеца обезщетение за ползване на
2
имота, както и разноски по делото.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Съгласно приетото в т. 2А на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014г.,
ОСГК, искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания: да бъде установено, че ищецът
притежава правото на собственост върху процесния имот, както и искане да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по
чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение
Съгласно постоянната съдебна практика за да се уважи иск за ревандикация на
недвижим имот, в производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен
начин, че ищецът е собственик на спорния недвижим имот, че ответникът го владее или
държи, т.е. упражнява фактическа власт върху вещта, като ищецът следва да докаже правото
си на собственост и упражняването на фактическа власт върху вещта от страна на
ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт
върху имота, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е
установил владението или държането на имота.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том IV, per.
№ 6357, нот.дело № 592/2010г. на нотариус Й.Л., per. № 263 от регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие СРС, вписан в АВ/СВ-София с вх.рег. № 62383/28.12.2010 г., акт
№ 54, том CLXII, дело № 36321/2010г., ищецът е придобил правото на собственост върху
процесния апартамент на основание покупко- продажба.
Съгласно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по тълкувателно дело №11/2012г
на ВКС, ОСГК, и Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г.
на ОСГК нотариалният акт, както констативният нотариален акт по чл.587 ГПК, така и
нотариалният акт за сделка, се ползва с легитимиращо действие за правото на собственост.
Всеки нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда,
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. За да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо в съдебен процес да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Оспорването може да се изразява
както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване
3
на акта.
В процесния случай ответникът не е ангажирал доказателства за възражението си за
придобивна давност, а с молба от 24.02.2025г. и изрично е признал правото на собственост
на ищеца върху процесния апартамент.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, т.е искът е основателен в
неговата установителна част.
По делото няма спор, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния
апартамент.
В открито съдебно заседание от 27.02.2025г. е приет като доказателство по делото
договор за наем от 24.02.2025г., видно от който ищецът, в качеството му на наемодател, и
ответникът, в качеството му на наемодател, са сключили договор за наем на процесния
апартамент за една година, считано от 01.03.2025г. Към договора е приложен и приемо-
предавателен протокол от 24.02.2025г., с който ищецът е предал на ответника държането на
отдадения под наем процесен апартамент.
Предвид гореизложеното съдът намира, че след сключването на горепосочения
договор за наем ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот на
облигационно основание, а именно договор за наем от 24.02.2025г. Поради това и
ревандикационният иск за предаване владението на процесния апартамент следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 59 от
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 347,00 лева (левовата
равностойност на 1 200,00 евро), представляваща обезщетение за ползването на имота през
периода от 18.05.2024г. до 18.06.2024г., тъй като същият е останал недоказан.
Предвид изявленията на страните в открито съдебно заседание от 27.02.2024г. съдът
намира, че не следва да присъжда разноски
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Р. Д. Т., с ЕГН:**********, с
адрес: гр. София, ул. *******, срещу Х. Л. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, район
„Красно село“, ул. „******* с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищецът Р. Д. Т. притежава
правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 22.1.А, находящ се на
шести етаж във вход „А” на сграда в гр. София, район „Красно село”, ул. „*******, заедно с
3,53% идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, върху
който е построена сградата, съставляващ УПИ V-1848 от кв. 312д по плана на гр. София,
местност „Красно село- Плавателен канал”, който недвижим имот съгласно КККР е заснет и
нанесен като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.1848.1.23 и 3,53%
4
идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.207.1848, като ОТХВЪРЛЯ иска за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху процесния апартамент.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Д. Т., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ул.
*******, срещу Х. Л. П., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул.
„******* с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 347,00 лева (левовата равностойност на 1 200,00 евро), представляваща
обезщетение за ползването на имота през периода от 18.05.2024г. до 18.06.2024г., заедно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5