№ 178
гр. гр.Велинград, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100860 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗС от Ф. С. М. и Г. С. Р.а против В. А. Р. и Д. С. Р. за признаване на
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
дворно място с площ 495 кв. м., представляващо имот с идентификатор
10450.501.2273 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване, до 10 м./,
находяща се в гр. Велинград, ул. „*******“ № 16, при граници и съседи ПИ
10450.501.3128, ПИ 10450.501.1417, ПИ 10450.501.1418, ПИ 10450.501.2072,
ПИ 10450.501.2257 и ПИ 10450.3.276, с номер по предходен план 1712 в кв.
197, за който е отреден УПИ IV по плана на гр. Велинград, на основание
давностно владение, считано от м. август 2005г., както и че Г. С. Р. е
собственик на построената в имота жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор 10450.501.2273.1 по КККР на гр. Велинград, със застроена
площ 96 кв.м. брой етажи-1, брой самостоятелни обекти в сградата-няма
данни, със самостоятелен вход от източната страна на сградата, при граници
и съседи на сградата от изток, север и запад- дворно място с идентификатор
10450.501.2273, от юг жилищна сграда с 10450.501.2273.2., а Ф. С. М. е
собственик на жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
1
10450.501.2273.2 по КККР на гр. Велинград с площ 90 кв. м., брой етажи-1,
брой самостоятелни обекти-няма данни, със самостоятелен вход от западната
страна на сградата, при граници и съседи: от изток, юг и запад- дворно място
с идентификатор 10450.501.2273, от север- жилищна сграда с
10450.501.2273.1, построени върху дворното място.
Ищците твърдят, че от дълго време живеят и работят в чужбина. В края
на 2004 год., когато били в отпуск по случай коледните празници, помолили
тяхната майка-ответница В. А. Р., да им намери и да закупи незастроено
дворно място, в което двете да си построят собствени къщи. За закупуване на
имот и за разходи по сключването на договор за покупко- продажба, всяка от
тях дала 2500 лева, или общо 5000 лева.
През м. август 2005 година майка им закупила от П.Р. незастроено
дворно място с площ 495 кв.м., съставляващо УПИ № IV, отреден за имот пл.
№ 1712 в кв.197 по плана на гр.Велинград от 1983 год., идентичен с имот с
идентификатор 10450.501.2273 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с административен гр.
Велинград, ул. “*******“ № 16, за което бил съставен Нот. акт №
26/29.08.20005г., нот.дело № 570/2005г.
Излагат, че тъй като нямали възможност да се явят на сделката, същата
е била сключена между продавача П.Р. и майка им-В. Р., като в последствие,
според уговорката им, имотът следвало да им бъде прехвърлен по нотариален
път. Имотът бил закупен по време на брака между родителите им.
През същата година поръчали технически проекти, дадена им била
строителна линия, издадено било и строително разрешение, закупили
строителни материали и ангажирали майстори за изграждане на жилищните
сгради.
Тъй като според нотариалния акт собственик била майката на ищците,
всички цитирани по-горе документи съответно били издадени на нейно име.
Сочат, че сградите се строили поетапно. Първият етап и на двете
жилищни сгради- сключено застрояване, бил завършен през 2015 година.
Сграда с идентификатор 10450.501.2273.1, със застроена площ 96 кв.м. била
построена от Г. Р., а сграда с идентификатор 10450.501.2273.2 със застроена
площ 90 кв. м. от Ф. М. Окончателно сградите били завършени през 2018
2
година.
Излагат, че придобили дворното място и жилищните сгради на
основание давностно владение в продължение на повече от 10 години.
Сделката по прехвърлянето на имота на тяхно име се осуетила с развода
на майка им през 2015 година, след което тя заминала на работа в Гърция,
където се намирала и понастоящем, а също със смъртта на баща им С.Д. Р., б.
ж. на гр. Велинград, починал на 09.04.2022 год.
Въпреки, че никой до настоящия момент не им е оспорвал правото на
собственост и не им е пречил да владеят процесиите имоти, искали да се
снабдят с документи за собственост, но ответниците не се отзовавали на
поканата им да уредят отношенията си доброволно по нотариален път.
Искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците В. А. Р. и Д. С. Р., че Ф. С. М. и Г. С. са
собственици на дворно място с площ 495 кв. м., представляващо имот с
идентификатор 10450.501.2273 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване, до
10 м./, находящо се в гр. Велинград, ул. „*******“ № 16, при граници и
съседи ПИ 10450.501.3128, ПИ 10450.501.1417, ПИ 10450.501.1418, ПИ
10450.501.2072,ПИ 10450.501.2257 и ПИ 10450.3.276, с номер по предходен
план 1712 в кв. 197, за който е отреден УПИ IV по плана на гр. Велинград от
1983г., на основание давностно владение, считано от м. август 2005г., както и
че по приращение Г. С. Р. е собственик на построената в имота жилищна
сграда еднофамилна с идентификатор 10450.501.2273.1 по КККР на гр.
Велинград, със застроена площ 96 кв.м. брой етажи-1, брой самостоятелни
обекти в сградата-няма данни, със самостоятелен вход от източната страна на
сградата, при граници и съседи на сградата от изток, север и запад- дворно
място с идентификатор 10450.501.2273, от юг жилищна сграда с
10450.501.2273.2., а Ф. С. М. е собственик на жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор 10450.501.2273.2 по КККР на гр. Велинград с площ 90 кв. м.,
брой етажи-1, брой самостоятелни обекти-няма данни, със самостоятелен
вход от западната страна на сградата, при граници и съседи: от изток, юг и
запад- дворно място с идентификатор 10450.501.2273, от север- жилищна
сграда с 10450.501.2273.1, построени върху дворното място.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. Р. оспорва допустимостта и
основателността на иска.
Счита, че от изложените в исковата молба твърдения и последващите
уточнения, както и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, не става ясно и не доказват, по никакъв начин в какво се
изразява владеенето на процесиите имоти, което обуславя недопустимост на
предявения акт.
Излага доводи за неоснователност на иска, като оспорва твърденията, че
имотът е закупен за ищците.
Излага, че дворното място било закупено от родителите им, за да
построят две къщи и по този начин да осигурят за всяко от децата си дом.
Поддържа, че двете сгради в дворното място били построени от
родителите ми.
Оспорва, че ищците са живели в имота, тъй като адресните им
регистрации, както и неговата, били в бащината им къща в гр. Велинград на
ул. „***********“ № 4, където всички са живели и израснали.
Счита, че не са налице елементите на придобивната давност-
упражняване на владение, т. е. осъществяване на фактическа власт върху
имота, който владелецът държи лично или чрез другиго като свой, което да е
явно, постоянно, непрекъсвано, спокойно и несъмнено в продължение на
десет години. Ищците никога не били упражнявали явно, необезпокоявано и
непрекъснато самостоятелна фактическа власт върху сградите и дворното
място с намерението си да владеят имотите изцяло като свои,
противопоставяйки при това на собствениците.
С оглед на гореизложеното, претендира предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. А. Р. не подава отговор.
С писмена молба преди първото делото съдебно заседание заявява, че не
оспорва иска, предявен от дъщерите й.
Не оспорва, че дворното място е закупено от нея с пари на дъщерите й, с
уговорката, че като се приберат от чужбина ще им бъде прехвърлено.
Излага, че двете жилищни сгради, построени в дворното място, са
изградени изцяло със средства на ищците през периода 2008г.-2009г. , в
които те живият и владеят, трайно, непрекъснато, необезпокоявано.
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и
представените доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници на С.Д.
Р., се установява, че ищците Г. Р. и Ф. М. и ответникът Д. Р., са деца С. Р.,
починал на 09.04.2022г., родени от брака му с ответницата В. А. Р.. Към
момента на смъртта на С. Р. бракът му с В. Р. е прекратен с развод.
На 29.08.2005г. ответницата В. Р. закупила на свое име недвижим имот
УПИ № IV, отреден за имот пл. номер 1712 в кв. 179 по действащия план на
4
гр. Велинград, находящ се в гр. Велинград, ул. „***********“ № 13, при
граници и съседи: от запад УПИ III-1691 и 1712, север: извън регулация,
изток УПИ V-1712 и 1713, юг-улица с о. т. 2146, който по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. е поземлен имот с
идентификатор 10450.501.2273, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при
граници и съседи: от север имот с идентификатор 10450.3.276, от изток имоти
с идентификатори 10450.501.2072, 10450.501.1418, 10450.501.1417, от запад
10450.501.1257, от юг 10450.501.3128 /ул. „*******/.
В имота по одобрен архитектурен проект и въз основа на издадено
разрешение за строеж, е построена двуфамилна едноетажна жилищна сграда,
сключено застрояване на „калкан“-северен и южен „близнак“, със застроена
площ на северната част 96 кв. м., а на южната 90 кв. м. и разгърната застроена
площ 186 кв. м., видно от представеното Удостоверение № 3/05.01.2018г. за
въвеждане в експлоатация на сградата.
Сградата е изгасена на етап груб строеж на 06.12.2007г. за което е
издаден Акт обр. 14 от същата дата.
Според показанията на свидетеля А. И. К., съсед на имота, процесният
поземлен имот първоначално бил незастроен. Впоследствие всяка от ищците
Ф. М. и Г. Р. си построили в него къща.
Свидетелят К. участвал при строежа на къщата на Ф. Р., която го наела за
изграждането й. Р. давала на свидетеля указания какво и как да се прави по
къщата. Тя заплащала разходите за материали и труд. Казвала му, че това е
нейната къща. Майка й и баща й идвали понякога, но не вземали отношение в
процеса на строителството. След като къщата била построена, Ф. М. се
нанесла в нея със семейството си и заживели там. Започнала да я обзавежда.
Повече от 15 години ищцата живее в къщата, която е построила.
След Ф. и ищцата Г. построила къща в дворното място. След това имотът
бил ограден.
Според свидетеля ответниците никога не са живели в тази къща. Не знае
между страните да е имало имотни спорове. Не знае, че дворното място е
закупено от майката на ищците-ответницата В. Речева. Не е чувал В. Р. и Д. Р.
да са предявявали собственически претенции по отношение на дворното
място и построените сгради. Не са живели там след построяване на сградите.
Според показанията на свидетеля Д. А.К., брат на ответницата В. Р. и
вуйчо на ищците и ответника Д. Р., процесният поземлен имот бил закупен от
ответницата В. Р., за да си построят в него къщи дъщерите й Ф. и Г. и да
заживеят там със семействата си. При закупуването му имотът бил
незастроен. След това в него всяка от ищците си построила къща,
разположени една до друга, с отделни входове. Първа къща построила Ф., а
две или три години след това и Г.. След това имотът бил ограден. Родителите
и брат им помагали при строителството.
След построяването на двете къщи всяка от сестрите заживяла със
семейството си в построената от нея част. Никой друг /родителите им или
техният брат Д. Р./ не е живял в построените къщи. Братът на ищците и
родителите му останали да живеят в къщата, която В. Р. и бившият й съпруг
5
построили след брака си на улица „***********“ № 4. Понастоящем Д. Р. и В.
Р. продължавали да живеят там.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване
съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. В чл.79 ЗС е регламентиран фактическият състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок /в този
смисъл ТР № 1/17.12.2012г. по тълк. дело № 4 от 2012г. на ОСГК на ВКС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен
елемент.Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата
власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик / ПП-6-
74/. Субективният елемент изисква вещта да се държи лично или чрез другия
като своя. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е
формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението /animus domini/– намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния
признак на владението/corpus/ – упражняване на фактическа власт върху
вещта. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага както в
отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици,
така и в отношения между съсобственици, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение /ТР № 1/2012г. на ОСГК/.
Владението трябва да е явно. Владелецът трябва да демонстрира
намерението си да държи вещта като своя, а не да упражнява фактическа
власт, прикривайки намерението си пред действителния титуляр на вещното
право. Това изискване обаче не поставя задължение пред владелеца да
уведоми титуляря на вещното право или да положи грижа да доведе до
знанието му факта на владението.
Владението трябва да е несъмнено, а то е такова, когато няма съмнение за
наличието на който и да е от двата основни признака от чл. 68, ал. 1 ЗС.
Владението трябва да е спокойно, което означава, че не трябва да е
придобито с насилие или да се поддържа с насилие.
Владението трябва да е постоянно. То трябва да е демонстрация на
владелеца, че желае трайното упражняване на фактическата власт върху
вещта, без да е необходимо това да става във всяка минута, час, ден.
6
Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в
имота, ако те сочат за намерение за своенето му и не са прекъсвани от
действия на трети лица.
Владението трябва да е непрекъснато. То не трябва да е прекъсвано
повече от шест месеца, за да може владелецът да придобие вещта по давност
съгласно чл. 81 ЗС.
Когато фактическата власт върху вещта е установена чрез предаване на
владението от предишния собственик или владелец /квазиправодаване/ и няма
данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС –
приема се, че имотът се владее за себе си и без прекъсване. Това предаване не
е формален акт – може да стане с конкулдентни действия, или да се изрази
словесно.
Установи се от доказателствата по делото, че след закупуване на
дворното място от ответницата В. Р. през 2005г. фактическата власт е
предадена на ищците Ф. Р. и Г. Р.. Според показанията на свидетеля Д. К.,
волята на В. Р. е била в него да се построят къщи за двете й дъщери и
семействата им, в които те да останат да живеят. Съдът, като прецени
показанията на свидетеля в тази част по реда на чл. 172 ГПК, ги кредитира,
предвид че свидетелят се намира в родствена връзка и с двете страни по
делото, няма данни с някоя от тях да води граждански или наказателен спор,
за да се счита предубеден или заинтересован, а като брат на ответницата В. Р.,
е закономерно и логично да знае за намерението й да осигури дом за всичките
си деца. Освен това показанията на свидетеля кореспондират и с изложените
ответника Д. Р. доводи в отговора на исковата молба, че родителите му са
закупили имота с идеята да осигурят за всяко от децата си дом.
Установи се от показанията на свидетелите А. К. и Д. К., че в дворното
място ищците Ф. М. и Г. Р. са построили сграда с два отделни входа, като в
едната половина от построяването й е заживяла ищцата Ф. М., а в другата Г.
Р.. В приложеното по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № 3/05.01.2018г. е посочено, че сградата е построена на етап груб
строеж на 06.12.2007г. Установи се, че след построяването на сградата,
имотът е бил ограден, до него достъп са имали само ищците, освен тях друг
не е живял в построената жилищна сграда и че Ф. Р. и Г. Р. понастоящем
също ползват дворното място и живеят със семействата си, всяка от тях в
половината от жилищната сграда, в която са заживели при построяването й.
Ограждането на имота, построяването на жилищна сграда в него със
съгласието на собственика, ползването на дворното място и жилищната
сграда по предназначението им от лицето, което е извършило фактическите
действия, за задоволяване на собствени нужди, представляват действия по
упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като подобни
действия са обичайно присъщи на собственика на вещта и изразяват
отношението му към вещ, която счита за своя. Доколкото основанието, на
което първоначално е придобита фактическата власт изключва съвладение и
при наличието на такива действия презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима.
Тя може да се приеме за оборена само ако се установи, че извършваните в
имота действия са възложени на упражняващото фактическата власт лице от
собственика или от трето лице, респ. е било извършвано с друга цел,
7
различна от личното му ползване за нуждите на осъществяващото
фактическата власт лице. В случая действия, които да сочат оборване на
презумпцията за своене на имота не се установиха.
Неоснователно е възражението на ответника Д. Р., че ищците са с адресна
регистрация на ул. „***********“ № 4, тъй като не винаги постоянният и
настоящ адрес съвпадат с местоживеенето на лицето, а доколкото владението
се осъществява с фактически действия и не е обвързано със спазване на
административни процедури, е допустимо лицето да живее на място различно
от това, което е посочило като постоянен и настоящ адрес. Възражението на
ответника обаче, че всички, включително и той са живели в дома на
родителите им в гр. Велинград на ул. „***********“ е признание на
неизгодния за него факт, че никога не е владял процесните имоти.
Правноирелевантно е с чии средства е закупено дворното място, защото
този факт, изолиран от останалите осъществили се факти не е в състояние да
обори презумпцията за своене.
По изложените съображения, съдът намира, че ищците Ф. Р. и Г. Р. са
установили владение върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.2273
по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на
ИД на АГКК след закупуването му от ответницата В. Р. на 29.08.2005г., което
са упражнявали трайно, непрекъснато, необезпокоявано, явно и спокойно, в
продължение на десет години.
Владението е установено със съгласието на собственика на имота и не е
поддържано с насилие, поради което е спокойно. Извършваните действия по
застрояване на имота и ограждането му са могли да бъдат възприети от
собственика и от трети лица, поради което владението е явно. Владението не
е прекъсвано чрез отнемане на фактическата власт за повече от шест месеца.
До имота ищците са имали по всяко време непрекъснат достъп, никой освен
тях не ползвал дворното място и не е живял в жилищната сграда.
Ответниците или трети лица не са оспорвали владението чрез предявяване на
собственически претенции, поради което владението е трайно и
необезпокоявано.
Съдът като взе предвид, че имотът се придобива по давност с изтичане на
десетгодишния срок от установяване на владението, независимо кога
владелецът се позове на нея, намира, че ищците Ф. М. и Г. Р. са станали
собственици на дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 10450.501.2273 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК на оригинерно основание
давностно владение на 30.08.2015г..
Доколкото по това време намиращата се в него многофамилна
жилищната е била построена и всяка от ответниците е установила
самостоятелна фактическа власт върху част от нея, която част е отразена в
КККР на гр. Велинград като самостоятелен обект на правото на собственост и
това обстоятелство не е оспорено, съдът намира, с изтичане на давностния
срок за придобиване на имота Г. С. Р. е станала собственик на жилищна
сграда еднофамилна с идентификатор 10450.501.2273.1 по КККР на гр.
Велинград, със застроена площ 96 кв.м. брой етажи-1, брой самостоятелни
обекти в сградата-няма данни, със самостоятелен вход от източната страна на
8
сградата, при граници и съседи на сградата от изток, север и запад- дворно
място с идентификатор 10450.501.2273, от юг жилищна сграда с
10450.501.2273.2., а ищцата Ф. С. М. е станала собственик на жилищна сграда
еднофамилна с идентификатор 10450.501.2273.2 по КККР на гр. Велинград с
площ 90 кв. м., брой етажи-1, брой самостоятелни обекти-няма данни, със
самостоятелен вход от западната страна на сградата, при граници и съседи: от
изток, юг и запад- дворно място с идентификатор 10450.501.2273, от север-
жилищна сграда с 10450.501.2273.1, построени през 2009г. върху дворното
място, като приращение към дворното място.
Макар дворното място да е закупено от ответницата В. Р. по време на
брака й със С.Д. Р., който по данни на ищците е прекратен с развод през
2015г., доколкото не се твърди, че решението за развод е влязло в сила преди
изтичане на десетгодишния давностен срок и ответниците не навеждат
възражения в тази насока, ищците следва да бъдат признати за собственици
по давност на целия имот, въпреки че са наследници на С.Д. Р. и като такива
биха придобили по наследство по 1/6 ид. част от прекратената с развод
съпружеска имуществена общност върху имотите, ако давността беше изкла
след прекратяване на брака на родителите им.
При този изход на правния спор, право на разноски имат ищците, които
обаче не претендират такива и затова не следва да им се заплащат.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд-
Велинград
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на В. А. Р., ЕГН: ********** и Д. С. Р., ЕГН:
********** и двамата с адрес гр. Велинград, ул. „***********“ № 4, че Ф. С.
М., ЕГН: ********** и Г. С. М., ЕГН: ********** и двете от гр. Велинград,
ул. „***********“ № 4, са собственици на основание давностно владение за
периода 29.08.2005г.-29.08.2015г., на дворно място с площ 495 кв. м.,
представляващо имот с идентификатор 10450.501.2273 по КККР на гр.
Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване /ниско застрояване, до 10 м./, находящ се в гр. Велинград, ул.
„*******“ № 16, при граници и съседи ПИ 10450.501.3128, ПИ
10450.501.1417, ПИ 10450.501.1418, ПИ 10450.501.2072,ПИ 10450.501.2257 и
ПИ 10450.3.276, с номер по предходен план 1712 в кв. 197, за който е отреден
УПИ IV по плана на гр. Велинград от 1983г., както и че Г. С. Р. е собственик
на построената в имота жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
10450.501.2273.1 по КККР на гр. Велинград, със застроена площ 96 кв.м. брой
етажи-1, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, със
самостоятелен вход от източната страна на сградата, при граници и съседи на
сградата от изток, север и запад- дворно място с идентификатор
10450.501.2273, от юг жилищна сграда с 10450.501.2273.2., а ищцата Ф. С. М.
е собственик на жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
9
10450.501.2273.2 по КККР на гр. Велинград с площ 90 кв. м., брой етажи-1,
брой самостоятелни обекти-няма данни, със самостоятелен вход от западната
страна на сградата, при граници и съседи: от изток, юг и запад- дворно място
с идентификатор 10450.501.2273, от север- жилищна сграда с
10450.501.2273.1, построени върху дворното място.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10