Р Е Ш Е Н И Е №201
23.10.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №162 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №176 от 02.05.2023г., постановено по анд №1043/22г.
РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление НП № 22-1228-000087 от 25.01.2022г.
на Началник група, сектор Пътна полиция при в ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово,
с което на И.К.К., ЕГН **********, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на
осн. чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП била наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца“ и И.К. бил осъден да заплати на ОДМВР
Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80,00 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от
решението останал административно наказваният, който го обжалва в срок като неправилно, тъй като били налице хипотезите на чл.209,
т.3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът, чрез процесуален представител
моли съдът да отмени въззивното решение, като неправилно и незаконосъобразно,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Навежда се в
жалбата, че неправилен бил изводът на РС, че нямало допуснати съществени
нарушения в проведеното административно-наказателно производство, които да
ограничавали правото на защита на наказаното лице.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация – Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната
жалба.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява мнение за неоснователност на касационната жалба и
за правилност на въззивното решение, поради което същото следвало да се потвърди.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира двете жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява изцяло неоснователна.
За да потвърди
жаленото НП, въззивният съд приел от фактическа страна, че на 18.01.22г. касаторът около 14.10 часа в град Стара Загора, по бул. „
Никола Петков посока изток до № 6 управлявал лекотоварен автомобил от
посочената мярка и ДКН, собственост на „Съни трас“ ЕООД, като в сградата на сектор „ПП“, водачът категорично
отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен №ARMF -0096, манипулирайки теста, като отгризал част от тампона и след това отказал да
му бъде извършена проверката. Бил
издаден и връчен талон за изследване с бл. №092075 и 7 бр. холограмни стикери,
като К. бил уведомен в какъв времеви срок следвало да се яви в УМАБЛ „проф. Киркович“и считано от връчването на талона. За горните
факти бил съставен АУАН, като правно те били основани на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП.
Пред РС се установило,
че К. *** в определения му времеви срок, като в 15,38 часа пред д-р В. и д-р Т.П.
отказал вземане на кръв и урина за наркотични вещества. Това обстоятелство било
отразено в амбулаторен журнал на спешно приемно отделение на болничното
заведение, където било записано, че К. се явил на 18.01.2022г. в 15,30 часа и
представил талон за изследване № 092075, като впоследствие собственоръчно
изписал, че не му била предоставена възможност да даде урина.
Чрез разпита
на свидетелите полицейски служители пред РС още е установено, че те отишли в
спешно приемно отделение на УМБАЛ Стара Загора, където се явил и К., след
отказа му да бъде тестван за наркотици в сградата на сектор Пътна полиция.
Полицейските служители станали свидетели на разговора на К. и дежурния лекар
д-р В., като К. настоявал да даде за изследване единствено урина. Лекарят му
разяснил, че това било възможно да стане единствено само в присъствието на
полицейските служители, с цел избягване
манипулиране на пробата. След това К. не взел контейнерчето
за урина, не пожелал да бъде обескиран или да покаже
дали не носи нещо в себе си, отказал да даде кръв и урина без да посочи
причина, подписал необходимите документи и напуснал спешното отделение.
Разпитаната пред РС лекарка не могла да си спомни горните факти, касаещи
пациента К.. Св. Т., доведен от жалбоподателя К., заявил, че не бил пряк
очевидец на станалото в спешното отделение, като само посочил, че не му
предоставили възможност да даде кръв и урина, заради искане от полицаите да го обескират.
Въз основа на
тези установявания, въззивният съд приел извод за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на поведеното АНП, че АУАН и НП били съставени и
издадени от компетентни органи, съдържали всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като приложил фикцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП. Въззивният съд изложил
съображения, че при описание на нарушението от обективна страна наказващият
орган допуснал непълнота, която обаче според съда не била от категорията на
съществените такива, съотв. не обосновавала извод за
отмяна на НП.
Според РС
обаче, тъй като К. още в самото начало отказал да даде кръвна проба за
изследване, то това било напълно достатъчно да носи отговорност по реда на
чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП. Отказът да даде и
проба от урина бил ирелевантен, поради което и констатираното непосочване на това при описанието на нарушението не
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и не водело до
ограничаване на правото на защита на нарушителя. Въззивният съд също посочил,
че твърдението на К., че не му била дадена възможност да даде проба от урина за
изследване било резултат на неговата защитна позиция, тъй като от показанията
на св. Т. и К. се установило, че дежурният лекар предоставил контейнер за урина
на К..
Горното
мотивирало РС да изведе и правен извод за доказаност от обективна страна на
нарушението по чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП,
както и извод, че същото било извършено от К. виновно, т.е. при доказана
субективна страна на деянието – пряк умисъл. В заключение съдът мотивирал, че
санкциите били фиксирани в закона и нямало възможност да се изменят, както и не
били налице обстоятелства, които да обосновавали приложение на нормата на чл.
28 от ЗАНН. При изход за неоснователност на жалбата, Съдът постановил и
осъждане на К. да заплати разноски за юрисконсулт в полза на ОДМВР Стара
Загора.
Касационната
инстанция споделя изцяло като правилен крайният правен извод на РС за
законосъобразност на процесното НП.
Касаторът не повдига спор по релевантните
факти, поради което и същите следва да се приемат за безспорни, като надлежно
доказани чрез допустими доказателствени средства –писмени доказателства и
гласни доказателствени средства. Същите еднопосочно установяват факта на обекивиран съзнателен отказ на К. още в сградата на сектор
Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора да бъде тестван с техническо средство за
употребата на наркотични или упойващи вещества, а в последствие и отказ да се
установи тяхното наличие в кръвта му, чрез изследване на дадена кръвна проба.
При така установения обективен факт на отказ, то изцяло правилен и
законосъобразен е крайният правен извод на въззивния съд, че пред него се
доказва от обективна и субективна страна конкретното
административно-наказателно обвинение, което е повдигнато на К. чрез издаденото
против него наказателно постановление, а от там и законосъобразността на
ангажирането на неговата административно – наказателна отговорност.
Възражението,
направено в касационната жалба за неправилност на извода на РС, че имало допусната непълнота при описанието на
нарушението, което обаче било без значение за законосъобразността на НП, също е
неоснователно. Това е така, защото от обективна страна в АУАН и в НП се сочат
факти и обстоятелства, относими единствено и само към
отказа на касатора да бъде тестван с техническото
средство, впоследствие и отказът му да даде кръв в спешното отделение на УМБАЛ.
При повдигнато административно наказателно обвинение за отказ от тестване с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества в нормата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП установените хипотези са дадени в алтернативност,
което сочи, че дори и само отказът от тестване с техническо средство е
релевантно и достатъчно обстоятелство за носене на административно-наказателна
отговорност по този текст от нарушителя. Санкционирането в този случай е за
едно бездействие – отказ, което при неговата безспорна доказаност е напълно
достатъчно за ангажирането на отговорността на дееца, както в случая тя е била
законосъобразно е ангажирана именно на осн. чл.174, ал.3, предл.
второ от ЗДвП. Безспорно
е установеното пред РС обстоятелство, че К. е отказал /една от алтернативните
форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП/ да бъде тестван за
наличието на наркотични вещества или техните аналози чрез тест /техническо
средство/. Допълнението в описателната част на НП, че той не е изпълнил и
връченото му предписание да даде кръв за изследване в определения му в
издадения талон времеви период и в посоченото здравно заведение, в случая не
променя извода, че още с предходно обективирания отказ от тестване с
техническото средства К. вече е извършил умишлено административно нарушение,
което чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП въздига като
самостоятелно основание да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на същия. Законодателят задължава водачите
на МПС /каквото несъмнено е управлявал касаторът/
да се подложат
на проверка за наличие на
алкохол в кръвта или за употреба
на наркотични вещества под страх
от административно-наказателна
отговорност, като способът
и предметът
на проверката се определят от
полицейските органи.
В заключение следва да се посочи, че в
касационната жалба макар и да се мотивира касационно основание – допуснато от
съда съществено нарушение на процесуалния закон, т.е. НПК, което да е основание
по см. на чл.348, ал.1, т.1, вр. с ал.3 за отмяна на
въззивното решение, то такова конкретно не се мотивира, поради което
възражението като бланкетно не следва да се обсъжда. Касационната
жалба е изцяло неоснователна, а въззивното решение е правилно и следва да се
остави изцяло в законна сила, вкл. и в неговата осъдителна част.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение
№176 от 02.05.2023г., постановено по анд
№1043/22г. по описа на РС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.