О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16.02.2018г. гр.
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Йорданка Майска
като разгледа докладваното от с. Майска
гр.д.№ 456 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
изпратено по подсъдност от Окръжен съд-Бургас по реда на чл.118, вр.чл.119,
ал.2, вр.чл.103 ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод постъпила искова
молба от Р.Г.Д. с ЕГН-**********, А.Т.Д. с ЕГН-********** и В.Р.Д. с ЕГН-**********,***,
заявена чрез пълномощника им адв.Р.Д. ***, съдебен адрес ***.**№ 1, ет.2 против
Д.А.М. с ЕГН-********** ***.
Моли се да бъда
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено че ищците
не дължат изпълнение по изп.дело № 345/2016г. по описа на ЧСИ Делян Николов,
рег.№ 804 с район на действие ОС-Бургас на ответника, който е конституиран като
взискател-цесионер за сумата от 21750,76лв. посочена в изпълнителен лист №
210/26.06.2015г., издаден по гр.дело № 767/2013г. по описа на ОС-Бургас, тъй
като това вземане не е прехвърлено на ответника с Договор за цесия от 12.03.2015г.,
както и поради неизпълнение на задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД от
първоначалния кредитор А.Д.М..
В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че на на 28.03.2017 год.
ищците са получили ни 3 броя Покани за доброволно
изпълнение по изп.дело № 345/2016 год. по описа на ЧСИ Делян Николов, с
рег.№804 КЧСИ с район на действие ОС-Бургас. Така разбрали, че изп. дело
№345/2016 год. е образувано въз основа
на Изпълнителен лист № 210/26.06.2015 г.
издаден по гр.дело №767/2013 год. на
БОС. С този изпълнителен лист и тримата ищци са осъдени да заплатят при квоти 1/3 от задължението за всеки
един на А.Д.М.
с ЕГН ********** следните суми: 11
215.76лв.; 4035.00 лв. и 6500.00 лв. - или общо сумата от 21
750,76 лева. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано на
13.06.2016 год. от ЧСИ Делян Николов под №
345/2016 г. въз основа на молба подадена от ответника Д.А.М., с която е поискано образуване на изп.дело и конституирането му
като взискател по същото, на основание приложен към молбата му за образуване /и към поканите за
доброволно изпълнение/ Договор за цесия от 12.03.2015 год. ЧСИ
е издал Постановление
с изх.№19746/13.06.2016 г. с което конституира ответника Д.А.М., като взискател по Изп.дело №345/2016г. въз основа на представен от последния
Договор за цесия от 12.03.2015г.. В
хода на висящото изпълнително дело номер № 345/2016г. по описа на ЧСИ Делян Николов, ищците установили, че кредитора,
в чиято ползва е издаден Изпълнителен
лист № 210/26.06.2015 г. въз основа на който е образувано изпълнителното
дело - А.Д.М. е починал още на 21.11.2015г.. Навежда се, че с Договор за
цесия от 12.03.2015г., по силата на
който ответника Д.М. е конституиран като взискател по ИД № 345/2016г., е че починалият цедент - А.Д.М. прехвърля на цесионера Д.А.М. цялото си вземане към
двама от ответниците - А.Т.Д. и Р.Г.Д. по изпълнителен лист по частно гражданско
дело 1057/2011г. по описа на РС-Несебър за сумата от 62 000 евро, представляваща задължение по запис на заповед от 08.10.2008г., но не и процесното вземане в размер на 21 750,76 лева, съгласно издадения Изпълнителен лист № 210/26.06.2015г.
от Окръжен съд-Бургас. Твърди се също така и че ищците не дължат на ответника
процесната сума, поради неизпълнение на задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
нито от А. М., нито от Д.М.. Представят
се писмени доказателства.
В месечния срок е постъпил
писмен отговор от ответника, с който претенцията се намират недопустими поради
липса на правен интерес, алтернативно неоснователна и недоказана. Така ответникът се позовава на Удостоверение за наследници № 515/15.12.2015г., от Община Несебър съгласно което цесионерът Д.А.М. е син на цедента А. М. и следователно негов наследник по закон. В този смисъл се сочи и разпоредбата
на чл.429, ал.1 от ГПК, съгласно която наследниците и частните правоприемници
на взискателя могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен
лист. Следователно дори и да се отрече качеството
на Д.М. като кредитор на основание договора за цесия, не може да се
отрече даденото му от закона право да бъде конституиран по изп.дело като
кредитор на ищците с оглед качеството му на
наследник на починалия цедент. На следващо место с отговора се представя и Съдебно удостоверение
изх.№ 1959/28.06.2017г., издадено от РС-Несебър, съгласно което Н.А.М.се
е отказал от наследството на своя
баща А. М., което на основание чл.53 от
Закона за наследството уголемява дяловете на останалите двама наследници
- Ронни А.М. и ответника Д.А.М.. В този случай се сочи, че ищците дължат на ответника изпълнение до размера на наследствената му квота,
която на основание чл.5, ал.1 от Закона за наследството е в размер на 1/2 от
цялото задължение по изп.дело 345/2016 на ЧСИ Д.Николов. На трето място
неоснователни се намират възраженията, че договорът
за цесия от 12.03.2015 е неотносим към претендираното вземане, тъй като
с него не се прехвърля вземането за разноски в размер
на от 21 750,76 лева, присъдени в
производството по чл.135 ЗЗД, приключило
с Решение по гр.д.767/2013 на БОС, потвърдено с Решение по гр.д.203/2014
на БАС, по което не е допуснато касацинно обжалване с Определение по
гр.д.1966/2015 на ВКС. Излага се насрещно твърдение, че макар действително в предмета на Договора за цесия от 12.03.2015 тези
разноски не са изрично упоменати, но
в т.1(1) от същия договор е посочено, че задължението по 33 от
08.10.2008г. в размер на 62 000лв. се прехвърля заедно с „. . . .всички допълнителни разноски по образуваните дела“. В
случая делата по чл.135 ЗЗД са образувани от стария кредитор А. М. именно във връзка и с оглед обезпечаване на реалното изпълнение на записа на
заповед от 08.10.2008г. - предмет на цесията, поради което счита за безспорно, че присъдените по тези дела разноски
представляват „допълнителни“ такива
по смисъла на чл.1(1) от Договора за цесия. На четвърто място във връзка с
твърденията в исковата молба, че ищците, в качеството си на длъжници не са били
уведомявани за цесията, се излага насрещно твърдение ,че с уведомления по
чл.99, ал.3 от ЗЗД изходящи от цедента А. М., които са получени от ищците в
хода на изп.дело № 620/2014г. на ЧСИ Д.Николков,
с предмет вземането по запис на заповед от 08.10.2008г.. Представят се писмени доказателства.
Предвид
изложеното и съобразно чл.140 от ГПК съдът с оглед преценка допустимостта на
претенцията намира следното:
Конкретно
досежно правния интерес по предявената отрицателна установителна претенция по
чл.439, ал.1 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, в производството по който длъжникът установява факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание. От установяването на тези факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право - погасяване правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност, плащане, прихващане и др.
Предпоставки за допустимостта на
исковата претенция са наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и
изпълнителен процес, както и факти настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството по издаване на изпълнителното основание, които
изключват изпълняемото право. В този смисъл необходимо е по делото да се
установи наличие на настъпил след издаването на решението факт, който трябва да
опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване - изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Установителният иск цели
да внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните относно
дължимостта на установената със съдебния акт вземане, по силата на настъпили
след издаване на съдебното решение факти/факт, установяващи че изпълняемото
право е отпаднало.
Наличието на правен
интерес за ищовата страна от установяване със сила на присъдено нещо на отричаното от нея право на
ответника да събере вземането по изпълнителния лист, обуславя и допустимостта
на предявения иск.
С определение №
453/18.07.2017г. настоящият съдебен състав е приел, че липсва правен интерес от
предявяване на тази претенция, тъй като ответника притежава качеството
взискател по изпълнителното производство на две основания-наследник по права
линия на починалия взискател и по силата на оспореният от ищците договор цесия,
сключен между починалия взискател и ответника, а с исковата претенция не се
сочат факти и обстоятелства опровергаващи дължимостта на вземането на този
взискател, не отрича изобщо правото на ответника да събере вземането по изпълнителния
лист, а едно от основанията- правото му да търси вземането по изпълнителния
лист по силата на оспорения договор за цесия.
С определение №
V-176/29.01.2018г., постановено по в.ч.гр.д. № 1534/2017г. Окръжен съд – Бургас
е дал задължителни указания на първоинстанционния съд да разгледа е реши спора
по същество, като е указал, че „В случая от значение за допустимостта на иска
са твърденията за новонастъпили факти на ищците, с които се отрича материалното
право на ответника, конституиран като взискател, като установяването на тези
факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане и
неговия размер. Дали ответникът е кредитор или не, както и дали ищците ще
установят своите твърдения за наличието на правопогасяващи факти, настъпили
след възникване на изпълнителното основание, които да са действително
правопогасяващи относно вземанията на ответника са въпроси по съществото на
спора.“
В изпълнение на
задължителните указания, дадени в отменително определение на въззивната
инстанция подлежат на разглеждане по същество наведените в исковата молба
фактически твърдения, изложени по-горе включително и действието на цесията по
отношение ищците-длъжници в изпълнителното производство.
В
случая ищците, отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се
позовават на настъпила промяна на взискателите по изпълнителното дело, по което
те са длъжници, и твърдят, че с извършената цесия не е извършено прехвърляне и
на вземане в размер на 21 750,76лв., за разноски по гр.дело № 767/13г. по
описа на БОС, както и че извършената цесия няма действие спрямо тях, на
основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като не са получавали уведомление по смисъла на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД от предишния кредитор.
Според нормата на чл. 99
от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това.
Договорът за цесия е
двустранен, консенсуален и неформален, като в случая е и каузален - представлява
продажба на вземане, а предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето. Ето защо, по силата на договора за цесия,
от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на
новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по
отношение на него (чл.
99, ал. 4 от ЗЗД).
Според чл.
99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето. Задължението за съобщаване на цесията
лежи върху стария кредитор /цедента/, но това задължение не е от рода на
задълженията intuito personae, поради което допустимо цедента да е упълномощил цесионера да извърши уведомяването.
Предявения
отрицателен установителен иск е средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото
право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест следва всяка от страните
да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти. По правило в тежест на ищците като длъжникци
по висящ изпълнителен процес е да установят, че изпълняемото право не
същуствува/е отпаднало/, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното
му установяване. В конкретния случай ищцовата страна навежда довод за
отрицателен факт, неподлежащ на доказване от негова страна по позитивен път.
Поради това е налице разместване на доказателствената тежест и следва ответника
да докаже наличието на валиден договор за цесия с
предмет процесните парични суми/че договорът включва и процесното вземане в
размер на 21 750,76лв., за разноски по гр.дело № 767/13г. по описа на БОС,
както и изпълнението на задължението по чл.99, ал.3, респ.ал.4 от ЗЗД.
Съдът намира, че представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства са допустими и относими и като такива следва да
бъдат допуснати. Страните не на сторили доказателствени искания. Поради
нечетливостта на представеното копие на договор за цесия от 12.03.2015г. с
исковата молба, ответникът следва да бъде задължен да представи четлив и
заверен препис от процесния цесия от 12.03.2015г..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ гр.д. № 456/2017г.
по описа на Районен съд-гр.Несебър за разглеждане в открито съдебно заседание и
го НАСРОЧВА за 13.03.2018г. от 15,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
НАПЪТВА страните към медиация, арбитраж, извънсъдебно споразумение или
друг начин за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени доказателства.
СЪОБЩАВА на страните
проекто-доклада по делото съобразно мотивировъчната част
на настоящото определение: ищците, отричайки вземането по
издаденото изпълнително основание, се позовават на настъпила промяна на
взискателите по изпълнителното дело, по което те са длъжници, и твърдят, че с
извършената цесия не е извършено прехвърляне и на вземане в размер на
21 750,76лв., за разноски по гр.дело № 767/13г. по описа на БОС, както и
че извършената цесия
няма действие спрямо тях, на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като не са получавали уведомление по смисъла на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД от предишния кредитор.
Според
нормата на чл.
99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това.
Договорът
за цесия е двустранен, консенсуален и
неформален, като в случая е и каузален - представлява продажба на вземане, а
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Ето защо, по
силата на договора за цесия, от момента на
постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на
новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по
отношение на него (чл.
99, ал. 4 от ЗЗД).
Според чл.
99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето. Задължението за съобщаване на цесията
лежи върху стария кредитор /цедента/, но това задължение не е от рода на
задълженията intuito personae, поради което допустимо цедента да е упълномощил цесионера да извърши уведомяването.
Предявения
отрицателен установителен иск е средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест следва всяка от
страните да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти. По правило в тежест на ищците
като длъжникци по висящ изпълнителен процес е да установят, че изпълняемото
право не същуствува/е отпаднало/, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване. В конкретния случай ищцовата страна навежда довод за
отрицателен факт, неподлежащ на доказване от негова страна по позитивен път.
Поради това е налице разместване на доказателствената тежест и следва ответника
да докаже наличието на валиден договор за цесия с
предмет процесните парични суми/че договорът включва и процесното вземане в
размер на 21 750,76лв., за разноски по гр.дело № 767/13г. по описа на БОС,
както и изпълнението на задължението по чл.99, ал.3, респ.ал.4 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка от страните трябва да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения, съобразно мотивната част на определението.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до с.з. да представи по
делото четлив и заверен препис от процесния цесия от 12.03.2015г..
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните
разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК, а именно: Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същите задължения
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение – всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРЕПИС от определението да
се изпрати на страните, а на ищците ведно с препис от писмения отговор.
Определенето е
окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: